Р Е
Ш Е Н И Е
№............................
гр. К.,24.06.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски
районен съд, III – ти наказателен състав,
в открито съдебно заседание, на двадесет
и осми май, две хиляди и деветнадесета година , в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 232 по описа за 2019 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„МСВ
Т.ЛД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Ц.С.I“ №.., бл..., вх.Б ет.1, ап.16, представлявано от управителя С.Т.,
с ЕГН – ********** обжалва наказателно
постановление № 30-0000046/28.01.2019г. ,издадено от н. ОО“АА“ К., с което на дружеството, на осн. чл. 96г, ал.1, пр.2 от
ЗАвтПр е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.57,ал.1
от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТИТС.
Иска се отмяна на наказателното постановление,
като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушенията. Твърди се
неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща
представител в съдебно заседание, но в придружително писмо ,с което жалбата е
изпратена в съда, изразява становище за неоснователността на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
Като
разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С АУАН бл.№ 2..359/17.01.2019г. е
привлечено към административно-наказателна отговорност „МСВ Т.ЛД“ЕООД, със
седалище гр.К., ул.“ Ц.С.I“
№.., бл..., вх.Б ет.1, ап.16, представлявано
от управителя С.Т., с ЕГН – **********, в качеството на „превозвач“, по
смисъла на Наредба № 11/31.10.2002 г. на
МТИТС, притежаващ Лиценз на ЕИО № 18009/ 31.08.2017 г. е допуснал на 05.12.2018
г. извършването на международен
автомобилен превоз на товари, с влекач МАН, модел „ТГХ 18.440“, с рег.№ СТ...РВ от
кат N3, собственост на „Т.а“ЕООД и управляван
от водача В.Т., който водач не е
притежавал валидно издадено
удостоверение за психологическа годност за превоз на товари. Превозът на
посочената дата е установен с приложено
по преписката и цитирано в АУАН „CMR товарителница № 634..84 от 05.12.2018 € а на удостоверение
за психологическа годност на водача е установена при извършена служебна справка
в база данни на ИИ“АА“. Според описаното
в АУАН и НП – нарушението е установено при извършена на 17.01.2019 г.
комплексна проверка на дружеството-
превозвач.
АУАН е връчен на Ю.Г.,
упълномощен от управителя на
дружеството с нотариално заверено пълномощно от 07.08.2017 г. / приложено по делото на л. 10/.
Към преписката АНО е приложил
като доказателство – копие от цитираното
по-горе CMR товарителница № 634..84 от
05.12.2018г.
Въз основа на съставения АУАН ,
на 28.01.2019 г. н. ОО“АА“ К. издал
атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Правната квалификация на нарушението според
административнонаказващия орган е идентична с посочената в акта - чл. 57, ал.1
от Наредба№11/31.10.2002 г. наМТИТ. За това нарушение
на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, на осн. чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр.
НП е връчено на управителя на
дружеството – Ю.Г., съгласно цитираното пълномощно, срещу подпис.
По делото са представени доказателства относно материалната
компетентност на наказващия орган.
В хода на съдебното следствие
свидетелите на наказващия орган
поддържат изложеното в акта, като описват кога и при какви обстоятелства
е извършена проверката и какво е нарушението, което са установили.
При така направените
фактически констатации,
съдът счита, че с атакуваното НП по законосъобразен
начин е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за вмененото му
нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТИТС. Атакуваното
НП е издадено в съответствие с императивно
установената за това процедура
и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и
НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно
Търговския
закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за
спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.
57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено
от дружество /ЕООД/. В
конкретния случай АУАН е съставен от Д.К., на длъжност "Инспектор"
при ОО "АА" – К., който се
явява материално компетенен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля
С.К. , който е участвал
при извършване на проверката и констатиране
на нарушението. Издадения в съответствие
с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание
за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване
на производството, поради което неоснователни
се явяват възраженията на
защитата на дружеството в тази
насока. От ангажираните по
делото доказателства по категоричен и безспорен начин
се установи, че дружеството-жалбоподател,
в качеството на превозвач, е допуснало осъществяването на процесното административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТИТС. Съгласно цитираните законови норми, „лицата по чл.
2, ал.1 от същата наредба, а именно
еднолични търговци и търговски дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от
него длъжностни лица и могат да извършват
международен превоз на пътници и товари, допускат до управление на превозните средства за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психически годни.“ Установи се от доказателствата
по делото, че дружеството-жалбоподател притежава лиценз на Общността №18009/31.08.2017 г. за международен
автомобилен превоз на товари и извършва международен превоз на товари, по които обстоятелства не
се спори от страните. Именно такъв превоз
е осъществен от дружеството
на 05.12.2018/09.07.2018
г. с МПС от категория N3 с рег.№СВ...РВ, управляван от водача В.Т., видно от
ЧМР от същата дата.
Установено е, чрез Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване за лицето В.Т., че е допуснат да управлява посочения товарен автомобил, без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, като се
приема, че не е психологически годен
по смисъла на чл.
152, ал.1, т.2 от , тъй като в информационната система няма информация да се е подлагал на изследване за психологическа годност и не се представя валидно удостоверение за психологическа годност за това
лице. Няма налични по
делото доказателства, такъв валиден
документ към момента на проверката водача да е притежавал и съответно представил на проверяващите,
което формира извода, че именно това лице е осъществило превоз на товари, като водач на посоченото МПС без да е психологически
годно. Допускайки осъществяването на този превоз и от това лице, дружеството-жалбоподател
безусловно е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТИТС от обективна страна. За превозвачите,
установени на територията
на Р.България, какъвто безспорно е дружеството - жалбоподател, видно
от извлечение от Търговския
регистър и приложения Лиценз, се прилагат изискванията
на Директива № 2006/1../ЕО по начина, по който е транспонирана
в националното законодателство,
вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да
ползват за осъществяване на дейността
си само водачи, разполагащи
с удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на чл.
152, ал.1, т.2, б."б" от Закона за
движението по пътищата и Наредба
№ 36/2006 г.
Задължението по чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/2002 г. е
установено за лицензираните превозвачи, т.е. в случая за „МСВ Т.“ЕООД. То е длъжно да осъществява превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност. Доказването на психологическата годност
на водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на РБ, която
психологическа годност е извън визираните в съображение
9 от Директива 2006/1../ЕО минималните стандарти за физическа и умствена
годност, се извършва с представянето на удостоверение за психологическа
годност, издадено при условия и ред, определи от министъра на транспорта и
съобщенията ( чл.
152, ал.1, т.2 от ЗДвП).
От друга страна съгласно разпоредбата на чл.
96г ал.1 пред. 2 от ЗАвП, осъществяването на
превоз на пътници и товари от водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със ЗАвПр и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, изискващо се по силата на посочената наредба
обуславя неизпълнение на законоустановени задължения
от страна на превозвача, в случая дружеството-жалбоподател в настоящото
производство и обуславят ангажиране на административната му отговорност.
Законодателят е предвидил при неизпълнение на това си задължение виновните лица
да бъдат санкционирани за допуснато административно нарушение с наказание глоба
или имуществена санкция в размер на 3000 лева. Предвид това, че в конкретния
случай е безспорно установено, а и не се спори от страните, че се касае за
осъществяван международен превоз на товари към момента на проверката, видно от
представените писмени доказателства, съдът намира осъществяването на
разглежданото административно нарушение за доказано по безспорен и категоричен
начин. Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЮЛ, чиято
отговорност по аргумента на чл.
83, ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да се изследва
от субективна страна. След като правилно е квалифицирал разглежданото нарушение
административнонаказаващият орган, правилно е
приложил санкционната норма на чл.
96г ал.1 пред. 2 от ЗАвП, като е наложил законоустановеното по вид наказание, в неговият императивно
установен размер от 3000 лева за първо нарушение. Именно последното
обстоятелство обуславя извод, че така наложеното наказание е съобразено с
разпоредбата на чл.
27 от ЗАНН. Тъй като съдът прие нарушението за осъществено от
жалбоподателя, а предвид и правилното определяне на наказанието по вид и размер
обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Предвид засегнатите с
административното нарушение важни обществени отношения, касаещи осъществяване
на международен превоз на товари съдът намира за неприложима в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и същият не може да бъде квалифициран като маловажен.Мотивиран от
горното и на основание чл.
63, ал.1 пред. 1 от ЗАНН, съдът
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло НП № 30-0000046/28.01.2019г. на н. ОО“АА“ гр.К., с което на основания чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр е наложена на
„МСВ Т.ЛД“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.“Ц.С.I“ №.., бл..., вх.Б ет.1, ап.16, представлявано от управителя С.Т.,
с ЕГН – ********** "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди
/ лева за извършено нарушение по чл.57,ал.1 от Наредба
№11/31.10.2002 г. на МТИС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.К.
.
Районен съдия :