ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 53
гр.Хасково, 21.10.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия В.Желева ЧКАН дело №751 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава тринадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по частна
жалба от С.З.Ш., подадена чрез пълномощника му адвокат М.Б., с посочен по
делото съдебен адрес:***, против протоколно Определение от 13.07.2020 г.,
постановено в публично съдебно заседание на Районен съд – Хасково по АНД №567
за 2020 г. по описа на съда, с което производството по делото е прекратено.
В частната жалба се
твърди, че обжалваното определение на съда е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необосновано.
Сочи се, че Наказателно
постановление №146 било издадено на 22.01.2020 г., след което на жалбоподателя
било изпратено по пощата известие за доставяне, впоследствие върнато като
неполучено. Съдебната практика била непротиворечива относно обстоятелството, че
връчването на НП по пощата с известие за доставяне, не покривало начините за
връчване по чл.178, ал.1 – 9 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН. Пощенските
пратки се доставяли на адресатите от служби извън структурата на наказващия
орган и по правила, различни от посочените такива в НПК. Отметката за
непотърсена пратка на адреса в известието не покривала изискването по чл.107д,
ал.2 от ЗАДС за надлежно търсене на нарушителя на адреса за кореспонденция.
Това търсене следвало да се осъществи от наказващия орган и да се обективира в
друга писмена форма, с посочване на дата и час на действието, осъществилото го
длъжностно лице/лица от структурата на наказващия орган и резултатът от
ненамирането на лицето с причините за това, за да можело да се осигури правото
на нарушителя да възрази и се защити срещу тези факти.
На следващо място НП
било изпратено от АНО за връчване от служител на РУ – Хасково, който изготвил
докладна записка, от която не ставало ясно еднократно ли е посетил адреса на
жалбоподателя на посочената дата 05.03.2020 г. От същата докладна записка не се
констатирало посещение на адреса на жалбоподателя в извънработно време, или
открит ли е друг живущ на този адрес. Твърди се, че С.З.Ш. не бил променял
адреса си, на който живеел постоянно с дъщеря си, не бил напускал пределите на
страната и не било ясно как дъщеря му била открита на адреса и уведомена с
редовно връчено НП, а той не бил установен.
В чл.107д, ал.2 от ЗАДС
била предвидена специална процедура и тя изисквала не само да се установи, че
нарушителят не е открит на адреса, а че това се дължи на собственото му
неправомерно поведение. В конкретния случай не били налице предпоставките АНО
да приеме, че нарушителят е променил адреса си без да го уведоми за това.
Отделно от това АНО не
бил изпълнил специалната процедура по влизане в сила на процесното наказателно
постановление. Не било достатъчно в съдържанието на НП да се впише единствено
изводът на наказващия орган, че връчването е по реда на чл.107д, ал.2 от ЗАДС,
а трябвало да се посочат обстоятелствата, от които следвала тази констатация,
каквото посочване в НП нямало.
На следващо място се
твърди, че във връзка с извънредното положение, в което била страната ни,
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение съдържал
обща разпоредба, съгласно която се удължавали с един месец от отмяната на
извънредното положение сроковете, определени в закон (извън вече изброените срокове, които
спират да текат),
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права и изпълнение на задължения на частноправни субекти. В случая
жалбоподателят научил за процесното НП от публичен изпълнител с връчено
Разпореждане за присъединяване от 10.06.2020 г. на НАП, ТД Пловдив, офис
Хасково, на вземане в размер на 2000 лева и от тази дата следвало да тече
законоустановения 7 дневен срок за обжалване.
Претендира се
обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде изпратено на Районен
съд – Хасково за продължаване на процесуалните действия по делото.
Ответната страна, Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, Главна дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление , Агенция
„Митници“, не ангажира становище по частната жалба.
Частната жалба, подадена
на 15.07.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е
депозирана от надлежна страна и в законоустановения срок от съобщаването на обжалваното
Определение, извършено на 13.07.2020 г. в публично съдебно заседание в
присъствието на упълномощен представител на С.З.Ш..
С оспореното Определение,
постановено по АНД №567/2020 г., Хасковският районен съд е оставил без
разглеждане подадената от С.З.Ш.
на 15.06.2020 г. жалба против Наказателно постановление №146/2020 г. от
22.01.2020 г. на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление , Агенция „Митници“, и е прекратил производството по
делото. За да достигне до този краен резултат, решаващият състав е приел, че жалбата
е просрочена, тъй като към момента на подаването ѝ Наказателното
постановление е било влязло в сила в съответствие с разпоредбата на чл.107д,
ал.2 от ЗАДС. Развил е съображения, че видно от административната преписка, са
били направени два неуспешни опита за връчване на Наказателното постановление,
включително посредством органите на МВР, след което същото е влязло в сила на
23.03.2020 г., съобразно датата си на издаване. Посочил е, че макар датата
23.03.2020 г. да попада в срока на извънредното положение съгласно Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., то съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от
същия закон, срокът не е спирал да тече.
Административен съд –
Хасково, като прецени доводите на частния жалбоподател и представените
доказателства, и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира частната
жалба за основателна.
Безспорно се установява
по делото, че Наказателно постановление №146/2020 г. е издадено на 22.01.2020
г. и с него на С.З.Ш., с вписани местожителство ***“, е наложено
административно наказание на основание ЗАДС.
Съгласно разпоредбата на
чл.58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а ал.2 предвижда, че когато
нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Видно от представените
писмо Рег.индекс 32-22-185/22.01.2020 г. и пощенски плик с Известие за
доставяне с баркод ИД PS 4040 01IPUS J, от Агенция „Митници“, ТД Тракийска,
ТУ Тракийска, Наказателното постановление е било изпратено на С.З.Ш. чрез
пощенска пратка на адрес ***,
върната с отбелязване на пощенския оператор като непотърсена.
С писмо Рег.индекс
32-48-735/13.02.2020 г., получено на 14.02.2020 г., Наказателното постановление е изпратено на
Началника на РУ – Хасково при ОДМВР Хасково с молба за издирване на адресата му
и връчване.
С писмо
Рег.0197000-3109/2 от 06.03.2020 г. на Началника на РУ – Хасково, Наказателното
постановление е върнато на Началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Тракийска“ невръчено, с приложена Докладна записка Рег.№1970р-9018
от 06.03.2020 г., подписана от мл.инспектор И. К. И., в която същия докладва,
че на 05.03.2020 г. около 09.40 часа посетил отново адрес в гр.***, за връчване
на НП №146/2020 г. на лицето С.З.Ш.. Служителят докладва, че при многократните
посещения на същия адрес посоченото лице не е било открито, както и други,
живущи на адреса.
Изготвена
е справка от НБД Население от 13.03.2020 г., видно от която С.З.Ш. е с
регистрирани постоянен и настоящ адреси***.
Въз
основа на Докладна записка Рег.индекс 32-82484 от 13.03.2020 г., съдържаща
данни за извършените опити за връчване на НП и липсата на информация адресата
му да е регистриран на друг постоянен или настоящ адрес, е изготвена и
подписана резолюция от същата дата за прилагане разпоредбата на чл.107д, ал.2
от ЗАДС.
Върху
Наказателното постановление е извършено отбелязване „Влязло в сила на
23.03.2020 г. на осн. чл.107д, ал.2 от ЗАДС“.
Разпоредбата на чл.107д,
ал.2 от ЗАДС има следното съдържание: „Когато нарушителят е известен, но не е
открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение,
или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното
постановление не се връчва. Постановлението се смята за влязло в законна сила
два месеца след издаването му.“
За да бъде приложена
тази специална разпоредба, в първата ѝ хипотеза, следва да бъде
установено, че известният на АНО нарушител не е открит на адреса, посочен при
връчването на съставения му АУАН. В процесния случай С.З.Ш. е подписал за
нарушител Акт за установяване на административно нарушение
№1970-2134/04.12.2019 г., в който е посочен адресът му в гр.***.
Събраните по делото
доказателства сочат, че на този адрес нарушителят не е търсен за връчване на
Наказателното постановление, тъй като неуспешните опити да му бъде връчено
постановлението – чрез изпращането му по пощата и чрез полицейски служител, са
извършвани на погрешен адрес, а именно адрес с вход Б, вместо посочения в АУАН
вход В. Видно е също, че С.З.Ш. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес с
вход В, така, както е вписано в АУАН.
При така установеното,
макар и по различни от изложените в частната жалба съображения, настоящият
съдебен състав намира, че неправилно районният съд е възприел за приложима
хипотезата на чл.107д, ал.2 от ЗАДС и Наказателното постановление за влязло в
сила на отбелязаната в него дата 23.03.2020 г., съответно и към 15.06.2020 г. –
датата на подаване на жалбата срещу него.
В случая не е осъществена
и хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителят въобще не е търсен на
посочения от него адрес, както и няма нов адрес, който да е неизвестен.
При липса на каквито и
да било писмени доказателства за връчването на Наказателно постановление
№146/2020 г. от 22.01.2020 г. на неговия адресат, както и при неправилното
прилагане на чл.107д, ал.2 от ЗАДС, постановлението не се смята за влязло в
сила, а подадената срещу него жалба не е просрочена и е допустима за
разглеждане.
Обжалваното определение
за прекратяване на производството е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, като делото се върне на същия съд за разглеждане по същество на
жалбата срещу наказателното постановление.
Водим от изложеното и на
основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.236 от АПК и чл.63 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
Определение от 13.07.2020 г., с което се прекратява производството по АНД №567
по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.
ВРЪЩА делото на Хасковския
районен съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на жалбата
по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.