Решение по дело №42/2020 на Районен съд - Разград

                                      Р Е Ш Е Н И Е

      Номер 166                                    19.06.2020 г.,                                     гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На      седемнадесети юни                                        две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар    Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №42/2020 г.

 

            Производството е с правно основание  чл.124 от ГПК във вр. с чл.110 и чл.111 от ЗЗД.

          Депозирана е искова молба от  М.М.М., с която е предявен иск срещу „АПС Бета България“ООД за установяване, че той не дължи сумата 1256,57 присъдени по ч.гр.д.№1587/2009 г., в полза на ответника, за които последният е образувал  изп.д.№514/2019 г. по описа на ЧСИ Д.Д. Твърди ,че към датата на образуване на изпълнителното дело – 30.07.2019 г. вземането е било погасено по давност. 

            Ответникът не е заявил становище.

          Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени  събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

            На 08.12.2009 г.  състав на РС по ч.гр.д. №1587/2009 г. е издал  изпълнителен лист срещу М.М.М. за сумите 503,18 лв. главница по договор за кредитна карта №**********, ведно със законната лихва от 12.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 24,55 лв. договорна лихва за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г., сумата от 1,27 лв. неустойка за забава за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г. и сумата 125 лв. разноски по делото в полза на „Ти Би Ай Кредит“. Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

            Със споразумение от 23.02.2015 г. „Транзакт Юръп“ЕАД е прехвърлило на ответника  „АПС Бета България“ООД редица вземания. По пълномощие от прехвърлителя ответникът е уведомил ищеца за извършената цесия.

            На 30.07.2019 г. ответникът е поискал от ЧСИ Д.Д. да образува изпълнително дело срещу ищеца. С разпореждане от същата дата ЧСИ е образувал изпълнително дело и е определил съответните такси – 24 лв. за образуване, 24 лв. за връчване на ПДИ, 30 лв. за справка и 36 лв. за запор.

            По изпълнителното дело са извършени справки за банковите сметки, наложен е и запор на банковите сметки, както и възбрана на недвижим имот.

          Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Влизането в сила на издадената заповед за  изпълнение срещу ищеца води до преклудиране на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно до снабдяването й с изпълнителна сила. Съществуването на тези вземания може да бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона случаи, а именно при предпоставките на чл.424 от чл.439 от ГПК. Вторият от двата текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 от ГПК. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на такъв нововъзникнал факт -  изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.

Преди съответните изводи за това дали давностния срок е изтекъл, следва да се установи каква е продължителността на давностния срок за всяко от вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Предвид липсата на съдебно решение, което да установява вземанията със сила на присъдено нещо, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда изключение от общите правила за определяне на срока на давността, поради което не може да се прилага по аналогия и за други производства, различни от спорното исково производство. В случая заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена за главница, договорна лихва, неустойка както и за законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и за направените в заповедното производство разноски. По отношение на главницата следва да се приложи общият давност срок, регламентиран в чл.110 от ГПК, а по отношение на лихвите и неустойките  – краткият тригодишен по чл.111 б „в“, респ. б“б“ от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на давностния срок е деня, в който вземането е станало изискуемо.  В случая се касае за срочно вземане, за което не е посочено дата на изискуемост, което обаче е било изискуемо към датата на подаване на заявлението – 12.11.2009 г. Именно от тази дата е започнал да тече давностният срок за неговото погасяване.

Така започналата давност се счита прекъсната с предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността се заличава и по силата на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок. Конкретните действия, които водят до прекъсване на давността са подробно разгледани в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В него изрично се посочва, че давността не се счита прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК, освен ако не е предявен установителен иск в хипотезата на чл.422 от ГПК. Това тълкувателно решение изяснява, че изпълнителните действия, които прекъсват давността са такива по насочване на изпълнението – запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане и др., както и че давностният срок не се прекъсва с образуване на изпълнително дело, с изпращането на покана за доброволно изпълнение, както и с възложеното от ответника и извършено от съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние.  По отношение на ищеца първото конкретно изпълнително действие е налагането на запора върху банкова сметка *** „Юробанк България“  през м.август 2019 г.,  девет години и десет месеца след като вземането е станало изискуемо.  Следователно към тази дата е изтекъл както тригодишния давностен срок по отношение на лихвите, така и петгодишния по отношение на главницата. Ето защо с налагането на този запор не се прекъсва давностния срок, защото не може да бъде прекъснат срок, който вече е изтекъл.

Следователно вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1587/2009 г. по описа на РС Р., за събирането на които е образувано изп.д.№514/2019 г. по описа на ЧСИ Д.Д. с №762 и район на действие ОС Разград  – 503,18 лв. главница по договор за кредитна карта №**********, ведно със законната лихва от 12.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 24,55 лв. договорна лихва за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г., сумата от 1,27 лв. неустойка за забава за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г. и сумата 125 лв. разноски по делото са погасени по давност.  На основание чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, за които давността не е изтекла, от което следва че и вземанията за заплащане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението и разноските по частното гражданско и по изпълнителното дело са погасени по давност.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 375 лв., от които 51 лв. за държавна такса, и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение /минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения/ и 24 лв. за копие на изпълнителното дело, необходимо като доказателство по настоящото.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АПС БЕТА България“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, 1404, обл.София, общ.Столична, район Триадица, бул.“България“, №81В, ап.3 че М.М.М., ЕГН ********** ***, офис 11 не дължи на „АПС БЕТА България“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, 1404, обл.София, общ.Столична, район Триадица, бул.“България“, №81В, ап.3 сумите 503,18 лв. главница по договор за кредитна карта №**********, ведно със законната лихва от 12.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 24,55 лв. договорна лихва за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г., сумата от 1,27 лв. неустойка за забава за периода 01.05.2009 г. – 26.09.2009 г. и сумата 125 лв. разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1587 /2009  г. по описа на РС Разград, по който изпълнителен лист се иска изпълнение  по изп.д.№ 20197620400514 на ЧСИ  Д. Д. с рег.№762.

            ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ООД, ЕИК ********* със седалище гр.София, 1404, обл.София, общ.Столична, район Триадица, бул.“България“, №81В, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., ЕГН ********** ***, офис 11  сумата 375  лв. /триста седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: