Р Е Ш
Е Н И Е N 68
гр. Сливен, 29.05.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 110 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 86/05.12.2019г. по гр. дело №
163/2019г. на Районен съд Котел, с което е признато на
основание чл.124 от ГПК за установено в отношенията между ищците Г.А.П. ЕГН …………. от гр. Котел, ул. „…………..ЕГН …………… от
гр. Дулово, ул…… „Х.А.Т. ЕГН ……………….. от гр. Бургас, ж.к. „…………….., и
ответницата А.Х.К. ЕГН …………….. от с. Ябланово, общ. Котел, ул.“…………, че всеки
от ищците е собственик на основание давностно владение на 1/15 идеална част от ПИ № 87031.502.742 с площ 3527 кв., в който били
построени селскостопанска сграда на един етаж с площ 9 кв.м., заснета с
идентификатор № 87031.502.742.1, еднофамилна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 55 кв.м., заснета с идентификатор № 87031.502.742.2 и
селскостопанска сграда на един етаж със застроена плащ 35 кв.м, заснета с
идентификатор № 87031.502.742.3, при граници на имота : ПИ №№
87031.502.743, 87031.502.963, 87031.502.817, 87031.502.805 и 87031.502.2033,
като са отхвърлени исковете за разликата до 4/15 идеални части от описания имот
и е осъдена ответницата да заплати на ищците разноски съразмерно на уважената
част от иска.
Подадена е въззивна жалба от ищците чрез процесуалния им представител, в
която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Развиват се
аргументи, че наследодателят на ищците е упражнявал дълготрайно владение върху
имота, живял е в него, плащал е данъците. След неговата смърт ищците са владели
имота като свои, а ответницата не е владяла спокойно и необезпокоявано имота,
но се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на ½ ид.ч.
от имота. Иска се решението да бъде отменено и се претендират разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в
който се твърди, че тя е неоснователна. Районният съд прецизно е анализирал
доказателствата и е достигнал до правилни изводи като е приложил относимите
законови норми. Иска се да бъде потвърдено решението и се претендират разноски.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред тази
инстанция.
В с.з. за въззивниците се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
В с.з. въззиваемата не се явява, не се явява и неин
представител.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
При
заявен положителен установителен иск за собственост на имот, придобит по давност, основателността на претенцията
на владеещият имота несобственик се обуславя от прякото и пълно установяване на
фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерения за своене
в продължение на повече от 10 години. При всички случаи след изтичане на
определения от закона срок е налице възможността за придобиване собствеността по отношение на вещта, обект на владението. Правото на
собственост не се придобива автоматично, а след надлежното позоваване било пред
съда или нотариуса, като орган с компетентност да констатира настъпили
вещно-правни последици в резултат на комплекс от факти - чл. 79 ЗС. За да произведе ефект придобивната
давност е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по
отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на
придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД, българското
право не признава служебното зачитане на давността. За да може възражението за
придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на
собственост следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки - претендиращият
несобственик следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота,
без противопоставяне от страна на собственика, както и да е демонстрирал по
отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на
собственика.
В случая е безспорно, че след смъртта на баща й ответницата е заключила
имота и само тя е имала достъп до него, тя е започнала да упражнява фактическа
власт върху целия имот за себе си с намерение да придобие собствеността от този
момент. Така тя е препятствала достъпа на останалите наследници и е установила
владение както върху наследствената квота, която е получила след смъртта на
родителите си, така и върху наследствените квоти на братята и сестрите си. След
като фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на
останалите сънаследници, намерението й за своене се предполага. Владението,
което е започнала да осъществява ответницата, считано от смъртта на баща й на
11.11.1988г., продължило по-малко от година – докато брат ù А.Т. заедно
със семейството си се нанесъл и заживял в наследствения имот със съгласието на
въззиваемата. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава
и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и
е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Не са събрани доказателства въззиваемата да е осъществявала владение чрез
брат си върху идеална му част и съдът правилно е приел, че към този момент А.Т.
наследодател на въззивниците, е установил владение върху неговата наследствена
квота, която, според данни от удостоверението за наследници и презумпцията на
чл.30, ал.2 от ЗС, е 1/5 идеална част, а на останалите 4/5 идеални части е бил
държател. Тези 4/5 идеални части въззиваемата е владеела за себе си чрез А.Т.. За
да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение и тези действия да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на
останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
собственик владелец. Доказателства, че наследодателят на въззивниците е
започнал да владее и останалите 4/5 идеални част от имота за себе си, се
съдържат в показанията на сина на ответницата, който сочи, че две – три години
преди да умре, А.Т. е започнал да го гони от имота и да иска целия имот за себе
си. Завладяването на целия имот е било ясно манифестирано на ответницата,
поради което правилно районният съд приел, че владението от този момент вече не
е скрито.
Едва след смъртта на А.Т. тримата ищци са установили владение върху имота –
оставили в имота да живее за известно време съжителката на баща им, след това я
отстранили, после пуснали квартиранти, а към момента имотът не е постоянно
обитаем, но ищците са тези, които единствени имат достъп до къщата. И след
2016г. ответницата и синът ù продължили да ходят да сеят двора и да го
косят, тъй като достъпът до двора не бил ограничен. Заключена била само къщата.
Презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Независимо от правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то
някой от тях може сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се
съобразява с правата на останалите. В случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална
част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за
своене се предполага. Ответницата - въззиваема е упражнявала владение за себе
си по отношение на идеалните части от имота, които считала за свои, от 1988 г.
до най –късно 2013г. и е продължила след 2016г. Наследодателят на ищците е
започнал да упражнява владение от 2013г. когато се е противопоставил на
ответницата като е препятствал тя лично и чрез сина си да обработва земята до
смъртта си през 2016г. След това обаче ищците – въззивници не са доказали, че
са продължили владението върху целия имот, освен върху къщата.
Така след като наследодателят на въззивниците е завладял за себе си имота
около 2013г., той не го е придобил целия по давност, тъй като не го владял в
продължение на десет години, според срока на недобросъвестното владение,
установен в чл.79 от ЗС и по делото няма
данни владелецът да е бил добросъвестен по смисъла на чл.70 от ЗС. Не е изтекъл
срокът и по отношение на неговите наследници, поради което правилно и
законосъобразно е отхвърлена претенцията им по отношение собствеността на целия
имот.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/05.12.2019г. по гр.
дело № 163/2019г. на Районен съд Котел.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: