Р Е Ш Е Н И Е
№
145
02.07.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Ирена Симеонова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 451 по описа
на съда за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.54 от ЗКИР.
Адв.Н.Г. като пълномощник на С.А.Ш.,
ЕГН ********** и М.Ц.Ш., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 225Б
обжалва заповед №18-8801/26.08.2019г. на началника на СГКК - Кюстендил.
Релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на спор за материално право
със собствениците на съседния ПИ с идентификатор 41112.503.1074 по КККР, т.к.
няма данни за висящи съдебни дела с предмет СМП по отношение на имотите в
обхвата на исканото изменение, няма засягане на имота на възразилите по
преписката лица, които не са подписали собственоръчно възражението и се твърди,
че при одобряване на КККР е допусната техническа грешка от около 30кв.м.,
находящи се в дъното на имота, които не са включени в ПИ с идентификатор
41112.503.1064 по КККР, която площ няма данни да е придадена към някой от
съседните имоти. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни
разноски.
В
с.з. пълномощникът на жалбоподателите поддържа жалбата. Допълнително сочи, че
по нотариален акт имота включва исканото изменение на КККР и че не е извършвана
регулация на сметки по действащите кадастрален и регулационен план до влизане в
сила на КККР. Представя списък на деловодните разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за пълномощника на ответника.
В
с.з. пълномощникът на ответния началник на СГКК – Кюстендил намира жалбата за
неоснователна. Претендира деловодни разноски по списък. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите
страни Н.В.Я. и Р.В.М. оспорват жалбата като неоснователна.
Заинтересованата
страна К.Б.М. не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство пред СГКК - Кюстендил е образувано по заявление
вх.№01-275263/21.06.2019г. от жалбоподателите С.А.Ш. и М.Ц.Ш. за нанасяне на
промени в КККР на гр.Кюстендил за ПИ с идентификатори 41112.503.1064 и
41112.503.1074. Към заявлението е приложен проект за изменение и документи за
собственост на заявителите. Съгласно обяснителната записка към проекта за
изменение, изготвена от правоспособно лице по кадастъра, заявителите са
собственици на ПИ 41112.503.1064 по КККР, а в кадастралната карта е допусната
непълнота и грешка, като неправилно е отразена североизточната граница на имота
- от документите за собственост е видно, че от имота по регулация се отнемат
30кв.м. и се придават към ПИ 41112.503.1074, чиито собственици не са придобили
правото на собственост върху придаваемото място, не са го заплатили, което
място в момента се ползва от заявителите. Изготвени са скици-проекти за
изменението и е представен нот.акт №68, том VI, дело 3121/1995г. на нотариуса при
КРС за покупка от заявителите на парцел XII-822 в кв.273 по рег.план на
гр.Кюстендил, целия урегулиран, състоящ се от 316кв.м. празно и застроено място
при посочени граници и съседи. Имотът е онагледен на скица №3014/30.10.1995г.
от община Кюстендил, послужила за издаване на нотариалния акт /вж. л.51 и
л.52/. За ПИ 41112.503.1074 скицата-проект съдържа данни, че заинтересованите
страни по делото са негови собственици въз основа на Постановление
№13/08.12.2015г. от СВ и нот.акт №179/19.11.2007г. от СВ, като имота
представлява УПИ VIII-828
в кв.273 по рег.план на града. Посоченият нот.акт от 2007г. легитимира заинтересованите страни Н.В.Я. и Р.В.М.
като собственици на 119.20/218 ид.ч. от УПИ VIII-828 в кв.273 по рег.план на града,
целия с площ 506кв.м. /вж. л.49/. Постановление №13/2015г., изготвено от ЧСИ
Елица Христова с рег.№743, легитимира заинтересованата страна К.Б.М. като
собственик на 98.80/506 ид.ч. от УПИ VIII-828 в кв.273 по рег.план на града,
празно и застоено място с площ 506кв.м. Към преписката заявителите са
представили комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ
41112.503.1064 и отрежданията му по рег.планове на града от 1965г. /отменен/ и
от 1993г., от която е видно, че като бивш УПИ II-3319 в кв.273 по рег.план от 1965г.
имотът е с площ 426кв.м., като УПИ XII-822 в кв.273 е с площ 287кв.м., по кадастралния план е с
площ от 317кв.м., а по КККР е с площ 283кв.м. /вж. л.24/.
С
вх.№06-4225/01.07.2019г. заинтересованият Н.В.Я. е подал възражение до
началника на СГКК – Кюстендил срещу исканото изменение на КККР и е представил
документи за собственост за ПИ 41112.503.1074, извадки от действащия рег.план и
скица за имота по този план.
За
УПИ VIII-828
и УПИ XII-822
по рег.план от 1993г. в административната преписка са приложени две различни
скици, представени от собствениците на имотите. Скиците са с №434/16.08.2017г.
/л.22/ и №66/06.02.2017г. /л.64/, издадени от Община Кюстендил. В първата скица
е отбелязано, че регулацията е приложена, като УПИ VIII-828 е с площта по документа за
собственост. Във втората скица е отбелязано, че от УПИ XII-822 се отчуждава за УПИ VIII-828 площ
от 30кв.м.
С
процесната заповед №18-8801/26.08.2019г. на началника на СГКК – Кюстендил на
основание чл.21, ал.1 от АПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.72 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР
органът е отказал исканото изменение на КККР, одобрена със заповед
№РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК. Приел е наличие на спор за
материално право, обективиран в комбинирана скица №15-780350/26.08.2019г. и невъзможност
за еднозначно определяне местоположението, границите и очертанията на имотите
поради липса на представени категорични доказателства по прилагане на
действащия кадастрален и регулационен план на гр.Кюстендил във връзка с
възражението на Н.Я.. В посочената комбинирана скица проектните имоти са
изчертани с червен цвят /вж. л.13/.
Заповедта
е съобщена на жалбоподателите на 29.08.2019г., а жалбата е подадена по пощата
на 12.09.2019г. /вж. л.69/.
От
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж.Д.В.Х. се
установява, че изменението по заявлението на жалбоподателите засяга частта от
собствения им имот с пл.№822 по кадастралния план, предшестващ КК, попадаща
изцяло в УПИ VIII-828
в кв.273 по действащия рег.план, идентичен с ПИ 41112.503.1074 по КККР,
онагледено на скица Приложение №2 към заключението. По одобрената КККР ПИ
41112.503.1074 е с площ 503кв.м. и неговите граници са в пълно съответствие с
границите на УПИ VIII-828
по рег.план, който е с площ 502кв.м., като разликата от 1кв.м. в площта на
имота е в допустимите норми за точност по чл.19 от Наредба
№РД-02-20-5/13.01.2007г. Според представения нот.акт №179/19.11.2007г. на СВ,
площта на УПИ VIII-828
е 506кв.м. По отношение на ПИ 41112.503.1064 по КККР вещото лице сочи, че по
нот.акт №68/27.11.1995г. имотът представлява дворно място от 316кв.м., което
отговаря на УПИ XII-822
по действащия рег.план, който е визуализиран с жълта щриховка на скица Приложение
№2 към експертизата, като по този начин изготвеният проект за изменение на КККР
е в съответствие с документа за собственост. На посочената скица към
заключението ПИ 41112.503.1074 е визуализиран с червен щрих. Застъпването на
щрихите в жълто и червено представлява исканото от жалбоподателите изменение на
КККР, предмет на заявлението до органа. Експертизата не може да извърши
еднозначно дефиниране на имотните очертания, т.к. в приложените и описани
по-горе документи за собственост са налице противоречиви данни, касаещи
границата между двата ПИ. Вещото лице сочи, че не може да се изведе становище
за уредени регулационни сметки за процесните имоти, т.к. съществуват документи
за собственост с отношение към казуса и неприложени към преписката. В резултат
на извършеното от вещото лице геодезическо измерване на имотите на скица
Приложение №1 към заключението е изчертана съществуваща ограда между имоти
пл.№822 и пл.№828, означена със зелен цвят и точки с номера 2-3-7-8-9-10.
Нейното местоположение не съответства с имотната граница между двата имота по
КККР и с тази между двата УПИ по рег.план. Визуално оградата се доближава до
обозначената такава на кадастралния план, предхождащ КК, но не удовлетворява
критериите за точност по действащата нормативна уредба. В с.з. вещото лице
потвърждава изводите за липса на доказателства за отчуждаване на спорното място
и противоречиви данни за определяне на границата между ПИ от документите за
собственост от преписката.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. е съобразено с
писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.
От
показанията на св.Ч. се установява, че същата е собственик на съседния УПИ II-830 по
рег.план на града, идентичен с ПИ 41112.503.1066 по КККР. Според свидетелката, между нейния имот и
имота на жалбоподателите има поставена телена ограда по очертанията на нейния
имот и не е извършвано урегулиране на сметки между съседите, като не е имало
плащане. Свидетелката не знае дали спорното място се владее по документите за
собственост. Сочи, че мястото е затревено.
Показанията
на свидетелката съдът намира за обективни и достоверни в частта за наличието на
ограда и мястото на нейното изграждане, т.к. същите са в съответствие с
установеното от вещото лице при огледа на място. В останалата част показанията
на свидетелката съдът не кредитира, т.к. са плод на предположения без нужната
доказателствена стойност.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка жалбата е допустима. Жалбоподателите имат правен интерес от
оспорването по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Вписани са в КРНИ като собственици
на ПИ 41112.503.1064 по КККР, включен в обхвата на исканото изменение на КККР
по подаденото от тях заявление. Оспорената
заповед касае отказ на искането им за изменение на КККР. Следователно, имат
качеството на „заинтересовани лица” по легалната дефиниция на §1, т.13 от ДР на
ЗКИР във вр. с чл.70, ал.5 от Наредба №РД-02-20-5815.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР /обн. ДВ, бр.4/13.01.2017г., изм. и доп./.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.54, ал.6 от ЗКИР,
идентичен с уредения такъв в чл.70, ал.5 от посочената Наредба. Съдът е
компетентен да разгледа спора.
Разгледано по същество, оспорването
е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С оглед предмета на съдебна проверка
по чл.168, ал.1 от АПК, оспорената заповед е законосъобразен административен
акт.
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно нормата на чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията на КККР при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват от началника на СГКК. Същият
орган, по правилото на чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/2016г. постановява и
отказите за изменение на КККР при установяване на спор за материално право въз
основа на събраните в производство писмени доказателства за местоположението и
границите или очертанията на имотите – предмет на проекта за изменение. Следователно,
издателят е компетентен по материя, място и степен административен орган.
Страните не спорят относно компетентността.
При издаване на заповедта са спазени
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59,
ал.2 от АПК. Налице е наименование на акта и на органа-издател, вписани
адресати, фактически и правни основания за постановения отказ и ясна
разпоредителна част с отразена воля на административния орган за начина на
приключване на административната преписка по заявлението. Заповедта съдържа
дата на издаване и подпис на издателя с означаване на неговата длъжност.
Заповедта е издадена при спазване на
процедурата за изменение на кадастъра по чл.51, ал.3, ал.6 и ал.7 и чл.54, ал.1
от ЗКИР, подробно разписана в правилата по чл.56, ал.1 и ал.3, чл.75, ал.1 и
ал.8 и чл.70, ал.1-3 от Наредба №РД-02-02-5/2016г.
Административното производство е
образувано въз основа на подадено заявление от собствениците на ПИ 41112.503.1064,
придружено с проект за изменение в предвидената законова форма. Проектът е
изготвен от правоспособно лице след геодезическо заснемане на имотите,
изготвяне на скици-проекти за изменението и обяснителна записка. Материалите са
представени на СГКК, която е въвела измененията на ниво проект. Органът е дал
възможност на заинтересованите лица – собствениците на ПИ 41112.503.1074 за
подаване на писмени възражения по проекта за изменение, след което е направил
преценка на всички събрани по преписката доказателства. Изяснил е фактите и
обстоятелствата от значение за установяване
на грешката в КККР и от тях е извел извода за наличие на спор за материално
право.
Органът
е спазил общите правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими към
заявлението доказателства. Спазил е принципа за истинност по чл.7 от АПК.
Не се
установи, че възражението срещу изменението от 01.07.2019г. не изхожда от
неговия автор, в каквато насока са твърденията на жалбоподателите.
Заповедта
е съответна на материалния закон.
Нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР
задължава органа при наличие на грешка, свързана със спор за материално право,
същата да се отстрани след решаване на спора по съдебен ред. Подобна е правната
регламентация на чл.70, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/2016г., като правилото на
чл.72 от Наредбата въвежда и допълнителното основание за отказ при липса на
възможност за еднозначно определяне на местоположението и границите или
очертанията на имотите – предмет на проекта за изменение. Според легалната
дефиниция на §1, т.16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/2016г. „спор за материално
право” по см. на чл.70 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната
карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на
собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани
писмени доказателства в административното производство.
От документите за собственост на
заявителите и заинтересованите лица за ПИ 41112.503.1064 и ПИ 41112.503.1074 по
КККР, приложените скици по действащия рег.план на града, одобрен през 1993г. и
заключението на вещото лице се установи, че местоположението и границите на ПИ
41112.503.1074 по КККР съответстват на тези по действащия рег.план относно УПИ VIII-828 в кв.273. Установи се обаче, че това не е
така за ПИ 41112.503.1064 Границите на ПИ 41112.503.1064 по КККР не
съответстват на документа за собственост и кадастралния план, предшестващ КККР.
Изменението по заявлението на жалбоподателите засяга частта
от собствения им имот с пл.№822 по кадастралния план, попадаща изцяло в УПИ VIII-828 в
кв.273 по рег.план. Застъпването на двата ПИ в защрихованата в жълто и червено
част на скица Приложение №2 към заключението на вещото лице и наличието на
конкуриращи се документи за собственост, вписани в КРНИ, формира извод за
съществуващ спор за материално право между собствениците на имотите в обхвата
на исканото изменение на КККР. До разрешаването на спора, искането на
жалбоподателите за изменение на КККР не може да бъде удовлетворено.
Без
правно значение по делото са въпросите дали е приложена регулацията в частта за
придаваемото място към УПИ VIII-828,
дали съществуващата на място ограда е изградена по имотните граници на
кадастралния план и дали спорното място се владее от заявителите. Тези въпроси
са предмет на изследване в исковото производство за разрешаване на спора за
собственост. Целта на административното производство е актуалност на КККР,
което при конкуриращите се титули за собственост се постига след разрешаване на
спора за собственост. Още повече, че документите за собственост съдържат
противоречиви данни, от които органът не може еднозначно да определи
местоположението и границите на частта от имота – предмет на проекта за
изменение.
Изложеното налага извод за
отхвърляне на оспорването.
Поради изхода от спора
жалбоподателите нямат право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.4 от АПК
жалбоподателите дължат заплащане на СГКК – Кюстендил на деловодни разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноските за ответника са в размер на 600лв. и са доказани посредством
представените пълномощни, договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане от 06.01.2020г. Сумата обаче не отговаря на минималното
възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредбата от 500лв., което съдът ще присъди.
На основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на С.А.Ш.
и М.Ц.Ш. /с посочени лични данни/ срещу заповед №18-8801/26.08.2019г. на
началника на СГКК - Кюстендил.
ОСЪЖДА С.А.Ш. и М.Ц.Ш. *** деловодни разноски в размер на 500лв. /петстотин
лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: