Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 3055/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано по жалба на А.С.Н., ЕГН ********** ***, чрез адв.С.В.,
съдебен адрес *** против ЗППАМ № 19-0819-002054/16.10.2019г. на Началник група
към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна
и незаконосъобразна, по съображения подробно изложени в жалбата; счита, че не
са налице предпоставките на чл.171 т.4 от ЗДвП за налагане на процесната ПАМ;
оспорва наличието и влизането в законна сила на цитираните в процесната заповед
наказателни постановления; при издаването на заповедта административният орган
не е изследвал дали действително са му били отнети всчки контролни точки. Моли
съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по
делото.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предвид установеното от фактическа
страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт и съобрази
наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, поради
което се прилагат с индивидуален административен акт, а съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да се
прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ. На основание чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
принудителните административно мерки по чл. 171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 бук.
„а“, т.6 и т.7 от същия закон се издават
с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи
с оглед разпоредбата на чл. 165 ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Служебно известно, във
връзка с други дела е, че със Заповед № 365з-2747/20.07.2017г.,
издадена от Директора на ОД на МВР Варна са възложени правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП по чл. 171 т.4 на началниците групи в
сектор пътна полиция.
Действието на тази заповед не е обвързано със срок. Доколкото не е отпаднало правното
основание за издаването й съдът приема, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган.
По процесуалната и материалната
законосъобразност на акта:
С обжалваната Заповед № 19-0819-002054/16.10.2019г., за налагане на принудителна
административна мярка Началник група към ОДМВР-Варна, сектор Пътна полиция, на основание чл.171 т.4 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя А.С.Н. принудителна административна мярка
– временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС, поради това, че са му отнети
всички контролни точни и не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от с.з.
В обжалваната заповед са
цитирани 6 броя наказателни постановления, като последица от които на водача са
отнети общо 40 контролни точки. От цитираните в обжалваната заповед наказателни
постановления по делото са представени и приети само три броя, съответно: - Наказателно постановление № 2258/27.03.2008г.;
Наказателно постановление № 1264 А/14.10.2009г. и Наказателно постановление №
1322/06.11.2009г. Като последица от посочените три наказателни постановления
/НП/ на жалбоподателя са отнети общо 19 контролни точки. Посоченото първо НП е
с отбелязване, че е влязло в сила на 31.03.2009г., връчено по реда на чл. 58,
ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания, а останалите две НП
са връчени лично на лицето, което обстоятелство той не оспорва.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя, направено в съдебно заседание относно връчването на НП № 2384/2005г.,
НП № 4685/2006г. и НП № 1820/2007г. съдът приема, че обстоятелството дали НП са
връчени редовно, не може да се изследва самостоятелно в производството по
обжалване на наложената ПАМ. Въпросът на допустимостта на жалбите срещу
наказателните постановления и за влизането им в сила, подлежи на разглеждане в
административнонаказателното производство по обжалването им. По делото
жалбоподателят не представя доказателства за обжалване на тези наказателни
постановления.
Наред с това административният
орган не представи като доказателства по изброените по – горе НП, изписани в
обжалваната заповед. След като
жалбоподателят оспорва фактическите констатации по обжалваната заповед, в
тежест на органа е да докаже фактите по спора. Релевантните в случая факти са
следните: - срещу Н. са издадени НП; - тези НП са влезли в сила; - последица от
тези НП са отнетите контролни точки на водача; - сборът на отнетите контролни
точки по НП обосновава извод за изчерпване на нормативно определените такива за
водача.
В случая, органът не
доказва чрез надлежно представяне като доказателства по делото, факта на
издаване срещу Н. на изписаните в заповедта НП № 2384/2005г., НП № 4685/2006г.
и НП № 1820/2007г. Данните по делото за физическото унищожаване на тези НП, издадени
през 2005г., 2006г. и 2007г. не променя този правен извод. Налице е само едно
твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и
че като последица от тях са отнети определени контролни точки.
Тези факти е напълно
възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани
е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени
средства. /В тази насока решение № 11706/25.09.2012г. на ВАС по адм.д. №
4169/2012г.и др./.
По делото няма
доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на
постановленията, така и фактът на надлежното им връчване.
Твърдението на
ответника, че нормативно определеният му срок за съхранение на
административно-наказателните преписки е изтекъл и поради това не може да
представи като доказателства по делото наказателните постановления, не
съответства на нормативната уредба и не може да доведе до дерогиране на
установените в процесуалния закон допустими доказателствени средства за установяване
на факта на съобщаване.
Към датата на издаване
на наказателните постановления, както и към датата на тяхното унищожаване, в
сила е Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина (Наредба № I-157). Съгласно чл. 30 ал. 3 от нея,
наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено
и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на отнетите контролни
точки, но не по-малко от пет години. По делото няма доказателства за
възстановяване на контролните точки на лицето. Щом като контролните точки не са
били възстановени на жалбоподателя, е налице задължение на органа да съхранява
наказателните постановления и преписките по тях. Неизпълнението на това негово
задължение лишава съда от възможността да установи надлежно релевантните факти
относно съдържанието на НП, тяхното връчване и правните последици. В тази
насока е и константната практика на VII-мо отделение на Върховен
административен съд.
Предвид изложеното
следва да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна, поради
недоказаност на елементите от фактическия състав на наложената мярка, чието
доказване е следвало да се осъществи от органа при указана от съда тежест на
доказване.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за разноски следва да бъде уважено като ответната
страна бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски, доказани в
размер на 510лв. Възнаграждението
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. от страна на ответника е
неоснователно. В конкретния
случай, видно от съдържанието на оспорената заповед, делото не е с материален
интерес и
поради това размера на адвокатско
възнаграждение следва да се определи по
реда на чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. и е в размер на 500лв., колкото се и претендира.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр.5 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЗППАМ № 19-0819-002054/16.10.2019г. на
Началник група към ОДМВР – Варна, сектор Пътна полиция, с която на основание чл. 171 т.4 от ЗДвП на А.С.Н. е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на А.С.Н., ЕГН **********
*** сумата от 510лв./ петстотин и десет/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5
от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: