ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. Търговище, 27.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Разпореждане № 697 от 01.04.2022 година, постановено по ч.гр. дело №
388/2022 година на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил
заявлението, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № ** бл.53Е,
вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Я. К. Ч., действащи чрез
пълномощник юрк. Р.И., против С. Н. ЮМ., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с.П., община Т., ул. „В. Л.“ № ***, в частта му за сумата от 108.26 лева
непогасено договорно задължение; 127.53 лева лихва за забава; неплатено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 381.82
лева; за сумата от 30 лв. - неплатени такси за извънсъдебно събиране, за 24
лева законна лихва, дължима от 15.01.2022 година до 29.03.2022 година, на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, както и в частта, в която се иска присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение над сумата от 50 лв. до пълния
предявен размер от 180 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 26 от НЗПП.
Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от
заявителя чрез пълномощника Р. ИВ. ИЛ. - юрисконсулт, редовно
упълномощен с пълномощно, с искане за отмяна на разпореждането като
1
излага следните съображения:
Заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. С чл. 411, ал.2, т.З ГПК законодателят предоставя
правомощие на заповедния съд да преценява дали искането се основава на
неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована
вероятност за това. Според заявителя, за обективиране на първата хипотеза,
клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален
ред, какъвто не е настоящият случай. Тълкувайки втората хипотеза на
горепосочената клауза, следва да се приеме, че е от събраните доказателства
и факти би могъл да се направи извод, който да е мотивиран и аргументиран и
да сочи сигурност и увереност, че дадена клауза от потребителския договор е
неравноправна. Като тук заповедният съд е длъжен да изследва не само
представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от
ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза,
което, според заявителя, заповедният съд не е сторил.
Отделно се излагат съображения, че видно от начина на сключване на
договора, разписан в Общите условия към кредитния договор, още при
подписване на искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по договора за кредит, включително закупения пакет от
допълнителни услуги. На няколко места както в искането за отпускане на
кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит.
По отношение на отхвърленото заявление за таксите по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането се излага следното:
Таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането не
представляват такси за упраление на кредита. В закона липсва легална
дефиниция на понятията усвояване и управление на кредита. Целта на таксите
е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на
определена услуга.
Фактът, че забраната за допълнителни такси по управление на кредита не
важи за таксите, налагани при неизпълнение, личи от изричната разпоредба
на чл. 19, ал. 3 ЗПК, в която нарочно е посочено, че таксите, събирани при
неизпълнение, не се включват в годишния процент на разходите. Подобно
2
тълкуване произтича и от разпоредбите на ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити. Посочената такса е именно за
възстановяване на разходите, направени по повод на неизпълнението на
длъжника, съответно същата не попада в приложното поле на забраната на чл.
10а, ал 2. ЗПК.
Въз основа на всичко гореизложено, частният жалбоподател моли съда да
отмени Разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 388/2022 г. по описа на
Районен съд - гр. Търговище, Гражданска колегия, в частта, в която се
отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника, като вместо него
постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички
вземания на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от
ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4,
се считат за нищожни.
В случая на 15.02.2021 година кредитополучателят е сключил договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт за сумата от 600 лева със срок
за погасяване на задължението – 11 месеца, при ГПР 47.94%, годишен лихвен
процент – 40.90% и дължима сума по кредита в размер на 723.94 лева и
месечна вноска в размер на 65.81 лева, като в същото време е „избрал“ и пакет
от допълнителни услуги Фаст и Флекси като по този начин размерът на
вноската се равнява на 120.35 лева и общо кредитно задължение в размер на
1323.94 лева. Ясно е, че по този начин ГПР реално не е 47.94%, а двойно
повече, при забрана да не надхвърля 50%.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
3
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В конкретния случай се отпуска на ответника кредит в размер на 600 лева
при посочен ГПР в размер на 47.94%, но този ГПВ е формиран без да се
вземат предвид разходите, които кредитополучателят следва да поема за
заплащането на така наречения допълнителен пакет за услуги. Реално,
съобразно клаузите на договора, реалният ГПР е значително по-висок и е над
прага, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на
чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената
и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обсъжданият договор за
кредит се явява недействителен, поради което ответникът дължи на заявителя
само главницата по договора в размер на 549.87 лева.
Що се отнася до претендираната такса от 30 лева за извънсъдебно събиране
на суми по кредита, настоящият съдебен състав приема, че се касае за такса за
управление на кредита. Всички административни действия, които следва да
4
извършват служителите на кредитодателя с цел регулярно установяване на
падежните дати, наличие на преводи и закъснения, уведомяване на
кредитополучателя, че е в забава – писмено или лично, и други подобни – са
все действия по управление на кредита. ЗПК изрично предвижда забрана за
събиране на такава такса, преценявайки, че такава една клауза би била
неравноправна спрямо потребителя.
Относно претендираната лихва за забава за два периода – от 16.04.2021
година до 15.01.2022 година и от 15.01.2022 година до 29.03.2022 година,
съдът приема, че заявителят има право да претендира обезщетение за
забавено плащане съобразно чл. 86 от ЗЗД, което се дължи по силата на
закона, а не с оглед клаузите на договора. В същото време съдът няма как да
уважи тази претенция, тъй като размерът на същата частично е базиран на
суми, които съдът счита, че не се дължат.
По претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180 лева съдът съобрази разпоредбите на ЗПП и издадената въз
основа на него НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Съгласно разпоредбата на чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от
28.07.2009 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) За защита по
бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение
на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, включително и в частта за
присъдените разноски, доколкото заявлението не е уважено изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“
№ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Я. К. Ч.,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ., частна жалба
против Разпореждане № 697 от 01.04.2022 година, постановено по ч.гр. дело
№ 388/2022 година на Търговищкия районен съд, като неоснователна.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6