№ 28
гр. гр.Несебър, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.В.С. Административно наказателно дело №
20222150201193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Л.С.” ЕООД, срещу наказателно постановление №
НП-12 от 27.01.2022г. на заместник-председател на държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на жалбоподателя на основание чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, за извършено
нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева. Жалбоподателят
сочи, че е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на АУАН. Излага, че НП
не е издадено от оправомощено лице. Развива съображения в насока, че не са доказани елементите
от обективна и субективна страна, а описанието на нарушението не е достатъчно. Твърди, че НП е
антидатирано с цел спазване на сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Обръща внимание за
разминаване между посочения в НП актосъставител и действителния такъв. Сочи, че нарушението
нямало как да се установи без статичен товар и такова възражение било въведено срещу АУАН, но
необсъдено от наказващия орган. Намира, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН. С тези
доводи моли НП да бъде отменено, алтернативно – наказанието да бъде намалено до предвидения
минимум. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган – заместник-председател на държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
нарушението е доказано. Счита, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Моли НП да
бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отправя
възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
Жалбоподателят „Л.С.“ ЕООД, гр. С. е търговско дружество, което съгласно Наредба за
безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори извършва поддръжка на асансьори
(справка от търговския регистър на л. 36 – л. 38 от първоначално образуваното АНД № .../2022г.
по описа на Районен съд Несебър). На 01.05.2018г. дружеството сключило Договор за абонаментно
обслужване от с „Билдинг Стройгруп“ ООД (на л. 34 – л. 35 от първоначално образуваното АНД
№ .../2022г. по описа на Районен съд Несебър) за абонаментно обслужване и ремонт на асансьори
на адрес: гр. О., ул. „......“ № 17, Хотел „............“. На 08.07.2021г. свидетелят М. С. К. - главен
инспектор в РО ИДТН „Югоизточна България“ офис Бургас, извършил проверка на посочения
адрес, за резултатите от която съставил ревизионен акт № 5 от 08.07.2021г. (на л. 41 от
първоначално образуваното АНД № .../2022г. по описа на Районен съд Несебър). Установил, че в
сградата се експлоатира електрически асансьор рег. № Бс АС 6040, заводски номер АЕ35396.
Асансьорът работел – приемал заявки и превозвал пътници. В присъствието на служител на
жалбоподателя била извършена техническа проверка на асансьора, като свидетелят К. установил,
че не работи устройството за контрол на товара и сигнализацията за претоварване. Проверката
била извършена чрез натискане на механичната част на устройството, а не чрез реално натоварване
на кабината на асансьора. С издадения ревизионен акт св. К. разпоредил спиране от експлоатация
на асансьора - по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 14 от НБЕТНА. На 20.08.2021г. от К.
бил съставен АУАН № 272, връчен на представител на дружеството на 23.09.2021г., като при
връчването било вписано възражение от представителя на дружеството, че ще обжалва в
законоустановения срок, а в тридневен срок от връчването постъпили и възражения в писмен вид
(на л. 27 – л. 28 и л. 31 – л. 32 от първоначално образуваното АНД № .../2022г. по описа на
Районен съд Несебър). АУАН бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, тъй като
била изготвена покана за явяване на представител на 20.08.2021г. в сградата на Инспекция за
държавен технически надзор, която била връчена на на 28.07.2021г. (на л. 23 от първоначално
образуваното АНД № .../2022г. по описа на Районен съд Несебър), но въпреки това представител
на дружеството не се явил. Впоследствие било потърсено съдействие за връчване на АУАН чрез
Софийска община, район „Младост“, като за целта била връчена обратна разписка на дружеството,
като на 23.09.2021г. бил връчен надлежно на един от управителите на дружеството – М.Ш., която
положило подписа си в АУАН. Въз основа на АУАН е издадено оспореното Наказателно
постановление № 12/ 27.01.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 272/20.08.2021г.; покана изх. № 83-03-18/02.02.2022г.; покана изх. № 83-
03-18-1/ 21.03.2022г.; известие за доставяне; покана до нарушител изх. № 83-02-133/14.07.2021г.;
известие за доставяне; писмо на Столична Община, Район Младост, за връчване на АУАН; писмо
на Столична Община, Район Младост, за връчен АУАН; възражение от „Л.С.“ вх. № 83-02-
133/27.09.2021г.; възражение от „Л.С.“ вх. № 83-02- 133 –(1)/27.09.2021г., Договор за абонаментно
обслужване от 01.05.2018г.; дневник на асансьорната уредба; ревизионен акт № 5/ 08.07.2021г;
Заповед № А- 405/ 19.07.2021г. на ДАМТН, показанията на св. К.. Фактическата обстановка не се
оспорва от жалбоподателя, като възраженията му са концентрирани върху правната страна на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
2
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП по силата на чл. 58, ал. 2 от ЗТИП със заповед № А-405 от 19.07.2021г. на
председателя на ДАТМН, поради което възраженията в обратната посока са неоснователни) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Не се споделят доводите за нарушена процедура при връчване на АУАН, тъй като на
дружеството е връчена по надлежен начин покана, с посочени дата и час, за явяване за съставяне
на АУАН, но въпреки това представител не се е явил, поради което са били налице условията на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и АУАН е оформен при спазване на тези изисквания (вкл. с подписите на
двама свидетели, присъствали при съставянето му). Впоследствие актът е връчен на законен
представител на жалбоподателя при спазване на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, чрез съответната общинска
администрация. В АУАН е отбелязано, че препис от него е връчен на представител на
дружеството, оформена е разписка (в текста на АУАН), в която фигурира подпис на
представителя, вписани са възражения и в дадения срок са представени допълнителни такива,
поради което всички изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН са спазени надлежно и
възраженията в обратната посока са неоснователни.
Относно сроковете за издаване на АУАН и НП следва да се приеме, че са спазени всички
предвидени срокове, а възраженията в жалбата за антидатирано НП не се доказват по делото, като
липсват данни за подобна антидараност. Още повече, че е налице изходящо писмо от ГД „ИДТН“
от 02.02.2022г. (на л. 17 от първоначално образуваното АНД № .../2022г. по описа на Районен съд
Несебър), от което е видно, че е правен опит за връчване на НП още към 02.02.2022г., а
впоследствие е направен втори такъв с писмо от 21.03.2022г. Т.е. събраните доказателства са за
трудности при връчването, а не както се твърди в жалбата – за антидатиране на НП.
Нарушението е описано по пълен и ясен начин – експлоатация на асансьор, по отношение
на който не работи устройство за контрол на товара и сигнализацията. Настоящият съдебен състав
намира това описание за точно, ясно и достатъчно и в изпълнение на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Наказващият орган е приел, че не са налице прекратителните основания на чл. 54 от
ЗАНН. Обсъдил е и възражението на дружеството. Фактът, че същото не е възприето за
основателно, не представлява соченото от жалбоподателя съществено нарушение, още повече, че
той има пълното си право да го релевира и в съдебната фаза на процеса, както е сторил. Не
представлява съществено нарушение погрешно посоченото в текста на НП име на актосъставителя.
Целта на изискваното в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН е да може по ясен и точен начин да бъде
индивидуализиран АУАН, въз основа на който се издава НП. В случая грешката в името на
актосъставителя не е оставила съмнения за съответния АУАН, тъй като са посочени точни номер и
дата, а така също и наказаното лице, поради което няма съмнение въз основа на кой АУАН е
издадено НП и самият жалбоподател е успял безпрепятствено да реализира правата си по
обжалване на НП.
В случая на дружеството е наложено наказание „имуществена санкция“ на основание чл.
55, ал. 2 от ЗТИП. Според цитираната норма се наказва лице, което извърши нарушение на закона
и на наредбите по неговото прилагане. Видно от чл. 1 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, същата е приета на основание чл. 36, ал. 1 от ЗТИП и поради
тази причина представлява наредба по прилагането на този закон. В чл. 7а, т. 1 от Наредбата е
3
предвидено задължение за лицата, които поддържат асансьори, да уведомяват писмено
ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато: асансьорите престанат
да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са
констатирани неизправности по чл. 10, ал. 1. От своя страна сред неизправностите по чл. 10, ал. 1
от Наредбата е тази в т. 14 - неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за
претоварване. Налице е бездействие на дружеството жалбоподател, изразяващо се в неизпълнение
на тези задължения по наредбата, въпреки че същото е било страна по действащ договор за
поддръжка на конкретния асансьор. Това е наложило асансьорът да бъде спиран от проверяващия
орган с цитирания ревизионен акт. Следователно нарушението е доказано по безспорен начин. Не
се приема тезата, че нарушението не може да се докаже без механично натоварване на асансьора,
тъй като показанията на свидетеля К. са категорични, че асансьорът е имал датчик, който при
задействане не функционирал, което било ясна индикация за неработещо устройство.
Доказани са всички елементи от фактическия състав на описаното в АУАН и НП
нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е ангажирана надлежно от наказващия
орган.
Съдът не констатира основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществените
отношения, които се охраняват от ЗТИП и специално Наредбата за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, са от съществено значение с оглед спецификата на тези
устройства и сериозната заплаха за живота и здравето на гражданите, която произтича от
неизправността им. Тези обстоятелства не могат да се игнорират при преценката за приложението
на чл. 28 от ЗАНН. В случая дружеството жалбоподател не е спряло от движение технически
неизправен асансьор, което представлява типично и съществено нарушение на правилата за
безопасност и не разкрива по ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от същия
вид. Нещо повече – жалбоподателят, с оглед специфичната си търговска дейност, е лице, на което е
вменена по-висока степен на грижа при подобни ситуации, поради което бездействието на
дружеството по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
При преценка относно наказанието, което следва да се наложи, настоящият съдебен състав
намира, че е обвързан от преценката на предходния състав на Районен съд Несебър, който е
определил наказанието в минимален размер от 100 лв. и не може да определи наказание в друг
размер. Това е така, тъй като след постановяване на предходното решение на Районен съд Несебър
не е последвала жалба от наказващия орган, а касационно производство е образувано само по
жалба на наказаното лице, вследствие на което с Решение № .... от 08.12.2022г. по к.н.а.х.д. №
..../2022г. по описа на Административен съд Бургас делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Районен съд Несебър. При тези данни е налице забрана за влошаване от настоящия
съдебен състав на положението на жалбоподателя и определяне на по-високо наказание от това,
определено от предходния съдебен състав. Тази забрана произтича от съществен принцип на
процесуалното право както в Република България, така и в Европейския съюз, познат с
наименованието „reformatio in pejus”. Този принцип е залегнал и в разпоредбите на чл. 221, ал. 2 и
ал. 3 от АПК, които дават правомощие на касационната инстанция (арг. от 63д, ал. 1 ЗАНН) да
отменя решението в неговата обжалвана част. Нещо повече – ЗТИП (респ. разглежданата Наредба
за безопасността на асансьорите) е приет във връзка с Директива 2014/33/ес на европейския
парламент и на съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на
държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори. Т.е. правото
на европейския съюз е изцяло приложимо към разглежданата област, свързана с асансьорите и
4
техните предпазни устройства. Процесуалният принцип „reformatio in pejus“ е трайно застъпен в
практиката на Съда на Европейския съюз (Решение на СЕС, голям състав, от 25.11.2008г. по дело
С-455/06, Решение на СЕС, голям състав, от 15.10.2014г. по дело С-331/13 и цитираните в т. 16 от
него). Като такъв този принцип следва да се съблюдава и от настоящия съдебен състав, особено в
производства, като процесното, касаещи приложението на транспонирани директиви, т.е. на
правото на ЕС. Настоящият съдебен състав е наясно с практиката на касационната инстанция,
обективирана в Решение № 704 от 26.05.2022г. по к.н.а.х.д. № .../2022г. по описа на
Административен съд Бургас, в която е залегнало разбирането, че дори и без жалба на наказващия
орган в частта, в която е отменено НП, касационната инстанция може да отменя съдебното
решение на въззивната такава (настоящата) и да потвърждава НП. Съдебният състав на Районен
съд Несебър обаче счита, че подобна практика не следва да бъде споделяна и следвана, тъй като не
зачита основен принцип на процесуалното право, залегнал както в позитивното право на
Република България, така и в правото на Европейския съюз, поради което намира, че принципът
„reformatio in pejus“ е изцяло приложим и след като делото е върнато за ново разглеждане, а при
предходното разглеждане в касационната инстанция не е имало жалба от наказващия орган, то не
може да бъде определян по-висок размер на санкцията от определения с Решение № ... от .....2022г.
по АНД № .../2022г. по описа на Районен съд Несебър.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 500 лв. на 100 лв., а в останалата част следва
да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
учреждението (тук следва да се направи разграничение между участвалия в производството
наказващ орган - заместник-председател на държавна агенция за метрологичен и технически
надзор по смисъла на чл. 61, ал. 1 ЗАНН и изискването при процесуално представителство
юрисконсултът да е от учреждението – чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН, при което е логично да бъде
упълномощен да извършва процесуално представителство от председателя на учреждението, както
е в случая). Наред с това юрисконсулсткото възнаграждение следва да бъде определено за две
инстанции – настоящата и касационната, разгледала к.н.а.х.д. № ..../2022г. по описа на
Административен съд Бургас, тъй като изричната разпоредба на чл. 226, ал. 3 АПК (а и указанията
в съдебното решение по цитираното дело) задължават настоящия съдебен състав да се произнесе и
за дължимостта на тези разноски. Учреждението е било представлявано от юрисконсулт и пред
касационната инстанция (пълномощно на л. 16 от к.н.а.х.д. № ..../2022г. по описа на
Административен съд Бургас). Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към който препраща чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този
текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната
Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган
следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. (т.е. общо за двете инстанции – 300 лв.).
Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването размера на наложената „имуществена
санкция“ от 500 на 100 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на
5
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв. (арг.
от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на
НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се
разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр.
е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се
присъди в полза на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. С., доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал.
1 от Устройствен правилник на държавната агенция за метрологичен и технически надзор вр. пар.
1, т. 6 от ДР на АПК.
По същите правила следва да се определят и дължимите на жалбоподателя разноски, като
пред настоящата инстанция са представени доказателства за платено възнаграждение в размер на
480 лв., а пред касационната – в размер на 400 лв. (общо 880 лв.). Посочените възнаграждение не
са прекомерни, тъй като по арг. от чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер
на 400 лв. (т.е. само едното възнаграждение го надхвърля и то с минимална разлика), а и делото се
характеризира с известна фактическа и правна сложност. Съразмерно на уважената част от
жалбата в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 704 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-12 от 27.01.2022г. на заместник-председател
на държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на жалбоподателя „Л.С.“
ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. ................. № 87, на основание
чл. 55, ал. 2 от ЗТИП, за извършено нарушение на чл. 7а, т. 1 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на „имуществената санкция“ от 500 лв. на 100 лв .
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
................. № 87, да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
БУЛСТАТ: .............., със седалище в гр. гр. С., р-н ...., бул. ............ №..., на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН, сумата от 60 лв., представляваща направени разноски – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция и по н.а.х.д. № ..../2022г. по описа на
Административен съд Бургас, съразмерно на потвърдената част от НП.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, БУЛСТАТ: ..............,
със седалище в гр. гр. С., р-н ...., бул. ............ №..., да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. ................. № 87, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
сумата от 704 лв., представляваща направени разноски - възнаграждение за един адвокат пред
настоящата инстанция и по к.н.а.х.д. № ..../2022г. по описа на Административен съд Бургас,
съразмерно на отменената част от НП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7