Р Е Ш Е Н И Е
№ 670
гр. Плевен, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 575/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от адв. И.А. ***, в
качеството му на процесуален представител на „Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***,
с посочен адрес за призоваване: гр.Плевен, ***, против Заповед за налагане на
ПАМ № 10772/09.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП. С горната заповед е разпоредено запечатване на обект- кафе автомат
на самообслужване, находящ се в гр.Плевен, ул***, стопанисван от„Ц И Ц ВЕНДИНГ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност и
чл.187, ал.1 от с.з.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като не може да изпълни целите по смисъла на
чл.22 от ЗАНН. Твърди се, че същата не е надлежно мотивирана в частта ѝ,
относно продължителността на наложената ПАМ като с оглед цялостното изложение
на жалбоподателят следва да се приеме, че твърдението е за несъразмерност на
наложената мярка. Сочи се, че така приложената мярка не отговаря на целите на
ЗДДС, тъй като съобразно разпоредбите на чл.186, ал.1 вр. чл.187, ал.4 от ЗДДС
ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде доказано от
административнонаказаното лице, че глобата или имуществената санкция е
заплатена, поради което се изразява становище за недопустимост на мярката, ако
нарушителят не е санкциониран с НП. Оспорват се и мотивите, касаещи определяне
продължителността на наложената мярка и се твърди, че такива фактически
липсват, което сочи на незаконосъобразност на административния акт по смисъла
на чл.145, т.5 от АПК. Излагат се и доводи за несъразмерност на същата по
смисъла на чл.6, ал.5 от АПК, тъй като с мярката се причиняват вреди,
несъизмерими с преследваната цел, а в самата заповед липсва и анализ и
съпоставка на потенциалните вреди за търговеца. Твърди се, че оспореният адм.
акт не отговаря на законовите изисквания за съдържание, визирани в разпоредбите
на чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС.
На последно място се твърди, че изложените
в оспорената заповед факти и обстоятелства не отговарят на действителността,
тъй като в същата липсва индивидуализация на кафе автомата (марка, модел, сериен номер), а представения с преписката договор за наем е индиция за първоначалния наемател,
но не са събрани доказателства, свързани със собственика на съоръжението, както
и за евентуално преотдаване на автомата от жалбоподателя.
В заключение е направено искане да бъде
отменена оспорената заповед.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. И.А.
***, който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Излага
доводи, че в оспорения АА не е налице индивидуализация на процесната кафе
машина, както и за данни, от които да се направи извод за нейната собственост.
Твърди се, че за констатираното нарушение е издаден АУАН, който обаче не е
довел до налагане на санкция с НП, поради което наложената ПАМ е
незаконосъобразна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът не се представлява и не
ангажира становище по подадената жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд- Плевен, втори състав, като
провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10772/09.06.2020 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“,
гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване
на обект- кафе автомат на самообслужване, находящ се в гр.Плевен, ул***,
стопанисван от „Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него
за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от с.з.
От събраните в
хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че при извършена
на 29.02.2020 г. проверка на търговския обект – кафе автомат на самообслужване,
монтиран към магазин за електроуреди, находящ се в гр. Плевен, ул. ***е
констатирано, че „Ц и Ц Вендинг груп“
ЕООД като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не е изпълнило
задължението си по чл.7, ал.1 от същата наредба- да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУВАС в кафе автомат на
самообслужване от датата на започване на дейността. При извършената проверка е
осъществена контролна покупка на един бр. кафе с мляко на стойност 0,40 лв.,
автоматът е предоставил напитката, но е констатирана липса на фискално
устройство, вградено в автомата, а за покупката и на контролен дисплей не е
визуализиран фискален бон, регистриращ продажбата и съдържащ наименование, ЕИК
на задълженото лице, обща сума на продажбата, номер, дата и част на фискалния
бон за продажбата, индивидуален номер на ФУВАС.
Въз основа на това административният орган е приел, че
е извършено нарушение на чл.186, ал.1, т.1,
б.„б“ от ЗДДС.
Като мотиви за налагане на принудителната мярка и
срока на същата е посочено, че нарушението е преценено като значимо от
законодателя. С извършеното нарушение се засяга установения ред за данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните
обороти. Липсата на фискално устройство води до неотчитане на извършените
продажби, което има за последица невярно деклариране на реализираните приходи и
невярно определяне на публичните задължения, с което се засягат значим държавен
интерес.
С оглед горното и за защита на обществения интерес,
засегнат от извършване на конкретното деяние и с цел да се предотврати
възможността от извършване на нови нарушение, АО е приел, че продължителността
на наложената ПАМ следва да е 14 дни, считано от влизане в сила на заповедта.
Фактите, приети за установени от ответника в
оспорената заповед се подкрепят от събраните в хода на съдебното производство и неоспорени от страните писмени
доказателства, а именно заверено копие на заповед за налагане на ПАМ № 10772/09.06.2020
г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, ведно с
разписка за връчване; заверено копие на протокол за извършена проверка № 0374616/29.02.2020
г., ведно с опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката; фискална касова бележка № 2/29.02.2020 г., издадена от ЕТ „Победа-
90- С.Р.“ гр.Плевен; заверено копие на
дневен отчет; копие от договор за наем от 01.04.2016 г. между ЕТ „Победа- 90- С.Р.“
гр.Плевен и „Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“ ЕООД; заверено копие от протокол №
1338714/28.05.2020 г., с който са приобщени писмени доказателства за
нарушението, установено на 29.02.2020 г.; протокол за извършена проверка на
28.05.2020 г. с № 0295771, с който е прието като писмено доказателство договор
за наем; протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена
ПАМ.; заверено копие от АУАН № F549593/28.05.2020 г.; заверено копие
на заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, от лице с правен интерес – адресат
на акта.
Същата е основателна.
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на
изискванията на законосъобразност по кодекса – да е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- В. Търново в
дирекция „Оперативни дейности“, гл.
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на когото съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.29/ е възложено
издаването на заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Установеното нарушение е квалифицирано правилно като
такова по смисъла на чл.186, ал.1, т.1,
б.„б“ от ЗДДС, тъй като е констатирано неизпълнение на задължение по
смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за монтиране, въвеждане в
експлоатация и използване на регистрирано в НАП ФУВАС от датата на започване на
дейността. Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването си.
Съдът обаче намира, че обжалваната принудителна мярка
е наложена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на
целта на закона.
Основателно е
оплакването на жалбоподателя, че в издадената заповед и протокола за извършване
на проверка липсва индивидуализация на кафе автомата, по отношение на който са
наложени ограниченията, съставляващи процесната ПАМ. Същият не е описан като
марка, модел, сериен номер или по друг начин, който позволява да бъде
индивидуализиран, поради което настоящият съд е лишен от възможността да
провери констатацията, че процесният кафе автомат е именно този, стопанисван от
дружеството жалбоподател, респ., че жалбоподателят е отговорен за осъщественото
нарушение.
На следващо място следва да се посочи, че при
констатиране на административно нарушение на реда за отчитане на оборотите в
търговските обекти административният орган е длъжен във всеки случай да наложи
принудителна мярка по чл. 186 от ЗДДС. При определяне на срока на мярката административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като законът определя
възможна продължителност на принудата до 30 дни, без да фиксира критериите,
които административният орган трябва да приложи. Следователно
индивидуализацията на срока на принудителната мярка е резултат от упражняване
на оперативната самостоятелност на административния орган. При тази
индивидуализация е необходимо да бъдат изложени достатъчно мотиви, които да
позволят на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
оперативна самостоятелност правилно, в обществена полза и в съответствие с
целта на закона, за каквато проверка изрично го задължава чл. 146, т. 5 от АПК.
Във връзка с това, чл. 13 от АПК въвежда и принципите на последователност и
предвидимост, които задължават административните органи своевременно да
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при
упражняване на своята оперативна самостоятелност, а чл. 6, ал. 2 от АПК – принципа на съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, с която актът се
издава.
Съответно в мотивите във връзка с продължителността на
срока следва да посочват конкретни обстоятелства, въз основа на които
административният орган е направил извода, че мярката ще постигне целта на
закона именно когато е наложена в съответния размер, както и съждения относно
засегнатите от акта и неговото изпълнение права и законни интереси и съпоставка
с целта, която следва да бъде постигната.
Съдът отбелязва, че мотивите относно продължителността
на наложената мярка са бланкетни и общи. Посочено е, че са съобразени : „…
тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, продължителността на
осъществяване на търговската дейност в
разрез със законовите изисквания, местоположението на търговския обект,
неговата площ, оборота от извършените продажби, липсата на публични задължения,
както и липсата на издадени наказателни постановления за извършени други нарушения
на данъчното и осигурителното законодателство“… Липсва обаче конкретизация на
така обсъдените критерии. Никъде не е посочена продължителността на
осъществяваната търговска дейност в разрез със законовите изисквания, липсват
доводи, свързани с фактическото местоположение на обекта и по какъв начин то е
относимо към продължителността на налаганата мярка. Не са изложени конкретни
данни за неговата площ и осъществявания оборот, респ. тяхното отношение към
преценката за продължителността на наложената ПАМ.
След това
отново бланкетно е посочено, че определеният срок е съобразен и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския
обект, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за
стриктно спазване на задълженията. Липсват обаче каквито и да е доводи и
обосновка за спазване принципа на съразмерност при определянето на срока на
налаганата ПАМ, поради което съдът няма как да провери административният акт,
респ. да изложи доводи доколко административният орган е упражнил правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, респ. дали срокът е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
При това положение съдът счита, че липсват конкретни
мотиви относно необходимостта от административната принуда и специфичната нейна
цел в случая, както и за продължителността на същата, респ. съразмерността на
прилаганата ПАМ. От същите не може да се изведе обоснован извод, че
принудителната мярка не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се налага, каквото е изискването на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Сами по себе си изложените мотиви относно
продължителността на срока не представляват същински мотиви, а общи формални
изявления относно значимостта на охраняваното обществено отношение, тежестта на
извършеното нарушение, последиците от нарушението и необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения.
На административния орган е предоставена възможност да
налага принудителни мерки от този вид за срок до 30 дни. В оспорената заповед
липсват конкретни, базирани на установени факти мотиви, от които да е видно
защо избраният от органа срок е именно 14 дни, а не по- малък, или по-голям.
Преценката за съразмерността на мярката следва да се базира върху дневните
обороти на обекта, респ. икономическите загуби, които ще претърпи търговеца при
запечатване на обекта, отнесени към размера на санкцията, която се предвижда за
констатираното нарушение и която е предмет на очевидно започнало със съставяне
на АУАН административнонаказателно производство. Липсата на мотиви в горния
смисъл препятства възможността на съда да проведе контрол за съответствие на
мярката с целта на закона и за спазване на принципа на съразмерност.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че при
издаване на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение
на принципа на съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в чл. 6, ал. 5 от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно
постановление заповед за ПАМ предотвратява прилагането на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко препятства
извършването на търговска дейност с конкретния автомат и реализирането на
приходи от нея.
Въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че
заповедта е необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в
нарушение на принципа за съразмерност, поради което следва да бъде отменена.
При този изход от производството, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 300
лв. адвокатски хонорар и 50 лева заплатена държавна такса.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“
ЕООД, ЕИК ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Плевен, ***, представлявано
от Ц.В.Д., подадена чрез адв. И.А. ***, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 10772/09.06.2020 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция
„Оперативни дейности“, гл. дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
разпоредено запечатване на обект- кафе автомат на самообслужване, находящ се в
гр.Плевен, ул***, стопанисван от „Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** и забрана
за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 т
и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите
да заплати на „„Ц И Ц ВЕНДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, с посочен адрес за
призоваване: гр.Плевен, ***, представлявано от
Ц.В.Д., сумата 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар и 50 лева
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: