Номер 338016.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 16.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502950 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на определение №261802/07.10.2020г., постановено по гр.д.
№12554/2020г. по описа на Районен съд - Варна, с което е повдигнат спор за подсъдност за
определяне на местно компетентен съд между Районен съд – гр. Варна и Районен съд – гр.
Шумен.
Окръжен съд-Варна е оправомощен да разреши спора за местна подсъдност между Районен
съд-Шумен и Районен съд-Варна, съобразно разпоредбата на чл.122, изр. 2 от ГПК, като по-
горен по степен съд на Районен съд - Варна, който е повдигнал спора за подсъдност с
цитираното по-горе определение.
По същество на спора за подсъдност:
Спорът за подсъдност е повдигнат от ВРС относно ч.гр.дело №1971/2020г. по описа на РС -
Шумен, прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС въз основа на изготвената справка за
постоянен и настоящ адрес на длъжника.
Районен съд - Шумен, приемайки, че е налице хипотезата на чл.411, ал.1 от ГПК, служебно с
определение от 07.10.2020г. е прекратил заповедното производство и изпратил делото на
Районен съд - Варна, с оглед на извършена служебна справка, видно от която постоянните и
настоящи адреси на длъжниците са в гр.Варна.
С определение №261802/07.10.2020г. РС-Варна е повдигнал спор за подсъдност по реда на
чл.122 от ГПК, въз основа на съображението, че с настоящото заявление се иска издаване на
заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка и
съответно местната подсъдност се определя по правилото на чл.105 от ГПК.
Настоящият въззивен състав счита, че компетентен да разгледа заявлението по чл.417
1
от ГПК е Районен съд - Варна поради следното:
Уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна и не е
обусловена от волята на заявителя. Касае се за специална, установена от закона подсъдност,
която не може да бъде дерогирана от страните и съда. За спазването й съдът следи служебно
– чл. 411, ал. 1 изр. 1-во ГПК.
В случая, видно от представената справка, постоянният адрес на длъжника е в гр.Шумен, а
настоящият - в гр.Варна. Съгласно чл.411, ал.1 от ГПК императивно определената
подсъдност в заповедното производство е по постоянен адрес на длъжника, а по заявление
срещу потребител – по настоящ, а при липса на настоящ адрес – по постоянен адрес на
длъжника. Въпросът в случая е дали длъжникът притежава качеството на потребител по
отношение на конкретното правоотношение.
Съгласно 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Разпоредбата
на чл. 113 ГПК дефинира местната подсъдност на искове от и срещу потребители като
изключение от общото правило на чл. 105 ГПК, поради което всички предпоставки от
фактическия й състав следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.
В случая като документ, от който произтича вземането, е представен запис на заповед от
17.09.2019г., от което следва, че предмет на заявлението са права, произтичащи от
абсолютна търговска сделка – запис на заповед, като няма твърдения за връзката му с друго
облигационно правоотношение. Според чл. 286, ал. 2 от ТЗ, изброените в чл. 1, ал. 1 от ТЗ
сделки са търговски, независимо от вида на лицата, което са ги сключили, а съгласно
разпоредбата на чл. 287 от ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете
страни, когато за едната от тях сделката е търговска. Въз основа на изложеното, с оглед
липсата на твърдения, че ценната книга е издадена за обезпечение на задължение по друго
облигационно правоотношение, няма основание да се признае на ответника качество
„потребител” по смисъл на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.113 ГПК, съответно не е налице
хипотезата на чл.411, ал.1, изр.2 от ГПК.
С оглед на горното съставът намира, че компетентен по отношение на заявлението по реда
на чл.417 от ГПК на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД срещу С.Т.С. - С., с пост. адрес в
гр.Шумен, е Районен съд - гр. Шумен.
Воден от горното и на основание чл. 122, изр. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
МЕСТНО КОМПЕТЕНТЕН по депозираното от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД заявление
по реда на чл.417 от ГПК срещу С.Т.С. - С., с пост. адрес в гр.Шумен, е Районен съд - гр.
Шумен.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд - гр. Шумен по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от т. 9, изр. последно от ТР от
9.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Препис от определението да се изпрати на Варненския районен съд за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3