Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в
публично заседание на 15.08.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.3940/17г.
за да се произнесе, взема предвид:
Производството
по реда на 127а ал. 2 във вр. с ал. 1 от
СК.
Подадена
е молба от П.Д.Я. против Х.С.Е., в която се твърди, че с молителката и
ответника по молбата имат дете З.Х.Е., родена на *** г. с ЕГН **********.
Молителката твърди, че след раждането на детето бащата е останал около две
седмици с тях, след което ги е напуснал и трайно се е дезинтересирал от
всякаква грижа за детето – не го е виждал, чувал по телефон, не е плащал
издръжка или се е интересувал от него п одруг начин. Сочи, че с решение от
16.05.2011г. постановено по гр.д.26F7408/10 г. на РС Панков/Вайсензее в
гр.Берлин упражняването на родителските права са и предоставени на нея.
Молителката твърди, че с детето са трайно установени в Република Германия,
където детето учи в основно училище в гр. Берлин. Твърди, че не иска да загуби
връзките си с близките от България и желае
да може свободно да си идва и да се завръща в Германия заедно с детето
ми. Твърди, че ответникът се е установил
да живее в САЩ, невъзможно и е да установи какъвто и да е контакт с него, за да
даде необходимото по закон нотариално заверено съгласие за напускане на
страната от детето. Моли съда да постанови решение, с което да разреши детето З.Х.Е.,
родена на ***г., с ЕГН ********** да пътува извън пределите на страната - до
Република Германия, многократно и до навършването на пълнолетие, без съгласието
на бащата Х.С.Е., ЕГН **********, придружавано само от другия родител-майката П.Д.Я.,
ЕГН **********, или с нейно съгласие, претендира направените по делото
разноски.
Ответникът, призован при спазване изискванията на
чл.47 ал.6 от ГПК, не се явява, поради
което съдът е назначил особен представител за целите на производството – адв. Л.
от ПлАК. Особения представител, изразява
становище, че в интерес на детето е да поддържа връзки с роднините си в
РБългария. Счита, че срокът, за който се прави искането е прекомерен и е нормално
да се разреши до три години детето да напуска страната. Счита, че разноски в
производството не следва да се дължат от ответника.
Съдът, като се съобрази представените по делото
доказателства и доводите на страните прие за установено следното от фактическа
страна :
Безспорно по делото е и се установява от представеното
удостоверение за раждане № 559/27.11.2009г. на Община Карлово, че детето З.Х.Е.
е родена в Германия на 06.07.2009г., с ЕГН ********** е с родители майка - П.Д.Я.,
ЕГН ********** и баща - Х.С.Е., ЕГН **********. Не се спори, а това се
установява и от приетия по делото легализиран превод на решение по гр.д. №
26Р7408/10г. на РС Панков/Вайсензее гр.Берлин, че упражняването на родителските
права са предоставени самостоятелно на майката П.Д.Я.. Още в това решение е
прието, че родителите живеят разделени не само временно и че обичайното
местопребиваване на детето е в гр. Берлин. По делото са представени
доказателства, съпроводени с превод, от които е видно, че майката са адресно
регистрирана в гр. ***, от 2005г. и детето е посочено като семеен член на този
адрес, представено е удостоверение за наемен договор на този адрес с молителката.
Представен е и договор между провинция Берлин и майката на детето З., от който
е видно, че от 14.07.2015г. детето получава допълнително насърчаване и грижи от
Общообразователно училище 36 основно училище, в което то учи.
От представения по делото социален
доклад се установява, че майката и детето трайно са се установили да живеят в
Германия, където майката работи и получава постоянно месечно трудово
възнаграждение, с което да издържа двете. Бащата трайно се е дезинтересирал от
дъщеря си и живее на друг континент. Изводът е, че е в интерес на детето искът
да бъде уважен, т.к. разрешението ще даде възможност детето да не прекъсва
връзката с роднините и близките на майката, които живеят в РБългария и да не
бъде лишено детето от свободата да пътува в чужбина по Конвенцията за правата
на детето. В съдебно заседание и
изслушана като свидетел П.Л., от показанията на която се установява, че бащата
няма контакт с майката откато детето е било бебе, майката и детето редовно
идват в България при близки и роднини, но трайно пребивават в Германия. Детето
знае и немски и български език. За бащата свидетелката посочи, че не проявява
интерес за контакт, майката е правила опити да се свърже с него или с бабата на
детето по бащина линия, но не е успяла.
По делото са представени две решения на ПлРС –
от 08.09.2011г. по гр.д. 5312/2011г. и от 12.09.2014г. по гр.д. 3003/2014г., с
които два пъти на детето е разрешавано да пътува в страните-членки на
Европейския съюз за срок от три години, придружено само от своята майка П.Д.Я..
По делото детето не е изслушано, тъй
като към момента на проведено съдебно заседание същото няма навършени 10
години.
Въпреки, че са правени опити за
призоваване на бащата по делото за изслушване по реда на чл. 127 а ал. 3 от СК,
същият не е открит на известния в страната му адрес, а бабата на детето е
отказвала приемане на съобщения за бащата, като е сочила, че от дълги години
той живее и работи в САЩ.
СПОРЕН по делото е въпросът дали е в интерес на
малолетното дете З.да бъде дадено разрешение да пътува извън пределите на
страната – до Република Германия за поискания срок – до навършване на
пълнолетие, който с оглед възрастта на детето към момента, е 10 годишен срок.
Съгласно чл.127а СК въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите
не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
Разглежданото производство е по реда на чл.127а СК и е инициирано по искане на
майката за заместване съгласието на бащата и при решаването на делото. В случая
следва да се изходи изцяло от интересите на детето. От доказателствата по
делото, съдът приема за установено, че майката се е установила да живее трайно
в Германия заедно с детето, детето е родено във ФРГермания, понастоящем учи
там, знае немски език и в РБългария е идвало само за да посещава своите близки
и роднини. Още в решението на РС Панков/Вайсензее гр.Берлин по дело от 2010г. е
прието, че обичайното пребиваване на детето е в гр. Берлин, а това
обстоятелство и до момента не е променено, видно от адресната регистрация на
майката и детето. Не е имало спор между родителите за определяне на
местоживеенето на детето на друго място, на бащата не е определян режим на
лични отношения с детето, за да е необходимо съдът да се съобразява с
възможността за неговото спазване. Исканото разрешение за напускане на детето
на територията на РБългария без съгласие на бащата, е само от гледна точка на
възможността то спокойно да посети своите роднини и родината на своята майка, и
да може да се върне необезпокоявано в страната, в която фактически живее –
ФРГермания. Т.е. въпросът, поставен за разглеждане в производството не е
типичният въпрос дали да се разреши детето да бъде извеждано в чужбина, където би
могло да бъде подложено на риск – да бъде отвлечено от единия родител, да се
възпрепятства осъществяването на контакт с бащата, да бъде отведено в страна,
опасна за неговия живот и здраве, въпросът е дали то може да пристига в РБългария,
чийто гражданин е, без риск впоследствие да не може да се завърне в страната, в
която преимуществено живее и учи - ФРГермания. За да може да осъществява детето
посещения в РБ и да напуска безпроблемно страната, до този момент вече два пъти
РС Плевен е давал разрешения за по три години – веднъж през 2011г. и втори път
– през 2014г. След като се иска отново разрешение, това означава, че с тези
пътувания детето не било подлагано на риск, завръщало се е в България отново, и
неговата майка не е злоупотребила с възможността за извеждане в чужбина. В нито едно от водените до момента
производства обаче ответникът не е дал лично становището си, т.к. не е бил
намиран, както не е намерен и в настоящето производство. От друга страна, по
делото се доказа, както чрез свидетелските показания, от хода на делото и от съдържанието
на предходните съдебни решения – на РС Панков/Вайсензее гр.Берлин и РС Плевен,
че бащата изцяло се е дезинтересирал от детето вече 8 години. Поведението на
бащата, е такова на родител, отказал се от задълженията за отглеждане и
възпитание на детето, но не и на родител, който не дава съгласието си поради
наличие на конкретни, обосновани причини. Именно това дезинтересиране, а не
разрешението за пътуване в чужбина увреждат интересите на детето, и за да бъде
ограничена тази вреда, следва да се иска разрешение от орган, различен от
бащата, да може детето да пътува свободно. Със своето бездействие и
незаинтересованост, реално ответника ограничава основни права на детето З., а
именно – правото му свободно да се придвижва на територията на ЕС, съобразно
желанията и нуждите си, гарантирани с редица национални и международни актове.
При тези изводи на съда, следва, че за да бъде гарантиран най-добрия интерес на
детето, следва да се даде разрешение за пътуване на детето в чужбина. Действително,
разрешението за пътуване в чужбина не може да бъде за неограничен период от
време, и именно затова в молбата е поискан конкретен период - до навършване на
пълнолетието на детето. Съдът намира, че този период изцяло е съобразен с интересите
на детето, доколкото липсва каквато и да била индиция, че детето ще промени
обичайното си местопребиваване във ФРГермания, страна от ЕС, в която то не е
застрашено, или че бащата ще се противопостави на този факт.
Въпреки възражението от страна на особения
представител на бащата, че следва да се определи срок на разрешението – до три
години, а не както е поискан – до навършване на пълнолетие, съдът намира, че
именно срокът - до навършване на пълнолетие - е този, който е подходящ в
конкретния случай, и при събраните по делото доказателства. Изцяло съобразно
указанията в ТР 1/2016 от 03.07.2017 год. на ОСГК на ВКС, съдът изследва
конкретно за случая интереса на детето и прави своя анализ въз основа както на
събраните по делото доказателства, така и на базата на констатациите на други
три съдебни решения, постановявани във връзка с интереса на детето за период от
7 години назад във времето. Същевременно следва да се има предвид, че в
производството на спорна съдебна администрация съдът управлява /администрира/
съответните граждански правоотношения, и в това производството е обвързан с
направеното искане, затова то трябва да бъде конкретно, каквото и в случая е –
посочен е срок, макар и дълъг, посочена е и държава, за която ще пътува детето.
Съдът не би могъл сам да определи някакви конкретни рамки, в които да даде
разрешението, защото не става въпрос за частично или изцяло уважаване на иск, а
за специфично производство на спорна съдебна администрация, в което той е
обвързан с направеното искане /виж Решение № 418 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1091/2008 г., I г. о., ГК, Решение № 130 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 578/2011 г., III г. о., ГК, Решение от 16.01.2014г. по в.гр.д. № 984 / 2013
г. на ПлОС/. Казано по друг начин – искането в такова производство или се
уважава изцяло, или се отхвърля изцяло. В случая цялостното уважаване на искането
е в интерес на детето, т.к., както бе посочено по-горе, то не е поставено на
базата на въпроса дали в чужбина то ще бъде застрашено по някакъв начин, а на
базата на възможността то безпрепятствено да може да посещава своята държава и
роднини и да отпътува от нея.
Поради изложеното, съдът намира, че в интерес на детето
З.е молбата на неговата майка и законен представител да бъде уважена изцяло, и
това уважаване би гарантирало всички права на български гражданин и гражданин
на ЕС.
На основание чл. 127а, ал.4 от СК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението.
По искането за присъждане на молителката на
направените по делото разноски, съдът намира следното: В случая в полза на молителката следва да се
присъдят направените по делото разноски за възнаграждение за особен
представител на ответника, в размер от 300лв., т.к. това се явяват разноски на
самия ответник, които обаче са направени от молителката. Нейните разноски,
посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, представляващи ДТ и адв. хонорар, не
следва да се присъждат, с оглед характера на производството на спорна съдебна
администрация, при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в спорната съдебна администрация не се решава със сила
на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната
за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на детето, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. Искането в частта му за присъждане на
молителката на сумата за ДТ и адв. хонорар следва да се отхвърли на това
основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а ал.2 СК, детето З.Х.Е., родена на ***г. с ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България – до ФРГермания, член
на ЕС, многократно, за срок до навършване на пълнолетие, придружено от своята майка и законен представител П.Д.Я.,
ЕГН ********** или с нейно съгласие, без
да е необходимо съгласие на бащата Х.С.Е., ЕГН **********.
На основание
чл.127 а, ал.4 от СК, ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
ОСЪЖДА Х.С.Е., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78 , ал.1 от ГПК
на П.Д.Я., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща депозит за негов особен представител, заплатен от
молителката.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: