МОТИВИ по НЧХД № 444/2017 година по описа на РС-Мездра:

 

Подсъдимият Д.М.Б. *** е предаден на съд по тъжба от Е.П.Е. *** с обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК за това, че на 02.10.2017 г. в гр. Мездра на ул. „Динко Петров“ № 2 й е причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето.

В хода на съдебното производство подсъдимият е заявил, че разбира естеството на обвинението, но не желае да даде обяснения.

Повереникът на тъжителката адв. Д.К. от ВрАК е изразил становище, че събраните в хода на съдебното производство доказателства подкрепят изложената в тъжбата фактическа обстановка и на тази база е направил искане подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложено предвиденото в закона наказание, както и да заплати на пострадалата направените разноски.

Тъжителката Е.Е. е изразила становище, еднакво с повереника си.

Защитникът адв. М.С. от ВрАК счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин, тъй като събраната доказателствена маса не сочи подсъдимият да е причинил на пострадалата претендираните телесни увреди. В тази връзка се акцентира върху липсата на категорични данни, сочещи наличие на противоправно поведение от страна на Б., което да е довело до причиняване на увредите. Счита се също, че същите, така както са посочени в тъжбата, не са установени изцяло и категорично от писмените доказателства, доколкото СМЕ констатира наличие единствено на оток в областта на лявото око, който е причинил болки и страдания на пострадалата, но не и разстройство на здравето, което като правна квалификация представлява лека телесна повреда по чл.130 ал.2 НК. На тези основания се иска Б. да бъде признат за невинен по възведеното му обвинение, като тъжителката му заплати направените разноски.

Пред съдебния състав подсъдимият отрича да е нанасял удари на тъжителката и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Тъжителката Е.Е. и подсъдимият Д.Б. поддържали приятелски отношения. От около година обаче същите се влошили в резултат на скандали между Е. и приятелката на подсъдимия свидетелката Детелина Димитрова. Поредният инцидент помежду им възникнал около 14.00 часа на 02.10.2017 година. Димитрова била в магазин, намиращ се срещу училище „Христо Ботев“ в центъра на град Мездра. Междувременно в търговския обект влязла тъжителката. Тя забелязала свидетелката, приближила се до нея и започнала да обижда, наричайки я „курва“. Димитрова напуснала магазина. Непосредствено след нея си тръгнала и Е.. Разправията между двете продължила, като свидетелката настоявала тъжителката да остави нея и подсъдимия на спокойствие и да престане да се намесва в отношенията им. Тъй като не забалязала промяна в поведението на Е., Димитрова си тръгнала. След като прибрала в дома си, тя провела разговор по телефона с подсъдимия и му съобщила за случилото се с тъжителката. Б. успокоил приятелката си, като за пореден път я посъветвал да не обръща внимание на Е., а после я информирал, че след приключване на работа ще посети куриерската фирма „Еконт“ в град Мездра за получаване на пратка. В 14,34 часа подсъдимият пристигнал в офиса на компанията, намиращ се на улица „Динко Петров“ № 2 и престоял там до 14,39 часа, след което си тръгнал, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ с регистрационен номер ВР4401ВТ. Посещението на Б. било заснето от охранителните камери на куриерската компания. В 15,36 часа автомобилът на подсъдимия отново преминал по улица „Динко Петров“ и бил заснет от въпросните охранителни камери. На 09.10.2017 година Е. *** срещу Д.Б., за това, че на 02.10.2017 година в гр.Мездра на улица „Динко Петров“ пред офиса на куриерска компания „Еконт“ й е нанесъл удари по ръката и главата. Въз основа на жалбата била образувана преписка № 300 000-5337/2017 година по описа на управлението /№2413/2017 година по описа на РП гр.Мездра/. След преценка на събраните в хода на проверката материали, със свое постановление от 09.11.2017 година решаваща прокуратура отказала да образува досъдебно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление.

Горната фактическа обстановка установява от показанията на свидетелката Детелина Иванова Димитрова, от писмените доказателства – съдебно-техническа експертиза и приложен към нея снимков материал /л.75-л.89/, преписка № 2413/2017 година по описа на Районна прокуратура гр.Мездра /л.46-л.61/ и от веществено доказателствено средство – оптичен носител CD Rom, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на офис на „Еконт Експрес“ ООД гр. Мездра, намиращ се на ул. „Динко Петров“ № 2 за времето от 14,30 часа до 16,30 часа на дата 02.10.2017 г. /л.63/.

По искане на защитата като свидетел по делото е разпитан Цветан А. Цветанов. Същият твърди, че на инкриминираната дата между 15.00 и 16.00 часа е посетил магазина за авточасти на ул. „Динко Петров“ срещу офиса на куриерска служба „Еконт“. Когато излязъл от търговския обект, той забелязал лекият автомобил марка „БМВ“ на подсъдимия Д.Б., спрян между офисите на куриерската служба и на политическа партия „ГЕРБ“, намиращи се в обща сграда. Б. седял на мястото на водача и разговарял с тъжителката през сваленото стъкло на предната лява врата. Според Цветанов, по време на разговора Е. била застанала на тротоара, на около метър разстояние от автомобила. Тъй като се намирал на около 20м от мястото, свидетелят не разбрал за какво двамата разговаряли, но му направило впечатление, че тъжителката и подсъдимият са нервни, говорят на по-високо от нормалното и се карат за нещо. По едно време Е. изкрещяла на Б. думите „Къв си ти да ми държиш сметка“, след което тръгнала в посока към ж.п. гарата. Подсъдимият също продължил по улицата, след което завил на ляво в една от преките. Цветанов е категоричен, че докато наблюдавал подсъдимия и пострадалата, между тях не е имало физическо съприкосновение, включително нанасяне на удари по тялото на който и да е от двамата.

Изхождайки от описаната по-горе фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства, съдът приема, че подсъдимият Д.Б. не е извършил престъпление по смисъла на чл.130 ал.1 НК, така, както претендира тъжителката. Според данните, съдържащи се в обстоятелствената част на тъжбата, на 02.10.2017 година около 15,15 часа – 15,45 часа пострадалата се е движила по тротоара пред куриерската фирма „Еконт“ и офис центъра на политическа партия „ГЕРБ“, намиращи се в гр. Мездра на ул. „Динко Петров“ №2, когато внезапно пред пункта спрял автомобила на подсъдимия марка „БМВ“ с рег. № ВР 4401ТВ. След като свалил стъклото на вратата на колата, Б. се нахвърлил с обидни думи към Е., след което се пресегнал, опитвайки се да я удари по ръката. Пострадалата се защитила, отблъсквайки ръката му, но тогава подсъдимият се пресегнал и я хванал за косата, след което вкарал главата й в колата през стъклото на вратата и започнал да й нанася удари по главата с ръка в тилната и в теменната част, като продължавал да я обижда и нагрубява. После я бутнал настрани и потеглил рязко с колата. С голяма мъка и усилия Е. се прибрала у дома и след като се погледнала в огледалото, установила, че има оток около лявото око, почувствала и силна болка около него. Пострадалата твърди, че в дома си е загубила съзнание и не си спомня някои неща, поради което посетила спешния център в МБАЛ – Мездра. След прегледа тъжителката останала на лечение в болницата, което продължило до 05.10.2017 година. В подкрепа на горното са приложени медицинско свидетелство за пред съда, издадено на пострадалата на 05.10.2017 година от д-р Йордан Ценовски – ординатор в „МБАЛ – Мездра“ ЕООД и епикриза, издадена на Е. от Хирургично отделение в „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра, според която пострадалата е била приета за лечение на 02.10.2017 г. с диагноза контузио капитис. Комоцио церебри и е изписана на 05.10.2017 г.       

