РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502423 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от И. Т.
П., Т. И. П. и И. И. П., и тримата от ********, срещу решение №1907/13.06.22г.,
постановено по гр.д. №14956/21г. на ВРС, в частта, в която е осъден всеки един от тях да
заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от
по 816,35лв, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ размер на 2449,05лв по
договор за кредитна карта, сключен между Бългериън Ритейл Сървисиз АД и М.Й. П., на
осн. чл.430 вр. чл.432 вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.
Въззивниците сочат, че въззивникът И. Т.П. е превел по сметка на банката сумата в размер
на 830лв с оглед сключване на извънсъдебно споразумение, като в обжалваното решение
това плащане не било отчетено. Считат, че с оглед частичното погасяване задължението на
всеки ищец следвало да се определи на 539,69лв. Молят да бъде отменено решението в
обжалваната част.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ЮРОБАНК
1
БЪЛГАРИЯ АД срещу И. Т. П., Т. И. П. и И. И. П., всичките като наследници на М.Й. П. ,
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ за осъждане на
всеки от ответниците да му заплати сумата от по 816,35лева, представляваща 1/3 от дължима
главница по договор за кредитна карта от 21.08.03г., както и сумата от по 20лв,
представляваща 1/3 от дължими такси и разноски по кредита за периода 03.01.20г.-
08.10.21г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до оконч.изплащане.
В исковата молба се твърди, че между БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД
и М.Й. П. е сключен договор за кредитна карта, по силата на който кредитополучателят е
ползвал банков кредит с разрешен лимит 3450лв. Твърди, че по силата на универсално
правоприемство вземанията по кредита са преминали в ищцовото дружество. Сочи, че на
03.01.20г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница,
като изпаднал в забава. Излага, че с оглед допуснатите просрочия банката предприела
действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В отговор на исковата молба ответниците И. Т. П., Т. И. П. и И. И. П.,
всичките като наследници на М.Й. П., са депозирали отговор, с който заявяват, че нямат
претенции към исковата молба на банката.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.430 ТЗ за процесуално
допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Решението на ВРС в частта, с която са уважени предявените искове за
присъждане на сумата от по 20лв, представляваща 1/3 от дължими такси и разноски по
кредита за периода 03.01.20г.-08.10.21г., ведно със законната лихва, е влязло в сила.
Оплакването, въведено с въззивната жалба, касае единствено размера на
претендираната главница. В обжалваната му част решението е постановено при признание
на иска по реда на чл.237, ал.1 ГПК. Видно от депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответниците са посочили, че нямат претенции към исковата молба на банката. Така
направеното изявление въззивният съд намира, че не представлява признание на иска по
смисъла на чл.237, ал.1 ГПК, а съставлява признание на изложените в исковата молба факти
относно спорното право. Ето защо не е налице хипотезата на чл.237, ал.4 ГПК и в
настоящото производство следва да бъде преценен по реда на чл.235, ал.3 ГПК въведения с
жалбата довод за извършено плащане в хода на процеса.
Видно от допуснатата във въззивното производство съдебно-счетоводна
2
експертиза, кредитирано от съда като обективно, се установява, че към 04.01.21г.
задълженията на кредитополучателят М.П. са в размер на 2549,05лв., като на 29.01.21г. е
извършено плащане в размер на 100лв, при което към 08.10.21г. задължението за главница е
в размер на 2449,05лв. Вещото лице установява, че на 14.03.22г. е осъществено плащане в
размер на 850лв, при което дългът се редуцира до размера от 1599,05лв. Съобразявайки така
извършеното преди първото с.з., проведено от първоинст.съд, плащане на част от
задължението за главница, настоящият състав намира, че задължението на всеки един от
наследниците възлиза на сумата от по 533,01лв. Предвид това решението на ВРС в частта, в
която са уважени исковете за разликата над 533,01лв до размера от 816,35лв, възлизаща на
283,34лв., като неправилно следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира и по отношение на присъдените разноски. Съобразно уважената част от
предявените искове дължимите на ищеца разноски по съразмерност за първата инстанция са
в размер на 419,69лв. Следователно решението на ВРС в частта, в която са присъдени
разноски в полза на ищеца за разликата над 419,69лв. следва да се отмени.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното
решение и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба,
разноските за въззивното производство, които по съразмерност се следват за възз.страна са
195,88лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1907/13.06.2022г., постановено по гр.д. №14956/2021г.
на ВРС, в частта му, в която И. Т. П., ЕГН **********, Т. И. П., ЕГН **********, и И. И.
П., ЕГН **********, и тримата от *********************, са осъдени на осн. чл.430 вр.
чл.432 вр. чл.288 ТЗ всеки един от тях да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, сумата от по 283,34лв, съставляваща горницата над
533,01лв до размера от 816,35лв, представляваща 1/3 от дължимата главница в общ размер
на 2449,05лв по договор за кредитна карта, сключен между Бългериън Ритейл Сървисиз АД
и М.Й. П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.21г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, в която са присъдени разноски в
полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на основание чл.78, ал.1 от ГПК за горницата над
419,69лв до 634,72лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, против
И. Т. П., ЕГН **********, Т. И. П., ЕГН **********, и И. И. П., ЕГН **********, и тримата
от ****************, искове с правно основание чл.430 ТЗ за осъждане на всеки от
ответниците да му заплати сумата от по 283,34лв, съставляваща горницата над 533,01лв
до размера от 816,35лв, представляваща 1/3 от дължима главница по договор за кредитна
3
карта от 21.08.03г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба - 15.10.21г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1907/13.06.2022г., постановено по гр.д.
№14956/2021г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА И. Т. П., ЕГН **********, Т. И. П., ЕГН **********, и И. И. П.,
ЕГН **********, и тримата от ****************, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Витоша, ул.Околовръстен път №260, сумата от 195,88лв, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4