Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.ОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.ка И.ова
гр. дело № 6094
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 536865/16.11.2018 г., постановено по гр.
д. № 83189/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, „И..бг“
ЕООД е осъден да заплати на П.И.П., сумата от 105, 43 лв. - възнаграждение за 6
броя заснети фотографии със собствена техника, изработени кадри, направени
фотосесии, обработени снимки, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017
г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 105, 43 лв.
до пълния предявен размер от 2 800 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 38, 11 лв. - разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 240, 59 лв. - разноски, съразмерно с
отхвърлената част.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца П.И.П.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Съдът
е приел, че страните са обвързани от договор за изработка, а дължимото
възнаграждение е определено въз основа на годишната заплата на наетите по
трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори от 2016 г.,
посочени в електронната страница на НСИ. Счита, че използваните от решаващият
съд критерии за определяне на дължимото възнаграждение, са неправилни, тъй като
страните не са били обвързани от валидно трудово правоотношение. По делото е
установено, че страните не са сключили трудов договор. Неправилно СРС не е
възприел заключението на вещото лице Е.Т.. Ответникът е направил възражение по
отношение на това заключение, но не е поискал изслушване на нова експертиза.
Счита, че заключението на посоченото вещо лице следва да се възприеме, макар
неправилно вещото лице да е посочило, че става дума за авторски права. Всеки
фотограф включва в хонорара си както обща сума за извършената услуга, която не
запазва авторските му права, а ги прехвърля автоматично. С оглед на това счита,
че това вещо лице е определило точно дължимото възнаграждение в случая. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и
му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника – „И..БГ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че между страните не
са съществували нито трудови, нито облигационни отношения. През 2016 г.
дружеството е публикувало обява за назначаване по трудов договор фотограф с
познания в уеб дизайн. След направен подбор по документи част от кандидатите са
поканени за интервю. Изискванията за тази позиция са силно завишени, предвид
естеството на работата. За да придобият кандидатите реална представа за
изискванията на дружеството - работодател към работата, за която се кандидатства
и за установяване дали кандидатите за длъжността реално притежават необходимите
качества, с тях интервютата включват присъствие по време на реален снимачен
процес, организиран от дружеството. Също така по делото е установено, че ищецът
не е извършил никаква работа. Ищецът е бил допуснат да организирана от
дружеството фотосесия, по време на която в рамките на 17 минути със собствен
фотоапарат е извършил общо 19 фотоизображения на модели, от които не е получавал
разрешение и не им е заплащал възнаграждение. От тях 6 кадъра доброволно, в
необработен вид ищецът е представил на
дружеството, без каквито и да е ограничения за използването им, в каквато
насока е разменената електронна кореспонденция. Вещото лице А. е заявил при
изслушването му в проведеното на 29.05.2018 г. открито съдебно заседание е
заявил, че фотоизображенията, предмет на експертизата, не представляват
произведения на изкуството и не притежава художествена стойност. Кандидатурата
на ищеца за назначаване по трудов договор на длъжност „фотограф“ не е одобрена.
Изрично се е противопоставил на назначаването на вещото лице Е.Т., като е
изложил съображенията се за това. Счита, че следва да се възприеме
заклбючението на вещото лице А., който има нужната квалификация. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
В срока за отговор на въззивната жалба на ищеца е
депозирана насрещна въззивна жалба от ответника срещу решението в частта, с която е уважен предявения иск. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че по
делото е установено, че между страните не е сключен договор за изработка, точно
изпълнение на възложена работа и приемане на същата от поръчващия. Поддържа
доводите си, изложени в писмения отговор на въззивната жалба на ищеца. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения
иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от
ответника част е правилно и законосъобразно. Счита, че е налице нарушение на
трудовото право, тъй като не може да е налице изпитване без да е сключен трудов
договор. Тъй като не е подписан трудов договор, въпреки обявата на ответника, правилно
СРС е приел, че отношенията между страните се регулират от ЗЗД. В случая е
налице уговорена работа, описана в исковата молба, работата е извършена от
ищеца, поради което ответникът дължи възнаграждение за това. Сключеният между страните договор за изработка
е устен, което е допустимо. Направените от него снимки са използвани от
ответника. Предаването на снимките на ответника е станало поради трайното му
впечатление, че ще започне работа на трудов договор. Обстоятелството, че към този
момент не е претендирал и ограничавал ползването на изображенията е породено от
устните уговорки между страните. Във връзка със заданието на ответника в
продължение на няколко дни е обработвал и сортирал от множеството направени
кадри най-подходящите снимки, като е вложил индивидуален творчески подход. Моли
съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част, като му присъди
сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 21.10.2016 г. е кандидатствал по обява за работа на
длъжност „фотограф с познания в уеб дизайн“, публикувана в интернет сайт за
търсене на работа от ответника. На следващия ден се е явил на интервю, на което
се уговорили ищецът да отиде на един пробен работен ден. На 25.10.2016 г. се е
явил на адреса на ответника, като извърши фотосесия с модели на открито,
обработка на фотографии, избиране на подходящи кадри и приготвяни на банери за
социални мрежи и сайта на дружеството. Представител
на дружеството му предложил да започне работа с нетно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 000 лв., при сключване на трудов договор между
страните. Такъв договор не бил сключен. На 26.10.2016 г. ищецът посетил офис на
ответника, който му възложил да извърши фотосесия на открито с модели в района
на Ловен парк, гр. София, да извърши фотосесия на предлагани артикули в сайта
на дружеството във фотостудио - склад на дружеството, да извърши подбор и
обработка на фотографии, както и да изготви рекламни материали - флаери,
рекламни банери за социалните мрежи и сайта на дружеството. За периода
25.10.2016 г. - 03.11.2016 г. е имал няколко снимачни дни, през които е снимал
3 модела, снимал е в складово фотостудио на различни артикули, селектирал е
подходящите снимки и е обработвал снимките от фотосесиите, правил е рекламни
банери и всичко, което е свързано с тази длъжност. Една от възложените му
задачи била да направи фотосесии на модели, които да рекламират дамски дрехи и
аксесоари. В посочения период е направил няколко фотосесии на различни модели,
като за целта използвал притежавания от него фотоапарат. След това в
продължение на няколко дни е обработвал и сортирал от множество направени кадри
на подходящи снимки. Твърди, че уговарял работния процес с И.Т., на чието място
е трябвало да започне работа. За периода 31.10.2016 г. - 02.11.2016 г. е водил
кореспонденция по скайп К.Р.– съпруг на управителката на ответното дружество,
при която се уговорили да му изпрати направените от него и обработани снимки и
фотографии. През същия период са водени кореспонденции по скайп също с К.К.и К.Д.-
служители при ответника, на които е трябвало да изпраща готовите снимки.
Твърди, че ответникът е публикувал на сайта си снимки, които са заснети от
ищеца с фотокамера на дружеството и модел М.Ж.. Част от снимките, които са били
с модела К.Д. ответникът използвал за реклама на продукти - дамски палта, с
вариращи цени на сайта на ответника. На 03.11.2016 г. ответникът отказал да му
представи трудов договор и заплащане за работните дни. След разменена
кореспонденция не се е стигнало до уговаряне на възнаграждение за извършената
от него работа. Ответникът не му е платил възнаграждение за изпълнената от него
работа, като е продължил да използва на сайта си изготвените от него снимки.
Счита, че ответника е възникнало правоотношение по устен договор за изработка,
по силата на който се е задължил да извърши възложената от ответника работа
срещу заплащане на възнаграждение. Макар
да се е явил за започване на работа по трудов договор, такъв не е бил подписан.
С оглед на това между страните е възникнало гражданско - прано отношение по
силата на договор за изработка. Претендира заплащане на възнаграждение за два
броя снимки за реклама на дамско палто и 4 броя фотографии за реклама на дамски
шапки, всички с модел К.Д.. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2
800 лв. - възнаграждение за 6 броя снимки, заснети със собствена техника, ведно
със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва иска по основание и размер. Във връзка с публикувана обява
за работа кандидатите са допуснати да правят пробни заснемания на облекла и
манекени. След извършен анализ на уменията на ищеца е взето решение
кандидатурата му да не бъде приета, като преценили за неприемливи изискванията
на кандидата, свързани с отказ да работи с техника на дружеството, изисквания
за закупуване на допълнително техническо оборудване, закупуване на удобен за
него стол за работа, изисквания за особен начин за заплащане на работната
заплата, изисквания за свободен режим на работно време, който да се съвместява
с фотосесии на негови лични клиенти и др. Счита, че ищецът не притежава
необходимата професионална квалификация за заемане на свободната длъжност при
ответника. По тази причина не се е стигнало до сключване на трудов договор с
него. Твърди, че никога не са установявали договорни отношения с ищеца.
Единствените им взаимоотношения с него са били в качеството му на кандидат за
сключване на трудов договор с ответника. Не е налице устен договор за
изработка, тъй като не са възлагали на ищеца извършването на фотосесии и
заснемането на фотографии за ответника. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
Видно от представеното извлечение на хартиен носител от
сайт jobs.bg на 20.10.2016 г. е публикувана обява от ответника за длъжността
„фотограф с познания в уеб дизайн“. Описано е в какво се изразява работата,
какви са изискванията и познанията, както и какво предлага ответникът.
По делото са представени извлечения на хартиен носител
от разменена кореспонденция по електронен път между ищеца и К.Р.. На 31.10.2016
г. последният е поискал ищецът да му изпрати на електронната поща продуктовите
снимки. На 01.11.2016 г. е поискал да му прати малко снимки от вчерашната
фотосесия. Ищецът е изпращал направените от него снимки, както и е заявил
своите изисквания във връзка с работата при ответника.
Представено е извлечение на хартиен носител и от
електронна кореспонденция на ищеца с И.Т.по скайп от 01.11.2016 г. Ищецът го
уведомява че няма да ходи до офиса и ще работи от къщи. На 03.11.2016 г. също
го е уведомил, че ще работи от къщи и ако потрябва за нещо, да му каже.
На 14.11.2016 г. ищецът, чрез В.П., е изпратил
електронно писмо до О.Р.- управител на ответното дружество, с което се позовава
на нарушение на чл.15, ал.1, т.1, т.2 и т.14 ЗАПСП и чл.18, ал.2, т.6 ЗАПСП,
във връзка с публикувани в сайта на дружеството 6 снимки, които е направил
ищеца. Тези фотографии са създадени и обработени от ищеца на 27.10.2016 г. с
негова собствена техника. С оглед на това притежава авторско право върху тях,
което не е отстъпено на ответника. По този начин дружеството се облагодетелства
неправомерно за сметка на ищеца., извършва се без съгласието на ищеца и без
посочване на неговото авторство. Това води до задължение за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
На 23.11.2016 г. ищецът, чрез В.П., е изпратил
електронно писмо до О.Р., с което е определил срок до 28.11.2016 г. за
заплащане на обезщетение в размер от 400 лв. по посочена от него банкова
сметка, ***ване на фотографиите от електронния магазин на дружеството.
Видно от протокол рег. № 411, акт № 154, том 2 от
03.04.2017 г., съставен от помощник нотариус К.Ж.при нотариус Е.П., по молба на ищеца, след отваряне на 2
интернет адреса на страницата на ответника се отварят реклами на продукти -
дамски палта, придружени от снимки, препис от които са приложени към протокола.
Пред СРС е изслушана съдебно техническа експертиза,
изготвена от вещото лице Й.Д.А.. От заключението се установява, че изследваните
19 на брой цифрови изображения са записани след експортираното им от фотографската
камера във формат, който се използва от цифровите фотоапарати Olrmpus и същите съдържат дискретна информация за
изображенията. Този фотографски формат е еквивалент на т. нар „цифров негатив“
и не е предназначен за пряко възпроизвеждане, тъй като е необработен и дава
възможност да се извършва изследване за автентичност, както и да се установи
вида на използваната фотографска техника. Вещото лице е установило, че всички
изображения са заснети на 27.10.2016 г. Общо 9 рекламни фотоси на дамски шапки
са заснети за 6 минути. Същите са направени от почти една и съща снимачна
точка, при разсеяно дневно осветление, фронтално или от малко по - нисък ракурс
на тротоар пред улично платно, с наличие на фон на преминаващи автомобили и
хора. Общо 10 броя рекламни фотоси на дамски палта са заснети за порядък от 11
минути, от почти един и същ ракурс, при сходни фонове и силно дифузно дневно
осветление. Рекламните фото изображения на дамски якета и шалове не съдържат
информация за вида на използваната фотографска техника и са обработени със
софтуер за растерна обработка. При извършено сравнително разделно изследване на
представените от ищеца необработени цифрови фотографски изображения, приложени
към нотариално заверения констативен протокол, вещото лице е установило
идентичност при 6 броя от изображенията. Вещото лице е достигнало до извода, че
рекламните изображения, които са 6 на брой, публикувани на страницата на Ivet.bg, на които са съставени
два нотариално заверени констативни протокола съответно рег. № 4411, акт № 154,
том 2 от 03.04.2017 г. на К.Ж.и рег. № 18942/14.11.2016 г. на К.Б., са
идентични с представените от ищеца фотоизображения. Представените нотариално
заверени фотоснимки, публикувани на посочената страница изображения са
производни на предоставените от ищеца изображения. Представените от ищеца 19
броя изображения от 27.10.2016 г. за времето от 13.47 ч. до 13.53 ч. - 9 броя рекламни
фотоси на шапки и от 14.10. до 14.21 ч. общо 10 броя рекламни фотоси за дамски
палта. Всички фото изображения - 19 броя, са заснети с фотоапарат Olimpus, модел Е-PL5, със
сериен номер BFM503012 и обектив Olimpus M.60mm F2.8 Macro със
сериен номер ABQA16345, която фотографска
техника се предостави от ищеца за извършеното техническо изследване.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че всяка
една от фото снимките не може да бъде разглеждана отделно и самостоятелно като
финансова единица, а трябва да се гледат в своята съвкупност, като извършена
фотосесия. Няма методика за оценяване на фотосесии, направени за онлайн
търговия. Същите не са предмет на изкуството, за да бъдат оценявани по такъв
начин. За такъв вид услуга възнаграждението е от порядъка на 100 лв. - 200 лв.,
които са за фотосесия, обработка, записване на диск. Различните фотографски
студия имат различни цени.
Пред СРС е изслушана съдебно - техническа експертиза
за оценка стойността на фотографски изображения, изготвена от посочено от ищеца
вещо лице - Е.Ю.Т.. От заключението му се установява, че стойността на
фотографиите на ищеца е определена въз основа на всички преки и непреки
разходи, които позволяват на фотографа да реализира фотосесията, както и
авторски права. Вещото лице е съобразило разходите за наем или амортизация на
фотографска техника; осветление; заплащане на хонорари на модели, стилист,
гримьор; асистенти и др.; наем/поддръжка на студио; хонорар за фотографа,
определен въз основа на време или брой кадри; заплащане за обработка/ретуш на
фотографиите; транспортни разходи; административни и режийни разходи,
приравнени към времетраенето на ангажимента - счетоводство, телефон, интернет и
др.; други разходи според конкретната задача - наем на локация, декори и др.;
разходи за обучение и курсове, които изграждат компетентността на фотографа към
времетраенето на конкретната фотографска задача. Също така в размера на
възнаграждението са включени и авторски права, които в случая могат да бъдат
процент от реализираните от ответника продажби, за които са използвани
фотографии на ищеца. В случая всички фотографии са направени в един ден, във
времеви диапазон, по - малък от един час. Предвид обстоятелството, че ищецът е
използвал собствена техника, транспортните разходи за снимките, време за
заснемане на кадрите, обработка на кадрите, вещото лице приема, че същите
възлизат на 570 лв. Авторските права са на стойност от 600 лв. Така общият
размер на възнаграждението възлиза на 1 170 лв. Вещото лице е пояснило, че
пазарната практика показва, че няма единни обективни критерии за оценяване на
фотографския труд. В много случаи фотографи биха извършили подобна услуга за
много по - малка сума, като биха извършили услугата със същото качество и на по
- високи цени.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че познава
ищеца от онлайн фотографските среди, но нямал контакт с него, познавал го като
фотограф и участвал в едно събитие, което вещото лице организирало. При
изпълнение на възложената от съда задача вещото лице е използвало
професионалния си опит и общоприетите практики в бранша. Определил е разноски
за цял ден, тъй като за да поеме ангажимент за този ден, фотографът трябва да
се освободи от други ангажименти. Включил е разходи за транспорт до локацията,
тъй като ищецът не живее там. Вещото лице е пояснило, че фотографиите нямат
художествена стойност. Съобразил е стойността на снимките за онлайн търговия. Виждал
е кадри за хиляди лева и такива за 5 лева.
Експертното заключение е оспорено от ответника, тъй
като вещото лице е обсъждало правни въпроси, което е недопустимо.
Съдът не възприема заключението на вещото лице Е.Т.по
изслушаната съдебно - техническа експертиза, тъй като същото не е съобразено с
конкретните обстоятелства по делото, а изводите на вещото лице са направени
общо, с широки граници на вариативност. Отделно от това вещото лице е
отговорило и на задачи, които не са включени в предмета на експертизата, като е
определило стойността на авторските права, което не му е възложило, включително
изразява становище по основателността на предявения иск. Следва да се посочи
също така, че вещото лице е имало контакти и познанство с ищеца от преди
завеждане на делото, което също поставя съмнения относно неговата
безпристрастност
Пред СРС е разпитан свидетеля Х.Х.С.- служител при
ответника. От показанията му се установява, че е виждал ищеца. Неговата работа
била свързана с това да организира фотосесията, да подготви дрехите,
консумативите, транспорт, локации и разходи, които се поемат по самата
фотосесия. Всички разходи са били за сметка на ответника. Последният използвал
в работата си фотографи по договор. Често имало текучество, сменяли се
фотографите, пробвали се други фотографи. Те работели по трудов договор. При наемане на нови фотографи се правел
подбор. Когато кандидатът снимал, техният фотограф също снимал, обяснявал какви
са изискванията. Свидетелят също присъствал. Ищецът е идвал веднъж на фотосесия
в офис на ответника. Свидетелят не го е виждал, тъй като бил в друг офис
тогава. Тогава подготвял дрехите за фотосесията, организирал транспорта. При
фотосесиите се ползвала техника на дружеството, което определяло и локацията на
снимките. Ищецът снимал с негова техника и с техника на дружеството. Когато
одобрявали нов фотограф присъствал и фотографа на дружеството И.. Одобряването
на кандидатите ставало в момента или след месец - два. Подписвали трудови
договори с всеки фотограф, който наемат.
Съдът възприема показанията на свидетеля, тъй като е
разпитан за обстоятелства, които лично е възприел. По делото не са ангажирани други
доказателства, които да опровергаят свидетелските показания или да разколебаят
доказателствената им стойност.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба - в срока по чл.263, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а насрещната жалба на ответника е
основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Спори се между страните в
производството дали са обвързани от облигационна връзка, възникнала по силата
на договор за изработка - въз основа на възлагане на описаната в исковата молба
работа, която е точно изпълнена от ищеца и е приета от ответника чрез
публикуване на процесните снимки в сайта.
В доказателствена тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между страните с описаното в
исковата молба съдържание, възникнала по силата на устно сключен договор за
изработка, съгласно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК, в каквато насока е и
съставения от решаващия съд доклад на делото по реда на чл.146 ГПК.
В подкрепа на твърденията си
за възлагане изпълнението на задачите, свързани с извършване на фотосесия на
открито, извършване на фотосесия на предлагани артикули в сайта на дружеството,
подбор и обработка на фотографии и изготвяне на рекламни материали - флаери,
рекламни банери за социалните мрежи и сайта на дружеството, ищецът е ангажирал
по делото извлечения на хартиен носител от електронна кореспонденция с
фотограф, който работи при ответника - И. Т., както и с К.Р.. В тази
кореспонденция се съдържат данни във връзка с постигнати уговорки между ищеца и
И.Т. за явяване в офиса на ищеца, за представяне на И. Т., както и на К.Р.на
снимки. Липсват обаче данни за постигната между страните уговорка за възлагане
на ищеца на описаните по - горе задачи. Не е налице нито отправена оферта, нито
нейното приемане от насрещната страна. Също така ищецът не е ангажирал
доказателства, че е предал снимките именно в изпълнение на поетите договорни
задължения към ответника. От ангажираните показания на разпитания пред СРС
свидетел Х.С.се установи, че участието на ответника във фотосесията, проведена
на 27.10.2016 г., е свързано с извършването на преценка за неговите
професионални качества, във връзка с кандидатстването на ищеца на обявената
свободна позиция при ответника „фотограф с познания в уеб дизайна“. В тази
насока са изложени и твърдения от ищеца в исковата молба. Извършването на
проверка на професионалните качества на ищеца от страна на дружеството във
връзка с евентуалното учредяване на трудово правоотношение, не може да се
приеме като възлагане на работа на ищеца от ответника. Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства, които да обосноват извод, че успоредно с водените
преговори между страните за сключване на трудов договор се е развило
самостоятелно правоотношение с ответника по силата на постигнати взаимни
уговорки за възлагане на описаните от ищеца задачи срещу поето насрещно
задължение от ответника да заплати възнаграждение за това, съобразно
изискванията на чл.258 ЗЗД.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че ищецът не е надлежно материално - правно легитимиран
да отговаря по предявения иск.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че в изпратените писма до управителя на ответното
дружество ищецът не се позовава на неизпълнение на поето договорно задължение
от страна на ответника, а претендира заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от нарушаване на авторските му права, поради което данни за
валидно сключен договор между страните не могат да се извлекат и от тези писма.
Дали използването на
снимките от страна на ответника е правомерно или не, както и дали същият дължи
обезщетение за това, са въпроси, които не са част от спорния предмет, очертан
от ищеца посредством заявената от него искова претенция, поради което тези
въпроси не следва да се обсъждат. Доколкото ищецът не се позовава в исковата
молба на нарушение на авторските му права относно процесните снимки, което е извършено
от ответника чрез използването им в неговия сайт, то искът, предмет на делото,
не е за обезщетение по реда на чл.95 ЗАСП.
След като не е установено
наличието на облигационна връзка между страните, възникнала по договор за
изработка, то предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която е уважен предявения иск, като същият следва да се отхвърли в
тази му част. В останалата част, с която искът е отхвърлен над уважения размер
до пълния предявен размер, следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя – ответник следва да се присъдят
сторените във въззиното производство разноски. Техният размер възлиза на 25 лв.
- заплатена държавна такса, както и 300 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 18.03.2019 г.
С оглед неоснователността на
предявения иск, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на ответника са възложени сторените от ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
На ответника следва да се
присъди сумата от още 9, 41 лв. - сторени разноски в производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 536865/16.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 83189/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, В
ЧАСТТА, с която „И..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр.
София, ул. „*******, е осъден да заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
пл. „*******, сумата от 105, 43 (сто и пет лева и
четиридесет и три стотинки) лв. -
възнаграждение за 6 броя заснети фотографии със собствена техника, изработени
кадри, направени фотосесии, обработени снимки, ведно със законната лихва,
считано от 24.11.2017 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТТА, с която „И..БГ“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „*******, е осъден да заплати на П.И.П., ЕГН **********,
с адрес ***, пл. „*******, сумата от 38,
11 (тридесет и осем лева
и единадесет стотинки ) лв. - разноски,
съразмерно с уважената част от иска., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***,
пл. „******* и съдебен адрес *** - адв. С.Я.С., срещу „И..БГ“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес *** - адв. О.М., с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 105, 43 (сто и пет лева и четиридесет и три стотинки) лв. - възнаграждение по договор за изработка за 6 броя
заснети фотографии със собствена техника, изработени кадри, направени фотосесии,
обработени снимки, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 536865/16.11.2018 г., постановено по гр. д.
№ 83189/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 32 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА от П.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, пл. „******* и
съдебен адрес *** - адв. С.Я.С., да заплати на „И..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, с
адрес гр. София, ул. „*******, със съдебен адрес *** - адв. О.М., сумата от 325 (триста двадесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 9, 41 (девет лева и четиридесет и
една стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по
делото разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.