Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………08.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА
КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на седми
юли две хиляди и седемнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело №1453 по описа за 2016 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№1453/2016г. по описа
на ВОС е образувано по молба на „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *****, чрез
юрисконсулт Е.С., за приемане за установено между страните, че ответниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н.Г., и Н.И.Г. ЕГН **********,***, дължат
солидарно на ищеца сумите, както
следва: сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 28.05.2014г.; сумата от 900.22 лева, представляваща
редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и сумата от 702.96
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до
06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед № 3856/08.07.2016г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 7915/2016г. на ВРС, IX състав.
Настоява
се присъждане на сторените в заповедното и исковото производство съдебни
разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на
сключен договор за банков кредит от 28.05.2014г. „БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила
на ответника „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от 30 000лв. под формата на
кредитна линия с погасителен план. Сочи се, че вземането е обезпечено с
поръчителството на Н.Г., с която е сключен договор за поръчителство. Излага се,
че кредитополучателят е усвоил 29 400 лева по банков път на 29.05.2014г.,
с краен общ срок на погасяване 48 месеца, като първоначалния срок за ползване
на кредитната линия е 12 месеца - до 28.05.2015г. Ищецът твърди, че в
уговорените срокове не се е стигнало до анексиране, като към 28.05.2015г.
кредитът не е бил погасен и при прекратяване на револвирането се погасява
съобразно 12 месечен погасителен план с краен падеж 31.05.2016г. Сочи, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
06.07.2016г. длъжниците не са погасили задълженията си с настъпил редовен
падеж. Излага, че ответниците дължат сумите от
23 667.48лв. главница, 900.22лв. възнаградителна лихва и 702.96лв.
наказателна лихва по договор за банков кредит от 28.05.2014г., както и
разноските в заповедното производство. Моли за установяване вземането по
издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по делото.
Ответниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Н.И.Г.
чрез адв. Т.Г. депозират писмени отговори, в които оспорват изцяло иска. Сочат,
че същият е недопустим по отношение на поръчителя, а по същество изцяло
неоснователен. Излагат, че дружеството е заплащало вноските по кредита и че
счетоводството на банката не е водено редовно. Твърди се, че спрямо поръчителя
е изтекъл преклузивния шестмесечен срок по чл. 147 ЗЗД, защото банката не е
отправила претенция към главния длъжник в съответния срок. Ответницата Г.
излага, че от представените по делото нотариални покани, ищецът е обявил
кредита за предсрочно изискуем на 14.12.2015г. и до 14.06.2016г. не са
предявени искове, поради което правото на банката спрямо поръчителя се е
погасило. Настояват да отхвърляне на исковете и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа
исковата молба. Възразява срещу оспорванията на ответниците. Сочи, че кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем, а вземането е с настъпил краен падеж.
Излага, че изпратените до ответниците нотариални покани за обявяване на
предсрочна изискуемост са обвързани с друг договор за кредит между същите
страни. Твърди, че крайният падеж за издължаване на кредита е настъпил на
31.05.2016г., а кредиторът е подал заявление на 06.07.2016г., поради което не е
изтекъл шестмесечния преклузивен срок по чл.147 ЗЗД за отпадане отговорността
на поръчителя. Сочи още, че счетоводството на банката е коректно водено и
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на редовно извлечение от сметка.
Ответниците подават отговор на допълнителната
искова молба, в който поддържат вече изложеното.
След
преценка на събраните писмени доказателства, заключенията
на вещите
лица и
доводите на страните СЪДЪТ
приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено
извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК – пред Районен съд град
Варна е образувано ч.гр.д.№7915/2016г., по което съдът е издал
заповед №3856 от 08.07.2016г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Длъжниците „КАР
ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Н.Г., като кредитополучател, и Н.И.Г. ЕГН **********,***,
като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********,
следните суми, произтичащи от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г.
и Договор за поръчителство от 28.05.2014г., както следва : 1.
сумата от 23 667.48
лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 28.05.2014г.; 2. сумата
от 900.22 лева, представляваща редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г.
до 06.07.2016г. и сумата от 702.96 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 14.01.2016г. до 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.07.2016г. до окончателното й изплащане. Присъдени са
внесената държавна такса в размер на 505.41 лева и 909.06 лева, юрк.възнаграждение.
Въз основа на издадените
ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№711 с район на действие ОС Варна е образувано изп.д.№20167120401522
срещу длъжниците.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от датата на връчване на ПДИ ведно с
препис от подлежащия на изпълнение акт (16.08.2016г.) длъжниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* и Н.И.Г. ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.Т.Г. от ВАК, подават на 30.08.2016г. пред ВРС възражения против заповедта за изпълнение, съотв. с вх.№45367/16 и вх.№45368/16, като
съгласно указанията на съда, ищецът заявява
настоящия иск за установяване на вземането си.
С оглед установяване облигационното
отношение, от което произтича вземането на банката-кредитор срещу ответното
дружество в качеството му на кредитополучател, ищецът представя по делото Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г., по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* предоставя на „КАР
ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* кредит за оборотни средства в размер на
тридесет хиляди лева за покупка на 14 това гориво. Кредитът е предоставен като
кредитна линия с погасителен план, неразделна част от договора. Срокът на
кредита е до 28.05.2015г. като при изпълнение на условията по Приложение №1 –
Общи условия на Банка ДСК срокът може да бъде продължаван с анекси, като общия
срок за ползване не може да бъде по-дълъг от 48 месеца от датата на сключване
на първоначалния договор (чл.3.1 от договора). ГЛП към датата на договора е 7.5
%, формиран от едномесечния Софибор (0.471 %) плюс надбавка 7.029. Олихвяването
и плащането на лихвата се извършва ежемесечно на 25-то число. В срока на
ползване на кредита кредитополучателят има право да погасява изцяло или
частично ползвания кредит в размер и срокове по негова преценка (чл.14.1).
Усвояването на кредита се извършва само безкасово – чрез преводи към
доставчиците, на база издадени от тях фактури и други разходооправдателни
документи (Раздел ІІІ от договора). Съобразно приложените Общи условия, Раздел
Разходи по кредити Тарифа за кредитни линии се събира такса 2 % годишно.
Съгласно договореното в разпоредбата на чл.5 от
договора след изтичане на срока за ползване на сумата, а именно до
28.05.2015г., и в случай, че срокът на кредита не е продължен по реда на Раздел
ІІ от договора, кредитът се погасява за срок от 12 месеца, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора без възможност за усвояване на погасената
част. Видно от приложения погасителен план главницата следва да бъде погасена
за периода от 25.06.2015г. до 25.05.2016г. на 12 равни вноски от по 2500 лева
всяка. С разпоредбата на чл.21 от договора са предвидени санкции по отношение
на кредитополучателя в случаите на допуснато просрочие при издължаване на
главницата и лихвите в предвидените срокове.
По искане на ищеца е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
докладва, че движението по заемната сметка на ответното дружество № 15-21781073
сочи, че на 29.05.2014г. сумата от 29 400 лева е постъпила по
разплащателната сметка на дружеството BG15STSASTSA000021630238. На
същата дата сумата от 29 399.11 лева е преведена на „Соларис“ ЕООД по
фактура №1903/29.05.2014г. на основание искане за усвояване от същата дата и
представена фактура, и двата документа са приложени по делото. Вещото лице представя в табличен вид справка
за всички погашения на дълга по хронология, съгласно която дължимите вноски по
кредита не са погасявани редовно – налице са частично погасявани вноски на
падеж, както и изцяло просрочени задължения.
Така от общо дължими 12 броя погасителни вноски по главницата са
погасени изцяло две вноски с падежи 25.06.2015г. и 25.07.2015г., както и част
от вноската с падеж 25.08.2015г. до размера на сумата от 732.52 лева. В съдебно
заседание експертът пояснява, че на падежните дати банката служебно е
погасявала задълженията по кредита от наличните към съответния момент суми по
разплащателната сметка на кредитополучателя. Същата е била захранвана с
плащания от контрагенти на дружеството и от внесени от титуляра парични
средства. В случаите, когато не е имало налични средства, с които да бъдат погасени
в цялост съответните задължения, банката е отнасяла непогасената част от
падежирата сума в сметката за просрочие и когато са постъпвали суми по
разплащателната сметка, от нея са извършвани погашения към сметката за
просрочие на вече падежирали суми. Извършена е констатация, че е налице
просрочие за плащане на дължима месечна вноска за лихва още към 25.07.2014г.,
при което размера на неплатената договорна лихва към крайния падеж на
договорното задължение възлиза на 900.22 лева. Според вещото лице в счетоводството на ищцовото
дружество се съдържа записване за начислена наказателна лихва за периода
14.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 702.96
лева. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца пояснява, че
претендираната наказателна лихва е начислена по реда на чл.21 от договора в
хипотезата на б.“а“, като размерът й се определя от сбора на договорената лихва
плюс наказателна добавка от 10 пункта, с оглед неплащане на цяла погасителна
вноска по главницата към началната дата на начисляването й. Вещото лице потвърждава в съдебно заседание,
че в счетоводството на ищеца наказателната лихва е начислявана по посочения
алгоритъм, договорен между страните.
За ангажиране
отговорността на ответника Н.И.Г. по делото е представен Договор за
поръчителство към Договор за кредит от 28.05.2014г., по силата на който
поръчителят поема задължение да отговаря за изпълнение на цялото задължение за
погасяване на договора за кредит на „Кар Екс България“ ЕООД от 28.04.2014г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на
събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Исковете черпят правното
си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.138 от ЗЗД.
Установи се допустимостта
на предявените положителни установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид
издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжниците в
преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже отпускането на
сумата по договор за кредит от 28.05.2014г., настъпилите редовни падежи на
вноските по кредита, както и размера на претендираните вземания по отделни
пера. В тежест на ответниците е да докажат изпълнение на задълженията си по
договора, твърдението им за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, както
и евентуално правоизключващи, правопогасяващи или правопрекратяващи възражения,
включително наличието на основанията за отпадане отговорността на поръчителя по
чл. 147 ЗЗД. За безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че между ищеца и „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за кредит от
28.05.2014г., към който Н.И.Г. се е задължила като поръчител с Договор за
поръчителство от същата дата.
Спорни между страните, с оглед въведеното от
ответниците възражения, са обстоятелствата, при които е настъпила изискуемостта
на вземането, съотв. основателността на вземането като цяло по отношение на
поръчителя, както и размера на дължимите суми.
Според ответниците с връчването на нотариални
покани – л.70-73 от делото - до всеки един от тях, считано от момента на
получаването им – 14.12.2015г. - банката-кредитор е обявила вземането си
договора от 28.05.2014г. за предсрочно
изискуемо. Според отв.Г. при този факт и с оглед обстоятелството, че
преклузивният шестмесечен срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД е изтекъл към датата на
подаване на заявлението, поръчителството е прекратено, поради което и заявения
срещу нея иск е недопустим, респ.неоснователен. В подкрепа на възражението са
представени две нотариални покани от „Банка ДСК“ София, редовно връчени на
адресатите по тях - „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД и Н.И.Г., с идентичен текст,
съгласно който банката уведомява длъжниците, че поради забава в погасяване на
задълженията по договор за банков кредит от 28.05.2014г., отпуснат в размер на
15000 лева, и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно
изискуем. От своя страна ищцовото дружество не оспорва факта на изпращането на
поканите, но твърди, че същите се отнасят за друг кредит, сключен с „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и поръчителя на
същата датата, на която са подписани процесния договор за кредит и договор за
поръчителство, но за сумата от 15 000 лева, като настоява, че изискумостта
на вземането, предмет на настоящия установителния иск, произтича от настъпилия
краен падеж на договорното задължение, обстоятелство, на което заявителят изрично
се е позовал в заявлението по чл.417 от ГПК и документа по т.2 от същата
разпоредба.
Възраженията на ответниците са
неоснователни : Заявените от молителя в заповедното производство правопораждащи
факти са предмет на установяване в производството по чл. 422 от ГПК. Подаването
на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение поражда правен
интерес за кредитора да предяви иск за съществуването на оспореното вземане. С
решението по този иск се признава или отрича същото право, за което е издадена
заповедта, поради което в заявлението за издаването ѝ трябва да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването
на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск,
следва да се съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод
направени възражения на длъжника в заповедното производство. Съдът следва да извърши
преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно
неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – от ищеца по иска
за съществуването на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум. С оглед това естество на защита, която се
получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от
посочените в заявлението по чл. 417 от ГПК правопораждащи факти.
В конкретния случай в точка 12 от
заявлението на банката по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№7915 по описа на ВРС за 2016г., указваща документа, от който произтича
вземането са посочени, че това са Договор за кредит от 28.05.2014г. и договор
за поръчителство от 28.05.2014г. и Извлечение от счетоводна книга, с което се
установява вземането на Банката, поради предсрочна изискуемост. Изрично е
посочено, че датата на настъпване на изискуемостта е на крайния падеж –
31.05.2016г. Действително е налице
известно вътрешно противоречие в изписаното относно вида на изискуемостта, на
която се позовава заявителят, но същото се преодолява с изявлението, съдържащо
се в документа по чл.417, т.2 от ГПК.
Според задължителните указания по т.2 “б“ от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС заповедният съд при заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, когато в заявлението не са посочени
подробно обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се
извлекат от представения към заявлението документ по чл.417 ГПК, се произнася
въз основа на представения от заявителя документ. Последният представлява
задължително приложение към заявлението и въз основа на него се издава
заповедта за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на
заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено
именно с документа. Правомощията на исковия съд следва да се тълкуват в същата
посока, поради което и с оглед изричното позоваване в т.4 от извлечението от
счетоводни книги на банката на настъпила изискуемост на вземането на краен
падеж – 31.05.2016г., а не на предсрочна такава, следва да се приеме, че
взискателят е предявил вземането си към поръчителя в преклузивния шестмесечен
срок след падежа на главното задължение (31.05.2016г.) и поръчителството не е
прекратено към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(06.07.2016г.).
Налага се извода, че между двете дружества е възникнало валидно облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за банков кредит за сумата от 30 000
лева със срок на ползване по кредитна линия 28.05.2015г., обезпечено с
поръчителството на отв.Н.Г.. Сумата е усвоена, като не се спори, че
револвирането не е продължено с анекс, при което кредитът следва да се погаси
за срок от 12 месеца на равни месечни вноски по главницата до 28.05.2016г.
Ответниците чрез процесуален представител оспориха в
съдебно заседание изводите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза относно редовността на водените счетоводни записвания, респ.размера
на дълга, което съдът прие за своевременно направено и като основателно допусна
искането за извършване на повторна такава. Поради невнасяне в срок на
определеното възнаграждение и след оттегляне на искането същата бе заличена.
Поради това и като преценява фактическите констатации и изводите на извършената
ССчЕ като обосновани и мотивирани, съдът кредитира установеното, че към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ответното дружество е погасило
главница в общ размер от 5732.52 лева, при което остава дължима сумата от
23 667.48 лева, както и сумата от 900.22 лева, представляваща редовна
годишна лихва за периода от 28.05.2015г. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че неплатена е и наказателната лихва, определена по реда на чл.21 б.а
от договора и изчислена на сумата от 702.96 лева върху остатъчната главница от 23 667.48
лева за периода от 14.01.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда. Периодът
на нейната дължимост е от настъпване на забава в плащанията на всяка вноска по
главницата до предявяване на заявлението за издаване на ЗНИ, тъй като през
целия този период, дори и след настъпване на крайния падеж, липсва
изпълнение.
Ответникът не твърди и съответно не е
предприето доказване за извършено погасяване на процесните задължения.
При
така установените факти и обстоятелства се доказва по
безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни парични
вземания на ищеца „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* към ответниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* и Н.И.Г.
ЕГН **********, при което предявеният е изцяло доказан по основание и размер и
следва да бъдат уважен.
Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК и по аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответниците следва да бъде
осъдени да заплатят на ищеца направените съдебно– деловодни разноски за
заповедно производство и исково производство за две инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за представителство по
установителния иск.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, че ответниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от Н.Г., в качеството на
кредитополучател, и Н.И.Г. ЕГН **********,***,
като поръчител, дължат СОЛИДАРНО на ищеца
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***** следните суми, произтичащи
от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г. и Договор за поръчителство от
28.05.2014г., както следва : 1. сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 28.05.2014г.; 2. сумата от 900.22 лева, представляваща
редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и сумата от 702.96
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до
06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед № 3856/08.07.2016г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 7915/2016г. на ВРС, IX състав.
ОСЪЖДА „КАР
ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Н.Г., и Н.И.Г. ЕГН **********,***, да заплатят СОЛИДАРНО на „БАНКА
ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***** сумата от 505.41
лева – държавна такса и сумата от 909.06 лева-
юрисконсултско възнаграждение, представляващи направени съдебно –
деловодни разноски за заповедно производство по ч.гр.д.№7915/2016г. по описа на
ВРС, включени в издадената в това производство заповед за изпълнение №3856/08.07.2016г.
ОСЪЖДА „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*****, представлявано от Н.Г., и Н.И.Г. ЕГН **********,***, да заплатят
СОЛИДАРНО на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *****
сумата от 1047.68 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково
производство в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: