№ 185
гр. Кюстендил, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500353 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от ГПК във вр. с чл.17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№4822/15.06.2022г., подадена от АНГ. К.
Й., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Дупница, ул.***, чрез пълномощника адв.М.К.
от АК-Кюстендил, същата и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Цар
Освободител“ №64, ет.2, против решение №257/06.06.2022г., постановено от РС – Дупница
по гр.д.№2332/2021г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районният съд е наложил
принудителни административни мерки спрямо АНГ. К. Й., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.Дупница, ул.***: „да се въздържа от домашно насилие спрямо Р. ИВ. АС. ЕГН
********** психическо и физическо насилие на 17.11.2021г., чрез задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се в
посочените по-горе действия, като го задължава да се въздържа от подобни прояви и да не
осъществява обществени контакти с молителя по местоживеене, местата за социални
контакти, местоработата й, за срок от 18 месеца. Отстранява ответника от ползване на
семейното жилище в гр.Дупница ул.***. Със същото решение АНГ. К. Й. е осъден да
заплати 200 лева глоба „на Бюджета“ и 400 лева – деловодни разноски на Р. ИВ. АС..
Така постановеното решение се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Счита се, че решението е лишено от задълбочено описание на
установената фактическа обстановка и от правни мотиви. Изтъква се, че по делото са
събрани множество писмени и гласни доказателствени средства, които въобще не са били
обсъдени от съда. Същевременно се сочи, че при анализа на доказателствата по делото би се
стигнало до извод за липса на осъществен на 15.11.2021г. и на 17.11.2021г. акт на домашно
насилие по отношение на Р.А. от страна на А.Й., като се изтъква, че приложената
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН би могла да играе ролята на доказателствено средство само
1
при липсата на други доказателства по делото. Прави се анализ на приписаните да са
извършени от Й. актове на домашно насилие, като по отношение на тези с дата 15.11.2021г.
се изтъква, че е била образувана прокурорска преписка с №119/2022г. по описа на КнРП,
ТО-Дупница, материлите от която са били приети по делото, но не са били обсъдени от
районния съд и която е приключила с влязло в сила постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 21.02.2022г., поради липса на извършени престъпления по
чл.144а ал.1 и чл.339а ал.1 от НК, от което се прави извод, че в хода на проверката по
преписката не са били установени обстоятелствата, изнесени в молбата за защита от
домашно насилие. Обръща се внимание на предадените на органите на реда вещи, от които е
видно, че се касае за звукозаписващо устройство и, че кабелът му е бил скъсан, т.е. не е било
свързано и не е могло да функционира като такова. Счита се, че по делото липсват събрани
доказателства ответникът по молбата да е прекъснал кабелите на бойлера, за да навреди на
молителката. По отношение на акта на домашно насилие от датата 17.11.2021г. въззивникът
сочи, че събраните по делото доказателства не се установява такъв да е бил извършен. По
повод подадена от А. жалба за този случай, била образувана прокурорска преписка с
№4443/2021г. по описа на КнРП, ТО-Дупница, също необсъдена от ДнРС, която отново е
приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
06.01.2022г., в хода на която не е било установено Й. да е извършил противоправни
действия, за които следва да бъде ангажирана отговорността му. Относно този акт се сочи,
че разпитаните свидетели, посочени от молителката не са били очевидци на случая, а са
пресъздавали разкази на А., като същевременно свидетелите-очевидци, доведени от
ответника, са пресъздали действително произтеклите събития, изключващи извършването на
акт на насилие. Сочи се, че молителката има психически проблеми, но те не са причинени от
осъществено спрямо нея насилие. Намира се за необоснован изводът на ДнРС в обжалваното
решение, че показанията на тези свидетели били неверни. Счита се, че при събраните
доказателства молбата за защита е неоснователна, а обжалваното решение, което е в
противния смисъл се явява неправилно. Същевременно се възразява срещу
продължителността на мерките за закрила, като се счита, че необосновано същите са
наложени за максималния период, предвиден от закона. Моли се отмяна на решението и
оставяне без уважение на подадената молба по ЗЗДН. Доказателствени искания не са
направени.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Р. ИВ. АС., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата
и за правилност на атакувания първоинстанционен акт, който се счита за постановен при
спазване на материалния и процесуалния закон и съобразен със събраните по делото
доказателства, които според въззиваемата установявали по безспорен начин осъществените
актове на домашно насилие на датите 15.11.2021г. и на 17.11.2021г. Моли се потвърждаване
на решението и присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената
въззивна жалба и отговор, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок,
от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Съгласно чл.269 изр.1 пр.1 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението изцяло.
В изпълнение на задължението си за преценка валидността на обжалвания съдебен
акт, настоящата въззивна инстанция намира, че постановеното от ДнРС решение е нищожно.
ДнРС е бил сезиран с молба, подадена от Р. ИВ. АС., с ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр.Дупница, ул.*** против А.К. Й., с ЕГН **********, същия адрес, с която е
поискано налагане на мерки за защита в полза на молителката по Закона за защита от
домашното насилие за осъществени спрямо нея от страна на ответника актове на домашно
насилие на датите 15.11.2021г. и 17.11.2021г., подробно описани в молбата, като са
2
предложени и конкретни мерки за защита.
Трайната съдебна практика приема, че съдът, намирайки, че е било осъществено
домашно насилие, при определяне на подходящите мерки за защита на пострадалото лице,
не е обвързан от поисканите от последното такива. Във всички случаи обаче и категорично
несъмнено е, че съдът е обвързан от мерките за защита, които е предвидил законодателя в
разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН, а именно: 1. задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не
е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на
интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми и 6. насочване на пострадалите лица към програми за
възстановяване.
В конкретния случай съдът е наложил мерки, които не кореспондират в пълна мяра
на предвидените в закона и които са формулирани по неясен и изключващ възможността за
изпълнението им начин. Така например, районният съд, вероятно целейки да наложи
мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, е задължил А.Й. да се въздържа от домашно насилие
спрямо Р.А. – психическо и физическо такова на 17.11.2021г., което представлява един
минал момент, неуместно посочен като част от наложената мярка, а също така го е задължил
да се „въздържа от подобни прояви“, което може да се тълкува като ограничение на
наложената забрана само до действията, които съдът е счел, че вече са били осъществени,
което не съответства на смисъла на закона. Наред с това, с обжалваното решение съдът е
наложил мярка, каквато в закона не е предвидена, а именно – задължил е АНГ. К. Й. да не
осъществява обществени контакти с молителката. Мерките са лимитативно посочени в
закона и на съда не е предоставена възможност да прилага мерки по свое усмотрение. Може
да се допусне, че ДнРС е имал за цел да наложи мярката по чл.5 ал.1 т.3 - забрана на
извършителя да приближава в случая жилището, местоработата и т.н. на пострадалото
лице, но смисловата разлика между наложената мярка и предвидената в закона е очевидна.
Също така, не е в понятието „обществени контакти“ какъв смисъл е вложен и в този част
решението би било неизпълнимо.
Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното
решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото
решение или неподписаното решение (така мотивите на Тълкувателно решение №1 от
10.02.2012г. на ВКС по т.д.№1/2011г., ОСГТК).
В конкретния случай е видно, че диспозитивът на обжалвания акт е неразбираем и не
може да бъде изпълнен, поради което въззивният съд го счита за нищожен. В решението на
ДнРС липсва ясна провораздавателна воля, поради което същото – по начина, по който е
формулирано – не позволява да бъде припознато като валиден съдебен акт, именно поради
липсата на надлежно, съответстващо на закона волеизявление. КнОС намира, че при
наличния порок, изразената от съда воля е напълно неясна, за да бъде проверена от
въззивната инстанция.
С оглед посоченото, на основание чл.270 ал.1 от ГПК, следва да бъде прогласена
нищожността на така постановеното по гр.д.№2332/2021г. решение на ДнРС и тъй като
делото не подлежи на прекратяване, същото следва да се върне обратно на Районен съд -
Дупница за разглеждането му от друг състав на съда.
При този изход на въззивното производство съдът не следва да се произнася по
направените искания за присъждане на деловодни разноски, тъй като не е налице
3
произнасяне по съществото на спора, а по отношение на валидността на атакуваното
решение. Предвид изхода на производството, по отношение на отговорността за разноски
във въззивното производство следва да се произнесе Районен съд-Дупница при новото
разглеждане на делото, тъй като същите следва да се присъдят с оглед изхода на делото при
новото му разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора от
първоинстанционния съд.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение с №257/06.06.2022г., постановено от РС –
Дупница по гр.д.№2332/2021г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4