МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№ 55/15.11.2011 г. по НОХД № 182/ 2011 година на
Айтоския
районен съд
Производството по делото
е образувано по обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура против подсъдимите Т.Н.Т., род. на *** ***,
български гражданин, неженен, начално образование, неосъждан, безработен, живущ
***, ЕГН ********** и Г.В.М. – род.на *** ***, български гражданин, неженен,
начално образование, неосъждан, безработен, живущ ***, ЕГН ********** за извършен грабеж
при условията на чл.198, ал.1 вр.чл.20
ал.2 от Наказателния кодекс.
В съдебно заседние подсъдимите не се явяват. От представените
доказателства - призовките, Удостоверение издадено от Кмета на село К., обл.Б. съдът намери, че лицата се намират извън страната. Подсъдимите са обявени
за общодържавно издирване на 05.07.2011 год., с мярка „Установяване на адрес и
връчване на призовка”. С протоколно определение от 27.09.2011 г. са продължени
мероприятията във връзка с предприетата мярка „Установяване на адрес и връчване
на призовка” по отношение на двамата подсъдими, обявени за общодържавно
издирване.
Предвид изложеното и на
основание чл.269, ал. 2, т. 1, б.”а” е
постановено разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимите, при условията на
задочното производство – с участието на назначен служебен защитник – адв.Т.С..
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатите
обвинения по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид чистото съдебно
минало на подсъдимите, следва да им бъде наложено наказание лишаване от свобода
към минимума с приложение института на условното осъждане.
Служебният защитник също заявява позиция, че при
определяне наказанието на подсъдимите съдът следва да съобрази младежката им
възраст и необременено съдебно минало.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
На 11.04.2006 г. свидетелят С.Д.Е. стоял на работното
си място, където към този момент било и местоживеенето му в свинеферма около с.К.,
обл.Б.ка, чийто собственик е бил свидетеля В.М. ***. Същата вечер в
свинефермата дошъл човек, който закупил четири на брой прасенца, като заплатил
на Е. (който бил упълномощен от собственика на животните В.М. да продава)
общата сума от 400 лева. В себе си свидетеля С.Е. имал още 10 лева, които прибавил към горната сума и така същата е
станала в размер на общо 410 лева. Вечерта св.Е., носейки в себе си въпросната
гореупомената сума посетил ресторанта в
селото. Първоначално седял на една маса с лицата Д. М. от село К., като след
това при тях седнали сина на Д., св.Г. М.
и сестра му Р., всички от с.К., обл.Б.ка. В последствие на тяхната маса седнало
и лице на име с прякор “Лоцата”. Тъй като разполагал с пари в брой, Е. е
почерпил всички гореупоменати лица.
На съседна маса, преди напускането на заведението С.Е.
забелязал компания от младежи, при които седнал Г. М., след като си тръгнал неговия баща - Д.. Около
23.00 часа от заведението излязъл и св.Е., отправяйки се в посока към
свинефермата, където живеел и работил по това време. По пътя св.Е. бил пресрещнат
от три момчета и по думите му са го нападнали и са му нанесли удари, ритайки го
в тялото, след което отнели носената сума пари над 300 лв.
Вдействителност в хода на разследването се установява
обстоятелството, че Е. е бил нападнат от лицата Г. М., Т.Н.Т., Г.В.М. ***. От
обясненията им, спрямо св.Е. е била упражнена сила, като двамата от тях-Г. М. и
Г.М. са го препънали и са го хванали, за да успее подс. Т.Н. да отнеме сумата
пари в брой в размер на 330 лв.
След приключване на досъдебното производство, между
обв.М., защитника му и представителя на РП – Айтос на осн.чл.381 от НПК е
постигнато споразумение, одобрено от съда. Ето защо и по отношение на него
делото е прекратено.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установено с признанията на подсъдимите в хода на досъдебното
производство, кореспондиращи си с показанията на разпитаните по делото свидетели.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимите са осъществили, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението грабеж,
действайки с пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това са целели настъпването им,
поради ниското си гражданско съзнание, стремеж за облагодетелстване по
неправомерен начин, незачитане на установения правов ред и неприкосновеността
на чуждата собствеността, което е и причина за осъществяване на престъплението.
ЗА
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед
актуалността на посегателствата против собствеността. Отчете ниската стойност
на нанесената имотна вреда.
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимите –
младежката им възраст към датата на деянието. Отчете от една страна необременото
им съдебно минало, а от друга страна - съдействието им за разкриване на
обективната истина – с чистосърдечните им самопризнания в хода на досъдебното производство.
Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния
случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание за всеки от двамата
подсъдими при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината
обстоятелства, т.е. минимума по закон, а именно лишаване от свобода за срок от 3
г. (три) години.
С оглед изложените
съображения съдът приема, че изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено при изпитателен
срок от три години, тъй като от обективна страна са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, а именно
наложеното наказание е от три години ЛОС, подсъдимите Т.Н.Т. и Г.В.М. са с
чисто съдебно минало.
На осн.
чл. 189 от НПК и предвид признаването на подсъдимите за виновни в извършените
престъпления, същите следва да заплатят
на Държавата направените по делото разноски в общ размер на 9.00 лева, т.е. за
всеки един от тях в размер на 4.50 (четири лева и 50 ст.) лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :