№ 6
гр. Благоевград, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Търговско дело №
20211200900028 по описа за 2021 година
Постъпила е молба от Корпоративна търговска Банка АД /н/ с правно
основание чл.625 ТЗ.
В молбата се твърди,че юридическото лице „БК и РЗ О.П.“ **** има
изискуемо парично задължение към молителя,което не е заплатено.Сочи като
обстоятелства,че между молителя и „В и ВГД О.П.“ ООД /н/ са сключени 11
броя договори за банков кредит,а именно : такъв от 28.09.2006г.,от
28.09.2006г.,друг от 28.09.2006г.,от
8.05.2008г.,31.08.2009г.,20.11.2009г.,17.12.2009г.,26.10.2010 г.,
28.12.2010г.,14.03.2012г. и 22.08.2012г.
В молбата са изложени обстоятелства, че в ТР на 26.06.2013г. по партидата
на „В и ВГД О.П.“ ООД /н/ е вписано преобразуване на дружеството чрез
отделяне.В резултат на това преобразуване чрез отделяне са обособени 6
броя новорегистрирани дружества ,между които и ответното.
Поддържа,че съобразно разпоредбите на чл.263 л ТЗ всичките 6 дружества
са солидарно отговорни за задължението на „В и ВГД О.П.“ ООД /н/,което
съобразно сключените договори за банков кредит възлиза на 81 035 322.56
лв.Твърди,че задължението по тези отпуснати банкови кредити не е
разпределено в плана за преобразуване,което обосновава и солидарната
1
отговорност на преобразуващото се дружество и отделените от
него.Задължението по договорите,което е ликвидно и изискуемо не е
изплатено,като плащанията са спрели към 27.05.2014г.,поради което
поддържа,че спрямо ответника е налице състояние на неплатежоспособност,а
при условия на евентуалност и свръхзадълженост.Моли да се постанови
решение по чл.630 ал.1 ТЗ като се обяви неплатежоспособност,съответно
свръхзадълженост с начална дата 27.05.2014г. и се открие производство по
несъстоятелност.
В становището на другата страна „БК и РЗ О.П.“ **** се оспорва
молбата.Оспорва се,че молителят е кредитор,както и че по отношение на
дружеството са налице предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност.
От събраните по делото доказателства съдът прие следното:
Не е спорно,че в ТР на 26.06.2013г. по партидата на „В и ВГД О.П.“ ООД
/н/ е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне.В резултат на това
преобразуване чрез отделяне са се обособили 6 броя новорегистрирани
дружества ,между които и ответното.Не е спорно,че дружеството,което се е
преобразувало чрез отделяне на нови дружества е сключило с молителя
посочените по-горе договори за банков кредит на посочените дати.
В чл. 15 от Плана за преобразуване на „В & ВГД О.П." ООД са описани
и разпределени всички права и задължения, които преминават към
новоучредените дружества, като на „БК и РЗ О.П." **** са разпределени:
Поземлен имот с идентификатор 56126.452.23, находящ се в гр. Петрич,
Амушева лъка, с площ 3 110 кв.м. ведно с построена в него сграда с
идентификатор 56126.452.23.1;
Поземлен имот с идентификатор 56126.452.17, находящ се в гр. Петрич,
Амушева лъка, с площ 2 847 кв.м., ведно с построена в него сграда с
идентификатор 56126.452.17.1;
Всички движими вещи, свързани с дейността на отделящото се
дружество, а именно растителна защита и борба с насекоми.
Права и задължения по всички действащи договори, сключени от „В&ВГД
О.П." ООД във връзка с комунално- битови дейности;
Права и задължения на „В&ВГД О.П." ООД към работниците, чиито
2
задължения се отнасят за дейността, която преминава към „БК и РЗ О.П."
****.
Не спорно между двете страни,че задълженията по изброените по-горе
договори за банкови кредити/възникнало преди преобразуването/ не са
разпределени.
В Решение № 71 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1918/2019 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Дария Проданова е посочено,че „В производството
по чл. 625 ТЗ активната легитимация на иницииращият производството
търговец се определя от две кумулативни предпоставки: да има качеството на
кредитор на ответника-длъжник и вземането му да произтича от търговска
сделка. Наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване в
обстоятелствената част на исковата молба. Те могат да бъдат оспорени и в
рамките на производството да се установи, че молителят/ищец няма
качеството на кредитор или, че има такова качество, но вземането му не
произтича от търговска сделка. Това, обаче не би довело до недопустимост на
молбата по чл. 625 ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се касае за
установяване на материалноправна легитимация в спорно производство. В
същото спорно производство се установява състоянието на
неплатежоспособност и началната и дата. В този случай съдът се произнася с
решение.“
Тъй като сочения за длъжник в производството по чл.625 ТЗ е оспорил
качеството на кредитор на ищеца,който безспорно е търговец следва да се
прецени в производството дали КТБ АД /н/ има право да изисква от ответника
плащане по сочените в исковата молба източници на задължение-11 броя
договори за банков кредит.
Съгласно чл. 263 л ТЗ ал.1 и ал.2 -за задълженията, възникнали до датата
на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в
преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността на всяко
дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на
което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване.
Ако при разделяне едно задължение не е разпределено, за него отговарят
солидарно и неограничено всички приемащи и/или новоучредени.
При буквалното тълкуване на тези два текста от закона и съобразно
практиката на ВКС,изразена в решение №78 от 10.07.2017г. по т.д.№ 843
3
/2016 1-во т.о. ВКС,съдът стига до извода,че хипотезата на чл.263 л ал.2 ТЗ
се прилага единствено при преобразуване чрез разделяне,какъвто не е
настоящия случай.Както е посочено в цитираното решение в хипотезата на
отделяне /а не на разделяне/,ако е налице разпределяне с договор или план за
преобразуване ,в който преминаващите в отделното дружество права и
задължения са конкретизирани / а в казуса са конкретизирани кои права и
задължения преминават към „БК и РЗ О.П.“ ****/,то в този случай
непосочените такива остават в патримониума на първоначалното
дружество/което е сключило договора/ и отговорността произтичаща от
неизпълнението е негова.
Макар плащането на погасителните вноски по договор за банков кредит да е
в течение на времето,включително и след преобразуването,настоящият състав
приема по въпроса за естеството на вземанията за главница по договор за
кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни вноски
представляват периодични плащания , практика на ВКС, обективирана в
решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.; решение №
261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о., решение №
38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. и др. В постановените по
реда на чл. 290 ГПК решения ВКС приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. В решение №
38/26.03.2019 г. съставът на ІІ т. о. излага аргументи, че горното разбиране
съответства изцяло и на дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като периодичните
задължения, макар да са породени от един и същи факт, са относително
самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете
страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение на договора за
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-
кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
по волята на кредитора- чл. 66 ЗЗД.
4
Ето защо макар задължението за плащане на вноските по отпуснатите
кредити да е съществувало и след преобразуването,то задължението,по което
са заплащани е едно.
Тъй като договорите за банков кредит са сключени преди преоброзуването
и се касае за преобразуване чрез отделяне,по силата на разпоредбите на
чл.263 л. ,молителят не е кредитор на длъжника.
Това обуславя и неоснователност на молбата му,без да е необходимо да се
изследват другите предпоставки
/неплатежоспособност,свръхзадлъжнялост/,водещи до откриване на
производство по несъстоятелност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Корпоративна търговска Банка АД /н/ с правно
основание чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на „БК и
РЗ О.П.“ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните на основание чл. 633 ал.2 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5