Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 19.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Радева
Цветанка Бенина
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч.
гр. дело № 6203 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 172/13.01.2020 г. от длъжника по изпълнението – Г. фонд срещу
разпореждане от 07.01.2020г. по изп.д.№ 20197880400609/2019г. по описа на ЧСИ –
М. К., с което е било оставено без уважение искането за изменение на приетите за
дължими в полза на взискателя разноски в размер на 860 лв. – адвокатско
възнаграждение, като счита същото за прекомерно. В тази връзка се излагат
съображения, че така определеният размер е несъответен на извършените правни и
фактически действия от упълномощения адвокат, изразяващи се единствено в
депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. Моли размерът
на присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намален до законоустановения
минимум от 200 лв., като бъде редуцирана съответно и таксата начислена по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Постъпило е
становище от ответната страна по жалбата – взискателя Е.А.Г., в което я оспорва
и счита същата за неоснователна. Счита размерът на договореното адвокатско
възнаграждение за съответен съобразно възложеното на процесуалния представител
– да образува изпълнително дело и да извършва последващи действия по
него с цел удовлетворяване на дължимото вземане, като сочи, че се равнява на
установения минимум на дължимо такова, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г.
В мотивите си
ЧСИ К. е изложил, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил съобразен с
поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му
представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на
изпълнението, като счита същия за съответен на установения минимум. В този
смисъл счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
В разпоредбата
на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от
длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.
Видно от
приложеното изп.д.№ 20197880400609/2019г. по описа на ЧСИ – М. К., същото е
било образувано по молба на взискателя Е.А.Г. за принудително събиране на
вземания по изпълнителен лист от 21.06.2019г., издаден по гр.д.№ 3390/2018г. по
описа на СГС-ГО-23 състав, за следните суми: 20 000 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2017г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1261.54 лв. – съдебни разноски. Приложено е
пълномощно на адв. И.и Договор за правна защита и съдействие, сключен между нея
и взискателя с договорено възнаграждение от 860 лв. и отбелязване за изплащането
му в брой.
С Постановление
от 05.12.2019г. съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното
производство, в това число – 860 лв.- адвокатско възнаграждение и 2286.76 лв. –
такси по Тарифата за ЗЧСИ, определена пропорционално върху общия размер на
задължението от 27 427.10 лв.
В хода на
изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на адресата на 06.12.2019г., видно от отбелязания входящ номер при длъжника Г.
ф..
Жалбата предмет
на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за
това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу
действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради
това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество
се явява и основателна по следните съображения:
По делото не е
налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера
на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
В приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за
разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка
неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на
разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния
изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е
окръжният съд по мястото на изпълнението.
В случая,
възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без
уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез
жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.
Видно от
изложеното в молбата за образуване на изпълнително дело, в същата не е било
обективирано искане за присъждането на разноски, но въпреки това и с оглед
установеното в гражданския процес диспозитивно начало, следва да бъде преценена
основателността на искането за редуциране размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до размера от 200 лв.
Съгласно действащата
редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в
размер на 100 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на
допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на
изпълнението.
Съгласно
константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността за
разноски, когато не е
дал повод за образуване на изпълнителното дело,
поради плащане дълга си преди това, както и
в случай, че
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване на
дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат
възложени на длъжника.
В случая се твърди погасяването на дълга – предмет на
изпълнението да е било сторено доброволно от длъжника, което безспорно е било
след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което дължи се
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
От материалите
по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били
извършени действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на
производството пред ЧСИ. С оглед на
това, съдът приема, че се дължи възнаграждение в установения в чл. 10, т. 1 от
Наредба №1/2004г. размер от 100 лв. Договореното възнаграждение за процесуално
представителство от 860 лв. надвишава установения в приложимата норма минимален
размер и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК. В приложение установеното в гражданския процес диспозитивно начало и
заявеното искане за намаляване размера на възнаграждението до 200 лв., изменението
в частта за разноските следва да бъде допуснато до този размер.
В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за
разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата
за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от
26 767.10 лв., от които 20 000 лв. – главница, 1261.54 лв. – съдебни
разноски, 5305.56 лв. – законна лихва за забава и 200 лв.- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното
дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „г“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза
на 1826.03 лв., без вкл. ДДС, а с включен ДДС – в размер на 2191.23 лв. При
това положение, определените разноски с постановление на ЧСИ от 05.12.2019г. по т. 26
ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от
размера 2 238.76 лв., с вкл. ДДС, до размера от 2191.23 лв.
Относно
разноските: С оглед изхода на спора по жалбата
на длъжника, която съдът приема за изцяло основателна, на същия следва да бъдат
присъдени съдебни разноски за производството по разглеждането й в размер на 177
лв. за държавна такса за обжалване, такса за администриране на жалбата, събрана
от ЧСИ и юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 07.01.2020г. на съдебния изпълнител по изп. дело № 20197880400609/2019г. по описа на ЧСИ –
М. К. с район на действие СГС, в частта, с която в тежест на длъжника Г. ф. са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над
200 лева до 860
лв. и е определена такса по
т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 2191.23 лв., с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********, да заплати на Г. ф., с
адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 177 лв. – разноски за производството.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.