Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д”
отделение, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 16381 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр.чл.317 вр.чл.310 от ГПК.
С Протоколно
решение № 246988 от 17.10.2019 г. по гр.д. № 21614/2019 г. на СРС, ГК, 62
състав на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е признал уволнението на И.И.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв. А.,*** от длъжността „Ръководител
отдел продажби“, заемана при „М.“ ООД,
представлявано от Г.А.П., ЕИК *******, гр. София, ж.к. Левски – Г, ул. „*******и
съдебен адрес ***, станало със Заповед № 038/18.02.2019 г. на управителя,
считано от 19.02.2019 г. за незаконно,
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищецът
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “Ръководител отдел продажби” в „М.“ ООД. На основание чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 18412,26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода от 19.02.2019 г. - 19.08.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Със същото
решение „М.“ ООД на основание
чл.78 ал.1 ГПК е осъдено да заплати на ищеца сумата от 2388 лв., представляваща разноски по делото, а на
основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 896,48 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
Недоволен
от постановеното решение е останал ответникът „М.“
ООД, който в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност при твърдения за
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Съображенията му за това са подробно изложени във въззивната
жалба. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата И.И.И. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК изразява становище чрез
процесуалните си представители, като оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена
като неоснователна, а обжалваното решение - потвърдено. Претендира сторените пред настоящата инстанция
разноски.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Софийски градски съд счита, че
решението е правилно, като излага собствените си мотиви по-надолу.
След като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства и доводите на страните, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с обективно съединени искове от И.И.И. против „М.“ ООД 1) за отмяна
на основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ на уволнението му, извършено
със Заповед № 038/18.02.2019
г. на управителя на „М.“ ООД, с която на основание
чл. 328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение, 2) за възстановяването на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – “Ръководител
отдел продажби” в „М.“ ООД, на основание
чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 3) за осъждане на
ответника – на основание чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ да му заплати обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от
19.02.2019 г. - 19.08.2019 г., в размер на 30 000 лв. и на основание чл. 86 от ЗЗД да му бъде
присъдена законната лихва върху обезщетението от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.
По иска с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Безспорно
е, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което
въззиваемия-ищец е изпълнявал длъжността “Ръководител отдел продажби” в „М.“ ООД – Трудов
договор от 04.09.2014 г., Анекс от 05.09.2014 г. към трудов договор от 04.09.2019
г., прекратено
едностранно от работодателя със със Заповед
№ 038/18.02.2019 г. на Управителя на „М.“ ООД Г.А.П., с
която на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, считано от
19.02.2019 г. е прекратено
трудовото правоотношение между страните.
Като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните в атакуваната заповед е посочен фактическият състав на чл.
328, ал.1, т.6 от КТ.
Настоящата инстанция счита за неоснователни
доводите, наведени във въззивната жалба, че въведеното изискване от
работодателя за отлично владеене на писмен и говорим „гръцки език“ със Заповед
№ 036/13.02.2019 г. покрива хипотезата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. В този случай
съдът е длъжен да изследва наличието
на посоченото основание за уволнение, като липсата му прави заповедта
незаконосъбразна.
За да е налице законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от
КТ, следва да се установи, че
към правнорелевантия момент на уволнението
въззиваемият-ищец И.И.И. не е притежавал необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняване на длъжността “Ръководител отдел
продажби” в „М.“
ООД.
За тази цел е необходимо да се
установи, че по време на
трудовото правоотношение между страните е настъпила промяна в изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността “Ръководител
отдел продажби”, на което ново изискване
въззиваемия И.И.И. не отговаря. По делото работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил
никакви доказателства за промяна в квалификационните
изисквания за длъжността, заемана от ищеца. Следва да
се има предвид,
че изискванията за професионална квалификация и образование
имат изричен и официално установен характер и по това
се различават от знанията и уменията,
като фактическа даденост на конкретния
работник или служител, визирани в чл.328,
ал.1, т.5 от КТ. Приложното
поле на чл.328, ал.1, т.6 от КТ обхваща само случаите, когато липсата на
необходимото образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа се появи поради промяна на изискванията, след като трудовия договор е бил
сключен. Ако работникът или служителят още при сключването на трудовия договор
не е имал изискваното образование, договорът е недействителен, поради което и ликвидирането
на трудовоправната връзка между работника/служителя и работодателя се извършва
по реда на чл.74 от КТ относно обявяването на договора за недействителен, а не
чрез уволнение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ. Т.е. ако работодателят е приел на
работа лице, което не отговаря на изискванията за образование, респ.
професионална квалификаиця допуснато е нарушение на материалния закон, което
обуславя друг фактически състав и съответно подлежащи на установяване факти.
Именно поради това, в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ е необходимо да се
установи настъпила промяна в изискванията на работодателя след
сключване на трудовия договор между страните, като този извод произтича пряко
от закона. В настоящия случай работодателят не е установил, че към
датата на сключване на трудовия договор притежаваното от ищеца образование не е
съответствало на изискването
за длъжността, не е ангажирал доказателства и за настъпила промяна в
изискванията преди уволнението.
Въззивната инстанция намира,
че в настоящия случай е налице
хипотезата на чл.328
ал.1 т.11 от КТ, като излага следните мотиви:
Изменението на изискванията в хипотезата на
т.11 на чл.328 от КТ включва условията извън посочените в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ или разликата между
двете основания за уволнение е в съдържанието на изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция
- по т. 6 обема на изискванията е по-малък, защото засяга единствено образованието или квалификацията, а по т. 11 обема
на изискванията е много по-широк, тъй като третира
всички останали изисквания за изпълнение
на длъжността извън образованието или квалификацията - трудов
стаж, компютърна грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и пр. И в двете хипотези на чл.
328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ за
законосъобразното прекратяване
на трудовия договор е необходимо промяната в изискванията да е настъпила след сключването на
трудовия договор. Така и Решение № 1219 от 31.10.2003 г. по гр.д. № 3455/2001
г., III ГО на ВКС.
Представена е по делото длъжностна характеристика за
длъжността “Ръководител
отдел продажби” в „М.” ООД, подписана от страните на 05.09.2019 г. Видно от същата за заемане на длъжността “Ръководител
отдел продажби” е необходимо: висше икономическо образование; опит на подобна
позиция; най-малко 5 години търговски опит в автомобилния пазар; компютърна
грамотност, отлично познаване на MS
Excel, MS Word; опит с работа с ERP
системи; много добър писмен и говорим английски език. Въвеждането на
изискването за „отлично владеене на
говорим и писмен гръцки език“ засяга изискванията за изпълнение на длъжността,
визирани в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, а именно – трудов стаж,
компютърна грамотност, прекарани курсове, школи, владеене на чужди езици и
др.
При
съвкупна преценка на събраните доказателства се налага извода, че работодателят
не доказа в процеса извършена промяна на изискванията за изпълнение на
процесната длъжност, настъпили след възникване на трудово-правната връзка и
преди прекратяването й – промяна в
изискванията за професионална квалификация и
образование (по
чл.328, т.6 от КТ).
С оглед изложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй
като крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на СРС обжалваното
в тази част
решение, макар и
по други мотиви, следва да
бъде потвърдено.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от
КТ.
С
оглед акцесорността на иска по
чл.344, ал.1, т.2 и с оглед характера
на съществувалото между страните трудово правоотношение – безсрочно, същият следва да бъде
уважен и ищецът възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – “Ръководител отдел продажби” в „М.” ООД.
Поради
съвпадане в изводите на въззивния и първоинстанционния съд, решението на последния
и в тази му част следва да
бъде потвърдено.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
За да бъде уважен
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ задължително следва да са налице
следните три предпоставки: уволнението на работника да
бъде признато за незаконно; да
е настъпила вреда, подлежаща на възстановяване,
която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя
за времето през което е останал
без работа, но за не
повече от шест месеца; третото
задължително условие за уважаване на
иска е причинна връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Настоящата
въззивна инстанция в упражнение на правомощията си по чл.269 от ГПК намира
атакуваното първоинстанционно решение в тази
му част за валидно и допустимо. В правилно приложение на материалния закон при
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства СРС е извел
извода за дължимост на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода от 19.02.2019 г. - 19.08.2019 г в
размер на 18 412,26 лв., ведно със
законната лихва от 15.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид това и като намира обжалваното решение за правилно в тази
част,
настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на
СРС.
С оглед изхода на делото разноски на въззивника не се
следват, а такива се следват на въззиваемата страна, като същата е представила
списък на разноски по чл. 80 ГПК в открито съдебно заседание в размер на 1 320.00
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като настоящата
инстанция на споделя направеното от въззивника-отвеник
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
Водим
от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно решение № 246988 от
17.10.2019 г. по гр.д. № 21614/2019 г. на СРС, ГК, 62 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „М.“ ООД,
представлявано от Г.А.П., ЕИК *******, гр. София, ж.к. Левски – Г, ул. „*******и
съдебен адрес *** да заплати на И.И.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес чрез адв. А.,*** на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 1 320.00 лв., представляваща сторените пред СГС разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от 01.12.2010 г. – датата на обявяването му, за
която страните са уведомени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.