Решение по дело №361/2018 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    887           Година  2019, 17.04.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 26.03.2019 година

 

в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 361 по описа за 2018 година и като обсъди:

 

Жалбоподателят „КРИЧИМФРУКТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кричим обл.Пловдив кв.Промишлена зона, офис администрация на фабрика за плодови концентрати, представлявано от Г.С.П., е ос­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № Р-16001617001610-091-001/28.09.2017г., из­да­ден от Н.Ж.Д.– началник сектор, възложил ревизията, и З.Г.Т. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – гр. Плов­див, ръководител на ревизията, потвърден с Ре­­ше­ние № 732/19.12.2017г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер общо на 28 548,66 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 14 190,99 лева.

Твърди се незаконосъобразност на РА, като се сочи, че констатациите на приходната администрация не се подкрепят от извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Претендира се отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по де­лото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се при­съж­дане на съответното юрисконсултско въз­награждение.

Пловдивският административен съд–Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­вод­ст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в приходната администрация орган, който с решението си го е пот­върдил в съдебно обжалваната му част. Така постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ПО СЪЩЕСТВО.

Ре­визията е образувана с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617001610-020-001/21.03.2017г. /л.493/, издадена от Н.Ж.Д.- Начал­ник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват ДДС за периода 01.09.2012г. – 30.11.2012г. и 01.11.2016г. – 28.02.2017г. Определен е краен срок за завърш­ване на ре­визията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта /27.03.2017г./. Срокът на ревизионното производство е продължен с последващи ЗВР № Р-16001617001610-020-002/27.06.2017г. и № Р-16001617001610-020-003/20.07.2017г. до 25.08.2017г. /л.490 и л.487/.

Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001617001610-092-001/16.08.2017г. /л.122-131/, като в срока, предоставен с Уведомление №Р-16001617001610-РУС-001/07.09.2017г. /л.121/ е постъпило възражение от лицето от дата 15.09.2017г. с приложени към него писмени доказателства, включително такива, отнасящи се до доставчика ФИРМА /л.93-120/. След обсъждане възражението на ревизираното лице и извършване на необходимите проверки, от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизиращия екип, е бил издаден и процесният Ревизионен акт № Р-16001617001610-091-001/28.09.2017г. /л.70-74/.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 ДОПК и от компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция/ и Ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия/. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.

С оглед компетентността на органите, издали обжалвания РА, по делото са приложени заверени копия на Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Пловдив на НАП, изменена със Заповед №РД-09-21/10.01.2017г. и Заповед №РД-09-1230/11.07.2017г., с която е делегирал правомощието си за възлагане на ревизии на редица длъжностни лица от ТД на НАП – Пловдив /л.4-8/. Следва да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства /л.9-16/ се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт в частта на непризнат данъчен кредит в размер на 28 548,66 лева и прилежащи лихви в размер на 14 190,99 лева е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 732/19.12.2017г., с което РА е потвърден.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила за това.

От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­новено следното:

При ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател осъществява основна дейност през ревизирания период производство, преработка и консервиране на плодови и зеленчукови сокове. Във връзка с така осъществяваната дейност е приспаднат данъ­чен кредит в общ размер на 28 548,66 лв. по 31 бр. фактури, издадени от ФИРМА през данъчни периоди м.09.2012г., м.10.2012г. и м.11.2012г. с предмет на доставката „ябълки за преработка, доставени в гр.Кричим“.

В отговор на отправени ИПДПОЗЛ от страна на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, досежно доставките от ФИРМА на 19.04.2017г. /л.428-486/, съответно 18.07.2017г. /л.332-424/ са представени копия на 31 бр. фактури, издадени от посоченото дружество; 37 бр. кантарни бележки; 37 бр. стокови разписки; 19 бр. нареждания за банков превод с регистър на сметка 503 за периода 01.09.2012г. - 30.11.2012г., фискални бонове към две фактури с №168/21.09.2012г. и №178/04.10.2012г. за извършени плащания в брой; счетоводен регистър на сметка 401 ФИРМА за периода 01.09.2012г. - 30.11.2012г.

Според писмени обяснения цената на доставките на ябълки включва транспорт до гр. Кричим. Във всички фактури като наименование на стока/услуга е вписано „ябълки за преработка, доставени в гр. Кричим“. Като приематели на стоките от страна на „КРИЧИМФРУКТ“ ООД са посочени лица, работещи по трудово правоотношение в дружеството, а именно Н.К.М.и Й.Н.К., а лицето, предало стоките от страна на ФИРМА, е неговият представляващ към този момент – П.А., подписал и стоковите разписки. В кантарните бележки, издадени от ревизираното дружество, подписани от посочените негови служители и от представляващия ФИРМА, са вписани регистрационни номера на автомобили и часовете на извършеното претегляне. Посочено е, че няма информация за лицата, извършили натоварването на стоките в транспортното средство. Декларирано е, че доставените в производствения обект на дружеството-жалбоподател ябълки от “ВЕГАГРУП“ЕООД, са вложени в производството на ябълков концентрат.

И най-сетне, посочено е в даденото писмено обяснение /л.332-гръб/, че: „Относно организацията на работата до предаване на ябълките в предприятието ни може да отговори лицето П.Б.А., ЕГН **********, управител на Вегагруп ЕООД през посочения период, с адрес: с. Пелатиково, обл. Кюстендил, моб.тел.:**********…“.

Извършена е насрещна проверка на доставчика ФИРМА, резултатите от която са обективирани в протокол № П-22221717074670-141-001/29.05.2017г. /л.149-150/, от който се установява, че ФИРМА е регистрирано по ЗДДС на 27.07.2006г. и е дерегистрирано по ЗДДС на 22.02.2013г. Съгласно подадената ГДД по чл.92 ЗКПО за 2012г. основната декларирана дейност е отглеждане на едър рогат добитък, с друго направление. През 2012г. в дружеството са били назначени 2 лица на трудов договор.

В отговор на отправено ИПДПОЗЛ, са представени общо 31 бр. фактури, издадени на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, 37 бр. стокови разписки и 37 бр. кантарни бележки, справка за извършените доставки и аналитичен регистър на счетоводна сметка 411 за клиент „КРИЧИМФРУКТ“ООД по месеци, както и хронологичен регистър на сметка 411 със свързана сметка 453/2 „Начислен ДДС на продажбите“. Представени са банкови извлечения за получените плащания по част от фактурите и обяснение за платените в брой фактури. Представено е и копие на Свидетелство за регистрация на фискално устройство. Декларирано е също така, че доставката на ябълки за производство не излиза извън обявената в Агенцията по вписванията дейност. Съгласно писменото обяснение ябълките са собствено производство /л.152-251/.

Органите по приходите са констатирали, че не са представени документи относно наличието на активи, техника и трудов ресурс за осъществяване на доставките, документи за собственост и/ или договори за наем. Не са представени транспортни документи за извършения превоз, както и писмени обяснения относно транспортирането – кои лица с какви автомобили са извършили превозите.

Извършена е служебна справка в Служба по вписванията гр. Кюстендил, при  която е установено, че на 21.04.2007г. ФИРМА е сключило договор за аренда на поземлен имот земеделска земя с обща площ 322,082 дка с арендодател община Невестино за срок от 5 години, а на 25.08.2011г. - договор за аренда на поземлен имот с обща площ 12,743 дка със собственик физическото лице П.Е.И., арендатор, за срок от 6 стопански години.

Извършени са насрещни проверки на арендодателите, в хода на които от страна на община Невестино е декларирано, че няма сключени договори за аренда с ФИРМА /л.145-148/, а лицето П.Е.И. е потвърдило, че през 2011г. е отдало под аренда на посоченото дружество притежаваните от него 10-12 дка земеделски земи, находящи се в с. Берсин за срок от 7 години, с намерение да се засеят със зърнени култури, но в продължение на две години лицето не е получило никакво арендно плащане. На 03.01.2013г. по взаимно съгласие между страните, договорът е приключен /л.140-144/.

При това положение е констатирано от органите по приходите, че ФИРМА не разполага с градини от трайни насаждения за осъществяване на собствено производство на процесната стока, фактурирана на ревизираното лице, а също и не представя доказателства както за произведена такава, така и документи за закупуване на ябълки. 

С възражението срещу РД от страна на дружеството-жалбоподател са представени допълнително 3 бр. фактури, издадени на ФИРМА от „Институт по Земеделие“ с №№859/08.10.2012г., №861/02.11.2012г. и №865/16.11.2012г. за общо 92 290 кг с предмет „ябълки – за преработка“ по 0,12 лв., ведно с доказателства за извършено плащане/л.95-97/. Представени са също така и фактури за извършени транспортни услуги, издадени отново на ФИРМА, а именно фактура № 98/09.11.2012г., издадена от „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД с предмет пет извършени курса Кюстендил – Кричим с МПС с рег. № КН5235ВА и приложен фискален бон /л.98/, фактура № **********/28.09.2012г., издадена от „ГАР – ТРАНС“ООД за извършени четири курса за превоз на ябълки Кюстендил – Кричим с камион с рег. № КН0100РА и рег. № КН2890ЕВ и фискален бон към фактурата /л.99/, 3 бр. фактури от ЕТ „А.Б. – МИДА 95“ с №№812/28.09.2012г., №815/14.10.2012г. и №819/30.10.2012г. с предмет общо 13 бр. извършени курса транспорт на ябълки, с посочени МПС с рег.№№ КН7799ВА/КН2899ЕВ и КН1665АВ/КН1116ЕВ, приложени са и фискални бонове /л.100-102/. Представени са и фактури за закупено гориво от страна на ФИРМА /Л.103-111/, както и Хронология на сметка 3021 „Основни материали“, изхождаща от дружеството-жалбоподател /л.114-120/.

Във връзка с допълнително представените доказателства, органите по приходите са извършили проверки в ИС на НАП – Пловдив и ИС на КАТ, присъединили са изготвените справки /л.76-86/ и са установили, че ФИРМА е отразило покупка на ябълки за преработка само по посочените три фактури, издадени му от „Институт по Земеделие“. Останалите покупки са за материали, изработка на клип, транспортни услуги, гориво, предпечатни услуги, рекламно обслужване, идейни проекти, СМР и др. услуги, автоплатформа /за покупката на която е приложен документ към възражението на ревизираното лице/ свързани с друга дейност на дружеството. При проверка на дневниците за продажби е установено, че материалите са закупени за извършвани от дружеството други дейности за посочения период.

Относно представените фактури за извършен транспорт е установено, че  „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД няма регистриран автомобил с рег.№ КН5235ВА, а според представените от жалбоподателя и от ФИРМА кантарни бележки с посочения рег. № МПС са доставяни ябълки по 4 курса, поради което е прието, че няма съвпадение между фактурираните курсове с посоченото МПС и вписаните по кантарни бележки.

Относно представената фактура за транспорт от „ГАР-ТРАНС“ООД е установено, че МПС са регистрирани на името на това дружество, но в представените кантарни бележки няма вписан такъв товарен състав (влекач и ремарке) с посочените регистрационни номера.

Относно ЕТ „А.Б. – МИДА 95“ е установено, че има регистриран влекач с рег.№КН1665АВ и ремарке КН1116ЕВ, но няма регистриран товарен автомобил с рег. №КН7799ВА. Търговецът е фактурирал курсове с МПС рег. № КН7799ВА/КН2899ЕВ - 9 курса и с рег. № КН 1665АВ/КН1116ЕВ - 4 курса. Съгласно кантарните бележки с автомобил с рег. № КН7799 са изпълнени 11 курса, а с автомобил с рег. № КН1665 - 4 курса за доставени ябълки. 

При извършена служебна проверка в хода на административното обжалване е установено, че товарен състав с рег. №  КН7799ВА/КН2899ЕВ е собственост на физическото лице Р.Г.И. и няма данни да са му изплащани суми по извънтрудови правоотношения за 2012г., т.е. да е отдавал под наем МПС в частност на ЕТ „А.Б. – МИДА 95“. Установено е също така, че освен фактурите, не са представени други съпътстващи документи, доказващи извършените транспортни услуги – товарителници или други транспортни документи.

Органите по приходите са констатирали, че в представените кантарни бележки са вписани и други МПС с рег. № СА9720, № КН7289, ОВ5743, № КН8223, за които не са представени никакви данни. Вписаните в кантарните бележки превозни средства не са идентифицирани с пълен регистрационен номер. Няма представени други документи за нает превоз. Представени са фактури за закупено от ФИРМА гориво от бензиностанции, но те сами по себе си е прието, че не доказват връзка с изследваните сделки при липсата на документи за извършени превози от самото дружество. При извършени служебни проверки в информационната система на КАТ в хода на ревизията е установено, че в Справка за декларирани превозни средства в КАТ няма декларирани МПС, собственост на ФИРМА, нито са представени документи за наети транспортни средства от дружеството. Не са представени и доказателства за трудова обезпеченост на ФИРМА, както по отношение на ресурс за отглеждане на ябълки и осъществяване на собствено производство, така и такъв за извършване на превози  – отразено е от органите по приходите, че при извършени служебни проверки се установява, че за процесния период дружеството е декларирало сключени трудови договори за две лица - едното на длъжност работник отглеждане на тръстика с дата на прекратяване на договора 20.11.2012г., а другото на длъжност нискоквалифициран работник в животновъдството, както и е подадена справка за изплатена сума по извънтрудови правоотношения в размер на 150,00 лв. на лицето Ц. АбР..

Предвид установените факти и обстоятелства е направен извод, че не са налице реално извършени доставки на ябълки от страна на ФИРМА за „КРИЧИМФРУКТ“ООД. След анализ на всички събрани доказателства в хода на ревизията е прието, че соченото за доставчик ФИРМА не представя доказателства за налична стока - ябълки за 587 440 кг. Относно приложените фактури за закупени 92 290 кг от „Институт по Земеделие“ гр. Кюстендил е прието също, че не са налице доказателства, че тези ябълки са превозени и предадени на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, тъй като освен фактурите, не се представят други документи, от които да се установи, че от Института са натоварени на МПС и експедирани ябълки, които да са транспортирани до обекта на жалбоподателя в гр. Кричим. Липсват транспортни документи, които да обвързват превоза от Института до дружеството-жалбоподател и да установяват място на товарене и място на разтоварване на стоките.

Предвид горното, на основание чл.68 ал.1 т.1 и във връзка с чл.70 ал.5 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от ФИРМА, като е прието, че дружеството-жалбоподател е получило ябълки в посочените количества, но те са доставени от други лица.

За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения, цитирана е и практика на СЕС по идентични казуси.

В хода на съдебното оспорване, с оглед изричните указания към страните, са събрани допълнително писмени доказателства, като е допусната и ССчЕ, по която са изготвени и приети основно и допълнително заключение от вещото лице А.Д., които съдът кредитира като коректни и безпристрастно изготвени.

След запознаване с наличните по делото доказателства и допълнително представените такива, експертът е установил, че в периода м.09.2012г.-м.11.2012г. ФИРМА е доставило ябълки в производствената база на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, предало е суровината със стокови разписки – подробно описани в табличен вид и след установяване на действителните количества, претеглени от електронната везна във фабриката, доставчикът е издал общо 31 бр. фактури, които е съставил в два екземпляра, като е предал оригиналите на получателя. В счетоводството на дружеството-доставчик процесните фактури с поредни номера от №171/26.09.2012г. до №196/11.11.2012г. вкл. са заведени и са осчетоводени. Начислен е ДДС върху съответните данъчни основи. В качеството си на регистрирано по ЗДДС лице и в изпълнение на задължението му, установено в чл.124 ЗДДС дружеството е отразило издадените от него данъчни документи в дневника за продажби в съответния данъчен период, през който са издадени. Включвайки процесните фактури в ДП за м.09-м.11.2012г. начисленият ДДС от доставчика вече е приет като част от общо начисления за периода данък върху продажбите и участва пряко във формирането на резултат за периода.

Установено е, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице дружеството-жалбоподател е отразило получените данъчни документи в счетоводството, в изпълнение на разпоредбите на ЗДДС е включило процесните фактури в своите дневници за покупки през данъчни периоди м.09.2012г., м.10.2012г. и м.11.2012г. и е подало информация в НАП, която е декларирало със СД по ЗДДС.

Относно извършените плащания вещото лице е установило, че жалбоподателят е представил банкови извлечения и фискални бонове, удостоверяващи плащанията по процесните фактури. В счетоводството на жалбоподателя доставката на суровина е заведена по дебита на сметка 3021 „материали“ срещу „задължения към доставчици“ – сметка 401. Взето е счетоводно записване според указания начин на плащане „с банков превод“ при въвеждане и осчетоводяване на 29 бр. от процесните фактури на стойност 154 155,96 лв. Фактурите са погасени по банков път на дати и суми по размер, описани в табличен вид. Към 30.11.2012г. е установено, че задължението по партидата на ФИРМА е закрито, сметката е с нулево салдо. Фактури №168/21.09.2012г. на стойност 8356,32лв. и № 178/04.10.2012г. на стойност 8779,68лв. са платени в брой. Получателят е осчетоводил плащанията като суми, платени в брой на касата на дружеството. За получените суми в брой, доставчикът е издал фискални бонове от регистрирано в НАП фискално устройство.

За процесния период м.09.2012г.-м.11.2012г., според експерта, счетоводството на дружеството-жалбоподател е редовно водено – счетоводната отчетност е организирана съгласно изискванията на Закона за счетоводството, редовно и в хронологичен ред са осчетоводявани възникналите стопански операции, съгласно принципите, установени със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, възприетата счетоводна политика осигурява достатъчна степен на систематичност /аналитично и синтетично счетоводно отчитане/ при осчетоводяване на стопанските операции. Заведени са отчетните регистри, задължителни по ЗДДС и ППЗДДС, в съответствие с изискванията на ЗДДС дневниците за покупки и продажби са представени в ТД на НАП Пловдив по електронен път.

Заключението е оспорено от страна на ответника досежно извода, че ФИРМА е доставило през м.09, м.10 и м.11.2012г. ябълки в производствената база на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, както и в частта, в която вещото лице е установило редовно водено счетоводство на жалбоподателя.

В допълнителното заключение вещото лице посочва, че на доставчика ФИРМА са доставени ябълки от „Институт по земеделие“ по 3 бр. фактури общо 92290 кг. – описани в табличен вид, като при извършена служебна проверка от органите по приходите е установено, че фактурите са отразени от доставчика. ФИРМА е изкупувало ябълки и от различни физически лица – описани подробно в табличен вид от вещото лице, като общото доставено количество – от „Институт по земеделие“ и от физическите лица е установено, че е 715 940 кг. Експертизата е съпоставила изкупените количества ябълки с предадените такива на „КРИЧИМФРУКТ“ООД през м.09, м.10 и м.11.2012г., сравнила е всички издадени кантарни бележки от фабриката с издадените от доставчика стокови разписки и е констатирала, че количествата се засичат. Доставеното количество по стокови разписки съответства на претегленото от електронната везна във фабриката. Общо изкупените и доставени ябълки във ФИРМА за периода м.09-м.11.2012г. са 715 940кг., а впоследствие доставените в базата на „КРИЧИМФРУКТ“ООД и отчетени по кантарни бележки са 679 730 кг.

Относно извършения транспорт от ФИРМА експертизата е ползвала наличните по делото документи, както и предоставена информация от „КРИЧИМФРУКТ“ООД за водачите с отчетените от контролната везна товарни превозни средства, което е представено от вещото лице в табличен вид – извършени доставки по кантарни бележки, дати, автомобили, регистрационни номера и водач.

Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че когато се закупува от физически лица процесът е затруднен при осчетоводяване, което би следвало да се извършва с приемо-предавателни протоколи, с имената на лицата, предали стоката, точните количества и с подпис, след това със складови разписки евентуално да се заприходи въз основа на тези протоколи. Това е така, тъй като физическите лица, които са предавали ябълки, не са регистрирани по ЗДДС и не могат да издават първични счетоводни документи. От счетоводна гледна точка, експертът посочва, че трябва да има първични документи – протоколи, складови разписки, които да бъдат осчетоводени като складов документ в регистрите. В случая единственото, което е представено, е тетрадка, която е представена с помощта на „КРИЧИМФРУКТ“ООД.

По делото са приети следните писмени доказателства: заверени разпечатки от Дневници за покупки на ФИРМА за периода 01.06.2012г.-30.11.2012г. /л.518-525/; копие на Свидетелство за регистрация на фискално устройство /л.535/, копия на процесните 31 бр. фактури, издадени от ФИРМА, ведно с приложени 2 бр. фискални бонове /л.536-586/, 37 бр. стокови разписки за получени стоково-материални ценности /л.587-605/, извлечение от банкови сметки на ФИРМА /л.606-610/, Аналитичен регистър на сметка 501 „Каса в лева“ за процесния период /л.611/, Уведомление, ведно със СД, Дневник за покупки и продажби, Аналитичен регистър на счетоводна сметка 411 „Клиенти“, Хронологичен регистър на счетоводна сметка 411 „Клиенти“, Аналитичен регистър на счетоводна сметка 702 „Приходи от продажби“ за м.09, м.10 и м.11.2012г. на ФИРМА /л.612-634/; фактура за закупена автоплатформа /л.635-636/, Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ КН5235ВА, собственост на С.Й.С./л.637/ и Договор за наем на МПС от 01.01.2012г., сключен между последния и „ТРАНСАУТО ГРУП“ЕООД  за срок от една година /л.643/, Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ КН7289АТ, собственост на Е.И.А./л.638/, Свидетелство за регистрация на МПС с рег.№ КН1665АВ, собственост на ЕТ „ А.Б.-МИДА 95“ /л.639/, Договор за отдаване под наем на товарен автомобил от 05.10.2011г., сключен между Р.Г.И. и ЕТ „А.Б.-МИДА 95“ с рег.№ КН7799ВА за срок от една година /л.644/; 11 бр. експедиционни бележки, издадени от „Институт по земеделие“ на ФИРМА /л.646-656/, 37 бр. кантарни бележки /л.657-675/, фактури за извършен транспорт от „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД, ЕТ „А.Б.-МИДА 95“ и „ГАР-ТРАНС“ООД /л.676-680/.

Допълнително са представени и съответно приети доказателствата, по които е работило вещото лице, а именно Журнал на счетоводна сметка 501 „Каса“, Аналитична ведомост на счетоводна сметка 401 „Доставчици“, Журнал на счетоводни сметки 4531 „Начислено ДДС на покупките“, 302 „Материали“ и 503 „Разплащателна сметка в лева“, извлечение от разплащателна банкова сметка, ***, дневници за покупки, уведомления – СД по ЗДДС и оборотни ведомости – всички на дружеството-жалбоподател за процесния период /л.681-785/.

И най-сетне, приета е и представената от П.А. – управител на дружеството-доставчик през процесния период в заверено ксерокопие тетрадка-тефтер /л.846-874/. Същата бе представена и в оригинал от свидетеля за констатация в проведеното открито съдебно заседание.

Като свидетел по делото е разпитан и самият П.Б.А., от чиито показания се установява, че той стои в основата на процесните доставки, като лично той е контактувал с „КРИЧИМФРУКТ“ООД, договорил е продажната цена, уговорил е изкупуването на ябълки от физически лица от околните на Кюстендил села, като за целта са използвани пунктове за изкупуване на череши, собственост на приятел на свидетеля, а като най-голям такъв – този в с. Конево е използван и за складиране на ябълките от по-малките пунктове и съответно натоварването им на камионите, с които същите са транспортирани до Кричим. Извозването от малките пунктове до този в с. Конево е извършвано с трактор, собственост на ФИРМА, както и с друг такъв, собственост на друго дружество и с камионче, собственост на свидетеля. Количествата, изкупени ябълки, както и лицата, от които това е сторено, са записвани на листове в самите пунктове, като данните от тях са обобщавани впоследствие в тетрадка от дъщерите на свидетеля. Тази тетрадка, въпреки, че е била предоставена на счетоводителя, не е била приета. Според свидетеля, необходимо е било според счетоводителя изготвянето на приемо-предавателни протоколи, които, обаче, с оглед отдалечеността във времето и извършената продажба на дружеството, не са били изготвени.

Относно транспортирането на спорните количества ябълки, свидетелят заявява, че е ползвал лице, което му е транспортирало и друг път стоки, а именно сено и слама, първите курсове е извършил „…с неговите камиони за Кричим. Имаше софийски коли. От Ловеч имаше камион. Той беше на лиценз към една фирма, пускаше ми фактури за транспорт….“.

Относно разплащането твърди, че първите средства, с които е заплащал изкупените ябълки, са били негови лични, като впоследствие след извършените плащания от „КРИЧИМФРУКТ“ООД, се е разплащал с лицата, от които е изкупувал ябълките именно с тези средства.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото в тях не се откриват противоречия, същите са логични, последователни и в пълнота съответстват на събраните по делото писмени доказателства, преценени  и в условията на непосредственост от състава на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е ОСНОВА­ТЕЛНА, поради следното:

Съгласно чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъч­ните си задължения по този закон за получени от него стоки или услу­ги по облагаема доставка.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а съгласно чл.25 ал.1 от закона данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностно придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗДДС установява, че данъчно събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Следователно, за преценката дали са осъществени реални доставки по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвиде­ният в разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а имен­но прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проя­вление възникват съответните правни последици.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение на­личието на осъществени от доставчика ФИРМА спря­­мо жалбоподателя доставки на процесната стока „ябълки за преработка, доставени в  гр.Кричим“. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в чл.69 ал.1 т.1 и чл.71 т.1 ЗДДС – достав­чикът е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен до­кумент, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъ­кът е посочен на отделен ред.

Според органите на приходна администрация, констатацията за липса на въпросните юридически факти, се основава общо на формирания във връзка с нормата на чл.24 ал.2 от Закона за за­дъл­же­ния­та и договорите извод, че след като не се устано­вява предаването на стоките, не се установява собствеността върху тях да е прех­върлена така, както е отразено в процесните данъчни фактури. За обосноваване на този си извод, органите по приходите се позовават на обс­тоя­тел­ството, че или липсват доказателства за наличие на 587 440 кг ябълки при ФИРМА, или липсват доказателства за превозени и предадени 92 290 кг ябълки, за които има представени доказателства, че са закупени от „Институт по земеделие“.

Разглеждането на текущия административноправен спор, налага да се съоб­разят някои разрешения, дадени от Съда на Евро­пейския съюз по отправе­ни до него и то от български съди­лища, преюдициални запитвания.

В пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Е.-К“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно управление на Национал­ната агенция за приходите) е указано следното: „……33 Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвър­ля­нето на собст­веност в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от опреде­лено лице, което овлас­тява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

Оттук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „дос­тавка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Ди­рек­тива 2006/112, кога­то чрез тази сделка определено данъчноза­дъл­жено лице прехвърля материал­на вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за то­ва да е от значение формата на придобиване на право на собстве­ност върху въпросната вещ. По същия начин доказването на действи­телното осъществява­не на така­ва доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в съответствие с нацио­налните правила за доказването да извърши обща преценка на всич­ки доказателства и фактически обстоятелства по спора в глав­ното производство, за да определи дали „Е.-К“ може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да взе­ме предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглеж­даните в главното производство, както и свързани с тях до­ку­менти като серти­фикати и свидетелства, издадени за транспорти­ра­нето или за износа на съответните животни…“.

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни право­то на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги доста­ви и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са из­вър­шили нарушения или измама, или пък да разполага със съответ­ни документи в това отношение.

В случая, както вече се посочи, установява се наличието на редовно издадени от достав­чика фактури, които са отразени в регистрите по ЗДДС. Не е спорно и извършеното плащане - по банков път и в брой за две от фактурите с №№ 168/21.09.2012г. и № 178/04.10.2012г. – документирано и осче­то­во­дено по съответния ред, в този смисъл е и заключението на вещото лице.

С приетата по делото ССЕ и представените от жалбоподателя и ФИРМА доказателства, се установява и редовно осчето­во­дяване, заприхождаване на заку­пен­ата стока и нейното влагане в произ­водствения процес. Не е спорно, че предмет на доставката са ябълки за преработка, които на практика представляват материал, пряко свързан с основаната дей­ност на дружест­во­то.

Установява се и фактът на предаването на стоките, които, както вече се посочи, са родово определени вещи и тяхната собственост, съгласно чл.24 ЗЗД се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, при продажбата на родово определени вещи, каквито са предмет на доставката, правото на собственост се прехвърля от момента на индивидуализиране, което може да се извърши по два начина – чрез съгласие и чрез предаване на вещите. В случая, освен фактурата за закупената стока са представени, както от страна на жалбоподателя, така и от страна на доставчика – кантарни бележки и стокови разписки, въз основа на които е предоставена стоката, надлежно под­пи­сани и подпечатани и от двете страни. За приел стоката на фактурите и стоковите разписки фигурира името на Г.П., управител на дружеството-жалбоподател, а на кантарните бележки – Н. М. и Й.           К., лица, работещи на трудово правоотношение в „КРИЧИМФРУКТ“ООД, а за предал стоката на всички документи фигурират името и подписът на П.А., управител на дружеството-доставчик през процесния период. Тази документация сочи, че стоки­те са индивидуализирани и предадени, съответно приети. Автентичността и истинността на представените документи не бяха подложени на съмнение, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

Фактическата наличност на стоката също се потвърждава от представените 3 бр. фактури, издадени от „Институт по земеделие“, с приложени към тях доказателства за извършено плащане, представени с възражението срещу РД /л.95-97/, с представените в хода на съдебното производство експедиционни бележки /л.646-656/ и заверено ксерокопие на тетрадка-тефтер /л.846-874/, а така също и от разпита на допуснатия по делото свидетел и заключенията по ССЕ. Следва да се посочи, че това обстоятелство е могло да бъде установено от ревизиращия орган още в хода на ревизионното производство, като извърши необходимите справки, в т.ч. изпрати искания за извършване на действия от други контролни органи, както и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица. Това обаче не е било сторено.

Относно транспортирането на стоките, следва да бъде съобразено, че според писмените обяснения на ревизираното лице, транспортът е бил за сметка на доставчика, като за това, макар и с възражението срещу РД са представени фактури за извършен транспорт от „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД, „ГАР-ТРАНС“ООД и ЕТ „А.Б.-МИДА 95“, ведно с доказателства за извършено плащане /л.98-102/ и фактури за закупено гориво /л.103-111/. С оглед липсата на извършени проверки от страна на органите по приходите, съответно събиране на всички относими доказателства, в хода на съдебното производство са представени и свидетелства за регистрация на МПС, както и договори за наем на МПС /л.637 и сл./. Тези доказателства са конкретно и подробно изследвани от назначеното по делото вещо лице счетоводител и са систематизирани в табличен вид. Установява се транспортирането на стоките, предмет на процесните доставки, доколкото е налице съвпадение между посочено МПС в 11 бр. кантарни бележки с рег. № КН7799ВА, собственост на Р.Г.И. и предоставено под наем на ЕТ „А.Б.-МИДА 95“. Транспортът, съгласно предоставена информация от дружеството-жалбоподател /която служителите на контролната везна са записвали пристигащите товарни превозни средства с техните водачи/, е осъществяван от Р. Г. И.. Този факт се подкрепя и от свидетелските показания, които, както вече се посочи, съдът кредитира. В тази насока свидетелят А. сочи, че: „Аз познавах момче с 2 камиона, бях се уговорил с него да ми вози сено, слама за фермата… Първите курсове той ги правеше с неговите камиони за Кричим. Имаше софийски коли. От Ловеч имаше камион. Той беше на лиценз към една фирма, пускаше ми фактури за транспорт…“. Съответствие се констатира и относно МПС с рег.№ КН1665АВ, фигуриращо в 4 бр. кантарни бележки, което е собственост на ЕТ „А.Б.-МИДА 95“. От този доставчик са издадени фактури за 13 курса, т.е. потвърждава се отново заявеното от свидетеля, че първите курсове са правени от самия Р. И., преди да премине „…на лиценз към една фирма...“. Относно посочено в 4 бр. кантарните бележки МПС с рег.№КН5235ВА се установява, че същото е собственост на С.Й.С., който го е предоставил под наем на „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД, като последното дружество е издало фактура за извършени пет превоза от Кюстендил до Кричим.

Действително, липсва конкретна обвръзка между останалите посочени в кантарните бележки МПС с рег. №№ КН7289АТ, СА9720, КН8223 и ОВ5743 с представените свидетелства за регистрация на МПС и фактури за извършен транспорт, но това от своя страна не може да породи негативни правни последици за получателя по доставката, при положение, че по отношение на конкретните доставки са налице всички условия за упражняване на правото на данъчен кредит. Както вече бе казано, в подобен смисъл е и практика на СЕС в Люксембург, според която правото на данъчен кредит не може да бъде поставено в зависимост от предоставянето на доставчика на идентификационен номер по данък върху добавената стойност - решения по дела С-385/09, С-587/10, С-284/ 11 и др., именно защото липсата на посоченото изискване, не може да постави в неблагоприятно положение получателят по доставката, при положение, че са изпълнени всички предпоставки за признаване на материалното право на данъчен кредит. При това положение, след като се допуска признаване на правото на приспадане на данъчен кредит дори когато доставчикът не е регистрирано по ЗДДС лице, на още по-голямо основание това право не може да бъде ограничавано, когато транспортирането на стоката не е надлежно документирано.

Тук е мястото да се посочи, че при извършената насрещна проверка доставчикът ФИРМА е потвърдил факта на извършените доставки на ябълки за преработка, като е представил и изисканите му документи, които съдът констатира, че съвпадат с тези, представени от дружеството-жалбоподател в отговор на отправените му ИПДПОЗЛ – 31 бр. процесни фактури, 37 бр. кантарни бележки, 37 бр. стокови разписки, извлечения от банкови сметки, съответни платежни нареждания, фискални бонове. Действително, от страна на доставчика не са представени доказателства за т.нар. „произход на стоката“ и нейното транспортиране до гр. Кричим, но следва да бъде отчетен фактът на последваща процесния период промяна в правноорганизационната форма на дружеството-доставчик, а така също и смяна на неговия собственик, съответно и управител, което не е било съобразено от ревизиращите органи, въпреки изричното уточнение в тази връзка от „КРИЧИМФРУКТ“ООД, че: „Относно организацията на работата до предаване на ябълките в предприятието ни може да отговори лицето П.Б.А., ЕГН **********, управител на Вегагруп ЕООД през посочения период, с адрес: с. Пелатиково, обл. Кюстендил, моб.тел.:0893 333 107.“. Искане за представяне на документи и писмени обяснения до това лице не е било отправено.

Не са извършени необходимите проверки и след допълнително представените с възражението срещу РД писмени доказателства. Вместо това и в нарушение на принципите за слу­жебно начало и обективност, органът по приходите се е задоволил с извършването на служебни справки от ИС на НАП и ИС на КАТ, като не са извършени насрещни проверки, съответно не са изпратени ИДПДОТЛ до посочените като превозвачи лица – „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД, „ГАР-ТРАНС“ООД и ЕТ „А.Б.-МИДА 95“, както и до предходния доставчик „Институт по земеделие“, въпреки, че данни за последните фигурират и в Дневниците за покупки на ФИРМА за процесните периоди, с достъп до които, очевидно органите по приходите разполагат, доколкото именно от тях изхождат представените в хода на съдебното производство разпечатки /л.518 и сл./.

В случая подходът на органа по приходите е бил напълно различен. Извършването на насрещни проверки на прекия доставчик на жалбоподателя и възвеждането на констатации относно липсата на кадрова и материална обезпеченост на същия за изпълнение на доставки от вида на процесните, са използвани като основания за внасяне на съмнения относно фактическото осъществяване на доставките /така констатациите на стр. 10 от РД/. Тези действия на администрацията, явно не са били насочени към установяване на наличие на данъчна измама, за която жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае. Това нито се твърди, нито се установява в хода на производството. Ето защо, внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставката, обосновано с действия на преки и предходни доставчици, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на данъчен кредит. Този подход на административния орган е в явно противоречие с установените в процесуалния закон принципи за „обективност“ и „служебно начало“ /чл.3 и чл.5 ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая. Съответно, органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира направеното оспорване от ответника на датата на представените в хода на съдебното производство експедиционни бележки и разписки, договори за наем на МПС, сключени между С.Й.С.и „ТРАНСАУТО ГРУП“ООД и Р.Г.И. и „ЕТ „А.Б.-МИДА 95“ за неоснователно.

Неоснователно е и направеното оспорване на заключението на вещото лице в частта, в която същото установява редовно водено счетоводство, доколкото в тази насока в РД от самите органи по приходите изрично е констатирано, че „…Ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано, хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане...“.

Като несъстоятелно пък съдът констатира другото възражение на ответника, а именно, че Дневникът за покупки на ФИРМА представен по делото, не съответства на дневника за покупки, представен от НАП. Това е така защото друг, различен от представения от НАП дневник на покупките на ФИРМА /л.519 и сл./, съдът не констатира да е наличен по делото.

Все в тази насока следва да се отбележи, че органите по приходите не са освободени от задължението си да подкрепят фактическите си и правни изводи с надлежно събрани по реда на ДОПК доказателствени средства (арг. чл.170 ал.1 АПК вр. § 2 ДР ДОПК). Всички тези факти и обстоятелства е следвало да се преценят и с оглед редовността на заведената от жалбоподателя счетоводна отчетност и едва тогава да се формира крайният извод относно „реалността” на спорните доставки.

Както бе посочено по-горе в настоящото решение е недопусти­мо от получателя по една облагаема доставка да се изисква предс­тавяне на доказателства за материално-техническата и кадрова обез­печеност на доставчика, при което следва да се приеме, че ФИРМА е разпола­гал с фактурираните количества „ябълки за преработка, доставени в гр. Кричим“ и ги е транспортирал по посочения начин до „КРИЧИМФРУКТ“ООД.

От значение в случая е, че са налице редовно издадени и осчето­во­дени фактури, материалите по които са използвани в дейността на дружеството-жалбоподател, наличието на извършени плащания по тях, както и това, че се касае за стоки, превозът на които не изиск­ва специализирана техника и е нор­мал­но за стокооборота да се извършва от наети, в т.ч. и по гражданскоправни отношения лица, съответно и с наети МПС. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че с възражението срещу РД от страна на жалбоподателя, а и в хода на съдебното производство са представени доказателства за транспортиране на процесните стоки, които е можело да бъдат изискани от органите по приходите в хода на ревизионното производство, но това не е било сторено, същите са се задоволили само с извършването на служебна проверка, в хода на която е констатирано, че сочените превозвачи не разполагат със собствени МПС с посочените в кантарните бележки номера, но до тях не са били изпращани ИПДПОТЛ, не е изисквана информация разполагат ли с въпросните МПС – собствени и наети такива, извършван ли е въпросният транспорт с тях и др. под.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съеди­нени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на Европейския съюз при иден­тична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и относно доставките на услуги и относно дос­тавката на сто­ки, се е произнесъл категорич­но, че: 1.“Член 167, член 168, бук­ва а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 тряб­ва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъч­ният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са из­вър­шили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Дирек­тива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не до­пускат национална прак­тика, съг­ласно която данъчният орган отказ­ва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадъл­женото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качест­вото на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчно­задължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика пра­вото на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законода­телст­вото на Съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно неза­бавно по отношение на целия данък, начислен по получени достав­ки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължи­мия и платен ДДС в ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или не в държавния бюджет е без значение за пра­вото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените дос­тавки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдеб­ната инс­тан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните из­мами, избягването на да­нъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Дирек­тива 2006/112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., точка 71, Реше­ние от 7 декември 2010г. по дело R, C‑285/09, точка 36 и Решение от 27 октомв­ри 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позова­ват на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр.  I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., точ­ка 68 и Реше­ние по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съоб­раже­ния „нацио­нал­ните административни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, точ­ка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по която е отказано правото на данъчен кредит обек­тивно е осъществена /така налич­на е фактура, същата съдържа дан­ните, изисквани от Директива 2006/112/, по­ра­ди което „са изпълне­ни предвидените в тази директива проце­суал­ни и материалноправ­ни условия за възникването и упражняването на правото на приспа­да­не“, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е из­вършило неправомер­ни действия, като например представяне на неверни дек­ларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадъл­женото лице мо­же да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практи­ка, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъч­но­за­дъл­же­ното лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за право­то на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така е прието, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива, не „допуска данъч­но­задължено лице - което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС - да бъде санк­цио­­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, точки 45, 46 и 60)“, както и че „установяването на ре­жим на обектив­на отговор­ност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006г. по дело Federation of Technological Indus­tries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че „отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точ­ка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на прис­падане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоя­телства, въз основа на които може да се заключи, че данъчно­задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната адми­нист­ра­ция. Т.е. следва се изводът, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в „данъчна измама” в обсъждания по-горе смисъл от реви­зи­рания субект, а и не се установи нали­чието на обективни дан­ни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от прекия или предходните нему доставчици.

Трайно неприемлив се явява и използваният от приходната администра­ция подход, изразен и в практиката, жалбоподателят да доказва т.нар. „кадро­ва, техническа и материална обезпеченост”, транс­портът на стоките и прочие, за да му признае правото на да­нъчен кредит, а по този начин всъщност сочена­та администрация е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задъл­же­ния за контрол върху данъчнозадъл­жените лица.

При това положение на нещата и съобразно цитираната задъл­жи­телна практика на Съда на Европейския съюз е необосно­ва­но да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е направено с процесния РА.

Същественото в случая е наличието на редовно издадени и отразени от жалбоподателя и доставчика фактури, липсата на данни и твърдение за да­нъчна измама, още по-малко за такава, в която участва и жалбоподателя, безспорно е пос­лед­ващото влагане на стоката по процесните фактури в дейността на дружеството-жалбоподател.

Така формираният извод се подкрепя и от изслушаните свидетелски по­ка­зания на П.А. - лицето, реално извършило дос­тав­ката на въпросните количества „ябълки за преработка, доставени в гр. Кричим“, които съществено допълват цялостната кар­тина и подпомагат формиране на решава­щи­те изводи досежно установяване на пряко релевантните факти с правно значение във връзка с претендираното пра­во на приспадане на ДДС по спорните доставки.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първични сче­то­во­д­ни до­ку­менти и осче­то­водени на база същите, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 ЗДДС, поради което и така постановеният отказ следва да бъда отменен.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за отмяна на оспорения РА /главници и лихви към тях/.

При посочения изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 2832/две хиляди осемстотин тридесет и два/ лева, представляващи заплатените държавна такса – 50 лв., възнаграждения за вещи лица и свидетели – 782 лв. и възнаграждение за един адвокат – 2000 лв.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001617001610-091-001/28.09.2017г., из­да­ден от Н.Ж.Д.– началник сектор, възложил ревизията, и З.Г.Т. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – гр. Плов­див, ръководител на ревизията, потвърден с Ре­­ше­ние № 732/19.12.2017г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кричим обл.Пловдив кв.Промишлена зона, офис администрация на фабрика за плодови концентрати, представлявано от Г.С.П., данъчен кредит в размер общо на 28 548,66 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 14 190,99 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Дирек­ция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „КРИЧИМФРУКТ“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кричим обл.Пловдив кв.Промишлена зона, офис администрация на фабрика за плодови концентрати, представлявано от Г.С.П., сумата в размер на 2832/две хиляди осемстотин тридесет и два/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: