Решение по дело №3799/2010 на Районен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 487

 

гр. Сливен, 29.07.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ – ми граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА КИРИЛОВА

 

при секретаря А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3799 по описа за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ и с цена на иска 250 000 лв.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество са налице трудовоправни отношения, произтичащи от трудов договор № 105 от 21.08.2006 г., с който ищецът бил назначен на длъжността „газорезач”.

Сочи, че на 03.07.2007 г. настъпил трудов инцидент в ответното дружество при изпълнение на служебните си задължения на площадката за едрогабаритен скраб във производствена им база „Феникс” в гр. Сливен. Инцидента възникнал при една  от манипулациите извършвана обичайно от ищеца, а именно  режейки с газокислороден резач на заден мост на влекач с прикачени двойни  гуми, като се получило  пръсване на гумите, като взривната вълна поразила тежко лицевата част на черепа, ръцете и тялото на ищеца.

За станалия инцидент било подадена от работодателя декларация за трудова злополука постъпила в РУСО Сливен с вх. № 1232/06.07.2007 г., за което бил съставен Протокол № 4  от 10.07.2007г.  и по –късно тази злополука е приета за трудова, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 във вр. с чл.60, ал.1 от КСО. Освен това по-късно било издадено Разпореждане №38/16.07.2007г., с което РУСО – Сливен примат, че злополуката има трудов характер.

 Веднага след инцидента ищецът постъпил в  реанимация в МБАЛ „Д-р Иван Селимински” – Сливен, където в реанимационен отдел му оказали спешна медицинска помощ, но поради сериозни телесни увреждания, същият бил настанен за лечение в очно отделение, където се наложило да полза и услугите на лицево челюстна хирургия. Така след проведено лечение,  на 20.07.2007 г. бил изписан от болницата и продължил да се лекува в домашни условия.

    Разяснява се подробно какви били множеството травми по тялото, главата на ищеца, кожата на лицето, клепачите били силно обгорени, в главата и тялото имал множество набити чужди тела.  Най-тежко били засегнати и двете очи на ищеца. В лицевата част на черепа му имало силно изразен отток. Същият бил подложен на медикаментозно лечение, включващо прием на антибиотици, кортикостероиди, аналгетици и др. На 12.07. 2007 г. претърпява операция на очите., при което очите му били интервирани и ищецът получил пълна слепота на двете очи. Твърди, че освен многобройните болки и страдания по време на лечение, същият продължавал да търпи такива и в следоперативния период. Сочи се, че в резултат на претърпяната лицева травма е причинена постоянна слепота на двете очи., което довело до драстични проблеми  в ежедневното реализиране на операциите, като станал напълно безпомощен и зависим от помощта на околните.

Загубата на зрението на ищеца била внезапна и същият изживявал изключително тежко и мъчително това, като тази травма му създава ежедневен тотален дискомфорт, тъй като се налагало изцяло да променя навиците си, за да придобива тепърва възможността да се ориентира при елементарното обслужване на потребностите си, като физиологични и други такива. От тогава ищецът бил отчаен, раздразнителен  от това, че зависи изцяло от помощта на околните  с изблици на отчаяние, изразяващи се до степен да желае да  сложи сам край на живота си. На ищеца са проведени множество лечения. Така на 03.10.2007 г. постъпил отново в очно отделение на МБАЛ „Царица Йоана”  гр. София, където престоял 10 дни в опит да се подобри неговото състояние. Същият посещавал още няколко пъти болницата за периодите 26.11.2007 г. до 30.11.2007 г. от 23.04.2008 г. до 29.04.2008 г. Изтъква се, че въпреки това състоянието на ищеца не се подобрило.

С експертно решение на ТЕЛК № 1745 от 115/09.09.2009 г. на ищеца била призната 100 % трайна нетрудоспособност с чужда помощ.

Твърди още, че в резултат на трудовата злополука е претрпял и неимуществени вреди , като заплащане на посочената цена на иска.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на телесните повреди пълна слепота, които е получил от настъпила на 03.07.2007 г. злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира и разноски.

  Постъпил е отговор при усл. на чл. 131 от ГПК, с който ответното дружество изразява становището си, относно допустимостта и основателността на иска, като изтъква че иска е допустим, но се оспорва размера на иска, като го намират за прекомерно завишен.

  Изтъкват възражения в тази насока, които се състоят в следното: На първо място намира, че трудовият договор с ответника бил сключен само няколко дни след придобиване на Свидетелство за правоспособност по заваряне с рег. № 7617 от 07.08.2006 г.,  и удостоверение № 934 за огнева работа и удостоверение № 3 за проведен опреснителен курс за работа под надзорни съоръжения. Тези удостоверения, му давали право да изпълнява правоспособно задълженията си, произтичащи от характеристиката на заеманата от него длъжност, т.е. че нямал необходимият опит и рутина да извършва тази дейност.

     На следващо място изтъква, че в предвидения от законодателя 3 дневен срок е спазен, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1 от КСО за подаване на Декларация за трудова злополука.

     Що се касае до  изпълнение на задълженията за безопасност на работа, досежно инструктажа, който работодателят трябва да провежда   изтъква, че ищецът бил запознат с длъжностната характеристика, която е приложена по делото и е подписана. Освен това ищецът е работил с изправни инструменти. Изтъква, че въпреки, че управителя на базата е инструктирал  ищецът за правилата за безопасност, то последния  самоволно е свалил предпазните очила, работейки в клекнало положение, с което нарушил правилата за безопасно извършване на работните дейности. В тази връзка изтъква, че за това са налице доказателства като Личен картон на ищеца, свидетелски показания на двама цитирани свидетели, освен това подкрепя твърденията си, че на ищеца е закупено подходящо униформено облекло, за което са представили множество фактури.

Не спори за възникналия инцидент получен при разделянето на дойните гуми модел Файерстон FS-400 чрез разрязване но джантите е експлоадирала гумата, при което е настъпило описаните травми за ищеца.

Изтъква обстоятелството, че работодателят е раздал работно облекло и лични предпазни средства на всички свои работници , както и за ищеца – работно облекло и предпазни очила. Освен това  управителят на „Феникс” Д. П. М. не е допуснал ищеца в деня на инцидента да започне работа без наличие на предпазни очила, като се твърди, че ищеца по-късно абсолютно самоволно е свалил очилата и е работил без тях, за което свидетелстват  разпитаните в хода на наказателното производство Д. Кънчев Илиев и Борис Панайотов Булгариев, колеги които му се притекли на помощ веднага след инцидента.

Доказателство за това, че ищецът е получил работно облекло, ръкавици, кубинки, очила и камуфлажен костюм и дънки е личният му картон на който се е подписал, като представят и фактурите за закупените пособия.  Освен това изтъква, че позата която е заемал при осъществяване на работата си в клекнало положение било в абсолютно нарушение на правилата за работа, въпреки че ищецът е бил многократно запознаван с тези нормативи и изисквания. Изтъква аргументи, че ищецът е нарушил изискванията на т. 6 от Инструкцията за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка, а именно: „Отстраняването на автомобилните гуми по механичен път се извършва с първоначално изпускане на въздуха чрез вентила, за да се предотврати разпръскване на гумата от високото налягане”, както и т.1. 1.4. от Приложение 6 към чл. 111 на Наредба № І-209/2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, а именно: „не се допуска извършването на … газорезни … работи: когато в процеса на работа е възможно образуването на взривоопасни концентрации на пари. Сочат, че ищецът грубо е нарушил правилата за безопасност, като не е изпуснал въздуха чрез вентила, което е основната причина за настъпилият взрив.

Изтъкват се множество аргументи, относно провежданият начален и периодичен инструктаж, съобразно нормите за безопасност.

Твърди се още, че в деня на инцидента един от съдружниците на управителя на ответното дружество е дал 1000 лева на съпругата му Б. за лечение на пострадалия, за което е налице РКО № 483/03.07.2007 г. Освен това се сочи, че многократно са изплащани пари срещу разходен касов ордер на брата на пострадалия, съпругата и колеги, които се представят, т.е. общо изплатените средства за лечение  възлизали на 2950 лева.

Изтъква, че вина за настъпилия трудова злополука има само ищеца, поради проявена от него груба небрежност, надявайки се, че няма да настъпи инцидент.

Моли да се присъди обезщетение по справедливост, като се намали отговорността на ответното дружество, тъй като намира, че е налице съпричиняване  в размер на 99 % от страна на пострадалия ищец. Освен това при определяне на обезщетението моли да се приспаднат платените вече суми за лечение на ищеца в общ размер на 2950 лв.

В съдебно заседание редовно призован ищецът не се явява. Представлява се от адв. А.Г. ***, който моли да бъде уважен напълно иска.

Ответното дружество, редовно призовано се представлява от управителя Йорданка Чанева и адв. С. ***, които моли да бъде редуциран размера на иска, тъй като намират, че е налице съпричиняване  99 % от страна на ищеца.

              Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

              По делото не се спори, че ищеца е работил в ответното дружество като газорезач от 21.08.2006 г., което се установява и от представените и приети като доказателства трудов договор № 105/21.08.2006 г.

              Ответника не оспорва обстоятелството, че на 03.07.2007 г., по време на изпълнение на трудовите му задължения, ищеца при рязане на заден мост на влекач на който били прикачени двойни гуми настъпила взривна вълна, която нанесла множество рани на ищеца и загубване на зрението на работна площадка, представляваща обект на ответното дружество.

              Не е спорно, че при станалия инцидент ищецът е бил без предпазните очила за работа.

             От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Т.К. – специалист по лицево-челюстна хирургия се установи, че при приемане на пострадалия ищец в болницата състоянието му било изключително тежко, до степен на безсъзнание, с множество рани по лицето, кървене на устна кухина и носа.

            Кожата му била „… силно обгорена и  импергнирана от милиарди малки частици от изгорялата гума, понастоящем лицето му изглежда като татуирано”, което състояние няма да се промени, тъй като не съществувало такава възможност. Ищецът изпитвал множество страдания свързани с фрактурите на костите, които продължавали много дълго. Експертът разяснява, че необходимото време за заздравяване на костите на лицевия череп е около 45 дни, след това са необходими около 20 дни за да възстанови нормалната дъвкателна функция. Интервенцията, която била приложена в конкретния случай се състояла в закачане /връзване/ на челюстите с медицинска тел. След извършеният преглед на ищеца се установило, че същият е в едно непрекъснато огнетено психическо състояние с периоди на възбуда, което е нормално.

От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Д.Д. – специалист по очни болести се установи, че при приемане на пострадалия ищец в болницата състоянието му било силно влошено и този лекар твърди, че в лицето и в очите части, включително в клепачите и в очните ябълки на пострадалия ищец имало набити множество малки частици. От прегледаната медицинска документация докторът е установил, че пациента имал „… тежки разкъсно-контузни рани на двете очни ябълки, с пролабс /инвазия на течностите, които се намират в окото и излизане на кръв пред раневите отвори/ на вътреочни структури и на двете очи. Имаше клепачи човека.”. Твърди, че получените  разкъсвания са от ударната вълна на взрива, както и от частиците, които хвърчат от нея, като обяснява, че този тип травми са несъвместими с по-нататъшното зрение. Същият дава становище, че взривните травми и тази конкретно е най-тежката травма и уврежда почти всички очни структури имащи значение към зрението, като спасяването на зрението на човека е абсурдно. Разяснява, че болката е изключително силна само към момента на получаването й, като очните ябълки нямат нерви към болезненост. Докторът твърди, че се запазили очите с цел анатомичната им цялост, като на специалиста не е известен конкретен метод, който да се приложи на ищеца, за да вижда. Твърди, че са поразени са всички очни структури, а операцията е траяла 2 часа, като пациента е престоял първоначално 17 дни от 03 юли до 20 юли 2007 г., след което ищецът  е лекуван още три пъти в спешната очна клиника на МБАЛ „Царица Йоана” гр. София и от тогава нямам данни да е лекуван някъде стационарно. „…Ослепяването според мен е 100 % и е необратимо”. Що се касае до въпроса зададен му, ако пациентът ищец е бил с предпазни очила при този взрив експерта отговаря, че най-вероятно пораженията не биха били толкова тежки, като обаче съдът счита, че на този отговор не може да отговори лекар, а би следвало да е инженер, за да изчисли интензитета на силата на взрива, който да се отрази на целостта на предпазните очила и до каква степен ще са пораженията от него.

Експертът продължава с разяснения, че със загубата на зрението настъпва пълна промяна в живота на човека във всички дейности, дори в обикновеното му обслужване. Конкретно ищецът е със степен на инвалидност 100 % с чужда помощ и следва да бъде обслужван от друг човек. Същият дава експертно мнение, че „…Безспорно ще е затруднение в адаптацията на човека, защото слепотата е настъпила внезапно в неговия живот за разлика от това, ако е придобита постепенно”.

От събраните гласни доказателства се установи следното:

Свидетелката Бахар Ш. - съпруга на ищеца свидетелства, че съпруга й на посочената дата е пострадал при инцидент и спешно следва да отиде в болницата, за да се подпише някакъв документ, който разрешавал да пробият гърлото на съпруга й, поради опасност от бърза смърт. В болницата заварили Росен Чанев и след нейния подпис му направили операция. Обяснили й, че е много зле. Разказва, че съпругът й бил девет дни  в реанимация, като едва след това го видяла, същият бил  със счупени челюсти, а лицето му било цялото с кръв и с черен цвят подпухнало от подутини и със завързана кърпа на очите. Същата се изплашила от вида му и поради това, че ищецът буйствал, лекарите го били вързали за леглото. „Удряше с едната си ръка крака, не приказваше защото гушата в областта на шията беше продупчена, за  да може да диша и в този отвор имаше една тръбичка, за да диша. Много зле беше, буйстваше и все го връзваха”. Обяснява, че болките били ужасни, въпреки успокоителните, лекарствата, системите, които му поставяли. Съпругът й, нито е можел да се движи, нито е можел да се храни. Едва след петдесетина дни се опитвала да му дава храна чрез сламка и с помощта на персонала се опитвали да го раздвижват. От тогава са ходили неколкократно на лечение в София, като последното е било през пролетта на 2011 г. в болница ИСУЛ в София. Това лечение се е наложило, защото съпругът й имал перманентно силно главоболие, като през тези 10 дни в София са му изваждали част от стружките от очите. „Когато го изписаха от болницата 2007 г. ходихме в София 10 дни в ИСУЛ, после периодично през два месеца пак ходихме все по 10 дни стояхме. Постоянно се оплаква от силно главоболие от очите после на главата.” 

Що се касае до направената дупка в шията на съпруга й по време на животоспасяващата операция този отвор зараснал след около три месеца, през което време е хранила съпруга си само с течни храни.

От момента на ослепяването и понастоящем съпруга й не може сам да се обслужва, понастоящем винаги трябвало да има при него придружител. Споделя, че съпругът й „Иска да умре, като не вижда, не иска да живее. Всеки ден чупи нещо, ядосва се, изнерви се. От нервите не може да спи, снощи в 2.30 ч. стана и поиска да го изкарам на терасата. Премерих му кръвното беше 200, не е спокоен. … Не може да излиза извън къщата си. Аз се грижа основно за него, цял ден съм до него. Взема пенсия 200 лв. и 70 лв. на мен дават като придружител”.

Съпругата му споделя, че в резултат на изживяванията и постоянните проблеми при обгрижване на съпруга си получила диабет и вдигала високо кръвно налягане. Всеки ден изживява всичко, като чува че някой отива на работа и започва да плаче „за какво живея, не искам да живея. Да умра по-хубаво”. Преди инцидента съпруга й е нямал високо кръвно налягане, но сега вече непрекъснато му дава лекарства за коригиране на кръвното, както и такива за обезболяване и против главоболие.

Признава, че работодателят му Чанев е давал пари за лечението на съпруга й  в София два пъти по 100 лв. Освен това му плащал всяка седмица 200 лв., като три пъти е дал заплата на съпруга й по 200 лв. и е съдействал да подготвят документацията за болничните и за пенсията.  От тогава вече четири години се справяли сами и не са ходили да искат пари от работодателят му.

Твърди, че брата на ищеца – А. работи при същият работодател, но не бил носил пари за Ш.. По отношение на консумативите като кръвопреливане и други казва, че същите са плащани от работодателя. Другите операционни интервенции в София са били безплатни.

Твърди, че са притежавали лек автомобил, който се наложило да продадат с цел осигуряване на средства за след оперативното лечение и обезболяващи лечения.

Що се касае до жилищно битовите условия, същата разяснява, че къщата им се състои от четири стаи, в които живеят тя, съпруга й, сина им и дъщеря им и двамата им внука. Конкретно ищеца и жена му обитават една стая от къщата и ползват тоалетна, която се намира на двора, но нямат баня.

Казва, че не получава доходи, тъй като се грижи за съпруга си, който не може сам да се обгрижва.

Свид. Булгариев, който е присъствал на инцидента свидетелства, че  работи в ответното дружество от 2002 г. като общ работник, подробно разяснява времето и механизма на възникналия инцидент от който пострадал ищеца. Свидетелства, че с пострадалия обядвали заедно и около 13.00 ч. ищецът започнал работа си - да реже. Били с колегата си Митьо, съвсем близо на около 20-30 м. от купа чугун, като чули като от „паднала ядрена бомба. Отишли при ищеца и го заварили  паднал на 6 м., а гумата която режел на 30 метра до релсите”.

Д. Митев /отговарящ за инструктажа в ответното дружество/ всеки ден ги инструктира да се пазят и да внимават. Споделя, че действително имат специално облекло зимно и лятно, както и обувки, уреди, клещи. „На ищеца му дадоха очила, ръкавици. В обедната почивка не беше с очилата и ръкавиците. На бутилката обикновено ги остава. Аз тръгнах на обяд по-късно. Минах покрай него, той режеше два, три болта беше отрязал. Гумата беше на 150, а той беше клекнал на средно положение, без очила беше”. Същият твърди, че след злополуката предпазните очила били на кислородната бутилка заедно с ключовете и кутийката, и там били закачени очилата. Грешката е негова, самозабрави се. Три дни не съм ял, само карах на алкохол като стана инцидента.

Свидетелката Дикова работи като счетоводител от юни 2000 г. и понастоящем в ответното дружество. Прави почти същите показания, относно времето и ситуацията около инцидента, при който е пострадал ищеца. Твърди, че след инцидента са дошли полицаи и други проверяващи, но тогава служителят по охраната по труда - Д. Митев, който работи в дружеството от 2004-2005 г. не бил на работа. В деня на злополуката след като отнесли ищеца с линейката, управителят на фирмата Росен Чанев поискал пари лично от нея в размер на 1000 лв. за  пострадалия  и отишли заедно в Бърза помощ, като в болницата ги дал на съпругата му. Същата твърди, че са давани няколко пъти пари на брата на ищеца за лечението му, за което тя е издавала разходни касови ордери на стойности 100 - 150 лв. 300 лв.

Що се касае до изпълнение на доохраняване безопасността на работа в ответното дружество, същата споделя, че инструктажа се провежда от Д. М.  Като периодичният е всяка сутрин преди 8 ч. в столовата, а когато има обект извън базата се извършва и извънреден инструктаж. Приблизително разходите, които е дала фирмата за злополуката възлизали на около 3000 лв. Печалбата на дружеството за 2007 г. е около 70 000 лв. За 2010 г. печалбата е 130 000 лв. „…Завеждаме само периодичния инструктаж, който е на три месеца”, който тя съхранявала, същата обяснява, че при вътрешният инструктаж той се подписва от работниците и от този, който е провел инструктажа.

                От представените по делото декларация за трудова злополука  вх. № 1202, досие № 38  е видно, че работодателят в срок е подал данни за станалата злополука в неговото предприятие, след което с протокол № 4/10.07.2007 г. РУСО Сливен са обявили резултатите от извършеното разследване на злополуката, с което са констатирали, че са нарушени изискванията за безопасност, като конкретно са отразили следното: „…Предпазните очила на работника бяха намерени окачени на манометъра на кислородната бутилка.” Освен това същите са направили констатации, че не са спазени изискванията за безопасност на работата на Наредба № І-209/2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация, а именно че не е спазено изискването за отстраняване на автомобилните гуми по механичен начин, което да се извършва след първоначално изпускане на въздуха чрез вентила,  с цел да се предотврати евентуално разкъсване на гумата от високото налягане. В т. VІІІ при анализа на причините за възникване на злополуката е отразено, че на ищеца е проведен и документиран начален и периодичен инструктажи, съобразно инструкцията им за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка и инструкция за безопасна работа при рязането на метали с пропан-бутан и метан на открито. „По време на работа пострадалият е нарушил съществено изискванията за осигуряване на пожарна и аварийна безопасност при извършване на огневи работи – т.1.1.4 от Приложение 6, към чл. 111 на Наредба № І-209/2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация. Освен това същите са направили констатации че е нарушен чл.246 ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места, както и чл. 284 ал. 2 от КТ, като работникът не е използвал личните предпазни средства по предназначението им по време на работа.   

          По делото е приложена епикризата ОАИЛ при МБАЛ „д-р Иван Селимински” за здравословното състояние на Х. Ш., от която е видно, че същият действително страда от болестите, описани подробно в настоящия процес, за които няма спор, като най-сериозното от тях е състояние слепота. Втората подред епикриза е от Сектор лицево-челюстна хирургия от МБАЛ „д-р Иван Селимински”  касае усложненията на останалите поразени части на тялото, като лице, обгаряне на кожата и др. Следват епикризи, издадени от  МБАЛ „Царица Йоанна” ЕАД гр. София за последващо лечение от 03.10.2007 г. до 12.10.2007 г., както и друга епикриза за периода 26.11.- 30.11.2007 г. и епикриза от същото ведомство за периода 23.04.2008 г. до 29.04.2008 г. По делото е представен протокол за медицинска комисия, като видно от него същата е определила 100 % ТНР СЧП - с чужда помощ, считано до 01.09.2012 г.

              По делото не се спори какви са трудовите задължения на ответника, още повече че от представената длъжностна характеристика е видно какви са. Не е налице спор, относно притежаваната правоспособност за извършване на тази работа, освен това свидетелствата за правоспособност и свидетелство № 934 за огнева работа е видно, че същият има необходимият ценз да извършва такава.

              От приложената по делото Инструкция за безопасна работа при рязане на метали с кислород на открито проведена от „Чанев” ООД гр. Сливен е видно, че в т. V.4 е указано „Вентилите да се  отварят бавно, за да се избегне въздушен удар”. Следват още две инструкции за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка, като в т. 5 и т. 6 е описано подробно как трябва да се отстраняват по механичен начин автомобилните гуми, а при невъзможност с огневи средства, като първоначално се изпуска въздуха чрез вентила да се предотврати разпръскване на гумата от високото налягане.  Приложена е и инструкция за безопасна работа при рязане на метали с пропан-бутан на открито и в т. ІІ. Безопасна работа с резачи е записано, че е забранено използването на вентилите на резачи с инструменти отварянето да става с ръка.

На лист 65 по делото е приложен периодичен инструктаж от книгата за периодични инструктажи, като под № 35 е видно, че такъв инструктаж е провеждан на 18.04.2007 г., за което се е подписал инструктирания и извършил инструктажа. Въпреки, че няма спор по делото за притежание на предпазни очила от представеният личен картон на ищеца е видно, че той е получил такива очила отразени на позиция 4 на 21.06.2006 г., за което се е подписал. Като допълнително доказателство в тази насока, съдът приема за безспорни представените фактури от 25.01.2007 г. за закупени облекла и предпазни средства за работа.

              Налице е разминаване между показанията, досежно изплатените суми от дружеството на близки на пострадалия конкретно за неговото лечение и възстановяване след злополуката, поради което съдът приема за достоверни представените разходни касови ордери от дати след станалата злополука на стойности 1450 лв., както и разходен касов ордер № 483/03.07.2007 г. на стойност 1000 лв.

            Видно от направената проверка на провеждания Охрана на труда в ответното дружество Д. Петков Митев на същият е съставен акт за установено нарушение № 6188/14.07.2007 г.  за това, че след извършената проверка по спазване на трудовото законодателство на работната площадка – База „Феникс” управителят Д. Митев е допуснал до работа газорезач Х. Ш. и Васил Захариев и Николай Д. без изискващите се лични предпазни средства и специални работни облекла, с което е нарушил чл. 284, ал. 2 от КТ и чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за създаване на ЗВУТ на работните места /ДВ бр. 88/1999 г. и бр. 88/2004 г./.

              Другата констатирана слабост и нарушаване на правилата на Кодекса на труда за осигуряване правилата за безопасни условия на работа е отразена на Протокол за извършена проверка от Дирекция „Областна Инспекция по труда”, като в частта за констатирани нарушения в т. 5 е отразено следното „ Работодателят не е осигурил необходимите лични предпазни средства на работниците, обслужващи инсталацията за течен кислород, съгласно чл. 107 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и Приложение № 1 и 2 към чл. 17 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ бр. 46 от 2001 г. / . В този документ са дали задължително предписание на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ, като са указали в т. 12 работодателят да проведе извънреден инструктаж на работниците след настъпилата трудова злополука в предприятието. В т. 7 е указано на работодателят да определи с писмена заповед работниците подлежащи на задължително застраховане на риска „Трудова злополука”, съгласно чл. 4 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука /ДВ бр. 15/2006 г./ в срок до 31.07.2007 г. От това предписание, съдът прави заключение, че този работник не е бил застрахован за този риск.

                От приложеното дознание № 805/2007 г.  започнато на осн. чл. 212, ал. 3 от НПК по повод на възникналия инцидент на посочената дата става ясно, че от разпита на свидетелите при възникналия инцидент установяват същото, каквото и в настоящото дело около самия механизъм на инцидента и настъпилите травми по време на него.

От събраната в наказателното производство техническа експертиза изготвена от доц. д-р инж. Милко Йорданов преподавател по материалознание и технология на материалите и по „Технология на заваряването” при ТУ София ИПФ Сливен е установено, че са налице данни за отклонение от нормативните действия и условия, като основната причина е посочена, че работникът е работил клекнал и не е премахнал вентила, който освобождава налягането в гумата преди да започне да реже. Заключението е, че именно освободеният от гумата под високо налягане въздух предизвиква разкъсване на двойната джанта и нейното излитане встрани, което наранява ищеца. Като основна причина е посочил, че техническите неправилни действия на ищеца са предизвикали този инцидент. Експертизата не дава данни, от които да става ясно, ако той е бил с очила щеше да бъде предпазено зрението му. Наказателното производство е прекратено.

         При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :         

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 100 %, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването им.

 Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО - внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило трайно намалена неработоспособност или смърт.

По делото не се оспорва факта на увреждането, естеството и степента на причинените травми и това, че тези травматични увреждания са „Трудова злополука, настъпили в хода на изпълнение на възложената работа на ищеца от работодателя – ответника.

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването и то относно размера, но не до степен изключване отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна /решение № 1166/11.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 5141/2007 г., II г.о./.

По делото не се спори относно обстоятелството, че процесната злополука е декларирана по реда, предвиден в чл. 55 и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./, като обаче  от Инспекцията по труда е съставен по административен ред акт за трудова злополука, както и акт за установяване на административно нарушение на отговарящият служител за охрана на труда Д. Петков Митев.

Спорно е обстоятелство, че ищецът е допринесъл за настъпването на злополуката, като се излагат възражения в тази насока  за грубо нарушаване на произтичащите правила за безопасна работа както от Инструкцията за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка, така и пренебрегване на ежедневните инструкций за безопасна работа.

От представените от ответното дружество Инструкция за безопасна работа при рязане на автомобили на открита работна площадка и още три по-горе упоменати инструкции не става ясно дали същите са съобщени на работника и дали са му известни. Това остава без доказване в настоящия процес. В тях не съществуват подписи както на инструктираните и дати, така също и дата на издаване на тези инструкции, което не доказва твърдението за изрядност на провежданата дейност за инструктаж и безопасност на работа в ответното дружество. Това разклаща тезата на ответниците, че е провеждан своевременен инструктаж и се провеждало стриктно съблюдаване на безопасността на работа в ответното дружество. По делото категорично липсват доказателства, че ищецът е получил инструкции във връзка с конкретно извършената работа от него в деня на получилия се инцидент. Показанията на счетоводителката работеща в ответното дружество и мнението на административният орган Областна инспекция по труда Сливен в конкретния случай дават индиции за провеждане на такъв инструктаж, но съгласно Наредба № 1-209/22.11.2004 г. за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация налице е извършващо така наречената огнева работа, съгласно чл. 109, ал. 1 е задължително да се провежда ежедневно преди започване на работа. По делото липсват категорични писмени доказателства за провеждане на такъв ежедневен инструктаж, от което съдът прави изводи, че  на ищецът не може да се вмени сто процентово вина за проявата на груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения. В процеса не са събрани доказателства, които да попълнят същия с доказателства доколко, ако ищецът е бил с предпазни очила, същите са могли да предотвратят увреждане на зрението му.

От приложените по делото материали става ясно, че ищецът има също вина за причиняването на този инцидент. Конкретно, съгласно т. 2 от Глава ІV на длъжностната характеристика на ищеца е вменена отговорност за взетите от него решения, конкретно в деня на злополуката той е нарушил правилата за безопасност на труда, като не е изпуснал въздуха на вентила на рязаната автомобилна гума и не е използвал предпазните очила, с което нарушава чл. 284, ал.2 от КТ и не е избрал правилна поза за извършване на тази манипулация.

В съдебната практика на ВКС е разрешен противоречиво въпроса дали наличието на призната по установения в КСО и цитираната наредба административен ред трудова злополука е задължителен елемент от фактическия състав на трудовата злополука /в този смисъл са определение № 131/18.02.2009 г. на ВКС по гр.дело № 4767/2008 г., IV г.о; решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр.дело № 204/2009 г, III г.о и решение № 410/29.06.2010 г. на ВКС по гр.дело № 599/2009 г., III г.о/ или независимо от отсъствието на надлежно съставен акт за трудова злополука, установяването на елементите от фактическия състав, регламентиран с материалноправната норма на чл. 55 ал. 1 КСО е допустимо в производството по чл. 200 КТ /в този смисъл са решение № 993/05.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 4279/2007 г, III г.о; решение № 29/23.02.2009 г. на ВКС по гр.дело № 4279/2007 г, III г.о и решение № 666/02.02.2010 г. на ВКС по гр.дело № 2960/2008 г, II г.о/. При липса на тълкувателно решение от ВКС до настоящия момент, с което да се уеднакви съдебната практика, настоящия състав приема за правилно второто становище, а именно, че  декларирането на злополуката по реда на чл. 57 от КСО и наличието на акт за признаване на злополуката за трудова не е пречка за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданскоправни последици – обезщетение за вредите от нея, тъй като това становище кореспондира с установените в чл. 1, ал. 3 от КТ основни цели на правната уредба на трудовите правоотношения -  осигуряване на закрилата на труда и на справедливи и достойни условия на труд, чиято същност се изразява в това, че разпоредбите на КТ са насочени към предпазване на наемния работник, към неговото подпомагане и оказване на съдействие и към като икономически и социално по-слабата и зависима от работодателя страна по трудовото правоотношение при постъпването на работа, при действието и прекратяването на трудовото му правоотношение, както и към създаване на условия на живот, при които се отчита и закриля личната чест и човешкото достойнство /Коментар на КТ, Мръчков, Средкова В., гл. 1, стр. 23-24/. Специалния административен ред за квалифициране на злополуката като трудова – чл. 60 от КСО е от значение за установяването и зачитането й при търсене на пенсионните и осигурителните последици от нея, вкл. в отношенията между осигурител и работодател, но не е задължителен по иска с правно основание чл. 200 КТ /цит. решение № 993/2008 г. на ВКС/.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено, че на 03.07.2007 г. ищеца е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 200 ал. 1 КТ и чл. 55 ал. 1 КСО. От показанията на свидетелите, чиито впечатления са преки и непосредствени се установява, че на посочената дата, през време на извършваната работа – рязане на автомобил в ответното дружество, с което към този момент е бил в трудово правоотношение, в резултат на гръмване на гумите на автомобила се получила ударна вълна, която е предизвикала пълно ослепяване на ищеца завинаги, както и обезобразяване на кожата на лицето и шията му. Явяващото се увреждане е претърпяно внезапно. Показанията на свидетелите се подкрепят от заключението на приетите  експертизи. Показанията на свидетелите налагат и извода за причинна връзка между злополуката и настъпилата нетрудоспособност на ищеца, тъй като от гласните доказателства, а и от писмените такива  се установява, че ищеца е ослепял напълно, в резултат на възникналият инцидент. Въпреки упоритите възражения от страна на ответното дружество, че е налице 99 % съпричиняване от страна на ищеца и че ответното дружество е в пълна изправност, то съдът констатира, че не са налице изискуемите периодични и ежедневни инструктажи, съобразно предвидените нормативи за това, още повече че по делото е приложен и акт за установяване на административно нарушение № 6188/14.07.2007 г., с който Дирекция „Областна инспекция по труда” – Сливен е съставила акта на Д. Петков Митев за допуснати от него до работа газорезачи Ю.Ш., Васил Захариев и Николай Д. без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла, с което е нарушил разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от КТ и чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за създаване на ЗВУГ на работните места.

Действително по делото се доказа вина и от ищцовата страна, тъй като не е ползвал предоставените му очила и не е спазил правилата за безопасно рязане на гуми.

С оглед гореизложеното, съдът намира че събраните по делото доказателства установяват наличието на трудова злополука, поради което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество в качеството му на работодател на ищеца към датата на злополуката – 03.07.2007 г. по реда на чл. 200 от КТ. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Съществен белег за задължението за обезвреда на работодателя по чл. 200 КТ е, че то възниква независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не, като без значение е и причината за злополуката. Ирелевантността на вината като предпоставка на задължението за обезвреда по чл. 200 КТ сочи, че по същността си това задължение не е форма на гражданска /имуществена/ отговорност, т.е не е санкционна последица от виновно противоправно неизпълнение на правни задължения. По правното си естество отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е законно прехвърляне върху него на професионалния риск от увреждането на работника, респ. от невъзможността да предоставя работната си сила. Това прехвърляне има етическите си основания в правилото “комуто облагите–нему и тежестите“, а не в необходимостта от санкционирането на едно виновно поведение.

Релевантно за обезщетяването обаче и то относно размера, но не до степен изключване отговорността на работодателя е евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна /решение № 1166/11.11.2008 г. на ВКС по гр.дело № 5141/2007 г., II г.о./. В тази връзка следва да бъде разгледано направеното от ответника с отговора алтернативно искане за намаляване на обезщетението поради съпричиняване  вредоносния резултат – неползване на зачислени лични предпазни средства – предпазни очила, несъобразяване и грубо нарушаване на инструктажа за безопасност на работа, в резултат на което е загубил зрението си.  

 

Съдът намира за неоснователно алтернативното искане на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца в размер на 99 %. Съгласно нормата на чл. 201 ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само ако пострадалия е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност. Като субективно отношение тази форма на вина се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния резултат и неправилната му преценка, че може да го предотврати. Работникът проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. Поради това неслагането на предпазни очила от ищеца следва да се приеме за проявена обикновена небрежност – ищеца не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Не е доказано ищеца да е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно да се е надявал да го предотврати – това би било налице ако ищеца е работел с инструмента без да си сложи предпазните очила, тъй като на ищеца не е бил проведен ежедневен инструктаж за работа, тъй като няма подпис за това. Действително времето в което е станал инцидента е било в средата на горещото лято, така че махането на очилата може да се дължи и на климатичните условия, поради което не може да се приеме, че ищеца е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но самонадеяно се е надявал да го предотврати, а по-скоро следва да се приеме, че ищеца не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.  С оглед на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира че поведението на ищеца при злополуката е проява на обикновена, а не на груба небрежност, поради което не са налице предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредоносния резултат поради проявена груба небрежност от ищеца.

От събраните гласни показания като свидетели и съдебни експерти, съдът прави извод за настоящото състояние на ищеца, което с оглед загубване на едно от сетивата, което служи за обгрижването на човека, с оглед на неговите физиологични нужди, обикновен оборот и общуване е довело до драстична промяна в неговото ежедневие. Появилата се хипертония и честа раздразнителност и отчаяние са изцяло в резултат на окончателната работа на зрението. Този човек в продължение на 50 години е живял с необходимите сетива, и загубата на зрението го поставя в невъзможност да се грижи сам за себе си, както и да бъде полезен за околните. Напротив тази за него нова ситуация изостря нервната му система до степен на отчаяние, придружено с  желание да сложи край на живота си. Неговото здравословно състояние се отразява негативно  както на самия него, така и на съпругата му, която нито работи, нито е пенсионерка и е принудена да се грижи вече 4 години за него. Освен това същият живее в крайно бедни условия, като съжителства с още 6 човека в малка къща, в която има тоалетна на двора, но няма дори и баня. Съпругата му подробно обяснява, че без нейното наличие същият не може дори и до тоалетна да отиде сам. Семейството е имало автомобил с който са се разделили, с цел да набавят средства за рехабилитационните лечения в болници по офталмология в гр. София, което води до допълнителен дискомфорт в семейството.

Страните в процеса проведоха процедура по евентуално сключване на споразумение, като съпругата и съуправител на ответното дружество предложи 5 000 лв. обезщетение; 250 лв. на месец, но ищцовата страна не се съгласи на това обезщетение, аргументирайки се, че те вече 4 години живеят в крайно бедни условия и 250 лв. са много малко.

Тъй като няма константна практика, относно полагащото се обезщетение при загуба на едно от основните сетива в човешкия организъм, като цифрово изражение, то съдът се оказва в ситуация да съобразява няколко отделни елемента, за да формира обезщетението. Първият от тях е възрастта на ищеца – той е на  около 50 години. Ако пресметнем, че на същият му остават поне още 40 г. живот, то ако пресметнем 250 лв. месечно обезщетение, то сумата която се получава за тези години е 120 000 лв. Съдът приема, че е налице съпричиняване  в размер на 50 %, в такъв случай ответното дружество следва да заплати обезщетение на ищеца в размер на 60 000 лв.

Налице е пълно доказване на претърпените от ищеца травми, състоящи се в изпадане на шоково състояние със загуба на съзнание и с реална опасност за живота на ищеца, с множество обгаряния и разкъсвания в областта на лицето, главата и с фрактури на челюстите на лицето. След проведена операция включваща кръвна репозиция на челюстта и закрепването им посредством метални скоби, след което същите са проведени още хирургични интервенции по отстраняване на множеството вбити в кожата на лицето и тялото на ищеца твърди частици, което е довело до изключителен интензитет на болките и страданията през изтеклите няколко години на ищеца. Безспорно тежестта на тези вреди е много сериозна и е довела до лишаването от едно от сетивата на човека, а именно зрително сетиво, което води до тотална невъзможност за самостоятелна ориентация и необходимост от постоянно обгрижване от друг човек при извършването на ежедневните му движения и физиологични необходимости. 

Предвид гореизложеното, съдът намира че предявения иск е доказан по основание. Относно размера на обезщетението за имуществени вреди, искът се явява частично доказан по размер.

Установеното от заключението на съдебно-медицинската експертиза обстоятелство, че въпреки незабавната оперативната интервенция не е било възможно избягване загубата на тотална загуба на зрението, това налага извода за пряка причинна връзка между трудовата злополука, изразяваща се в загубата на двете очи на ищеца. С оглед приетите експертните заключения, които преценени съвкупно с останалите доказателства по делото  се доказва обстоятелството, че е невъзможно подобряване състоянието на ищеца, а напротив с възрастта, същият ще става все по-раздразнителен и от това ще рефлектира върху неговото общо здравословно състояние и безпокойство. 

Следва на основание чл. 84 ал. 3 ЗЗД да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60000 лв., считано от датата на увреждането – 03.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. 

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а здравето и пълноценността на човека, а от там и тоталната промяна в личността и достойнството на пострадалия.

В групата на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.

Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /.

При определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца и прилагането на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства:

Ищеца е млад мъж в трудоспособна възраст, който е издържал както безработната си съпруга, така и двете си деца, които са живеели при него заедно с внуците. В резултат на злополуката на 03.07.2007 г. ищеца е получил увреждане, състоящо се в пълна загуба на зрението и на двете очи, което е било изключително болезнено, внезапно. Това променило тотално живота на ищеца, като същият и понастоящем вече четири години след инцидента продължава да търпи силни болки и страдания. Пълната загуба на зрението и на двете очи неминуемо е довела до силен емоционален стрес за ищеца завинаги. Вследствие на злополуката ищеца е загубил зрението си 100 %, като от тогава не са престанали болките в областта на очите и главата, за което многократно е посещавал през тези четири години клиники в гр. София.  

С оглед придобитата слепота е невъзможно да работи и се нуждае от придружител, като разчитат със съпругата си единствено и само на пенсията придобита, в резултат на загубата на зрението, въпреки че разходите им за лечение и обгрижване са многократно по-високи от тези които преди са имали, докато ищецът е бил здрав и е работил. Лекарите, които изготвиха експертизата са категорични, че състоянието му ще се влошава и в никакъв случай не съществува възможност  да бъде възстановено зрението му.

С оглед на гореизложените обстоятелства съдът счита, че за справедливо възмездяване за претърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лв. В останалата част до претендирания размер от 250000 лв. искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва на ищеца да бъде присъдена законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 03.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата /в т.см. решение № 441/08.07.2010 г. на ВКС по гр.дело № 682/2009 г., IV г.о/.

 На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, като обаче в заседание по същество пълномощника сам прави изявление, че си запазва правото да поиска и претендира адвокатско възнаграждение в по-късен етап или в друго производство. Що се касае до направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, то съдът следва да присъди такива, които следва да се заплатят от ищеца на представителя на ответното дружество в размер на 760 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на Районен съд – Сливен сумата 2400 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от иска и възнаграждения за съдебни експертизи в размер на 300 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

              ОСЪЖДА „Ч.” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш.” № ., представлявано от съдружника и управителя Р. Ч. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 200 ал.  1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на Ю.А.Ш., ЕГН ********** *** сумата от 60000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди  - болки и страдания от загуба на зрението напълно,  причинени в резултат на трудова злополука на 03.07.2007 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането -  03.07.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълният претендиран размер от 250 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

              ОСЪЖДА „Ч.” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш.” № ., представлявано от съдружника и управителя Р. Ч. Ч., ЕГН ********** на основание чл. 200 ал.  1 КТ ДА ЗАПЛАТИ на СлРС сумата от 2400 лв. /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща държавна такса, както и сумата в общ размер от 300 /триста/ лв. за възнаграждения на вещи лица.

     ОСЪЖДА Ю.А.Ш., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. ш.” № . представлявано от съдружника и управителя Р. Ч. Ч., ЕГН ********** сумата от 760 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Сливенски окръжен съд.

 

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ :