Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 79

 

гр.Сливен, 17.05.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 178 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба депозирана от адв.Ч. в качеството му на особен представител на Й.И.И., с ЕГН ********** *** против решение № 273/06.03.2019г. по гр.д. № 1577/2018г. на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище и адрес на управление *******сумата от 381.82 лв. главница по договор за паричен заем, 28.68 лв. договорна лихва за периода 13.12.2016 г. до 02.05.2017 г., 178.60 лв. неустойка за неизпълнение на задължението, както и разноски в размер на 525.00 лв. и разноски по ч.гр.д. № 6368/2017 г. в размер на 225.00 лв.

         Страната посочва, че решението е неправилно и необосновано. Същото било постановено в разрез със събраните поделото доказателства. Въззивникът в дадените обяснения бил заявил, че не е положил подпис върху всяка страница от договора за заем, с изключение на последната, както и че по същество ответникът бил посочил, че платил част от задължението, което се явявало оспорване на исковата претенция. С оглед на това оспорване следвало да се прехвърли доказателствената тежест у ищеца и той да бъде задължен да изисква експертиза, с която да се установи каква точно сума е била погасена от ответника. Като не било сторено това, искът бил останал недоказан. Страната е посочила също, че неправилно се претендират едновременно законна лихва и неустойка. Можело да се претендира или неустойка, или законова лихва. Особеният представител посочва също, че не доволен от размера на присъденото му възнаграждение. Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, и исковите претенции да бъдат отхвърлени като недоказани. Моли се да се присъди възнаграждение за особен представител за двете съдебни инстанции в тежест на ищеца.

         Страната не е направила доказателствени искания.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск. А., пълномощник на Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище и адрес на управление *******, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. От събраните по делото доказателства категорично било установено, че предвид признанието на ответника, че е получил договорената сума, няма как да се приеме, че същият не е бил запознат със съдържанието на договора. Неправилно било да се опитва доказателствената тежест да бъде прехвърлена на ищеца. След като въззивникът твърдял, че е заплатил сума в размер на 150.00 лв., негово задължение е било да установи това свое твърдение. По отношение на договорната неустойка и обезщетението за забавено изпълнение страната посочва, че те се дължат за различни периоди от време и почиват на различни основания в договора. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Страната не е направила искания за присъждане на деловодни разноски. Не са направени доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ч. – особен процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и моли да се уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.  

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 08.03.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 13.03.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Предмет на предявения иск е установяване на вземането на кредитора, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Във въззивната жалба се съдържат твърдения, че процесния договор за кредит не е породил действие, тъй като ответникът бил оспорил, че е подписал всичките страници от него, съдът намира същото за неоснователно. По делото са събрани категорични доказателства – обяснения на ответника по иска, самият оспорен договор и св.показания на св.Христова, от които се установява, че договорът за кредит е бил сключен между страните, които са посочени в него и за сумата, която е отразена. Въззивникът признава, че е получил сумата. Договорът е породил действието си – кредитополучателят е получил договорената сума и се е задължил да я върне със съответната лихва и договорените неустойки. Вярно е, че ответникът е твърдял, че е възстановил по – голяма от посочената от ищеца сума по договора, но тези негови твърдения са останали недоказани по делото. Той не е предприел стъпки по доказването им.

По отношение на възражението за недължимост едновременно на неустойка и обезщетение за забавено плащане по договора, следва да се приеме, че същото е неоснователно. В договора съществуват клаузи по силата, на които кредитополучателят дължи неустойка и обезщетение за забавено плащане. Същите обаче се дължат за различни периоди от време и почиват на различни основания в договора, така че те не се дължат едновременно.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на възизваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 ( двеста ) лева – заплатено възнаграждение за особен процесуален представител за въззивна инстанция.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 273/06.03.2019г. по гр.д. № 1577/2018г., по описа на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Й.И.И., с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД със седалище и адрес на управление *******деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 200.00 (двеста) лева възнаграждение за особен процесуален представител.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.