Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.М.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Т.М.,
а.н.дело № 1048 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
ТКО-5 от 16.03.2020 година на Директор на „Областно пътно управление” град Стара
Загора, с което на ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК ********* е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за
допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” във връзка с
чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, „Областно пътно управление” град Стара Загора, сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване на
процесуален представител в съдебно заседание.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № ТКО-5 от 16.03.2020 година на Директор на „Областно пътно
управление” град Стара Загора, с което на ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК
********* е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева за допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква
„б” във връзка с чл.54, ал.1, във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от
Закона за пътищата.
В
жалбата, в съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено
изцяло. Претендира се за направени разноски по делото.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител взема становище, като оспорва жалбата и моли
съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя по делото
писмено становище. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
жалбоподателя ”СТИВ АУТО”ООД град Стара Загора ЕИК ********* е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № ТКО-2 от 16.01.2020 година, за
това, че на 05.11.2019 година при извършен оглед на крайпътен обект на път І-5
км. 233+250, в дясно се установило че, дружеството експлоатира крайпътен
търговски обект – „Автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и
обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията
управляваща пътя. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.2,
буква „б” от Закона за пътищата. При връчването на акта представителя на жалбоподателя
е посочил че има възражения и е подал такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Възражението е прието за неоснователно от АНО.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.54, ал.1,
във връзка с чл.53, ал.1 от ЗП е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер от 3000 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните
съображения:
В
разглеждания случай фактическото обвинение е за експлоатация на крайпътен
търговски обект - „Автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на път І-5, км.233+250
в дясно, от дружество без притежаване на изискуемото разрешение за специално
ползване на пътя, чрез експлоатация на търговски обект, издадено от
Администрацията, която го управлява. В тази връзка нормата на чл.26 ал.2 т.2 от
Закона за пътищата забранява специално ползване без разрешение, чрез
експлоатация на търговски обект в обхвата на пътя и обслужващата зона. Съдът
намира, че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на
забраната, въведена с нормата на чл.26 ал.2 т.2 буква „б”, и с това са удовлетворени
изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Фактическото обвинение дава възможност да
се провери съответствието на предназначението на обектите с определението за
крайпътен обслужващ комплекс, дадено в §1 т.9 от Закона за пътищата, чиято експлоатация
представлява специално ползване на пътя по силата на §1 т.8 от същия закон. АНО
е посочил всички доказателства, които подкрепят административното обвинение, а
срещу тях не са представени такива, които да опровергават извода за извършено
нарушение. Не се твърди по делото, да е поискано издаването или да е
представено разрешение за специално ползване на това място край пътя, за
момента на проверката, а защитата е организирана на база оплаквания за
процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, но не и че не се
експлоатира. Данните за експлоатацията се съдържат в констативния протокол от 05.11.2019
година, който е доказателство за извършената проверка и доказателствено
средство установяващо съставомерното действие. Оплакванията срещу незаконосъобразността
на наложената санкция са неоснователни. Нарушението е извършено на 05.11.2019 година
и е открито на същата дата, от която текат и всички срокове по ЗАНН,
включително и този по чл.81 ал.З от НК във връзка с чл. 34 от ЗАНН. АУАН е
съставен на 16.01.2020 година, след надлежно връчена на управителя покана, и
след като не се е явил е връчен, лично на представляващия дружеството от
служители на звено „Общинска полиция“, а НП е издадено на 16.03.2020 година. По
делото не се събраха противоречиви доказателства което да налага отделното им
обсъждане. По отношение на доводите, че нарушението не е изцяло конкретизирано,
както и мястото му, то съдът намира същите за неоснователни. По-горе съдът
посочи че при реализиране на административно-наказателната отговорност АНО е
посочил всички съставомерни белези на административното нарушение, включително
и неговото място. Ноторно известно е че път I-5 е включен в Приложение 1, към
решение № 959 на МС от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съображение, за което се събира такса по
чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Посоченото място е обозначено, като съответстващо на
закона - І-5, км.233+250 в дясно, като километрирането на пътищата се
обозначава с километрични камъни, поставени на всеки километър по трасето,
поради което съдът приема, че мястото на нарушението е напълно
индивидуализирано от АНО. В тази смисъл и Решение № 47 от 28.02.2017 година
постановено по к.а.н.дело № 421/2016 година по описа на Административен съд
град Стара Загора.
Предвид
гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато административно нарушение по чл.26, ал.2, т.2, буква „б” от
Закона за пътищата. При съобразяване с тежестта на нарушението, неговия
характер, както и имотното състояние на нарушителя, административно-наказващият
орган съвсем правилно и законосъобразно е наложил наказание в предвидения от
закона минимален размер от 3000 лева за допуснатото нарушения, на основание чл.54,
ал.1, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С
оглед претенцията за присъждане на възнаграждение от страна на процесуалния
представител на въззиваемия и потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление съдът присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
за явяване в съдебно заседание.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: