Определение по дело №1152/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1953
Дата: 1 юли 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501152
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№________________

гр. Варна,      2019г

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 1.07.2019 в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д.№ 1152 по описа за 2019г на ВОС, съобрази:

 

        Производството по делото е след постановено решение от ВКС № 107/18.06.2019 по гр.д.№ 2624/2018, с което е отменено решението на ВОС-ІІІс-в № 467/19.03.2018г по в.гр.д.№ 2828/2017г в частта му, с която е отменено решението на ВРС-ХІVс-в № 4204/19.10.2017г по гр.д.№ 5295/2017г за определения между Л.Т. и детето Димитър Т., род.***г, режим на лични отношения и за определяне на нов: всяка първа и трета седмица от месеца от 9ч в събота до 17ч в неделя, с преспиване, петнадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като детето се взема и връща от и в дома на майката, и в частта на въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Димитър на майката Р.Т., и местоживеенето на детето е определено при майката, и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на бащата Л.Т. да заплаща в полза на детето Димитър чрез неговата майка и законен представител Р.С.Т., месечна издръжка в размер на 150лв, считано от влизане в сила на решението, на падеж пето число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, и вместо него бащата е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300лв, считано от влизане в сила на решението, на падеж 5-то число от месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката, като в посочените част делото е върнато .на въззивния окръжен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав.

        С решението на касационната инстанция е прието, че поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила бащата на детето не бил изслушан и от двете инстанции, за да се преценели личните му качества и възможностите му да упражнява РП спрямо детето Димитър; не били събрани данни за мястото, условията и средата, при които детето щяло да пребивава, може ли бащата да разчита на помощ от други лица при ежедневната грижа за детето; как ще бъдат обезпечени правото на образование и медицинска грижа на детето с оглед възрастта и здравословното му състояние; как ще бъдат обезпечени социалните му права, както и всички други относими обстоятелства, подробно указани от съда за установяване чрез доклада на социалната служба по отношение на майката.

Посочено е още, че не са били събрани и данните, за които е била допусната психологическата експертиза.

Във връзка с изложеното са дадени задължителни указания за изясняването на делото от фактическа страна чрез попълването му с доказателствен материал, а именно: да бъде изслушан бащата и да бъдат събрани доказателства във връзка с предоставяне упражня ването на РП, както и за издръжката.

 

Въззивният съд е сезиран с подадената от Л.Д.Т. въззивна жалба вх.№ 65350/13.11.2017 срещу решението на ВРС-ХІVс-в 4204/19.10.2017г по гр.д.5295/2017, с което е предоставено упражняването на родителските права за детето Димитър Любомиров Т., род.***г, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия на майката Р.С.Т. ЕГН ********** и е определено местоживеенето на детето при нея.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е изследвал родителския капацитет на родителите, а също така нямало становище от Отдел „Закрила на детето“, което било задължително съгласно ЗЗДт.

Моли за отмяна решението на РС и постановяване на ново, с което упражняването на РП по отношение на детето да се предостави на него.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата по жалбата Р.С.Т.  е депозирала писмен отговор със становище за основателност на жалбата, доколкото в нея се съдържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като РС се е произнесъл по РП , без да изследва релевантните за това факти.

Същевременно се твърди, че майката е родителят, притежаващ необходимия родителски капацитет и качества за отглеждането и възпитанието на детето с оглед неговата възраст и затова  решението на ВРС в тази част не следва да бъде отменяно.

 

Подадена е и насрещна въззивна жалба от Р.С.Т. вх.№ 66175/15.11.2017 срещу същото решение на РС в частта му, с която е обявена нейна брачно вина за разстройството на брачните отношения; определените мерки за лични отношения на малолетното дете Димитър и размера на дължимата от бащата издръжка, като моли за отмяната на решението като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че при постановявани на решението си РС е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила /чл.146 ГПК/ във връзка с доклада по делото и събиране на относимите за спора доказателства довели да неправилно приложение на закона.

Искане за обявяване на брачна вина за разстройството на брака е отправено само от Р.С.. Не е вярна констатацията на съда, че липсвали доказателства решението на английския съд да е влязло в законна сила, както и че било окончателно. Тъкмо обратното е и това следва от изрично посоченото в т.8 от диспозитива на решението „тази заповед е окончателна“.

Освен това, ВРС за първи път в решението си е посочил, че има международна компетентност и следвало да отмени хода по същество, да запознае страните с тази своя компетентност, като им укаже необходимостта от събиране на доказателства, необходими за произнасянето му.

Моли въззивния съд, ако приеме, че следва да се произнесе по въпроса за УРП, РЛО на бащата с детето, размера на издръжката, да укаже на страните възможността да предприемат тези процесуални действия относими за делото, които са пропуснати да извършат в първата инстанция.

Моли за приемане като доказателства по делото договор за наем, удостоверение за настоящ адрес на майката и детето и да се допуснат гласни доказателства чрез разпит на един свидетел за установяване на отношенията на детето с неговия баща и полаганите грижи от майката за детето.

Л.Т. е депозирал отговор на НВЖ, с който оспорва същата като неоснователна.

Отправя искане за допускане на съдебно-психологическа експертиза с посочените в неговия отговор въпроси, както и за допускане до разпит един свидетел за установяване на отношенията на бащата и детето, а също и между майката и бащата, привързаността и желанието на бащата да полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитанието на детето; родителските качества на бащата.

 

По отношение международната подведомственост.

От данните по делото е видно, че към датата на депозиране на ИМ детето от Димитър, 6год., живее повече от 10 месеца в Република България със своята майка Р.Т.. При това положение обичайното му местопребиваване е България. Затова правилно ВРС е приложил чл.12 на Преамбюла на Регламент № 2201/2003, уреждащ правилата за компетентност. Същите, на първо място, са съобразени с интереса на детето и с критерия близост, което означава, че компетентността е на съда по обичайното пребиваване на детето в държава-членка на ЕС.

След като е преценил отсъствието на предпоставки за прилагане на чл.9 чл.10 и чл.12 от Регламент № 2201/2003 съдът е намерил, че е компетентен да се произнесе по исковете, квалифицирани по националното право на сезирания съд като такива за родителски права и местоживеене на детето, режима на личните отношения на детето с неговия баща и дължимата от бащата издръжка в полза на детето.

Тъй като съдът има задължението да следи за компетентността си, настоящият въззивен състав намира, че няма промяна в това отношение и делото е подведомствено на българския съд

 

Следва да се отбележи, че исковата молба е подадена от Л.Д.Т. с искане за прекратяване на брака  чрез развод, без съдът да се произнасян по въпроса за вината. В ИМ ищецът е признал, че детето се отглежда от майката и не е предявил небрачен иск за предоставяне на РП. Такова искане е било отправено едва след произнасянето на РС, обективирано във въззивната му жалба.

 

Спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху упражняването на родителските права по отношение на детето Димитър, определяне на лични отношения с другия родител и дължимата от последния месечна издръжка.

Съобразно дадените от ВКС задължителни указания за изясняването на делото от фактическа страна чрез попълването му с доказателствен материал, като следва да бъде изслушан бащата и да бъдат събрани доказателства във връзка с предоставяне упражня ването на РП, както и за издръжката. С оглед на това въззивният съд е необходимо да извърши следните процесуални действия:  

Да бъде задължен въззивникът-ищец, на осн.чл.176 ГПК, да се яви лично в с.з., за да отговори на поставени от съда въпроси относими към предмета на спора, а именно: за мястото, условията и средата, при които детето би пребивавало във Великобритания; къде и какво работи бащата и какви доходи получава; къде живее и при какви условия; разчита ли на помощ от други лица при ежедневната грижа за детето и на кого; как ще бъдат обезпечени правото на образование и медицинска грижа на детето с оглед възрастта и здравословното му състояние; как ще бъдат обезпечени социалните му права.

Да бъде указано на въззивника, че следва да представи писмени доказателства за местоработата си и доходите си с легализиран превод.

Да бъде допусната СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача, вещото лице, след като извърши обследване на детето, майката и бащата, да отговори на следните въпроси: какъв е родителският капацитет на всеки от родителите и кой от тях би бил по-пригоден да обгрижва детето ежедневно предвид неговата възраст, потребности, интереси и здравословно състояние, какво е отношението на всеки от родителите към детето и на детето към всеки един от тях; има ли данни за наличие на синдром на родителско отчуждение и в каква степен.

С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, въззивният съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ЗАДЪЛЖАВА въззивника-ищец, на осн.чл.176 ГПК, да се яви лично в с.з., за да отговори на поставени от съда въпроси относими към предмета на спора, а именно: за мястото, условията и средата, при които детето би пребивавало във Великобритания; къде и какво работи бащата и какви доходи получава; къде живее и при какви условия; разчита ли на помощ от други лица при ежедневната грижа за детето и на кого; как ще бъдат обезпечени правото на образование и медицинска грижа на детето с оглед възрастта и здравословното му състояние; как ще бъдат обезпечени социалните му права.

ЗАДЪЛЖАВА въззивника да представи писмени доказателства за местоработата си и доходите си с легализиран превод.

ДОПУСКА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача, вещото лице, след като извърши обследване на детето, майката и бащата, да отговори на следните въпроси: какъв е родителският капацитет на всеки от родителите и кой от тях би бил по-пригоден да обгрижва детето ежедневно предвид неговата възраст, потребности, интереси и здравословно състояние, какво е отношението на всеки от родителите към детето и на детето към всеки един от тях; има ли данни за наличие на синдром на родителско отчуждение и в каква степен.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 300лв, вносим от Л.Т. в едноседмичен срок от съобщението, с представяне на доказателства за това в същия срок. 

Вещото лице ще бъде определено от съда в зарито заседание след представяне на доказателства за внесения първоначален депозит.

 

УКАЗВА на въззивника, че същият следва да осъществи контакт  и да се яви пред вещото лице за извършване на обследването му не по-късно от десет дни преди датата на с.з., за което да уведоми съда и вещото лице за координирането на действията на участващите в съдебното производство лица.

 

ОТПРАВЯ предупреждение към въззивника Л.Т., че в случай на непредставяне на доказателства за внесения депозит и/или неявяването му в указания срок пред вещото лице, както и неявяването му пред съда, допусната СПЕ ще бъде отменена и делото – решено при наличния доказателствен материал.

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2019г от 14.30ч, за които дата и час да се призоват страните, като въззивникът Л.Т. – чрез неговия процесуален представител адв.Д.А. от Добричка АК с вписване в призовката дадените от съда указания

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: