№ 1362
гр. Варна, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20233100501919 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. С. С.
чрез адвокат П. Г. срещу решение № 1065 от 30.03.2023 г., поправено с
решение № 2844 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1346 по описа за
2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е отхвърлен
предявения от въззивника срещу „Електроразпределение Север“ АД
осъдителен иск с правно основание член 79, алинея 1 от ЗЗД във връзка с член
82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 655,77 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпили на
24.09.2021 г. смущения в електрозахранването на собственото на ищеца
жилище - обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***,
находящ се в ***, което обезщетение е формирано като сбор от стойността на
дефектиралите вследствие на смущенията електроуреди в жилището, а
именно: 280 лева за кафемашина “Saeco Инканто”, 918 лева за пералня “WC
61251”, 369 лева за телевизор “Toshiba 32 LCD”, 110,77 лева за
видеорекордер, 80 лева за приемник „ТН 1007“, 449 лева за настолен
компютър „Delux“, 64 лева за рутер „TP – Link Archer A5“, 220 лева за
монитор „Philips 192E1SB“, 35 лева за Switch 5Port, 130 лева за уредба
„Samsung MAX-ZJ550“; както и е осъден С. С. С. да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД -Варна сумата от 100 лева за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 и
1
алинея 8 от ГПК; като решението е постановено при участие на трето лице-
помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Уника“ -
София.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се сочи, че първоинстанционният
съд е допуснал грешка, приемайки, че събраните по делото гласни
доказателства са неотносими към факта на аварията. Също така се счита, че
представеният от ответника неозаглавен документ е оспорен от въззивника,
което не е взето предвид при постановяване на решението. Иска се да бъде
отменено обжалваното решение, като се уважи изцяло предявеният иск.
Въззиваемата страна в отговора си на въззивната жалба е оспорила
същата. Сочи, че ищецът не е доказал конкретната причина за настъпването
на твърдените вреди, както и причинно-следствената връзка между аварията и
увредените електроуреди. Намира, че районният съд правилно е ценил
събраните доказателства, включително гласните, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка при спазване на логическите, опитните и научните правила.
Възразява против исканото събиране на доказателства, тъй като същите не са
нови и е налице преклузия. Иска се потвърждаване на атакуваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се сочи, че ищецът е в договорни отношения с
ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД и битов потребител
на електроенергия за собствения му електроснабден имот с клиентски № ***
и абонатен № ***, находящ се в ***. Твърди, че на 24.09.2021 г. имало
смущения в електрозахранването на обекта, в резултат от които били
увредени следните електроуреди в дома му: кафемашина “Saeco Инканто” на
стойност 280 лева, пералня “WC 61251” на стойност 918 лева, телевизор
“Toshiba 32 LCD” на стойност 369 лева, видеорекордер на стойност 110,77
лева, приемник „ТН 1 1007“ на стойност 80 лева, настолен компютър „Delux“
на стойност 449 лева, рутер „TP – Link Archer A5“ на стойност 64 лева,
монитор „Philips 192E1SB“ на стойност 220 лева, Switch Port на стойност 35
лева и уредба „Samsung MAXZJ550“ на стойност 130 лева. Излага, че на
27.09.2021 г. уведомил ответника за така претърпените вреди и била
извършена проверка, при която били описани повредените уреди, но било
отказано заплащане на обезщетение за тяхната стойност, понеже не бил
регистриран сигнал за авария или смущения от захранващия обекта
2
трафопост „Жилищни блокове К.“, извод „Вапцаров“, подстанция „Запад“.
Поддържа, че ответникът носи договорна отговорност за тези вреди, тъй като
същите са резултат от неизпълнение на задълженията му по член 14, точка 2 и
член 18 от ОУ за пренасяне през мрежата и съоръженията на електрическа
енергия, която да отговаря на изискванията за качество и безопасност.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по
член 131 от ГПК, с който оспорва основателността на иска. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните по повод
преноса на електрическа енергия до обекта на потребление, но счита, че не
носи договорна отговорност за претърпените от абоната вреди. В тази връзка
поддържа, че липсват данни за неизпълнение на договорните му задължения
към абоната, в това число и за подаване на електрическа енергия с отклонения
на напрежението извън допустимите +/-10 % съгласно показателите за
качество на електроснабдяването, издадени от ДКЕВР през месец юни 2004 г.,
или на електроенергия с показатели за качество, несъответстващи на БДС EN
5060/1999 „Характеристики на напрежението на електричеството, доставяно
от разпределителните системи“. Отделно възразява, че ищецът не го е
уведомил за вредите в предвидения в член 56, алинея 1 от ОУ тридневен срок.
Поддържа, че съставеният от негови служители констативен протокол от
28.09.2021 г. свидетелства единствено за наличието на повредени
електроуреди в обекта към момента на проверката, но не и за причината,
довела до повредата им. Освен това изтъква, че няма данни дали уредите са
били изправни преди тази проверка и дали изобщо са били включени към
електрическата мрежа. Оспорва също, че ищецът е собственик на част от
уредите, включително приемник „ТН 1007“, Switch 5Port, настолен компютър
„Delux“, монитор „Philips 192E1SB“, рутер „TP – Link Archer A5“ и уредба
„Samsung MAX-ZJ550“. Оспорва и причинно-следствената връзка между
описаното събитие и претърпените вреди. Оспорва иска и по размер. Счита,
че търсеното обезщетение е произволно определено на база цени за
закупуване на електроуредите, без данни за извършен ремонт на повредите и
неговата стойност, която би била релевантна за размера на обезщетението.
Конституираното трето лице-помагач на ответника „Застрахователна
компания Уника“ АД изразява становище за неоснователност на предявения
иск, като се присъединява към направените в отговора възражения. Оспорва
наведените от ищеца твърдения, включително и наличието на противоправно
действие или бездействие на „Електроразпределение Север“ АД, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца вреди.
Предявен е иск с правно основание член 79, алинея 1, предложение второ
от ЗЗД във връзка с член 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на неизпълнение на
договорните задължения на ответника. Основателността на иска е обусловена
от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
валидно възникнало договорно правоотношение между страните;
3
неизпълнение на договорните задължения на ответното дружество;
претърпени от ищеца имуществени вреди; наличието на пряка причинно-
следствена връзка между неизпълнението и вредите. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса /член 154, алинея 1
ГПК/ в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, на които основава своите искания. Поради това
ответникът носи доказателствената тежест да установи точното изпълнение
на договорните му задължения, респективно настъпили факти, които го
освобождават от отговорност.
Съставът на въззивния съд намира, че не следва да описва твърденията на
страните и събраните по делото пред първата инстанция доказателства,
доколкото няма нови наведени твърдения и доказателства, събрани по реда на
член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
тази му част.
Не е спорно, че страните са обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество до собствения на ищеца обект на потребление.
Съгласно разпоредбата на член 89, алинея 1, точка 2 и точка 4 от ЗЕ
операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да осигури
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия и да поддържа електроразпределителната мрежа,
обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с
техническите изисквания. В този смисъл са също и клаузите на член 14, точка
2 и член 18 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север“ АД. В член 21, алинея 1, точка 2 от ОУ са уредени хипотезите, при
които ответното дружество може временно да преустанови преноса на
електрическа енергия без предварително уведомление на ползвателите, сред
които и при повреди в електрическата мрежа или съоръжения по независещи
от дружеството причини. В тези случаи съгласно ОУ /член 21, алинея 2, член
51, алинея 4, точка 2 и член 51, алинея 7/ „Електроразпределение Север“ АД
не носи отговорност за причинените вреди. Отговорността на ответното
дружество за неизпълнение на договорните му задължения е изключена и при
предпоставките на член 51, алинея 1, точка 1-7 от ОУ, с изключение на
случаите, при които авариите са настъпили по вина на „Електроразпределение
Север“ АД, когато съществува опасност за здравето или живота на хора или
за целостта на електроенергийната система, при опасност от нанасяне на
значителни материални щети на системата, съответно на мрежата или на
ползвателите и други.
Електрическата енергия е вид стока, която трябва да бъде доставена на
потребителите с определено качество, което се характеризира с
непрекъснатост на захранването, поС.на честота, поС.на големина и
4
синусоидална форма на захранващото променливо напрежение. Всички
основни електропотребители са включени и се захранват от обща
електроенергийна система. Потребителите не могат съзнателно да влияят
върху честотата на захранващото напрежение.
Наличните СТИ, включително и на ищеца, не регистрират изменения на
напрежението. Единственият документ досежно работата на електрическата
мрежа е представеният от ответното дружество и приет по делото „Бюлетин
за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи ВН /високо
напрежение“ и СН /средно напрежение/“ за процесната дата. Тежестта за
доказване на доставена качествена услуга е на ответника, защото това е
негово задължението по договора - да достави електрически ток с показатели
за качество по одобрените правила на ДКЕВР и тази престация е
специфичната в правоотношенията им. Ответното дружество твърди, че е
изпълнило договора си, а това означава, че на процесната дата
електроенергията е отговаряла на нормативно определените показатели за
качество. Тежестта за доказване показателите на получената електроенергия
не е на ищеца. Показателите се доказват от извършилия услугата и се
преценяват чрез съпоставяне с одобрените от ДКЕВР. Първо
електроразпределителното дружество трябва да посочи и да докаже, че на
тези дати електроенергията е имала показатели, одобрени от ДКЕВР. В член
26 на Наредба № 3 от 09.06.2004 г.за устройството на електическите уредби и
електропроводните линии се посочва, че нормален режим на потребител на
електрическа енергия е режим, при който се осигуряват зададените стойности
на параметрите за неговата работа. Съгласно член 87 от наредбата, средствата
за измерване биват такива за търговско измерване /електромери/ и за
техническо /контролно/ измерване. Измерването на електрическите величини
става със стационарни средства за измерване, които биват показващи и
регистриращи /член 125/ и се разполагат в пунктовете за управление
/командни зали/ /член 127/, като с тях се измерва тока, напрежението, контрол
на изолацията, измерване на мощност, измерване на честота, измерване на
синхронизация /член 130-член 141/, тоест измерват се показателите за
качество. Следователно, след като има апаратура за измерване на
електрически величини в пунктовете за управление, то има техническа
възможност и ответникът разполага с информация за показателите на
електрическите величини, включени в показателите за качество на
електроенергията, която доставя, но такава информация не е представена.
Представените от него „Електроразпределение Север“ АД данни от бюлетин
за това има ли регистрирани аварии на процесната дата не обосновава извода,
че след като не е регистрирал авария и аварийно преустановяване на
електроподаването на 24.09.2021 г., не е имало токов удар и не е имало
показатели за качество извън нормативно допустимите. Напротив – от
разпитаните пред първата инстанция свидетели, чиито показания съдът цени
като преки, конкретни и безпротиворечиви се установява, че на 24.09.2021 г.
сутринта е имало токов удар, който свидетелите са регистрирали, като едната
5
свидетелка е била в съседна на ищеца къща, където „зарядното направо
изхвръкна от контакта“. Въз основа на горното съдът приема, че на
процесната дата доставяната от ответника електроенергия, ползвана от ищеца
като краен потребител, не е отговаряла на показателите за качество съгласно
ОУ на ответника и одобрените правила на КЕВР, в резултат на което
ответникът е нарушил задълженията си по договора - доставил е некачествена
услуга.
Следователно е налице хипотезата на ОУ и ответникът отговаря за
нанесените на ищеца имуществени щети в резултат на лошото изпълнение на
договора чрез доставяне на електроенергия, която не отговаря по показатели
за качество на действалия БДС. Увреждането им е настъпило в резултат на
некачествено електрозахранване. На въззивният съд е известно, че токовият
удар е кратковременно прекъсване на електрическото захранване, като след
прекъсването идва напрежение, различно от нормалното, в резултат на което
се получава късо съединение, водещо до аварии в електрическите уреди.
Вещото лице по приетата пред първата инстанция СТЕ е категорично, че
описаните повреди в електроуредите на ищеца са в резултат на токов
удар. Налице е пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на
договора от ответника и увреждането на посочените в исковата молба
електроуреди на ищеца.
Вещото лице по СТЕ е определило пазарната стойност на вещите към
датата на увреждането и тя е: кафемашина “Saeco Инканто” - 280 лева,
пералня “WC 61251” - 280 лева, телевизор “Toshiba 32 LCD” - 316 лева,
настолен компютър „Delux“ – 255 лева, монитор „Philips 192E1SB“ – 60 лева,
уредба „Samsung MAXZJ550“ - 130 лева. За останалите вещи /видеорекордер,
приемник „ТН 1 1007“, рутер „TP – Link Archer A5“ и Switch Port/, които са
свързани с доставката на интернет до дома на ищеца, вещото лице сочи, че
същите са подменени с нови от фирмата – доставчик на интернет.
Следователно предявеният иск е основателен за сумата от 1 321 лева и
следва да се уважи, а за разликата до претендираните 2 655,77 лева подлежи
на отхвърляне.
Поради направените изводи, атакуваното решение частично следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови ново в горния смисъл, а
частично - да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от ищеца и ответното дружество искания и
съобразно разпоредбите на член 78, алинея 1 и алинея 3 от ГПК всяка страна
следва да бъде осъдена да заплати на насрещната направените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски съобразно уважената, съответно
отхвърлената част от иска.
Ищецът е претендирал разноски, които за двете инстанции съобразно
представените списъци по член 80 от ГПК и доказателства за заплащане са в
размер на 964,65 лева. Общо дължимата от „ЕРП Север“ АДна ищеца сума за
6
сторени разноски пред двете инстанции е 479,82 лева.
Ответното дружество е претендирало заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като е било представлявано от юрисконсулт, на
основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК. При това положение и на
основание член 37 от Закона за правната помощ и член 23 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът намира, че сумата от 100 лева за всяка
инстанция отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
изхода на спора ищеца следва да заплати на ответника сумата от 100,52 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от
ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2844 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 1346
по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е
отхвърлен предявения от С. С. С. срещу „Електроразпределение Север“ АД
осъдителен иск с правно основание член 79, алинея 1 от ЗЗД във връзка с член
82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 321 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпили на 24.09.2021 г.
смущения в електрозахранването на собственото на ищеца жилище - обект на
потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в ***, което
обезщетение е формирано като сбор от стойността на дефектиралите
вследствие на смущенията електроуреди в жилището, а именно: 280 лева за
кафемашина “Saeco Инканто”, 280 лева за пералня “WC 61251”, 316 лева за
телевизор “Toshiba 32 LCD”, 255 лева за настолен компютър „Delux“, 60 лева
за монитор „Philips 192E1SB“ и 130 лева за уредба „Samsung MAX-ZJ550“;
както и в частта, с която е осъден С. С. С. да заплати разноски на
„Електроразпределение Север“ АД в размер на 100 лева; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс- сграда Е, да заплати на С. С. С. ЕГН ********** с адрес
в *** сумата от 1 321 /хиляда триста двадесет и един/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от настъпили на
24.09.2021 г. смущения в електрозахранването на собственото на ищеца
жилище - обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***,
находящ се в ***, което обезщетение е формирано като сбор от стойността на
дефектиралите вследствие на смущенията електроуреди в жилището, а
именно: 280 лева за кафемашина “Saeco Инканто”, 280 лева за пералня “WC
61251”, 316 лева за телевизор “Toshiba 32 LCD”, 255 лева за настолен
компютър „Delux“, 60 лева за монитор „Philips 192E1SB“ и 130 лева за уредба
„Samsung MAX-ZJ550“, на основание член 79, алинея 1 от ЗЗД.
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2844 от 08.08.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1346 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, в
останалата му обжалвана част.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника „Застрахователна компания Уника“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в град София - бул. „Тодор Александров“
№ 18.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс- сграда Е, да заплати на С. С. С. ЕГН ********** с адрес
в *** сумата от 479,82 /четиристотин седемдесет и девет 0,82/ лева,
представляваща сторени по делото пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски, на основание член 78 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. С. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на
„Електроразпределение Север“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-
сграда Е, сумата от 100,52 /сто 0,52/ лева, представляваща сторени по делото
пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски, на основание член 78 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8