МОТИВИ ПО НОХД№1064/2018г по описа на ПОС.
Обвинението срещу Д.Б. *** е по чл.283а, т.1, предл.3, във вр. с чл.282,
ал.1 от НК за това, че в периода 22.04.2013г. – 22.05.2015г. в качеството й на длъжностно лице (до
04.02.2015г. – "главен експерт Общинска собственост", а след това до
22.05.2015г. – "главен експерт гори" към Община ***) не изпълнила
служебните си задължения за поддържане на актуална информация в Община *** за
сключени договори за наем на имоти – общинска собственост и плащанията на наем
по тях, като не съхранила на хартиен носител договор за наем от 22.04.2013г. на
недвижим имот – земеделска земя, общинска собственост – нива от 20 дка с
идентификационен номер ****, АЧОС 3025ч, със страни – Община *** и З.К.И. ***,
и не въвела информация за този договор в компютърната информационна система на
Община *** – софтуер "Акстър", модули "Имоти" и
"Наеми", с цел да набави за другиго облага – за съпруга й З.К.И.,
наемател по този договор, изразяваща се в неплащане на дължимата наемна цена от
500 лв годишно за срока на договора (от 01.10.2013г. до 30.09.2018г.), и от
това са могли да настъпят немаловажни вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на дължимата на Община *** наемна цена по този договор, като
извършеното престъпление по служба е свързано с даването под наем на общинска
собственост.
Представителят на ПОП поддържа обвинението, така както е повдигнато с
искане да бъде призната за виновна подсъдимата и се определи наказание лишаване
от свобода към средата на предвиденото в закона.
Подсъдимата лично и чрез процесуалния си представител изразява становище,
че не е извършила деянието и следва да бъде оправдана.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и повдигнатото обвинение,
намира за установено следното от фактическа страна:
През 2009г. подсъдимата Д.Б. ***, където била назначена със заповед №
ЧР-03-289 от 01.06.2009г. на кмета на Община *** на длъжност «Главен експерт
"Общинска собственост"». С последваща заповед № ЧР-03-44 от
04.02.2015г. на кмета на Община *** била преназначена на длъжност «Главен
експерт "Гори"». При встъпването й в длъжност «Главен експерт
"Общинска собственост"» подс.Б. се запознала срещу подпис с
длъжностната й характеристика, касаеща задълженията й по организиране на
дейността, свързА.с управлението и стопанисването на общински поземлен и горски
фонд (недвижими имоти – общинска собственост, извън регулация). Част от тези
задължения били: – съставяне на актове за земеделски земи и горски имоти –
общинска собственост и следене на движението им; – осъществяване на контакт и
съвместна дейност с кметовете на населените места относно отдаване под наем на
земите от Общински поземлен фонд и земите по чл.19 от ЗСПЗЗ; – извършване на
текущ контрол и санкции по чл.34 от ЗСПЗЗ; – подготовка на договорите за
отдаване на общински земи под наем и извършване на въводите; – разглеждане и
придвижване на постъпилите молби, жалби, сигнали и предложения; – подготовка на
информации, справки и анализи за Общински съвет – ***, Областно управление
"Земеделие и гори" и Териториално статистическо бюро – Плевен; –
изготвяне на справки и предоставяне на необходимата информация при поискване от
по-висши инстанции и други.
През 2009г. на администрацията в Община *** бил предоставен за работа
специализиран софтуер "АКСТЪР", разработен от Технически университет
– София. Софтуерът се състоял от четири модула "Акстър деловодство",
"Акстър каса", "Акстър общинска собственост (имоти)" и
"Акстър наеми". Същите били взаимно свързани и инсталирани на сървър,
находящ се в административния център за обслужване на граждани в Община ***.
Достъпът до инсталирания софтуер се осъществявал от клиентски работни места
(компютри, свързани в мрежата на Община ***), от нарочни служители, определени
за работа със съответния модул, с помощта на индивидуална парола и
потребителско име за всеки служител.
Със заповед № 162/21.04.2010г. кметът на Община *** определил служителите,
които следвало да въведат и поддържат в "АКСТЪР" базата данни за
имотите – общинска собственост. Съгласно тази заповед, за имоти – общинска
собственост извън регулация това следвало да прави подс.Д.Б. (л.118, папка № 5 от том ІІ на досъдебното
производство).
Със заповед № РД-09-426 от 11.10.2010г. на кмета на Община *** Л.Я. изрично
се вменявало като задължение на подс.Д.Б. да попълва деловодна информация в
софтуерните модули "Акстър имоти" и "Акстър наеми" относно
имотите – общинска собственост и сключените договори за наем и аренда на такива
имоти (л.119, папка № 5 от том ІІ на делото).
Съгласно така създадената организация, подс.Д.Б. въвеждала в съответните
модули на програмата "Акстър" актуална информация за сключените от
общината арендни и наемни договори и следяла за тяхното изпълнение (плащането
на наемната цена). Въвежданата от нея информация следвало да съответства на
тази от договорите в писмен вид (на хартиен носител), които съхранявала в
заключен шкаф, ключ от който притежавала само тя. Достъпът до софтуерния
продукт "Акстър" осъществявала с личен акаунт (потребителско име и
парола).
През лятото на 2014г. започнали да възникват проблеми при опитите на
различни граждани да платят задълженията си по сключени договори за наем или
аренда на земеделска земя – общинска собственост. Оказало се, че в програма
"Акстър" липсвала информация за такива задължения и договори.
След извършена проверка се установило, че от акаунта на подс.Д.Б. били
изтрити множество записи в програма "Акстър" на договори за наем и
аренда на недвижими имоти – общинска собственост, извън регулация.
Със заповед № РД-09-271/17.06.2014г. на кмета на Община *** било
разпоредено извършването на ревизия на регистрите и информационните носители на
имотите – общинска собственост извън регулация. Ревизията следвало да се
извърши от комисия, в състава на която била включена и подс.Д.Б.. Бил назначен
и резервен член в състава на комисията, който при нужда да замества Б., в
случай, че тя излезе в отпуск по време на ревизията (л.115, папка № 1 от заявителски материал по извършената предварително
проверка).
По време на ревизията били констатирани множество несъответствия и проблеми
по предмета на проверката й, които били отразени в констативни протоколи. Било
поискано съдействие от разработчиците на софтуера и с тяхна помощ били
възстановени над 40 записа на договори в "Акстър", изтрити на
различни предходни дати – 19.06.2014г., 30.06.2014г., 01.07.2014г.,
04.07.2014г., 09.07.2014г., 29.08.2014г., 05.09.2014г.
Преди приключването на ревизията, подс.Д.Б. излязла в отпуск, като предала
ключа за шкафа, в който се съхранявали в оригинал сключените договори за наем и
аренда, на С.З.Д. – началник Отдел "Общинска собственост" в Община ***.
При извършената проверка на предадените от подс.Б. договори на хартиен носител
за наем и аренда било констатирано, че липсват някои от тях, които фигурирали
като записи в "Акстър наеми".
Във връзка с горните констатации, свид.С.З. извършила справка в сайта на ДФ
"Земеделие" и установила, че недвижим имот – общинска собственост
извън регулация (земеделска земя, нива) с идентификатор **** е бил заявен за
подпомагане по СЕПП от З.К.И. – съпруг на подс.Д.Б.. За въпросния недвижим имот
не бил открит писмен договор за отдаване под наем или аренда, такава информация
липсвала и в "Акстър наеми".
От изисканата информация от ДФ "Земеделие" се установява, че З.К.И.
е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с
уникален регистрационен номер (УРН)****, като в периода 2009 – 2014г. е
кандидатствал за подпомагане по СЕПП с имот – нива № *****– 20 декара в
землището на гр.***. През 2014г., във връзка с изясняване принадлежности на
площи, декларирани със заявление за подпомагане от 20.03.2014г., на
17.11.2014г. З.К.И. е представил в ДФ "Земеделие" договор за наем на
земеделска земя, собственост на Община ***, от 22.04.2013г. За 2013 и 2014г. е
получил субсидии по Схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и Национални
доплащания на площ (НДП), както следва: за 2013г. – по СЕПП 940.62 лв и НДП
29.04 лв; за 2014г. – по СЕПП 885.54 лв и НДП 409.33 лв.
Изискана е информация от Служба по вписванията към РС-Никопол, от която се
установява, че има вписване на договор за наем на общински земеделски земи,
ползвани от З.К.И.. Получено е заверено копие от този договор, от което видно,
че той е бил сключен на 22.04.2013г., със страни – Община *** – наемодател и З.К.И.
– наемател. Предмет на наемното правоотношение били нива № ******в м.“***"
с площ 10.01.дка, нива № *******с площ от 10 дка и нива № *****с площ от 20
дка, в землището на гр.***. Срокът на договора е за 5 години. В Службата по
вписванията – гр***е бил регистриран на 23.04.2013г. (папка № 4, л.1-16 от досъдебното
производство), по саморъчно попълнено заявление от З.И.. В справката от
Службата е отразено, че на 31.10.2013г. е вписан "анекс/доп.споразумение към договор с нотариална заверка на
подписите (аренда, наем) с наемодател Община *** и наемател З.К.И., за
прекратяване на договора за аренда относно два от имотите" – с
посочени номера ******и ****З.И. реално въобще не е ползвал нивите с номера ******и
*******и не е кандидатствал за субсидии за тях.
Установено е, че имоти (ниви) с номера ******и *******са били предмет на
публичен търг, проведен на 29.10.2013г. в Община ***, съгласно Заповед №
РД-09-526/29.10.2013г. на Кмета на Община ***, за тях са били подадени оферти
от петима кандидати, като на първо място е класиран ЕТ „***– *** ***" (папка № 1 от том І – материали от
извършената предварително проверка).
За изясняване на обстоятелства е направено запитване до кмета на Община ***
(л.70, папка № 3 от том ІІ на
делото). Според полученият писмен отговор (рег.№1100-71-(1)/15.02.2017г.,
л.72, папка № 3 от том ІІ на делото), имоти №№ ******и *******са били
отдадени под наем на ЕТ „***– *** ***" с договор от 14.11.2013г., по който
наемателят заплаща дължимия наем, а за имот № *****няма сключен договор за
отдаване под наем или аренда за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. Представено
е също така копие от писмено заявление от З.К.И. от 01.10.2013г. (л.76,
папка № 3 от том ІІ на делото), с което искал да бъде прекратен по взаимно
съгласие договор от 02.04.2012г. за наем на общинска земя, която му била
отдадена след проведен търг. В заявлението е посочил, че договорът влиза в сила
на 01.10.2013г., но поради здравословни проблеми желае прекратяването му. Не е
посочена конкретната земеделска земя, за която се отнася договорът, не е
посочен и кога е бил проведен търг за нея.
Според отразеното във вписания договор за наем от 22.04.2013г., същият е
бил сключен след проведен търг на 02.04.2013г. и заповед за спечелил търг №
РД-09-149/04.04.2013г. В изисканият от Община *** заверен препис от тази
заповед (л.94, папка № 3 от том ІІ на делото) З.К.И. не е посочен като
спечелил търг за отдаване под наем на земеделска земя – общинска собственост.
Предмет на договора за наем били три ниви: № ******с площ от 10.001 дка, с акт
за частна общинска собственост (АЧОС) № 1723ч/01.06.2011г., № *******с площ от
10.000 дка, с АЧОС № 1724ч/01.06.2011г. №
*****с площ от 20.000 дка, с АЧОС № 3025ч/19.02.2013г. Наемната цена била
определена на общо 1000 лева годишно за трите имота. Срокът за заплащането й
бил определен от 01.04. до 30.04. предварително за следващата стопанска година,
а за първата вноска – при подписването на договора, по сметка на Общината.
Приложените скици на поземлени имоти били от 27.04.2009г. (за първите две ниви)
и от 14.02.2013г. (за третата нива) – дати, предхождащи както договора за наем,
така и вписаният в него търг.
От изисканата информация от разработчиците на софтуера "Акстър",
въведен в експлоатация в Община ***, се установява, че е извършвано вписване на
договор № 000000/22.04.2013г. за аренда на земеделска земя за имот – *****,
сключен със З.К.И.. Договорът е бил добавен от акаунта на подс.Д.Б. на
19.09.2013г., пет месеца след датата на сключване. На 27.09.2013г. договорът е
бил изтрит, впоследствие е бил възобновен на 03.07.2014г. и около две минути
след възобновяването му отново е бил изтрит, като всички тези операции са били
извършени от същия акаунт. От разработчиците на софтуера е предоставен
електронен носител (компактдиск) с регистрираните данни и извършените операции със софтуера за
периода 02.06.2014г. – 29.12.2014г. от потребителите в Община ***. Видно от
записаната информация, масовото изтриване на записи от "Акстър наеми"
е било извършено от акаунта на подс.Д.Б..
Направено е запитване до кмета на Община *** по конкретни въпроси, факти и
обстоятелства, констатирани при извършената ревизия. По заповед №
РД-09-271/17.06.2014г. на кмета на Община *** било разпоредено извършването на
ревизия на регистрите и информационните носители на имотите – общинска
собственост извън регулация (л.30-31,
папка № 4 от том ІІ на досъдебното производство). Според
полученият писмен отговор (рег.№1100-2131-(1)/03.08.2017г.,
л.32, папка № 4 от том ІІ на делото), имот № *****е бил отбелязан като ползван по договор за наем от
фирма "*****– Плевен. Първото отбелязване в регистъра на програма
"Акстър" за този имот и договор е било извършено от подс.Д.И. на
29.03.2012г. в 12:39:08 часа. След многократни промени в плана за плащане,
договорът е изтрит от същия потребител на 29.08.2014г. в 08:51:26 часа, чрез
достъп от компютъра на работното му място – ******Тези операции се потвърждават и от
получения отговор от софтуерна група "АКСТЪР" (л.65-70 от папка №
4 от том ІІ на делото), с допълнението, че документът е бил възобновен на
16.09.2014г. от същия потребител и от същия компютър.
По време на производство са събрани доказателства и за други нарушения и
пропуски на подс.Б. в работата й, които обаче са преценени /в обвинителния акт/като
нарушения на трудовата дисциплина и за които не е привличана към наказателна
отговорност (неправилно разделяне на имоти, несвоевременно актуване/деактуване
на имоти, неправилно оформяне на договори за наем и аренда, несъответствия в
предмета на договорите като обекти и наети площи, неотразяване на плащания по
договори и други подобни) С предизвестие № 9400-1334/20.04.2015г. Д.Б. била
освободена от заеманата от нея длъжност в Община ***.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.А.,
Л.Я., М.Т., А.Ц., Отнян О.П., П.П., И.А., М.Ц., С.З., И.Б., Е.П., Ана А., З.К.,
от изисканите и приобщени като писмени доказателства, от извършената
съдебно-счетоводна експертиза (папка № 2 от досъдебното производство), от
приложените характеристична справка и свидетелство за съдимост и др.
Преди да се даде отговор на въпроса
относно това дали деянието е извършено от подсъдимата и ако е, дали е налице
престъпление, е необходимо да се изложат някои теоретични бележки, базирани на
съдебната практика.
Съгласно т.1 от Постановление
№ 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г., Пленум на ВС „Длъжностното
лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия,
свързани с изискванията на службата и установени в нормативен
акт или акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление,
разпореждане и т. н.). Касае се до неизпълнени служебни задължения, т. е. за
бездействие по служба.
Съгласно горното постановление на Пленум на ВС съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК е осъществен, когато от посоченото поведение на
длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици. Вредните
последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се
изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и
интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране
на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на
авторитета и доверието на трудещите се в тях. При решаване на въпроса за
немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически
обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на
нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в колектива
и обществото и т. н. Въпросът за немаловажността на вредните последици трябва
да се изясни щателно и задълбочено по делото, защото се касае не само за
обективен признак, без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на
престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен
критерий между това престъпление по служба и редица административни,
дисциплинарни и други простъпки.
За осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК не е необходимо вредните последици да са настъпили
реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното
настъпване в бъдеще.
По принцип отговорността по чл. 282 НК може да възникне, ако визираната възможност за
настъпване на "немаловажни вредни последици" по ал. 1 или
настъпването на "значителни вредни последици" по ал. 2 се намират в
причинно-следствена връзка с инкриминираното от обвинителната власт
неправомерно поведение.
Квалифицираният състав по чл. 282, ал. 2 НК е осъществен, когато от
деянието са настъпили значителни вредни последици и тук от значение са вредните
последици от имуществен и неимуществен характер. Значението на вредните
последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за
учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за
стопанството като цяло, както и от степента на увреждане нормалното
функциониране на дейността на държавните органи или обществени организации,
сериозното накърняване на техния авторитет и решителното разколебаване
доверието на трудещите се в тях. Ако от деянието могат да настъпят значителни
вредни последици, но действително те не са настъпили, то следва да се
квалифицира по чл.
282, ал. 1 НК.
От субективна страна съставът на престъплението по служба - чл. 282 НК , се характеризира с два признака: а) пряк умисъл; б)
специална цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не
изпълнява определени свои задължения или че превишава властта или правата си.
Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни
вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК - че са настъпили
значителни вредни последици. Длъжностното лице не може да се оневинява с
обстоятелството, че и други са знаели за извършеното деяние, че е получило
съгласието на други лица от учреждението, предприятието или организацията. Такива
възражения са основателни само в случаите, когато е осъществено в изпълнение на
неправомерна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за
дееца престъпление.
Непредпазливото нарушаване или неизпълнение на служебните задължения или пък
превишаване на властта или правата може да бъде основание за административна
или дисциплинарна отговорност. Ако с такова деяние са причинени значителни
материални вреди, може да е осъществен съставът на някои от престъпленията по чл. 219, ал. 1 и 2 НК и др.
За субективната страна на престъплението по чл. 282 НК е типична и специална цел, която длъжностното лице
преследва - да набави за себе си или за другиго облага или причини другиму
вреда.
Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза и изгода. Касае се
за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице,
при което се набавя облага.
Под причиняване на вреда трябва да разбираме неблагоприятното изменение в
имотното състояние на другиго или морални вреди.
Преследваната облага или вреда може да бъде за сметка на държавното
учреждение, предприятие, организация или отделни граждани. /
Аргумент: Решение № 735 от 30.10.2007 г. на ВКС по н. д. № 545/2007 г., III н.
о.; Решение № 503 от
27.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1565/2014 г., III н. о., НК, Решение № 554 от
30.09.2005 г. на ВКС по н. д. № 1067/2004 г., I н. о., Решение № 441 от 29.10.2008 г. на ВКС по н. д. №
491/2008 г., III н. о., НК /
Относно чл.283а от НК.
Не може да се носи наказателна отговорност за вземането на участие в
колективни решения. Субект на престъплението по чл. 283а НК може да бъде само длъжностно лице, което по служба
реализира приватизационната сделка. Съставът
на чл. 283а НК е своеобразен състав на общото длъжностно
престъпление, когато престъпленията по чл. 282 и 283 НК са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда и т.н.. Конкретното обвинение
всъщност касае по-тежко квалифициран случай. Двата допълнителни признака са:
длъжностното лице осъществява определена правнорегламентирана дейност – даване
под наем, и второ, изпълнителното деяние - нарушаване или неизпълнение на
служебни задължения, превишаване на власт или права, както и използване на
служебно положение - да е свързано именно с тази правна дейност. Независимо от
обстоятелството, че в състава не е уточнено дали изпълнителното деяние трябва
да бъде свързано пряко или косвено с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда и т.н., следва да се приеме,
че се касае до пряка и непосредствена свързаност, защото изпълнителното деяние
трябва да се изразява тъкмо в тази правна дейност, в случая даването под наем. Субекти
на престъплението по чл. 283а НК могат да бъдат само
лицата, които по служба реализират даване под наем.
За съставомерността на деянието по чл.283а от НК не е достатъчно наличието
на длъжностно качество на субекта на престъплението. Необходимо е в това му
качество да е нарушил, не изпълнил служебните си задължения и да е превишил
правата си, така, както са му вменени съобразно заеманата длъжност, с цел да
набави за другиго имотна облага и от това да могат да настъпят немаловажни
вредни последици. Доколкото с престъплението по служба, регламентирано в чл. 283а НК, се засягат обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост, необходимо е наред с онези
обществени отношения, които гарантират нормалната дейност на държавните органи,
те също да са налице.
За отговорността по чл. 283а НК, освен условието дейността да е свързана с
приватизацията, продажбата, даването под
наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна,
общинска, кооперативна и собственост на юридически лица, не е достатъчно само
деецът да е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" НК и от действията му да настъпят значителни
вредни последици за държавата и за посочените по-горе лица. Не всяко нарушение
на длъжностно лице може да бъде определено като посегателство, засягащо
специфичната дейност на държавни органи.
Чл. 283а НК е своеобразен състав на общите длъжностни
престъпления по чл. 282 и чл. 283 НК. На практика чл. 283а НК се явява по-тежко квалифициран случай на общите
длъжностни престъпления по тази глава поради въведени от законодателя
допълнителни признаци/както се посочи по-горе/, свързани с трансформацията на
публична собственост след 1991 г.
Затова особеното в чл. 283а НК е, че нарушението, неизпълнението или превишаването
на служебните задължения или използването на служебното положение трябва да са
свързани с правно-регламентирани дейности, каквито са приватизацията,
продажбата, даване под наем или аренда и внасяне на
публична собственост в търговски дружества. /аргумент Решение № 367 от 9.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 996/2005 г., I н. о.; Решение
№ 1067 от 5.04.2006 г. на ВКС по н. д. № 501/2005 г., I н. о.; Решение № 230 от
11.07.2007 г. на ВКС по н. д. № 957/2006 г.,
НК, II н. о.; Решение № 461 от 17.12.2004 г. на ВКС по
н.о.х.д. № 95/2004 г., III н. о., /
На фона на изложените
по-горе теоретични бележки следва да се посочи конкретното обвинение в
настоящия казус, което е един от възможните варианти на престъплението по
служба. Обвинението по обвинителен акт по чл.283а, т.1, предл.3, във вр. с чл.282,
ал.1 от НК се състои в това, че
подсъдимата в качеството й на длъжностно
лице не изпълнила служебните си
задължения, с цел да набави за
другиго облага – за съпруга й З.К.И., наемател по договор, и от това са могли да настъпят немаловажни
вредни последици, изразяващи се в неполучаване на дължимата на Община ***
наемна цена по договор, като извършеното
престъпление по служба е свързано с даването под наем на общинска собственост.
Относно приложението на
чл.283а от НК в настоящия случай е необходимо да се има предвид, че за да е реализиран
състава на това престъпление е необходимо деянието да е свързано с даването под
наем на общинско имущество. Следва длъжностното лице да е нарушило задълженията
си по отдаване на общинско имущество под наем т.е. процедурата, която предхожда
сключването на договора по смисъла на чл.14 от Закона за общинската
собственост. За да не изпълни задължението си/каквото е обвинението/ следва подсъдимата
да има такива задължения, свързани с даването под наем. Не може да има
съмнение, че подсъдимата не е длъжностно лице, което има задължения, свързани с
даването на общинско имущество под наем. Нейните задължения са свързани с
регистриране, обработване и т.н. на наемните договори, което действително е
свързано с даването под наем, но не и по смисъла на чл.283а от НК. Съхраняването
на договорите на хартиен носител и правилното включване в софтуерната програма
на общината не е дейност свързана с даването под наем. Това е така защото с
чл.283а от НК законът охранява обществения интерес по даването на общинско
имущество под наем от гледна точка на процедурата по отдаване под наем, а не по
обслужване, отчитане на договорите, събиране на сумите по тях, което е
последваща дейност. Следва да се има предвид, че съгласно чл.46 от Закона за
нормативните актове наказателната отговорност се носи само според точния
смисъла на съответната норма, без възможност за разширително тълкуване. В
случая отговорност може да се носи само при нарушаване на процедурата по даване
под наем, а не и при нарушения последващи тази процедура, дори и свързани със
съответните наемни договори. Казано по друг начин – наказателната отговорност
обхваща само дейностите описани в чл.14 ал.2 от ЗОС по провеждане на търг,
конкурс или друг ред до сключване на договор за наем. Със сключването на
договора за наем приключват дейностите на съответното длъжностни лица, свързани
с отдаването под наем на общинско имущество. Казано по още един начин –
смисълът на чл.283а от НК е да защити обществените отношения /от неправомерно
посегателство/ по даване под наем, а не и обществените отношения, свързани със
събиране на наем. Казано по още един начин – чл.283а от НК има за задача да
гарантира законосъобразното даване под наем/на законово правилно определеното
лице и при определени нормативни условия/, а не събирането на сумите от наема,
което е последваща дейност.
На
фона на горното в настоящия казус чл.283а от НК е неприложим.
Относно обективната
страна на престъплението по чл.282 ал.1 от НК.
Тя се състои в общ план от два основни момента – неизпълнение на
служебни задължения и реалната възможност да настъпят
немаловажни вредни последици. Относно неизпълнение на служебните задължения
следва да се посочи, че действително договорът не е намерен на хартиен носител
в общината и е регистриран в програмата "Акстър" на 19.09.2013г. в 15:07:34 часа. Изтрит
е на 27.09.2013г., в последствие е възобновен и пак изтрит на 03.07.2014г.
Възобновен е на 10.03.2015г./виж справката на л.68 и 69 от папка 4 т.ІІ от
досъдебното производство/. Това означава, че тези служебни задължения не са
изпълнени, защото договорът следва да е налице на хартиен носител и не следва
да се изтрива от програмата. От доказателствата по делото, обаче не може да се
направи категоричен извод, че това неизпълнение е умишлено. Това е така защото
на първо място няма преки доказателства за извършване на действия от
подсъдимата в тази насока/че е унищожила договора, че го е изхвърлила и т.н./. Могат
да се правят предположения въз основа на това, че договорът засяга съпруга на
подсъдимата, но това е само предположение. Няма доказателства, които да сочат
умишлени действия от страна на подсъдимата както относно хартиения носител,
така и относно коректното попълване на
програмата. В тази насока се установява, че проблеми с договорите са възниквали
относно множество лица, а не само относно договора на съпруга на подсъдимата. От
показанията на св.Л.Я./***/ се установява, че имало около 400 изтрити записа,
застъпване, разделяне на имоти по време на работата на подсъдимата. В подобен
план са и показанията на св.М.Т./идвали са хора да плащат, но не са могли защото договорите не са
присъствали в системата/ и О.П., П.П., С.Д.. От показанията на тези свидетели се установява, че
подсъдимата е правила много грешки относно отразяването на имотите, като
грешките са били от всякакъв характер. Това
означава, че не е изключено както е правила грешки с другите договори, така да
е направила и по отношение на договора на съпруга й. На следващо място/и по съществено/ неможе да се направи категоричен
извод, че подсъдимата умишлено е скрила хартиения носител и не е регистрирала
надлежно договора в програмата защото съпругът й З.К.И. е подал писмено заявление от
01.10.2013г. (л.76, папка № 3 от том ІІ на делото), с което искал да
бъде прекратен по взаимно съгласие договор от 02.04.2012г. за наем на общинска
земя, която му била отдадена след проведен търг. В заявлението е посочил, че
договорът влиза в сила на 01.10.2013г., но поради здравословни проблеми желае прекратяването
му. Не е посочена конкретната земеделска земя, за която се отнася договорът, не
е посочен и кога е бил проведен търг за нея, но се установява от писмо
изх.№1100-113-/1//04.04.2019г. на л.102 от съдебното производство, че той други
договори с община *** за 2012-2013г. не е имал. Грешната дата от 02.04.2012г., вместо 22.04.2013г. е техническа грешка, защото З.И.
други договори за земеделска земя не е имал с общината. Освен това така както е
написана молбата/заявлението/ сочи на това, че искането е и за трите имота.
Това означава, че съответните длъжностни лица, на които е разпределено от кмета
на общината да се занимават с администрирането на договорите е следвало да
предприемат необходимото за отразяване на прекратяване на договорните
отношения. На следващо място, ясно се посочва в молбата, че става въпрос за
договор, който влиза в сила на 01.10.2013г. Последното означава, че волята на
молителя е повече от ясна и тя се отнася именно за единствения, сключен договор
между община *** и З.К.И. и това е договора на л.6-8 от папка 4 т.ІІ от
досъдебното производство.
На фона на горното, всъщност нарушението на подсъдимата се свежда до това,
че един договор/за който е
подадена молба за прекратяване по взаимно съгласие на датата, от която той би
следвало да влезе в сила – 01.10.2013г. – изрично посочено в част „V. Срок на
действие на договора“ от последния/ е изчезнал в хартиен вариант и не е обработван
правилно в програмата „Акстър“/не е трябвало да се изтрива, а да се отрази като
прекратен –виж показанията на св.А. на л.50 от делото/. Във връзка с последното
следва да се подчертае, че обвинението е само за имот № *****,
а съгласно отговора на Техническия университет – София,
научноизследователски сектор /на л.69
папка 4 т.ІІ от досъдебното производство/ „При регистрация на договорите за наем в АКСТЪР
НАЕМИ, операторът може да въведе подробна информация за имотите, които
договорът касае, но тази информация не е
задължителна за попълване.“ Това означава, че процесния имот № *****не е
било задължително въобще да фигурира в програмата, а само целия договор. За
последния, обаче се посочи по-горе е подадена молба/заявление за прекратяване
по взаимно съгласие/. Заявлението е резолирано от Кмета на общината „За С. З.“,
която е началник отдел „Общинска собственост“ към община ***. Това, че
резолюцията върху заявлението е поставено от кмета на общината се потвърждава от
последния/св.Л.Я./ и от показанията на св.А.А., който е предишен началник на
същия отдел, и на когото беше предявено заявлението – виж л.50 средата от
съдебното дело. Тази резолюция на кмета на общината би следвало да се приеме,
че означава приемане на заявлението за прекратяване на действието на договора
по взаимно съгласие. За да се приеме обратното би следвало да има резолюция с
отрицателно значение, а всъщност заявлението е разпределено на отдела за администриране.
В аспекта на раздел ІV от договора – Изменение и прекратяване на договора за
наем същият може да бъде прекратен по взаимно съгласие. При това положение се
стига до извода, че деянието не е реализирано от обективна страна относно реалната
възможност да настъпят немаловажни вредни последици. При прекратяване на договора не се дължи
съответен наем от наемателя и съответно сумата предмет на обвинението в размер
на 2500лв/пет по 500лв/ не се установява, да е дължима от З.И..
От показанията на последния се установява, че той е подал писмено заявление от 01.10.2013г. (л.76, папка № 3 от том ІІ на делото),
с което искал да бъде прекратен по взаимно съгласие договор за наем на общинска
земя, но твърди, че
е имал уговорка с „кмета“, че за процесния имот № *****/от 20дка/ иска прекратяване на договора от
следващата година. Мотивът му за това е, че го е заявил за субсидиране и вече
го е бил засял. Той също твърди, че е считал, че съпругата му/подсъдимата/ е
платила дължимата в този случай сума от 500лв. Няма причина да не се вярва на
показанията на този свидетел защото те определено не са в полза на
подсъдимата/въпреки, че са съпрузи/, защото с тези показания излиза, че
въпросното заявление е следвало да се приеме, че не е за прекратяване на
договора с общината изцяло, а частично, като остане в сила за една година и то
само по отношение на имот № *****/от
20дка/. От друга страна, обаче от показанията на св.Л.Я./кмет на общината/ не
се установява такава конкретна уговорка/не си спомня/ и това е разбираемо защото
той подписва много договори и се среща в служебно качество с множество лица.
Този свидетел посочва, че З.И. е отишъл при него и са разговаряли за
прекратяване на договора, но подробности не си с помня и дали има частично
прекратяване. При така установеното и при наличие на заявление за прекратяване
на договора за наем и то с поставена резолюция, с която се администрира
заявлението, следва да се приеме, че подсъдимата при обработката му е следвало
да отрази прекратяване на договора изцяло, а не частично. Това е така защото
нито в заявлението, нито в резолюцията на Кмета има изключване на някой имот
или коригиране на срока на договора. Дори да е имало уговаряне между З.И. и Л.Я.
в този аспект най-вероятно нещо не са се разбрали. Това е така защото ако
договорът остава да действа частично това би следвало да се отрази в
заявлението, а не да се резолира и съответно администрира и придвижва
заявлението за цялостно прекратяване на договора. В тази връзка в справката от Службата по вписвания е
отразено, че на 31.10.2013г. е вписан "анекс/доп.споразумение
към договор с нот.заверка на подписите (аренда, наем) с наемодател Община *** и
наемател З.К.И., за прекратяване на договора за аренда относно два от
имотите" – с посочени номера ******и ****Самият анекс, обаче не се
установява, за да може да се направи категоричен извод относно имот № *****/от 20дка/.
На фона на горното дори да се приеме, че подсъдимата е била наясно за
наличие на договореност между кмета на общината и съпруга й за оставане на
договора за наем в действие за една година и само за имот № *****/от 20дка/, то
пак документално пред нея е било резолирано от кмета на общината заявление за
пълен отказ от сключения договор. Тя не е имала право да отрази договора като
действащ изцяло или частично в обсъждания по-горе смисъл. Устни уговорки при
подобни договорни отношения/отдаване на недвижими имоти под наем/ няма как да
се отразяват и да ангажират нейни задължения за отчитане в програмата или
придвижване на информацията по договора към счетоводството и съответно събиране
на евентуално дължима сума от 500лв. Последната според т.4 от договора е била
дължима дори към датата на подписване на договора. Няма данни да е внесена, но
и се поставя въпроса какъв е размера на задължението, ако отпада договора за
два от имотите. В обвинението си прокуратурата е приела, че автоматично
задължението става на половина – от 1000лв на 500лв. Така или иначе от
поставената резолюция върху заявлението от 01.10.2013г. не става ясно дали
общината претендира въпросната сума или не по договора или приема, че отпадат
всички задължения за наемателя с подаване на заявлението. От подаденото
заявление и поставената резолюция на него може да се направи единствен извод и
това е, че отпадат всички задължения за наемателя с подаване на заявлението.
Относно това, че съпругът на подсъдимата е кандидатствал и получил за 2013 и 2014г. субсидии по Схемите за
единно плащане на площ (СЕПП) и Национални доплащания на площ (НДП), както
следва: за 2013г. – по СЕПП 940.62 лв и НДП 29.04 лв; за 2014г. – по СЕПП
885.54 лв и НДП 409.33лв следва да се уточни, че: Според писмо на ДФ“Земеделие“
изх.№02-150-1100/1041/19.03.2019г. за 2013г. З.К.И. не е единствения заявил
подпомагане по схемите и мерките на директни плащания. За тази година/2013/ за
същия имот *-***е отразен и друг бенефициент ******+. За 2014г. действително
съпругът на подсъдимата е единствен заявител за подпомагане. За кампания 2015г.
липсва информация за имот ******, което може да се тълкува, че не е заявен за
подпомагане, което съвпада с показанията на св.З.К.И.. Това сочи на
достоверност и на показанията на този свидетел, че този имот е ползван само за
една стопанска година. Това означава още един път, че дори да се приеме, че има
нарушение от страна на подсъдимата, то то се свежда до ощетяване на общината с
един наем от 500лв. Отделен е въпросът дали сумата от 500лв може да се приеме, че изпълва
понятието немаловажни вредни последици с оглед абсолютния й размер. Вярно е, че
по чл.282 ал.1 от НК това не е единствения критерии, защото се преценяват и
неимуществените вредни такива, но все пак ако се изходи от разпоредбата на
чл.218б от НК трудно би се приел извод за немаловажност на вредните последици.
Така или иначе не се установява да са могли да настъпят никакви вредни
последици в аспекта на всичко по горе. Фактът, че може би документално не са
доизяснени отношенията между община *** и З.К.И./от една страна са прекратени договорните отношения, а
от друга той заявява имота за подпомагане/ относно имот ******, не може да ангажира отговорността на
подсъдимата от обективна страна. /Аргумент в
насока липса на немаловажни вредни последици: Решение № 424 от 7.01.2009 г. на ВКС по н. д. №
375/2008 г., II н. о., НК – в решението се коментират вреди от 226 деноминирани
лв., което е четири пъти минималната работна заплата към 1998г. и лицето е
оправдано;/.
Освен горното повдигнатото обвинение срещу
подсъдимата, така както е описано в заключителната част на обвинителния акт и
дори в обстоятелствената, е несъставомерно. Казано по друг начин няма как
подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото обвинение. Това е така защото:
На подсъдимата с
обвинителния акт е вменено във вина престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК/с квалификация по чл.283а от НК/,
осъществено чрез "неизпълнение на служебните си задължения". Посочени
са такива задължения, представляващи извадка от длъжностната й характеристика
(приложена на л.3 - л. 5 от папка №2 от т.ІІ от досъдебното производство), без обаче нито в нея, нито в самия
обвинителен акт да е отбелязано от кой нормативен акт произтичат тези служебни
задължения. Постановление № 2/1980 г. на ППВС и нормата на чл. 282 от НК
изискват винаги нейният състав да бъде запълнен с конкретно съдържание - когато
деецът не изпълнява свои служебни задължения, то същите следва да произтичат от
нормативен акт или акт на обществена организация. Деянието на длъжностно лице
от категорията на подсъдимата би могло да засегне обществените отношения,
защитими от нормата на чл. 282, ал. 1 от НК, само ако то не е изпълнило свои задължения, които задължения на
длъжностни лица биха могли да бъдат очертани само от нормативен акт. Доколкото
в случая липсва посочването на такъв акт, то не може да се извърши преценка на
съставомерността на деянието. Позоваването
само на задължения, вписани в длъжностната характеристика, не е достатъчно за
описателно формулиране на престъпния състав по чл. 282, ал. 1 от НК, а е
необходимо да бъде установен и посочен този нормативен акт, въз основа на който
е приета длъжностната характеристика и са вменени определени служебни
задължения на подсъдимия. /Аргумент Решение № 735 от 30.10.2007 г. на ВКС по н.
д. № 545/2007 г., III н. о./.
Както е видно обвинението срещу подсъдимата е за
неизпълнение на задължения, визирани в длъжностната характеристика и издадени
заповеди на Кмета на община *** -заповед № 162/21.04.2010г. кметът на Община ***, с
която е определил служителите, които
следвало да въведат и поддържат в "АКСТЪР" базата данни за имотите –
общинска собственост. Съгласно тази заповед, за имоти – общинска собственост
извън регулация това следвало да прави подс.Д.Б. (л.118, папка № 5 от том ІІ на досъдебното производство) и
заповед № РД-09-426 от 11.10.2010г. на кмета на Община ***, с която се
вменявало като задължение на подс.Д.Б. да попълва деловодна информация в
софтуерните модули "Акстър имоти" и "Акстър наеми" относно
имотите – общинска собственост и сключените договори за наем и аренда на такива
имоти.
Нито в посочената
длъжностна характеристика, нито в цитираните заповеди има посочване на нормативен
акт, въз основа на който е приета длъжностната характеристика и са вменени
определени служебни задължения на подсъдимия. Единствено в заповедите е
посочената обща норма на чл.44 ал.2 от Закона за местното управление и местната
администрация, който гласи: В изпълнение
на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Тази норма, обаче не
регламентира задължения на съответните длъжностни лица, а определя формата, в
която кметът осъществява правомощията си. В длъжностната характеристика също
няма посочване на правното основание за съответните задължения, а само са
посочени два текста – чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.34 от ЗСПЗЗ. Първият текст е посочен
с оглед характера на земите и не създава конкретни задължения по длъжностната
характеристика, а вторият няма нищо общо с характера на обвинението.
На фона на горното подсъдимата е
обвинена в деяние, което е несъставомерно т.е. не е обявено от закона за наказуемо по смисъла
на чл.9 ал.1 от НК. Това се посочва защото в случая не става въпрос за
нарушаване на правата на подсъдимата с повдигнатото обвинение, защото няма как
да се наруши правото на защита с повдигане на несъставомерно обвинение. Казано по друг начин ще е налице нарушаване
правото на защита ако обвинението е неясно, но в случая то е ясно и конкретно –
нарушение на две заповеди и нарушение на длъжностна характеристика. Както
се посочи по-горе в т.1 от Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д.
№ 2/80 г., Пленум на ВС се посочва, че „Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения,
когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени
в нормативен акт или акт на обществена организация (правилник, наредба,
постановление, разпореждане и т. н.).“ Не може да има съмнение, че заповедите
на кмета и длъжностната характеристика не са нормативен акт по смисъла на
закона.
Относно субективната
страна на престъплението по чл.282 ал.1 от НК.
Липсата на обективната страна изключва възможността да се приеме, че е
налице субективната страна, но все пак следва да се посочи, че и такава не се
установява. Да, действително евентуално облага би настъпила за съпруга на
подсъдимата, така както се сочи в обвинителния акт от прокурора. Няма как да се
приеме, че подсъдимата е нарушила умишлено служебните си задължения и то с цел
да набави облага за съпруга си защото тя е изготвила подаденото от него
заявление, то в крайна сметка при нея следва да е администрирано и всъщност тя е
следвало да отрази договора като прекратен, а не да го изтрива/ако това въобще
е станало умишлено- виж показанията на св.И.Б., в които посочва, че лесно се
изтрива и може лесно да стане объркване вместо премахване от справката да се
даде изтриване./ Дали договорът е изтрит от програмата или прекратен е без
значение за крайния извод, че не се нанасят вреди защото сумата по договора не
се дължи. Относно изчезването на договора на хартиен носител също единствения
извод за умисъл е свързан с факта, че подсъдимата е съпруга на страната по договора.
Вярно е, че тя е следвало да го съхранява, но от друга страна няма причина да
го унищожава или изхвърля умишлено защото в аспекта на подаденото заявление и
резолюцията на Кмета З.И. вече не е имал задължения по този договор. Отделен е
въпросът, че няма преки доказателства и липсва комплекс от косвени
доказателства, който да сочи за единствения възможен извод, че подсъдимата е
унищожила или изхвърлила договора умишлено. Тук отново следва да се отбележи/отразеното
по-горе/, че и други договори са изчезнали, и други договори са били изтрити,
което сочи на лоша организация на работа и насока за дисциплинарна отговорност.
Всъщност основната причина в обвинителния акт да се открои договорът на З.
Димитров с общината от другите загубени и изтрити е фактът, че Димитров е
съпруг на подсъдимата. Да действително този подход не може да се оспори, защото
съпружеските отношения предполагат умисъл в подобни случаи, с оглед общия
интерес на двамата съпрузи. От друга страна, обаче липсата на преки доказателства
за умишлено унищожаване или изтриване на договора не може да се пренебрегне. В
крайна сметка няма как да се приеме, че обвинението е доказано несъмнено и от
субективна страна.
На фона на горното е налице предложение първо и последно на чл.304 от НПК
– „не се установи, че деянието е
извършено“ и „деянието не съставлява престъпление“ това
налага признаване на подсъдимата за невинна.
В горния смисъла следва подсъдимата Д.Б.И. да бъде призната за невинна в това, че в периода 22.04.2013г. –
22.05.2015г. в качеството й на длъжностно лице (до 04.02.2015г. – "главен
експерт Общинска собственост", а след това до 22.05.2015г. – "главен
експерт гори" към Община ***) не изпълнила служебните си задължения за
поддържане на актуална информация в Община *** за сключени договори за наем на
имоти – общинска собственост и плащанията на наем по тях, като не съхранила на
хартиен носител договор за наем от 22.04.2013г. на недвижим имот – земеделска
земя, общинска собственост – нива от 20 дка с идентификационен номер ****, АЧОС
3025ч, със страни – Община *** и З.К.И. ***, и не въвела информация за този
договор в компютърната информационна система на Община *** – софтуер
"Акстър", модули "Имоти" и "Наеми", с цел да
набави за другиго облага – за съпруга й З.К.И., наемател по този договор,
изразяваща се в неплащане на дължимата наемна цена от 500 лв годишно за срока
на договора (от 01.10.2013г. до 30.09.2018г.), и от това са могли да настъпят
немаловажни вредни последици, изразяващи се в неполучаване на дължимата на
Община *** наемна цена по този договор, като извършеното престъпление по служба
е свързано с даването под наем на общинска собственост, поради което и на
основание чл.283а, т.1, предл.3, във
вр. с чл.282, ал.1 от НК вр. чл.304 от НПК да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
На основание чл.190 от НПК разноските по делото следва да останат за
сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ДОКЛАДЧИК: