№ 188
гр. Враца, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Валентина Цв. Витньова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20211420200780 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба
на „ОМВ България”ООД-София против НП № 566411-F593357/16.03.21 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което за извършено нарушение по чл.118, ал.6 ЗДДС и на основание чл.185,
ал.2, изр.2 ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 700.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з. се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради
допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с
искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
постановлението, с молба за потвърждаването му.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във
връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
и сл. от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните
съображения:
На 02.02.21 г., служителите на ЦУ на НАП-офис Монтана-св.И.М. и В.Б.
извършили проверка на място в обект -бензиностанция ОМВ, находяща се в
гр.Враца, бул.”Втори юни”№84, стопанисвана от дружеството-настоящ
жалбоподател. При проверката в обекта е констатирано наличие на изправни
и работещи фискално устройство ЕСФП и измервателна система, свързани
дистанционно с НАП. Въз основа на допълнително представени им от
проверяваното дружество документи за доставки на горива, съпоставено със
собствените им, налични в НАП данни, проверяващите констатирали, че за
пет различни дати, съответно на 17.12.20 г., 21.12.20 г., 29.12.20 г., 05.01.21 г.
и 13.01.21 г., в обекта били извършени доставки на горива, като на въпросните
дати на доставките е налице несъответствие между реално доставеното
количество гориво според документите за доставка и тези предоставени на
НАП дистанционно чрез автоматизираната измервателна /нивомерна/система.
Според свидетелските показания на проверяващите-актосъставител и
свидетел по АУАН –Б. и М., при проверката е установено, че въпросното
несъответствие се дължи на допусната техническа грешка от служител на
дружеството, приемащ доставките на горива на въпросните дати, който при
ръчното въвеждане в ЕСФП на данните за доставките чрез четец и бар-код, е
посочил грешен коефициент за плътност на доставеното гориво, отразило се
съответно на показателите за техния обем и количество.Все според
въпросните свидетелски показания, самата нивомерна уредба, свързана
дистанционнно с НАП, коректно е отразила данните за доставките и ги е
препратила към НАП. За проверката са съставени констативни протоколи и е
издаден процесния АУАН, в който са преповторени фактическите
констатации от протокола за проверка за констатирани технически
несъответствия между реално извършените доставки на горива на 5-те
отделни дати откъм количество и обем, с тези подадени дистанционно към
НАП чрез ръчно въведените данни на ФУ. По нататък в АУАН е направено
обобщение на горепосочените факти, като е посочено, че за периода от
15.12.20 г. до 31.01.21 г., е налице несъответствие между реалните доставки и
тези декларирани към НАП, а именно 15344,67 литра по-малко декларирани
спрямо реално получени 43712,53 литра гориво, коретно отчетени от
2
нивомерната система. Все според АУАН с това несъответствие дружеството е
нарушило задължението си за коректно дистанционно предаване на данни
към НАП, даващи възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с горива, което
представлява нарушение по чл118, ал.6 ЗДДС .
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството подало възражение против
АУАН с доводи за несъставомерност на вмененото нарушение и които доводи
се припокриват и с тези поддържани в хода на настоящето съдебно
производство. Възраженията са били счетени за неоснователни, като от
страна на АНО е последвало издаването на обжалваното НП, с което при
идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението, е
наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лв. с посочено правно
основание по чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС.
Така възприетите фактически положения в случая не са спорни между
страните и се установяват от показанията на св.В.Б. и И.М., цитирания ПИП
от 02.02.21 г. с приложения-документи за доставки на горива, възражения
против АУАН и др. Данните от горепосочените доказателствени източници
са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-
подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати множество
нарушения на процесуалния и материален закон, всяко от които представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на последното, а именно:
1.Посочената в НП санкционна разпоредба на чл.185, ал.2 ЗДДС
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция за съответния субект
физическо или ЕТ/ЮЛ, което извърши или допусне извършването на
нарушение на чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
извън случаите на чл.185, ал.1 ЗДДС.В изречение второ от същата алинея са
предвидени превилигировани състави на нарушения от този вид, а именно
когато те не водят до неотразяване на приходи- тогава се налагат санкциите
по чл.185, ал.1 ЗДДС. В случая в АУАН и в НП изначално не е
конкретизирана възможната форма на изпълнителното деяние на
претендираното нарушение-пряко извършителство или допустителство, което
само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните
3
изисквания за задължително съдържание на АУАН и НП по чл.42 и чл57, ал.1
ЗАНН. В допълнение към това, в процесното НП липсва цифрова привръзка
на посочената санкционнна норма по чл.185, ал.2 ЗДДС с тази по ал.1, като
същевременно липсват и фактически констатации за това, че нарушението не
е довело до неотразяване на приходи, като съществен съставомерен елемент
на нарушението от обективна страна и основание за налагане на друг вид и
размер на санкцията- тази по чл.185, ал.1 ЗДДС.Това на свой ред е друго
самостоятелно нарушение на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, съществено
нарушаващо правото на защита на санкционираното лице и възпрепятстващо
съдебния контрол за законосъобразност.
2.Според изложените в АУАН и НП фактически констатации, в
процесния случай дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението
си по чл.118, ал.6 ЗДДС за предаване на коректни данни към НАП за
доставките на горива на пет отделни и различни дати, които дори и не са
хронологично последователни /ден след ден/.Същевременно това поведение е
квалифицирано като едно единно нарушение, за което е наложена една
санкция. При това съдържание на АУАН и НП, изначално остава неясно
колко на брой нарушения се твърдят като извършени от жалбоподателя,
съответно за кое от тях е наложена единната санкция. Това само по себе си,
отново е съществено процесуално нарушение на изискванията на чл.42 и
чл.57, ал.1 ЗАНН, изискващи ясна и недвусмислена формулировка и единство
между фактическото и юридическо административно обвинение. Извън
горното и предвид естеството на вмененото нарушение откъм възможен
начин и механизъм на извършване според изискванията на чл.118, ал.6 ЗДДС
и тези на Наредба Н-18/13.12.06 г. на МФ, то и според настоящия съдебен
състав в случая всяко неизпълнение на задължението по чл.118, ал.6 ЗДДС на
всяка отделна дата, по принцип осъществява състав на самостоятелно и
отделно нарушение по тези законови разпоредби, което на свой ред изисква и
самостоятелно, отделно санкциониране за всяко нарушение. Като не го е
сторил и е наложил една, единна санкция за пет отделни нарушения, АНО е
допуснал съществено нарушение на материалния закон-чл.18 ЗАНН.
3.На последно място, но и със съществено значение: посочената в
АУАН и в НП нарушена законова разпоредба на чл.118, ал.6 ЗДДС
регламентира задължение за коректно предаване на НАП на данни, даващи
4
възможност за определяне на наличните количества горива, в резервоарите за
съхранение в съответния обект. В случая по делото безспорно и еднозначно
се установи, че в проверения от НАП обект, стопанисван от дружеството-
жалбоподател, на инкриминираните пет дати са приети доставки на горива,
въведени от съответен служител ръчно през регистриращо устройство ЕСФП,
свързано дистанционно с НАП, при което ръчно въвеждане на данните е
получена техническа грешка за обем и количество спрямо реално
доставените, поради въведен ръчно грешен коефициент за плътност на
горивата от доставката. Няма спор, че въпросното ЕСФП е от одобрен
технически тип и е функционирало нормално и коректно, както към момента
на проверката, така и предходно, като същевременно няма спор, че НАП е
имала информация за тези доставки, чрез допълнително писмено деклариране
и предоставяне на писмените документи за доставка на горивата по силата на
други законови разпоредби от Наредбата. Едновременно с това по делото се
установи и че в проверявания обект е действала паралелно, втора независима
от първата система, също дистанционно свързана с НАП и предаваща
директно и в реално време данни, независимо от първата, изцяло автоматично
/несвързани с човешки фактор и ръчно въвеждане на данни/ -нивомерна
система, също от одобрен тип и коректно функционираща, както към момента
на проверката, така и предходно.При това положение няма как да се приеме,
че е налице инкриминираното в АУАН и НП нарушение, имащо за свой
съставомерен резултат- невъзможност за НАП да определи наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива. При така изложените съображения, в случая обжалваното НП
се явява необосновано, като издадено за реално неосъществено нарушение по
посочените в него законови разпоредби. Отчетената реално техническа,
човешка грешка при ръчно въвеждане на данните за доставка на горивата в
проверявания обект, при наличие на две отделно функциониращи системи за
отчитане, свързани дистанционно с НАП, съгласно Наредба№Н-18/13.12.2006
г. може да представлява друг вид административно нарушение, за което в
случая не е повдигнато обвинение и за това не подлежи на обсъждане.
Предвид на така изложените съображения, жалбата против атакуваното
наказателно постановление следва да се уважи, а същото следва да се отмени
изцяло.
5
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатска защита и възнаграждение в
размер на 360.00 лв., съобразно представените списък на разноски и договор
за правна помощ.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 566411-F593357/16.03.21 г. на
Началник Отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в ЦУ на НАП, с
което на „ОМВ България”ООД-София, с ЕИК:12175922, за извършено
нарушение по чл.118, ал.6 ЗДДС и основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лв.
ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ България”ООД-София, с
ЕИК:12175922 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6