Решение по дело №29/2022 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 43
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 26 март 2022 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20221520200029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Кюстендил, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II-РИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
в присъствието на прокурора Г. Д. Ст.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Административно
наказателно дело № 20221520200029 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия СТ. СТ. СТ., роден на ****г. в Р. Ф., живущ в гр.Д.
българин, ***** гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН
********** за виновен в това, че на 27.07.2021г. пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
гр.К. е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България, в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата
се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства –
престъпление по чл.313, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание “глоба” в размер на
1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия СТ. СТ. СТ., с посочени по-горе лични данни, да заплати
сторените по делото разноски в размер на 43.80 (четиридесет и три лева, осемдесет
стотинки) лева по сметка на РУ – гр.Кюстендил.
Решението подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд – гр. Кюстендил в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение по АНД №29/2022г. по описа на КРС:





Районна прокуратура – гр.К. е внесла за разглеждане предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Ст. Ст. Ст. от гр.Д. за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че Ст. на 27.07.2021г. пред сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – гр.К., пред М.К. А., на длъжност „технически изпълнител“ в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – гр.К., е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България,
гр.Д., ул.“Н. В.“ №*, ет.*, ап.*, в писмена декларация от 27.07.2021г., която по силата на чл.151,
ал.5 и ал.7 от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта – Министерство на
вътрешните работи на Република България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства
– че лицето е установило обичайното си пребиваване в Република България, при подаване на
документи за издаване на българско свидетелство за управление на моторно превозно средство -
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Представителя на Районна прокуратура-гр.К. поддържа обвинението и пледира за
приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството.
Защитникът му – адв.Р. от АК-гр.Кюстендил пледира за налагане на минимално наказание.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Обвиняемият Ст. Ст. Ст. е роден на ****** в Р. Ф., живущ в гр.Д., българин, ****
гражданин, разведен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 27.07.2021г. пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.К. обвиняемият Ст. подал
заявление за издаване на СУМПС. Заедно с него подал и писмена декларация, в която декларирал,
че обичайното му пребиваване е на територията на Република България.
С подадената декларация Ст. декларирал, че постоянният му адрес е в гр.Д., ул.“Н. В.“№*,
ет.*, ап.*, като обичайното му пребиваване е в Република България.
От приложената по делото докладна записка от началника на сектор „ПП“ е видно, че след
извършена справка на задграничното пътуване на обвиняемия Ст. се установява, че през
последните 12 календарни месеци той е пребивавал на територията на Република България общо
39 дни и няма данни да се прибира в страната ни, тъй като близките и роднините му не пребивават
в България.
Поради това, че обвиняемият Ст. не е пребивавал повече от 185 дни на територията на
страната през дванадесетте месеца, предшестващи декларирането на това обстоятелство, на същия
не е издадено СУМПС.
От назначената съдебно-графическа експертиза е видно, че подписът в края на
декларацията по чл.151, ал.5 ЗДвП, представена пред сектор „Пътна полиция“ – гр.К. е изпълнен
от Ст. Ст..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата експертиза, посочените
писмени доказателства и справка за съдимост.
1
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката
им налага извод, че обвиняемият Ст. на 27.07.2021г. пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
гр.К. е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България, в писмена
декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – престъпление по чл.313,
ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените отношения,
свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – Ст. е
декларирал в писмена декларация пред съответния орган, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното,
при положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се предвижда
наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от 100 до 300 лева, с оглед
факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не е прилаган института, регламентиран в
чл.78а НК и предвид това, че от деянието няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди,
съдът прие, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата
на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът съобрази:
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът направи
като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения, времето, мястото, начина на
извършване на престъплението. Степента на обществена опасност на дееца е ниска. Липсват
отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите членове на обществото.
Обвиняемият бе осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на 43, 80 лева
по сметка на РУ-Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия:
2