Преценявайки в съвкупност наличната по делото доказателствена маса, настоящият състав приема, че същата не подкрепя така изложената фактическа обстановка. На първо място, същата не установява по безспорен начин наличието на претендираните телесни увреди. В тъжбата пострадалата е посочила, че в резултат на нанесените й удари е получила оток около лявото и Комоцио – церебри/контузия на главата и мозъчно сътресение, като последните са били вписани под формата на окончателна диагноза в епикризата, издадена й след престоя в Хирургично отделение на „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра. Тези увреди са намерили отражение и в медицинското свидетелство за пред съда, издадено на 05.10.2017 г. от д-р Йордан Ценовски, изготвил и цитираната по-горе епикриза. От съдържанието на въпросното медицинско свидетелство става ясно, че обективно у пострадалата е била налице палиеторна болка и оток около лявото око, в резултат на което същата се е оплакала от болка в областта на лявото око и от главоболие. Във връзка с изясняване на въпроса с характера на телесните повреди, степента на увреждане, механизма на причиняване и периода на възстановяване, по делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на същата, изготвено от вещото лице д-р Р.А., Е. е получила оток на лицето в ляво в областта на ляво око, който по механизъм отговаря да е получен от действието на твърди, тъпи предмети и може да е получен по начин и време, посочени в делото, т.е. при нанасяне на удар или наслагващи се удари с малка кинетична енергия в областта на лицето в ляво. В резултат на въпросната увреда, на тъжителката са били причинени болка и страдание. При разпита си в с.з. д-р Р.А. е категоричен, че в медицинските документи по делото съдържат обективни данни единствено за наличие на оток на лицето в ляво в областта на лявото око, така, както е отразено в заключението. Според медикът, въпросната увреда най-често се получава в резултат на сравнително слаб удар с ръка или на няколко наслагващи се такива, за каквото пострадалата съобщава в тъжбата. По отношение на посочените като окончателна диагноза в представените с тъжбата епикриза от Хирургично отделение на „МБАЛ – Мездра“ ЕООД гр. Мездра и медицинско свидетелство за пред съда Контузио капитс. Комоцио церебри /контузия на главата. Мозъчно сътресение/, вещото лице счита, че наличието на същите не е установено по категоричен начин порази липса на обективни медицински данни. Основания за това, според него, са на първо място резултатите от проведените на Е. изследвания, включително консултация със специалисти и състоянието, в което същата е изписана,подробно отразени в цитираната по-горе епикриза, от които става ясно, че по време на лечението и към датата на изписването й от лечебното заведение тъжителката се е намирала в добро общо състояние. Според д-р А., във всички случаи при наличие на оплаквания от пострадало лице за удар в областта на главата, дори и при липса на настъпили травматични увреждания, се предприема настаняване в лечебно заведение за наблюдение на пациента. Това се налага като превенция срещу сериозни усложнения на централната нервна система, които биха могли да настъпят. В случай на наличие на клинични симптоми, същите биха се изразили в повръщане, пребледняване, учестен пулс, които могат да се проявят, както веднага след настъпването на увредата, така и след определен период от време – 3,4,5 дни. Изхождайки от съдържанието на епикризата, вещото лице е категоричен, че данни за симптоми, характерни за Контузия на главата. Мозъчно сътресение, посочени като основна диагноза в епикризата, не се констатират. Напротив, пострадалата е била изписана в добро общо състояние като клинично здрава, без каквито и да е оплаквания на петия ден след причинената увреда. Но дори същата да е загубила съзнание, така както е отразено в тъжбата, или да няма спомен от случилото се, то това, според вещото лице, не е в резултат на получената от нея травма, посочена в заключението на съдебно-медицинската експертиза. Тъй като отокът на лицето и последиците от него отшумяват в рамките на около седмица и с оглед описаното общо състояние на пострадалата, д-р А. приема, че не е било необходимо пострадалата да приема лекарства или пък да се ползва от отпуск за временна неработоспособност, за какъвто липсват данни в издадената епикриза. Изхождайки от заключението на съдебно-медицинската експертиза и допълнителните разяснения от вещото лице, направени по време на проведения разпит, съдът приема за безспорно установено, че на инкриминираната дата на Е. е бил причинен оток на лицето в ляво в областта на ляво око, което с оглед медицинската характеристика, механизма на получаване и периода на възстановяване представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. На следващо място, доказателствата по делото не сочат телесните увреди на пострадалата да са причинени в резултат на описаното в тъжбата противоправно поведение на подсъдимия. Според обвинението, същите са причинени от Б. посредством нанасяне на удари с ръка по главата на Е., в тилната и теменната част. Тези твърдения обаче не намират подкрепа, както в гласните, така и в писмените и веществените доказателства. Свидетелката Детелина Димитрова не е присъствала на инцидента, описан в тъжбата и данните, съобщени от нея по този въпрос в хода на съдебното следствие са придобити в резултат от проведен с подсъдимия последващ разговор, а не са плод на преки впечатления. Свидетелят Цветанов, твърди, че е възприел пряко и непосредствено, макар и не от самото му начало, разговора между страните, в това число демонстрираното от тях поведение. По това време той се е намирал на разстояние около 20м срещу мястото на инцидента. Според него, автомобилът на подсъдимия – марка „БМВ“, черен на цвят, се е намирал на ул. „Динко Петров“, спрян между офисите на куриерска компания „Еконт“ и Политическа партия „ГЕРБ“, като тъжителката е стояла на тротоара до автомобила на около 1м разстояние от него и е разговаряла със седящия на шофьорското място Б. през сваления прозорец на вратата на автомобила. Така съобщените от този свидетел данни обаче не кореспондират с останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отчете заключението на съдебно-техническата експертиза, чийто обект на анализ е бил видеозапис, съдържащ се в оптичен носител – СD-rom, снет от камери на офис „Еконт експрес“ ООД, намиращ се на ул. „Динко Петров“ № 2 в гр. Мездра за периода от 14,30 часа до 16,30 часа на 02.10.2017 г. На вещото лице М.Т. е била възложена задача да свали съдържанието на записа на хартиен носител, да изготви снимков материал на заснетото и да отговори на четири въпроса, поставени от процесуалния представител на тъжителката. В заключението, представено по делото и прието като доказателство по същото, вещото лице подробно е изложило съдържанието на записа в посочения в тъжбата времеви период – 15,15-15,45 часа, като е приложил и снимков материал на заснетото. От същите става ясно, че действително Б. е посетил офиса на куриерска служба „Еконт“ в 14,34 часа и е престоял там до 14,39 часа, след което си е тръгнал, управлявайки лек автомобил марка „БМВ“ с регистрационен номер ВР4401ВТ. В 15:35:44 часа автомобилът на Б. е навлязъл в обсега на външната охранителна камера на куриерския офис, като е заснет да преминава по ул. „Динко Петров“ и да отминава офиса в 15:36:14 часа. От приложения към заключението снимков материал е видно, че автомобилът преминава покрай жена с неустановена самоличност /по време на заснемането е с гръб към камерата/, след което продължава по улицата. Според вещото лице, въпросната жена е облечена в тъмна горна дреха, дънки, със средно дълга коса, държи в ръката си телефон и се движи бързо. Водачът на автомобила е извъртял глава към нея, като предното стъкло е свалено. На кадрите от файл 2801 /снимки № 25-№41/ се вижда, че момичето и водачът на автомобила явно си разменят реплики като мъжът е обърнал глава към нея шофирайки. Жената прави движение, което прилича на прибиране на телефон в чантата, а след това, вървейки прави движение с дясната ръка сякаш прибира или оправя нещо по дрехата си, или дамската чанта. На снимките ясно се вижда, как автомобилът марка „БМВ“ с рег. № ВР4401ВТ продължава по улицата в посока ул. „Христо Ботев“, след което завива на ляво. Като цяло в заключението, вкл. на снимковия материал, приложен към него, липсва информация, която да подкрепя описаната в тъжбата ситуация между тъжителката и подсъдимия, още по – малко за нанесени удари от страна подсъдимия върху нейното тяло. По отношение на присъствието на свидетеля Цветанов, същото не беше установено по безспорен начин. В с.з. вещото лице е категорично, че с увеличаването на снимки на л.80 от делото е направил опит да установи дали пред Агроаптеката до лекотоварния автомобил в посочения времеви период се вижда силует на човек. Това обаче не може да се каже с необходимата категоричност, именно поради спрялото там МПС и недостатъчния обсег на охранителната камера, която е монтирана на твърде голямо разстояние от мястото. Това обстоятелство, както и разминаването в данните касателно описанието на поведението на страните, съобщени от този свидетел и тези, съдържащи се в СТЕ, мотивират съдът да не кредитира показанията на свидетеля Цветанов. Изхождайки от съдържанието на заключението, приложения към него снимков материал и разпита на вещото лице, проведен в с.з., съдът приема, че същите не установяват по безспорен и категоричен начин подсъдимия в този времеви период на инкриминираното място да е провеждал разговор с пострадалата и да е нанасял удари по тялото й, така, както се претендира в тъжбата. Въз основа на изложеното до тук, съдът счита, че събраните по делото доказателства не сочат с необходимата категоричност подсъдимият да е причинил на пострадалата описаните в тъжбата повреди.

При това положение, настоящият състав признава Д.Б. за невинен, на основание чл.304 НПК и го оправдава по обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 НК.

С оглед изхода на делото пред настоящата присъда съдът осъжда тъжителката Е. да заплати на подсъдимия Б. сумата от 450 лева, представляващи деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

По гореизложените мотиви, съдът постанови своята присъда.   

 

                           

                                                          Районен съдия: