и за да се произнесе,взе предвид следното: С решение N113/12.07.2007г., постановено по гр.д. N129/2007г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от ЗПАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр.София искове по чл.213 от Кодекса за застраховането във вр. с чл.45 от ЗДД и чл.86 от ЗЗД, срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Кърджали, като неоснователни и недоказани. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ЗПАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр.София, който чрез пълномощника си моли съда да отмени решението на Районен съд-Кърджали, вместо което да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адв.Пенчева. Не сочи нови доказателства. Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Кърджали чрез пълномощника си адв.Саръев, моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради което следва решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Съображенията на съда за това са следните: Районният съд е сезиран с искова молба от ЗПАД „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, гр.София, против „В и К” Кърджали, с която претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1 692,70лв. главница, ведно със законна лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. С допълнителна молба ищецът е посочил че претендира мораторна лихва върху главницата за периода от 11.08.2006г. до датата на завеждане на исковата молба – 12.02.2007г. Сочи в молбата, че претенцията му се основава на встъпването на застрахователното дружество в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – „В и К” Кърджали, а именно, че увреждането на застрахования лек автомобил е било в резултат на необезопасена дупка, възникнала от теч във водопроводната канализация. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че собственикът на лек автомобил „Ауди” с рег.№ К 83 38 АН – Димитринка Костадинова Панайотова го е застраховала в ищцовото дружество. Сключена е била застраховка „Автокаско - застрахователната полица с № 093043, със срок на действие от 10.12.2005г. до 09.12.2006г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете. Не се спори по делото, че на 26.05.2006г. в гр.Кърджали, на бул.”Беломорски”, до бензиностанцията на „ОМV”, с описания по-горе, управляван от Панайот Николов Панайотов лек автомобил, е настъпило пътно произшествие – автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са били повредени ламаринени детайли от автомобила – подкалник, предпазни кори, облицовка на праг, лайсни, а също така е бил повреден масивен елемент – долен ляв носач и задна лява джанта; срязана била 1бр. гума. Бил е съставен протокол за ПТП №679796 от 26.05.2006г. Застрахователното дружество е съставило опис-заключение по щета – л.16 от гр.д.№129/2007г. по описа на КРС, в който са описани посочените по-горе щети. Видно от ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение и дневно извлечение – л.21, ищцовото дружество е изплатило на Димитрина Панайотова сумата от 1 692,70лв. От показанията на разпитаните по делото свидетели – Кумчев и Панайотов, се установява, че автомобилът е пропаднал в необезопасена дупка, изровена от теч във водопроводната канализация. От дупката е имало излив на вода, която се стичала в намираща се наблизо шахта. Дупката била около един метър, била цялата пълна с вода. Дупката била пълна с баластра, а на мястото пясъка изтичал заедно с водата нагоре. Ответникът твърди, че не е надлежен ответник по иска, тъй като счита, че не е собственик на водопроводната канализация. При тези данни въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. На първо място, съдът намира, че в случая не се търси виновна отговорност от ответното дружество „В и К” ООД, гр.Кърджали. По делото няма данни за виновно поведение и не се доказа дружеството да е било уведомено преди пътно-транспортното произшествие за наличния теч, за който то да не е взело мерки да го обезопаси или да поправи аварията своевременно. Аварийна ситуация би могла да се случи по всяко време и на всяко място в границите на водопроводната канализация. Напротив, установи се, че след уведомяването на дружеството-ответник по иска от пострадалия и присъствалите служители на РПУ на МВР-Кърджали, са били изпратени техници да обезопасят района, а по-късно са били извършени и мероприятия по отстраняването на аварията. На следващо място, тази инстанция намира, че съгл.разпоредбата на чл.50, предл.1 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Те., право и възможност на ищеца е да избере срещу кого ще насочи своя иск – дали срещу Община Кърджали като собственик на вещта /пътя и водопроводната мрежа/, или срещу „В и К” ООД-Кърджали, като лицето, под чийто надзор се е намирала водопроводната мрежа. Окръжният съд намира, че тъй като водопроводната мрежа не се намира под постоянен надзор на ответното дружество „В и К” ООД-Кърджали, то тази хипотеза на чл.50 от ЗЗД е неприложима. Т.е. ищецът би могъл да търси обезщетение за причинените от вещта вреди от собственика на вещта-община Кърджали. На основание изложеното, следва атакуваното решение да се остави в сила. При този изход на делото и претенцията на жалбодателя за разноски, такива не му се следват. Водим от изложеното и на основание чл.208,ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №113/12.07.2007г., постановено по гр.д.№129/2007г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/
|