РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 03.11.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа докладваното
от съдия Кръстева адм.дело № 119 по описа на АдмСЛ за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.
68 от ЗЗДискр.
Административното
дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 1417/30.03.2022 г. подадена от
„ВиК“ АД гр.Ловеч, ЕИК110549443, чрез адв. Н., против Решение №100/24.02.2022
г. на Комисия за защита от
дискриминация, постановено по преписка №78/2000 г.
С решението КЗД установява, че „ВиК"АД, гр. Ловеч,
представлявано от изпълнителния директор инж. Д.С., с адрес *** А, чрез
осъществено нежелано поведение по отношение на В.М.К., живущ ***, е извършило
дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 и т.3 от ДР
на ЗЗДискр. по признак „лично положение", под формата на „тормоз" и
„преследване". На основание чл. 80,
ал. 2, вр. чл. 4, ал.1 на „ВиК" АД, гр. Ловеч, представлявано от
изпълнителния директор инж. Д.С., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. На основание
чл. 47, т. 4 във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр. КЗД предписва на „ВиК"
АД, гр. Ловеч, представлявано от изпълнителния директор инж. Д.С., да отмени
решението си за отказ от включване във водопроводната мрежа на имот,
находящ се в с. Карлуково, обл. Ловеч, ул. „Железничарска" №8, собственост
на В.М.К., с цел спазване на забраната за дискриминация съгласно, чл. 4, ал.1 и
за реализиране на принципите, установени в чл. 2 и чл.6 от ЗЗДискр. във връзка
с чл. 6, ал.2, пр. 2 от Конституцията. На „ВиК" АД, гр. Ловеч е препоръчано
занапред да съобрази практиката си при предоставяне на услуги, така че да не се
стига до отказ за предоставянето им, свързан с признаците по чл. 4, ал.1 от
ЗЗДискр.
По делото е
представено заверено копие от административната преписка по издаване на оспорената
заповед.
Оспорващият
моли съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно.
Твърди се,
че е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което изводите на
органа са неправилни.
Според
жалбоподателя процесният имот, намиращ се в местността ЖП гара в землището на
с. Карлуково, общ. Луковит, с начин на трайно ползване - др. селищна територия,
е извън строителните граници на населеното място и по прилежащия терен (улица,
път) няма изградена разпределителна водопроводна мрежа, експлоатирана от
дружеството, от която да е възможно водоснабдяването му, при спазване
изискванията на чл. 7, чл. 12, чл. 13 и чл. 14 на Наредба №4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Изграденият северно от имота
водопровод Ф150 мм, е довеждащ. Включването на потребители, които са собственици
на имоти извън строителните граници на урбанизираните територии, се извършва
при условията на чл. 22, ал. 1 от Наредба №4/2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. А К. не бил изпълнил условията за присъединяване.
Твърди се,
че в решението не е обсъдено обстоятелството, че ВиК АД гр.Ловеч е посочило в кореспонденцията
със заинтересованата страна, че е
възможно водоснабдяване на имота, но при изпълнение на условията по чл. 22, ал.
1 от Наредба №4/2004 г.: проектиране и изграждане на ново водопроводно
отклонение по надлежния ред, а документи за такова проектиране и изграждане не
са подавани от заинтересованата страна.
Твърди се,
че няма по-неблагоприятно третиране на заинтересованата страна при сравними
сходни обстоятелства, поради което не е налице и дискриминация обусловена от
някой от защитените признаци.
Жалбоподателят,
представляван от адв.Н., претендира възстановяване на извършените деловодни
разноски.
Ответната
страна, Комисия за защита от дискриминацията, оспорва жалбата, не се
представлява пред съда в заседанието по съществото на спора.
Заинтересованата
страна В.М.К. се явява лично и с адв.Л.. оспорва жалбата.
Заинтересованата
страна Даниел С.,***, не се явява и не се представлява.
Заинтересованата
страна КЕВР гр.София се представлява от ю.к. Н..
Оспореният
акт е индивидуален административен акт, подлежи на оспорване по съдебен ред
относно законосъобразността, поради което жалбата е процесуално допустима.
Съдът, след
като прецени законосъобразността на обжалваните индивидуални административни
актове, с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и
доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна.
Според чл. 5
от ЗЗДискр. тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният
тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация,
както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Дефиниция на
понятията тормоз и преследване дава § 1 от ДР на ЗЗДискр.
Според т.1 "тормоз"
е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено
физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Според т. 3
"преследване" е: а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е
предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за
защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато
свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще
предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно третиране
на лице, отказало да дискриминира.
Съгласно чл.
47, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДискр. Комисията
за защита от дискриминация установява нарушения на този или други закони,
уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото
лице; постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и
възстановяване на първоначалното положение; налага предвидените санкции и
прилага мерки за административна принуда и дава задължителни предписания с
оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.
Производството
пред КЗД е започнало по жалба подадена на 28.02.2020 г. от В.М.К. *** (лист
10). В жалбата е посочва, че на 22.08.2018 г. К. *** къща с дворно място. След
покупката К. *** за прехвърляне на партидата на негово име, но получил отговор
от 20.09.2018 г., че в имота никога не е имало откривана партида, нито е
плащано за потребяване на вода, няма регистрирано присъединяване към селищната водопроводна мрежа и на
15.07.2018 г. е извършено прекъсване на незаконно присъединяване в имота.
Жалбоподателят е изложил твърдения, че в района има и други къщи, които са
водоснабдени, и спрямо него като собственик на имота се извършва репресия и
дискриминация, като му се отказва водоснабдяване на имота.
Прилага към
жалбата си документи, сред които копия от проект за типова дворна чешма от 1971
г. на името на В.П. В. и скици на имота.
С
допълнителна молба от 07.04.2020 г. К. е отстранил недостатъци на жалбата, като
е уточнил, че дискриминацията спрямо него
е в качеството му на собственик на недвижим имот, изразява се в
по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними сходни
обстоятелства, като посочва, че съседите му, посочени поименно, са
водоснабдени.
На
15.04.2020 г. е образувано производство по преписка № 78/2020 г. пред КЗД за
установяване на дискриминация по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. За образуваното производство са уведомени ВиК АД гр.Ловеч, директор на
ВиК АД гр.Ловеч и КЕВР гр.София.
В писмо от
17.06.2020 г. КЕВР представлявана от председател, е посочила, че не е надлежна
страна в производството.
С писмо от
22.06.2020 г. ВиК АД гр.Ловеч излагат обстоятелствата, въз основа на които
жалбоподателят счита, че спрямо него е налице дискриминация, но според
дружеството не е налице такава: К. е придобил недвижим имот, който е бил
незаконно присъединен към водоснабдяването и е извършено прекъсване на
водоснабдяването преди той да придобие собствеността. За този имот ВиК АД
гр.Ловеч никога не е имало открита партида и не са плащани количества вода. Липсват
данни в имота да е изградено сградно водопроводно отклонение, да е регистрирано
присъединяване към водоснабдителната мрежа и да е откривана партида. Сочи се,
че в местността не е налице разпределителна водопроводна мрежа. Съществува само
довеждащ водопровод, към който не е възможно присъединяване по реда на чл. 7,
чл. 12, чл.13 и чл. 14 от Наредба №4/2004 г. Съседните водоснабдени имоти са
такива от над 40 години, при друга нормативна уредба.
На
03.09.2018 г. К. е подал заявление за откриване на нова партида и преименуване
на партидата на имота му на негово име, но не посочва номер на предходна
партида на имота. ВиК АД гр.Ловеч е отговаряло на заявленията на К., като е
посочвало причините за невъзможността да се възстанови, прехвърли или открие
партида. Указано му е, че може по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредба №4/2004 г.
да се извърши временно присъединяване на имота, но след проектиране и
изграждане на водопроводно отклонение по съответния ред.
На
11.10.2021 г. е проведено открито заседание по преписката от състав на КЗД,
събрани са представените писмени доказателства, даден и ход по същество и
преписката е обявена за решаване. Представителят на КЕВР е направил пред
състава на КЗД искане КЕВР да бъде заличена като заинтересована страна по
преписката, тъй като няма отношение към присъединяването на абонати към
водопреносната мрежа и откриването на партиди. Искането е оставено без
уважение.
На
24.02.2022 г. е постановено Решение № 100 по преписка №78/2020 г. на КЗД, с
което е установено, че ВиК АД гр.Ловеч е извършило дискриминация по отношение
на К. по признак лично положение, под формата на тормоз и преследване, наложена
е имуществена санкция и е предписано на дружеството да отмени отказа си да
включи към водопроводната мрежа имота на К. и препоръчва в бъдеще ВиК АД
гр.Ловеч да съобрази практиката си по предоставяне на услуги с чл.4, ал. 1 от
ЗЗДискр.
По делото е
представена административната преписка по постановяване на оспореното решение.
Решението е
съобщено на ВиК АД гр.Ловеч на 07.03.2022 г. и е обжалвано пред съда.
Съдържанието
на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката
доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е
обсъдила обясненията и възраженията на страните. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е
осигурила в пълна степен правото на защита на страните.
Пред съда са
представени писмени доказателства за това, че в същата местност на землището на
с.Карлуково, извън населеното място, съществуват застроени поземлени имоти,
които са присъединени към водопроводната мрежа по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредба
№4/2004 г. с издадено разрешение за временно присъединяване.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и твърденията на страните, намира за установено следното по
конкретния спор:
Спорно по
делото е дали отказът на ВиК АД гр.Ловеч да възстанови водоподаването в имот
№119042 в землището на с.Карлуково, местн. Конска стъпка, да открие партида и
да преименува партида на името на В.М.К. за същия имот, представлява дискриминация
под формата на "тормоз" и „преследване“ по смисъла на ЗЗДискр. въз
основа на „лично положение“ спрямо В.М.К..
На първо
място, за да е налице тормоз, е необходимо наличие на поведение на ВиК АД
гр.Ловеч на основата на признак “лично положение“ на К., изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна,
обидна или застрашителна среда. А за да има "преследване", е
необходимо по-неблагоприятно третиране на лице в три хипотези: което е
предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за
защита от дискриминация; когато свързано с него лице е предприело или се
предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от
дискриминация; по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.
В оспореното
решение не е посочено административният орган коя от хипотезите на
„преследване“ по §1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. на преследване е приел, че е
налице.
Следва да се
отбележи, че отказът на ВиК АД гр.Ловеч от 20.09.2018 г. е постановен преди предявяване
на жалбата пред КЗД. Вторият отказ е постановен преди отстраняване на
недостатъците на жалбата пред КЗД, т.е. преди уведомяване на ВиК АД гр. Ловеч
за образуваната преписка пред КЗД.
Съдът счита,
че не е налице дискриминация под формата на „преследване“, тъй като и двата
отказа на ВиК АД гр.Ловеч са постановени и получени преди да бъде образувана
преписката пред КЗД.
На първо
място отказът не е адресиран до лице, което е отказало да дискриминира (§1, т.
3, б.“в“ от ДР на ЗЗДискр.).
Не доказано,
че свързано с адресата лице е предприело или се предполага, че е предприело или
ще предприеме действия за защита от дискриминация (§1, т. 3, б.“б“ от ДР на
ЗЗДискр.).
Нито са налице
доказателства, че ВиК АД гр.Ловеч към момента на постановяване на отказите е
имало информация, че адресатът на отказа от 20.09.2018 г. е лице, което е
предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за
защита от дискриминация (§1, т. 3, б.“а“ от ДР на ЗЗДискр.). Към момента на
отказа не е имало образувана преписка пред КЗД и ВиК АД гр.Ловеч няма как да е
постановило отказа си с оглед предприети действия от К. за защита от
дискриминация, за да бъде определен като „преследване“.
По делото е
представена преписката по искане за присъединяване на вътрешните инсталации от
07.02.2013 г. подадено от лицето Б.Н.Д., отнасящо се до съседен имот в същата
местност, по което е издадено разрешение за временно присъединяване на обекта
за ползване на вода до 0,4 куб.м. на ден за питейно-битови нужди.
Съгласно чл.
12, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи нови водопроводни отклонения се
проектират и изграждат при условията и по реда на ЗУТ.
Съгласно чл.
22, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., в редакцията към 2018 г., при
доказани възможности на водоизточника и на водоснабдителната система, към
довеждащите водопроводи могат да се включват допълнителни потребители -
собственици на имоти извън строителните граници на урбанизираните територии,
като условията за присъединяване се определят с договора за услугите В и К при
спазване изискванията на чл. 14.
Безспорно
е доказано, че на 15.07.2018 г. ВиК АД гр.Ловеч е извършило прекъсване на
нерегламентирано водоползване в имот извън регулация, находящ се в местността
Конска стъпка в землището на с.Карлуково, за който няма открита партида (лист
42).
На
27.08.2018 г. В.К. е подал искане за възстановяване на партидата и
възстановяване на водоподаването за имот на адрес с.Карлуково, жп Гара, ул.
Железничарска №8, който е придобил на 22.08.2018 г.
На
03.09.2018 г. К. подава ново заявление до ВиК АД гр.Ловеч за откриване на
партида и преименуване на партида за имот находящ се в с.Карлуково,
ул.Железничарска №8.
В отговор с
писмо от 20.09.2018 г. ВиК АД гр.Ловеч са уведомили К., че не могат да
възстановят партида и водоподаване за имота, тъй като в закупения от него имот
никога не е имало открита такава, не е осъществявано отчитане и разплащане на
потребявани услуги ВиК, а представеното от К. разрешително от 1971 г. от ОСП
ВиК Ловеч не доказва наличието на регистрирано присъединяване към селищната водопроводна
мрежа. Посочено е, че на 15.07.2018 г. е прекъснато установеното незаконно
присъединяване на имотната инсталация към напорен водопровод. Т.е. имотът е
придобит от К. без водоснабдяване.
На
28.02.2020 г. К. *** против отказа за възстановяване на водоподаването в имота,
посочен по-горе.
В отговор е
изпратено писмо от 13.03.2020 г. , в което за пореден път ВиК АД излага фактите
относно прекъсването на незаконно присъединяване в имота, липсата на откривана
някога партида, липсата на доказателства за регистриране на присъединяване към
водопроводната мрежа от праводателите му. В писмото е посочен редът за временно
присъединяване по Наредба № 4/2004 г. – проектиране и изграждане на
водопроводно отклонение по надлежния ред.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че решението на КЗД е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби. По-горе бе изложено становището на съда относно
наличието на „преследване“ по признак „лично положение“.
Относно
установената от административния орган дискриминация под формата на „тормоз“ по
признак „лично положение“ съдът счита за установено следното:
За да е
налице „тормоз“ на основа „лично положение“, е необходимо да е налице нежелано
поведение на основата на „личното положение“ на К., изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда.
Не са налице
данни по делото, че отказът на ВиК АД за възстанови несъществуваща партида в
имота и да възстанови водоснабдяването на имота, каквото никога не е било
осъществявано от ВиК АД съгласно закона, е бил именно с цел да се създаде
застрашителна среда за К..
Напротив, К.
е закупил имота неводоснабден. Т.е. в същото положение, в което той е останал и
след отказа на ВиК АД. Отказът на ВиК АД не е имал за резултат създаване на враждебна,
принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, защото всъщност не е
настъпила никаква промяна в статута и състоянието на имота, който К. е закупил
- той е бил и е останал неводоснабден.
Още преди К.
да закупи имота, ВиК АД е открило и прекъснало нерегламентирано водоползване в
обекта, за което не е имало нито регистрирано присъединяване, нито открита
партида, нито отчетени и заплатени количества вода.
С
императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Ал. 2
дефинира „пряка“ дискриминация - всяко по-неблагоприятно третиране на лице на
основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства
По смисъла
на ал. 3 на същата норма „непряка“ дискриминация е поставянето на лице или
лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са
носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно
третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от
привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата,
критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
В
разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието
"неблагоприятно третиране", а именно - всеки акт, действие или
бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо
друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят
лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно
положение в сравнение с други лица.
От анализа на
цитираните норми следва извода, че, за да е налице проява на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна,
така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице
или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
В този
смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определено
лице, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно
по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и
пряко причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината
за него, като при всички случаи следва да се изразява в някой признак по чл. 4,
ал. 1 от ЗЗДискр.
С оглед на
изложеното, за да се приеме в процесния случай, че ВиК АД гр.Ловеч е поставило
в по-неблагоприятно положение К. спрямо потребителите на услугата в същата
местност, то отказът на ВиК АД следва да се основава на сочения от КЗД признак
"лично положение" на засегнатото лице, както и да не е обективно
оправдано с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта да не са
подходящи и необходими.
В процесния
случай, от приетите по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира
за безспорно установено, че от страна на ВиК АД не е осъществено
по-неблагоприятно третиране по отношение на К. в сравнение с третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. По представената преписка за временно
присъединяване от 2013 г. (лист 170 и следващи) е видно, че лицето Б.Д.,
собственик на имот в същата местност, е изпълнил условията на Наредба № 4/2004
г. за проектиране и изграждане на водопроводно отклонение по надлежния ред,
поради което имотът му е бил водоснабден. Т.е. другото лице е изпълнило
изискванията на Наредбата и на ЗУТ.
Съдът не
споделя становището на КЗД, изразено в мотивите на решението, че отказът на ВиК
АД е обосновано с това, че К. е „некоректен“ клиент. Никъде в преписката не се
съдържа становище на ВиК АД, че отказът е основан на това, че К. има финансови
задължения към дружеството или има отношение към незаконното присъединяване,
което е било прекъснато.
В преписката
са налице достатъчно доказателства, че отказът на ВиК АД да възстанови
несъществувала партида и да открие партида за имота, без да са изпълнени
условията по ЗУТ за това, се основава на изискването за законност.
Възстановяване на партида е възможно, ако такава е съществувала. Не се
възстановява нещо, което никога не е било съществуващо. Доказателства за това
няма. Откриване на партида е възможно при условията по чл. 12 – чл. 15 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Не са представени никакви
доказателства това условие да е изпълнено от К..
Тежестта на
доказване е върху К.. Същият не е представил пред КЗД и пред съда доказателства
за по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица в сходни обстоятелства
– няма доказателства, че в същата местност са водоснабдени имоти, за които също
не е налице законно изградено присъединяване и липсва открита преди това
партида.
Наличието на
водоснабдени имоти в местността не означава, че спрямо неговия имот са налице
сходни обстоятелства. Няма представени доказателства за имоти, които са били
незаконно присъединени към водопроводната мрежа, без открита партида, без
регистрирано присъединяване, без отчитане и заплащане на потребление, на които
е прекъснато незаконното водоползване още преди лицето да придобие имота, и за
които по молба на лицето да е възстановена несъществувала преди това партида
или да е открита и преименувана партида, без да са представени документи за
законно присъединяване към мрежата на ВиК при условията и по реда на ЗУТ.
Следва да се
има предвид, че присъединяването към водопроводната мрежа е подчинено на строги
изисквания по ЗУТ и подзаконови нормативни актове, тъй като опазването на
качествата на питейната вода касае пряко здравето и живота на потребителите.
През местността, в която се намира процесния имот, минава единствено магистрален
водопровод, който е довеждащ до напорен резервоар, от който вече се разпределя
водата до отделните абонати по вътрешната мрежа (лист 127 - 143). Т.е.
включването на имоти към този водопровод следва да става при още по-засилен
контрол за спазване на правилата за това по ЗУТ.
Представените
от К. обяснителна записка, разрешително и проект на типова дворна чешма не
доказват законосъобразното изграждане на водопроводно отклонение в имота и
регистрирането му във ВиК по съответния ред през 1971 г. Липсата на
регистрирана партида във ВиК АД гр.Ловеч е безспорно доказана. К. не представи
по делото никакви писмени доказателства за заплащани суми за потребление на
вода от праводателя му на ВиК АД гр.Ловеч по открита партида.
Основно
изискване при преценката, има ли осъществена пряка или непряка дискриминация
спрямо лице на основата на заявения признак "лично положение", е да
се определи съдържанието на този признак.
Съгласно
специалната норма на чл. 9 от ЗЗДискр. страната, която твърди, че е жертва на
дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е
налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно
третиране не е нарушено.
В този
смисъл К. е имал възможност да представи доказателства в подкрепа на защитната
си позиция, както пред КЗД, така и в хода на съдебно-административното
производство пред тази инстанция.
Доколкото в
оспореното решение е прието от КЗД, че с отказа да се възстанови несъществуваща
партида, да се открие партида и тя да се преименува, е осъществена
дискриминация (неуточнено изрично дали пряка или непряка) по признак
"лично положение", следва да се определи съдържанието на „личното
положение“ като признак:
това трябва
да бъде значим, обективен, същностен и траен за личността белег, който
позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и
персонален/ обхват на закона. Допълнителни характеристики, които са временни и
случайни, не изпълват съдържанието на признака "лично положение".
Собствеността
върху имот, който не е водоснабден, без да са изпълнени условията по Наредбата
и ЗУТ за присъединяването му към водопреносната мрежа, не е същностна
характеристика за личността на К. и не попада в обхвата на признака "лично
положение".
От фактите
по делото не е видно да е налице присъщ на личността на К. белег, който да е
обусловил различното третиране. Сравнението от КЗД е направено с клиенти на ВиК
АД, собственици на имоти в същата местност, но с открити партиди, които са
спазили законовите изисквания за присъединяване и разкриване на партиди.
Неустановяването
в конкретния случай на релевантно, с оглед на целта на ЗЗДискр., съдържание на
защитения признак "лично положение", на който се е позовал
административният орган, прави оспорения акт незаконосъобразен и в тази част. Липсата
на защитен признак, носител на който да е заинтересованата страна К., лишава
твърденията на последния за дискриминация от съществен елемент на фактическия
състав.
В оспореното
решение не е дадена и правна квалификация на вида дискриминация – пряка или
непряка. Направено е подробно описание на изложеното от всяка от страните, на
правните норми, които КЗД приема за приложими, анализ на поведението на
страните и тълкуването му, което КЗД дава. Изложено е, че според КЗД
единствената цел на отказа на ВиК АД е да представи К. пред другите собственици
на имоти като длъжник, конфликтна личност, генерираща напрежение.
Тези изводи
на КЗД не се основават на събраните по преписката и по делото доказателства. В нито един от
представените по делото документи с преписката не се съдържат изявления в такъв
смисъл, нито отказът на ВиК АД е обоснован с наличието на некоректно поведение
на К. или неговия праводател. ВиК АД е описало в писмата си до К.
обстоятелствата, при които е установено незаконно водоползване в имота преди
той да го придобие, за да обясни защо е невъзможно да бъдат удовлетворени
молбите му да възстановяване на партида и откриване на партида и преименуване
на негово име:
– защото никога за този имот не е съществувала
партида, която да бъде възстановявана, и
-
защото няма
никакви доказателства за регистриране на
законосъобразно извършено присъединяване
на водопроводната инсталация в имота към водопроводната мрежа по реда на ЗУТ
или по реда на ЗТСУ (отм.) преди това, за да се открие партида на собственика.
От
изложените пестеливи съображения в решението по никакъв начин не може да се
приеме за обоснован приетия за установен защитен признак "лично
положение", на основа на който да е извършено твърдяното от КЗД
дискриминационно нарушение.
Поради липсата
на легална дефиниция на признака "лично положение" следва във всеки
конкретен случай съдържанието му да бъде установявано и доказвано. Както
по-горе беше посочено, различното третиране трябва да е свързано с притежавани
или придобити лични качества или вътрешно-присъщи признаци на личността, за да
се приеме, че се включва в законово защитения признак "лично
положение". В процесното решение обаче не са обективирани каквито и да
било данни за някакви личностни качества и особености на К., които да са
обусловили различно отношение спрямо него от страна на ВиК АД гр.Ловеч по
признак "лично отношение".
Субективното
усещане на лицето, че спрямо него е осъществено нежелано поведение, не е
достатъчно, за да се приеме, че по отношение на К. е осъществен
"тормоз" и „преследване“ по признак "лично положение" по
смисъла на разпоредбата на § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗЗДискр. от страна на ВиК АД гр.Ловеч, а е
необходимо да бъдат установени материалноправните предпоставки за квалифициране
на сочените действия като дискриминационни, каквито установявания липсват по
делото.
Мотивите са
задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на
направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата
от значение за случая – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 66, т. 2 от
ЗЗДискр., а липсата им възпрепятства възможността да се прецени кои са
фактическите основания за издаването на акта и дали попадат в хипотезата на
приложената от административния орган правна норма.
По
изложените съображения съдът счита, че издаденият административен акт е
незаконосъбразен, поради противоречие на материално-правните норми. Следва да
бъде уважена предявената жалба, като бъде отменено изцяло оспореното решение,
тъй като поради недоказаност на извършена дискриминация чрез осъществен
"тормоз" и „преследване“ по признак "лично положение",
незаконосъобразно наложена се явява и имуществена санкция на дружеството, както
и предписанието да се отмени отказа за включване във водопроводната мрежа на
имота и препоръката дружеството да съобрази практиката си занапред.
За пълнота
на изложението следва да се има предвид, че конституирането на КЕВР от
административния орган като заинтересована страна по преписката е неправилно.
КЕВР няма никакво отношение към производството по присъединяване на нови
клиенти към водопроводната мрежа. Следва да се заличи като заинтересована
страна КЕВР, която е била конституирана в производството пред административния
орган и пред съда на основание чл. 152, ал. 3 от АПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 1000 лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд,
шести административен състав,
Р Е Ш И:
ЗАЛИЧАВА
като заинтересована страна по делото Комисия за енергийно и водно
регулиране гр.София.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Решение №100/24.02.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка
№78/2000 г., с което се установява, че „ВиК"АД, гр. Ловеч, представлявано
от изпълнителния директор инж. Д.С., с адрес *** А, чрез осъществено нежелано
поведение по отношение на В.М.К., живущ ***, е извършило дискриминация по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с §1, т.1 и т.3 от ДР на ЗЗДискр. по
признак „лично положение", под формата на „тормоз" и
„преследване", на основание чл. 80, ал. 2, вр. чл. 4, ал.1 на „ВиК"
АД, гр. Ловеч, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 47, т. 4 във връзка
с чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр. КЗД предписва на „ВиК" АД, гр. Ловеч да отмени
решението си за отказ от включване във водопроводната мрежа на имот, находящ се
в с. Карлуково, обл. Ловеч, ул. „Железничарска" №8, собственост на В.М.К.,
с цел спазване на забраната за дискриминация съгласно, чл. 4, ал.1 и за
реализиране на принципите, установени в чл. 2 и чл.6 от ЗЗДискр. във връзка с
чл. 6, ал.2, пр. 2 от Конституцията, и
на „ВиК" АД, гр. Ловеч е препоръчано занапред да съобрази
практиката си при предоставяне на услуги, така че да не се стига до отказ за
предоставянето им, свързан с признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация
гр. София,
бул. "Драган Цанков" № 35 да заплати на „ВиК“ АД гр.Ловеч,
ЕИК110549443, сумата от 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща сторени по делото
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез АдмСЛ пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
Административен
съдия: