№ 3406
гр. Благоевград , 08.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501349 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „АСВ” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „..”, бул.”..” №25, Офис сграда „..”, ет.2, офис
4, представлявано от Д.Б.Б, чрез пълномощника юрк.И.Н.Н., против Разпореждане №503643
от 21.09.2020 г., по ч.гр.д.№886/2020 г. по описа на РС – Р., в частта, с която заповедният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу И. М. Г., ЕГН
**********, от град Б, ул.”..” № 2, за сумата от 167, 35 лева – лихва за забава по договор за
заем за периода от 03.10.18 г. до 18.09.2020 г.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на разпореждането в
атакуваната част. Поддържа се, че заповедният съд неправилно е счел, че клаузата в
договора за кредит предвиждаща задължение на кредитополучателя за заплащане на
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита представлява
неравноправна клауза. Твърди се, че в т.3 от ТР 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е прието, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора с
оглед следните критерии: размерът на задължението, което се обезпечава с неустойката;
наличието на други обезпечения; съотношението на размера на уговорената неустойка с
очакваните вреди от неизпълнението и други с оглед фактите и обстоятелствата на
конкретния случай. Посочва се, че в процесния случай заемодателят е предоставил на
ответника финансов ресурс без да прави детайлно проучаване на имущественото му
състояние и кредитът не е обезпечен, поради което се повишава и рискът от настъпване на
неблагоприятни имуществени последици в патримониума на доставчика на финансовата
1
услуга. С оглед това в жалбата се поддържа, че в конкретния случай неустойката за
неизпълнение на задължението на потребителя за предоставяне на обезпечение на кредита
не надхвърля присъщите й функции, а оттук и че същият не влиза в противоречие с
принципите на добросъвестността, справедливостта и предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Навежда се, че е неоснователен мотивът за
прекомерност на неустойката, като се твърди от жалбоподателя, че изхождайки от горните
критерии, в конкретния случай уговорената от страните неустойка не е прекомерна, тъй като
не противоречи на общоприетите принципи за справедливост, както и не влиза в
противоречие на общоприетите принципи за справедливост, както и не излиза извън
пределите на обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция. Твърди се, че
неустойката е уговорена като твърда сума, която се разпределя на броя на месечните вноски
и се дължи заедно с тях, като ответникът е бил запознат с това условие при подписване на
договора и се е съгласил с него, поради което неустойката не е прекомерна. С горните
съображения се иска от съда да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която
заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу И. М.
Г., ЕГН **********, от град Б, ул.”..” №2, за сумата от 167,35 лева – обезщетение за забава
по договор за заем за периода от 03.10.18 г. до 18.09.2020 г., и да се произнесе по въпроса,
като издаде исканата заповед и досежно посочената сума.
На основание чл.413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата
страна.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и
закона, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт в
атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК), поради което е процесуално допустима.
По съществото на жалбата съдът намира следното:
Първоинстанционното ч.гр.д.№886/2020 г. по описа на Разложния районен съд е
образувано по заявление на „АСВ” ЕАД (като цесионер), с ЕИК .., чрез юрк.Е.Р., срещу
длъжника И. М. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
подробно описаните в заявлението суми, сред които и за сумата от 167,35 лева,
представляваща обезщетение за забава по договора за заем за периода от 03.10.18 г. до
18.09.2020 г.
В т.12 на заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането”, заявителят е
обосновал дължимостта на въпросната сума с твърдения, че съгласно Общите условия,
действащи по време на сключване на договора, в случай, че заемателят забави плащането на
дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от
2
датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. Посочено е, че на това основание на длъжника е начислено обезщетение за забава в
размер на 167, 35 лв. за периода от 03.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
(18.09.2020 г.).
Заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК, в частта относно искането за
издаване заповед за изпълнение за сумата от 167,35 лева, представляваща обезщетение за
забава по процесния договор за заем за периода от 03.10.18 г. до 18.09.2020 г., със
съображения, че клаузата за неустойка е неравноправна, а оттук и нищожна на основание
чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като предвидената неустойка излизала извън обезщетителната си
функция и водила до неоснователно обогатяване. Прието е, че неустойката превишава
трикратния размер на дължимите вноски по главницата, като определената изцяло от
търговеца методика на изчисляване на неустойките в размер, многократно завишен спрямо
обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, е в разрез с
принципа на добросъвестност и води до наличие на клаузи, създаващи значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Ето
защо районният съд е отхвърлил заявлението в частта, касаеща 167,35 лева, представляваща
обезщетение за забава по договора за заем за периода от 03.10.18 г. до 18.09.2020 г.
Благоевградският окръжен съд намира, че частната жалба е частично
основателна.
Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая със заявлението се
претендира неустойка. Видно е от т.9 от заявлението, че заявителят претендира
„обезщетение за забава“, като в т.12 от заявлението се пояснява, че съгласно Общите
условия на договора, в случай, че заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми, като е посочено, че именно на
това основание на длъжника е начислена процесната сума от 167, 35 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда (18.09.2020 г.). По своята същност така претендираното „обезщетение за забава“
представлява не неустойка, каквато изобщо не е претендирана със заявлението, а мораторна
лихва за забава или както е посочено в заявлението – „обезщетение за забава“. Ето защо и
изложените от районния съд съображения, касаещи присъждането на неустойка, в това
число неравноправния характер на клаузата за неустойка, както и възраженията на
жалбоподателя, че неустойка в случая се дължи, подробно описани по – горе в изложението,
не следва да се обсъждат по делото, тъй като са неотносими към конкретно заявеното от
заявителя искане за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/, или както е наречено
в заявлението – обезщетение за забава. Районният съд неправилно е квалифицирал искането
на заявителя в тази му част, поради което и изводите във връзка с неправилната
квалификация, са ирелевантни и не следва да се обсъждат.
3
По съществото на искането за присъждане на мораторната лихва (обезщетението за
забава), въззивният съд намира следното:
Съгласно чл.7, ал.1 от договора за заем (приложен по делото) в случай на забава на
която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната
лихва за забава, определена съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД с ПМС за всеки просрочен ден, считано
от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване. Към датата на
подписване на договора определения от МС размер на законната лихва за просрочени
парични задължения е в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1. 01, съответно от 1. 07., на
текущата година, плюс 10 процентни пункта.
Въззивната инстанция намира, че така уговореното обезщетение за забавено плащане
(т.нар. мораторна лихва) на всяка отделна погасителна вноска не противоречи на закона, а
дословно възпроизвежда текста на закона- чл.86, ал.1 и 2 ЗЗД, поради което и същата се
дължи от длъжника и следва да се присъди. Видно е, че обезщетението за забава /по
терминологията, използвана в заявлението, т.е. - мораторната лихва от падежа до подаване
на заявлението/ се претендира за всяка отделна падежирала вноска като обща сума,
получена от сбора на обезщетенията за забавено плащане на всички просрочени вноски.
Изчислена от настоящата съдебна инстанция с помощта на електронен калкулатор за
изчисляване размера на законната лихва на основание чл.162 ГПК, обезщетението за
забавено плащане възлиза в общ размер на 85, 56 лв. Сумата е изчислена съобразно
твърденията в заявлението, като са съобразени размерите на отделните погасителни вноски
съобразно приложения погасителен план за периода от падежа на всяка вноска до
подаването на заявлението в съда.
Следователно в тази му част заявлението е основателно до размер от 85, 56 лв., поради
което разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната му част досежно посочената
сума, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за обезщетение
за забавено плащане в размер на 85, 56 лв. За горницата над тази сума до претендираните
167, 35 лв. заявлението следва да бъде отхвърлено, както правилно е процедирал районния
съд, поради което в тази част жалбата следва да се остави без уважение.
Заповедният съд е уважил изцяло искането за разноски на заявителя, като е присъдил
изцяло поисканите от заявителя разноски в размер на 75 лв., поради което въпреки изхода на
делото съдът не присъжда разноски за заповедното производство. Не се присъждат и
разноски за въззивното производство, понеже такива не са поискани.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №503643 от 21.09.2020 г., по ч.гр.д.№886/2020 г. по описа на
РС – Р., в частта, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „АСВ“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу И. М. Г., ЕГН **********,
от град Б, ул.”..” № 2, за сумата от 85, 56 лв. (осемдесет и пет лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща обезщетение за забава по процесния договор за заем от
26.09.2018 г., считано за периода от 03.10.2018 г. до 18.09.2020 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на „АСВ” ЕАД (като цесионер), с ЕИК .., чрез юрк.Е.Р., срещу
длъжника И. М. Г., ЕГН ********** и за сумата от 85, 56 лв. (осемдесет и пет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) по
процесния договор за заем от 26.09.2018 г., считано за периода от 03.10.2018 г. до 18.09.2020
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на АСВ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район „..”, бул.”..” №25, Офис сграда „..”, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б, чрез пълномощника юрк.И.Н.Н., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „АСВ” ЕАД (като цесионер), с ЕИК .., чрез юрк.Е.Р., за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против И. М. Г., ЕГН **********, за сумата от 81, 79
лв. (осемдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разликата между
присъденото обезщетение за забавено плащане (85, 56 лв.) и претендираното в размер на
167, 35 лв. (сто шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки).
Връща делото на Районен съд- Р. за издаване на допълнителна заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение, както и за даване на указания на заявителя да предяви
осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5