О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански състав
На 30 април 2019 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 134 по описа за 2019 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на Г.Н.Ч.,***, чрез адв. Г. Х. ***, против
Решение №155/01.03.2019г., постановено
по гр.д.№2676/2018г. по
описа на ЯРС, с което съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, че Г.Н.Ч. дължи на "Фронтекс
Интернешънъл"ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1542/2018 г. по
описа на ЯРС, а именно: сумата от 2610,71 лв. – дължима главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS –
10675754/10.04.2014 г., сумата от 540,12 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва
за периода от 20.01.2015 г. до 20.10.2015 г., сумата от 549,07 лв.- лихва за забава за периода от
21.01.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и е осъдил Г.Н.Ч. да заплати на
"Фронтекс Интернешънъл"ЕАД гр. София, с ЕИК-********* сумата от
123,98 лв. – разноски по заповедното производство и сумата от 899,38 лв. –
разноски по исковото производство.
Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата
е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в
открито заседание.
По жалбата не е
постъпил отговор от "Фронтекс
Интернешънъл"ЕАД гр. София.
В жалбата
е направено искане по доказателствата, съдът "да допусне допълнителна ССчЕ, със задача да
бъде установен действителния размер на задължението" на въззивницата.
Искането се преценя
от съда като неоснователно: Съдът счита, че е преклудирано, на осн.чл.266 ал.1 ГПК правото на страните да сочат и да представят нови доказателства, тъй
като не се касае за новоткрити или нововъзникнали факти и доказателства по см. на ал.2. Във връзка с направеното пред ЯРС искане за допусне допълнителна ССчЕ същото
не е с поставени ясни и конкретни задачи към ВЛ-це, и съдът се е
произнесъл на о.с.з. на 07.02.2019г., като е отхвърлил същото с определение.
Пред въззивната инстанция въззивницата отново не е поставила канкретни заадачи и въпроси, на
което следва да даде отговор ВЛ-це по поисканата допълнителна експертиза, с
оглед преценката на относимостта на направеното доказателствено
искане. Ето защо направеното с жалбата доказателствено искане, следва да се остави без уважение.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата, който да
връчи на страните заедно с призовката
за с.з., поради което
О П
Р Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 11.06.2019 год. от 09.45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на
жалбата, както следва:
В жалбата се сочи, че
съдебния акт е неправилен, поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищецът не е доказал по
безспорен начин качеството си на кредитор по отношение на ответницата. Сочи се, че въпреки валидно сключения договор за прехвърляне на
вземания между първоначалния кредитор на ответницата и ищеца, последния не се
явява легитимен кредитор по процесното вземане предвид нормата на чл.99. ал.З и
ал.4 ЗЗД. Сочи се, че по делото не са представени доказателства до ответницата,
да са изпратени уведомления от кредитодателя, в
качеството му на цедент за извършената смяна на кредитора по сключения с това
лице договор за кредит. Изложеното oт пьрвоинстанционния сьд било в
противовес било неотносимо, тъй като цесионера дори да е извършил действия по уведомяване на ответницата
за станалото прехвърляне не бил придобил качеството на кредитор спрямо нея, а
извършените действия по уведомяването не били породили целените правни
последици. Твърди се, че в случая не е
завършен фактическия състав на описаната цесия, поради което не са настъпили
целените от страните по тях правни последици, а именно така сключеният договор
не е обвързал ответницата като длъжник по прехвърленото вземане, заради липсата
на уведомяване.
На следващо място се твърди, че задължението
на ответницата не е установено в действителния законов размер. Твърди се, че са
налице редица клаузи в представения договор за бърз кредит, които противоречат
на императивни изисквания на ЗПК и са нищожни, както следва: чл.2 изр.4-то
/такса усвояване на кредита/; чл.3 /такса подготовка и обслужване на заема/;
чл. 5 изр.1 и 2 /начислени разноски за събиране на вземането/, които са
начислени неправилно такси за усвояване и администриране на кредита, което било
императивно забранено от закона. Счита се, че с посочените клаузи се цели
заобикалянето на императивни разпоредби на закона, тъй като на основание чл.
10„а" ал.2 от ЗПК е забранено и ищецът не може да изисква заплащане на
такси за действия, свързани с усвояване, одобряване, кандидатстване и
управление /администриране/ на кредита, т.е. сумите от над 140 лева били начислени
в противоречие с императивни норми на закона.
Твърди
се също, че в процесният договор за бърз креди е посочен
годишен % на разходите в размер на 57.72 %. в нарушение на законовите
изисквания на чл.19, ал.4 и ал.5 и сл. от ЗПК, тъй като ГПР не може да бъде повече от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в лева, определена с постановление на МС. Също така чл.5, изр.3, чл.6 и чл.7 от договора касаещи други
разноски по вземането, били обвързано с курса лева с еврото,
въпреки че кредита бил в лева, което правело тези клаузи неравноправни по
смисъла на чл.143 т.5, т.9 и т. 18 от ЗЗП, тъй като кредиторът ги определя
самостоятелно и по неустановени критерии за кредитополучателя, които критерии
липсват в договора и не били в състояние да обвържат въззивницата.
Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира
отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр.
осн. чл.422 ГПК. Претендират
се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Н.Ч., да се допусне допълнителна ССчЕ, със задача "да бъде установен действителния размер на задължението" на
въззивницата.
Съдът приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.