№ 2028
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110129618 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закон за
собствеността от В. А. Н. против М. Е. Р. за заплащане на сумата 2229,28 лв.
(след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот в
**********, за периода от 01.03.2022 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че страните по спора са съсобственици на посочения
недвижим имот, за който с решение по гр. дело №69275/2019 г. по описа на СРС
е допусната делба при квоти 80,11/92,89 ид.ч. за ищеца и 12,78/92,89 ид.ч. за
ответника; ответникът ползвал изключително 25,29 кв. м, което е повече от
притежаваното право на собственост с 12,51/92,89 ид.ч.; ищецът е отправил
покана за плащане на заместващо ползването обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Сочи, че имотът
представлява апартамент в незаконен груб строеж, без да е въведен в
експлоатация, обект със забрана за ползване, без Акт 16 и строителни книжа.
Оспорва да е канен от ищеца за плащане на обезщетение за лишаване от
ползване. Отправя покана за доброволно уреждане на имуществените спорове по
повод имота. Пояснява, че при закупуване на имота е разпределено ползването
му.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Според разясненията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС,
„лично ползване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
1
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, но без да се събират добиви и граждански плодове.
Хипотезата е приложима, когато ползващия съсобственик или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
респ. , съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик, или той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,не допуска друг
съсобственик да си служи с нея свободно и както намери за добре; както и
когато ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с
договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или
заедно с него ползва общата вещ.
От Решение №20016143/19.01.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г. по
описа на СРС, влязло в законна сила на 24.02.2021 г., се установява, че страните
по спора съпритежават правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № А-15, находящ се в ************, с площ 92,89
кв.м., с идентификатор *********** по КК на гр. София, при квоти: В. А. Н.-
80,11/92,89 ид.ч. и М. Е. Р.- 12,78/92,89 ид.ч.
От предметното съдържание на молба от 30.11.2021 г., представена в
открито съдебно заседание на 30.11.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г. по описа
на СРС и връчена на ответника, видно от протокол за откритото съдебно
заседание от 30.11.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г. по описа на СРС, се
установява, че ищецът В. А. Н. е направил писмено искане ответникът да му
заплаща месечно обезщетение от 100 лв. за ползваната от него част от делбения
имот, собственост на ищеца.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №40, т. I, рег. №2234,
дело №37/2010 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, се установява, че през 2010 г.
ищецът е придобил от „О.-БП“ ЕООД 80,11/92,89 ид.ч. от ап.А15, със застроена
площ 92,89 кв. м. Според т. 2 от договора, с подписването му съсобствениците се
съгласяват да разпределят ползването на апартамента, като ищеца В. Н. ще
ползва югозападна реална част, която се състои от кухненски бокс, една спалня,
входно антре, баня-тоалетна, дрешник и две тераси; а „О.-БП“ ЕООД ще ползва
североизточната стая. Видно от постановление за възлагане на недвижим имот
от 19.01.2018 г. по т.д. №5689/2014 г. ответникът е придобил 12,78/92,89 ид.ч. от
правото на собственост върху имота.
От съдебна-техническа експертиза – основна и допълнителна, неоспоренa
от страните и цененa от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че ап. А-
15 първоначално е със застроена площ от 92,89 кв. м, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, две спални, входно антре, баня-тоалентна, дрешник, две тераси.
При оглед се установява, че в А-15 са обособени фактически две жилища, от
които ищецът ползва 67,74 кв. м, в които са включени помещенията кухня с
трапезария и открита тераса, входно антре, баня с тоалетна и дневна стая с
открита тераса. Ответникът ползва 47,36 кв.м, от които коридор, баня с тоалетна,
дневна стая с кухненски кът и отделна спалня с излаз на открита тераса. Този
извод се потвърждава и от удостовереното в представения от ищеца протокол от
о.с.з от 30.11.2021 г. по гр. дело №69275/2019 г., СРС, а именно, че вещото лице
в делбеното производство е дало заключение, че може да се обособят дялове от
имота, съответни на начина на ползване от страните в рамките на площта на
процесния имот.
Изложеното налага да се приеме, че съсобствената вещ се ползва по
начин, определен по общо съгласие на страните, при условията на договор за
разпределение ползването на имота, обективиран в т. 2 на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №40, т. I, рег. №2234, дело №37/2010 г. на
2
Нотариус с рег. №*** на НК. Това фактическо, а и правно положение в
контекста на упражняване на правата в имуществената общност, между страните
трае, вкл. до приключване на съдебно дирене по настоящото дело.
Съсобствениците могат по взаимно съгласие да разпределят ползването
на общия имот, като разпоредбата на чл. 32 от ЗС не изключва тази възможност
и не предписва някаква специална форма за вземане на такова решение. То може
да бъде взето устно или чрез конклудентни действия. В конкретния случай се
изяснява, че всеки от съсобствениците упражнява правото на реално ползване
върху вещта, респ. имотът задоволява жилищните нужди на съсобствениците,
всеки от които ползва определени самостоятелни помещения и сервизи,
съгласно постигнатото разпределение на ползване на вещта. В този случай няма
правно основание за съсобственика да заявява лишаване от ползване на
съсобствения имот.
Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено
между съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на
мнозинството, притежаващо повече от половината на вещта или с решение на
съда по чл. 32, ал. 2 ЗС. С договор съсобствениците могат да разпределят
ползването помежду си при условия, каквито намерят за добре. Този договор ги
обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки
момент по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде постигнато,
съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди уговореното
разпределение по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, освен ако не са се променили
съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието.
Съществени са тези обстоятелства, които са свързани с предназначението и
състоянието на съсобствената вещ – ново строителство или премахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване площта на съсобствения
имот вследствие регулационни изменения; или с обема на правата на всички
съсобственици; придобиване по давност на право на собственост върху идеална
част от трето лице, възстановяване на запазена част по чл. 30, ал. 1 ЗН на трето
лице; разпоредителни сделки между съсобствениците, в резултат на които се
намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и пр.; които правят
извършеното реално разпределение несъответно на новото фактическо
положение. Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един
съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при
които е извършено първоначалното разпределение, само по себе си не
съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.
32, ал. 2 ЗС, тъй като разпределението не се извършва с оглед на личността на
съсобственика. В конкретния случай съдът не констатира нови и съществени
обстоятелства при ползването на съсобствената вещ. Съдът отчита, че при
разпределение на ползването правото на всеки от съсобствениците да си служи с
целия имот, съобразно притежаваната от него идеална част се трансформира в
право да си служи с реална част от този имот. Следва да се държи сметка за това,
че разпределението сочи кой от съсобствениците коя реална част от имота ще
ползва, като същевременно препятства възможността другите съсобственици да
ползват същата реална част, включително и да преминават през нея. Когато
съсобствениците са разпределили реалното ползване на общия имот с договор
помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността и може да
бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие, каквото се
констатира, че няма. Ако такова съгласие не може да се постигне,
съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с
оглед на които е било постигнато споразумението. Щом като по делото липсват
данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен
договора за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот,
обективиран в нот. акт, по силата на който ищецът е придобил ид.ч. от правото
на собственост; следва да се приеме, че за ищецът не е възникнало правото на
парично вземане за лишаване от ползване на съсобствената вещ. Ответникът не е
3
нарушил уговорката за разпределение на ползването на имота, а аритметичното
неравенство в обема на притежаваните идеални части от правото на собственост
спрямо реалната площ на жилището не обуславя автоматично правото на
компенсиращо единия собственик обезщетение за лишаване от ползване на
вещта. Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на
съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от вещта или по решение на съда при иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Само, когато не е възможен вариант за разпределение на реалното ползване на
имота от страните, предвид правата в съсобствеността, площта на жилището,
както и функционалното предназначение на помещенията в него,
съсобственикът има право на заместващо правото на ползване обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, който е съразмерен на обема на притежаваните ид.ч. от
правото на собственост; респ. невъзможно е да бъде ползван едновременно по
предназначение от всички съсобственици. Ето защо съдът приeма предявения
иск за неоснователен, а като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответника сторените съдебни разноски за сумата 550,00 лв.
– платено адвокатско възнаграждение
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Н., с ЕГН:**********, с адрес:
**********, против М. Е. Р., с ЕГН:**********, с адрес: *********** от ЗС за
заплащане на сумата 2229,28 лева – главница, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот в **********, за периода от
01.03.2022 г. до 30.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. А. Н., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на М. Е. Р., с ЕГН:**********,
с адрес: *********, сумата 550,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4