Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.София, 20,07,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І Гражданско отделение, 14
състав, в открито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 1873 по описа за 2016год,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от К.И.А. срещу „Н.М.Г.” АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника за следните суми: 50 000лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод публикация на ответника във вестник „Уикенд” на 06.02.2016год., 125лв.– обезщетение за забава, за периода от 07,02,2016год. до 15,02,2016год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на превяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на стр. №5 в броя на вестник „Уикенд" от 06,02,2016год. е публикуван материал със заглавие „ОБЩИНАР ИЗСЕЧЕ И ИЗПЕПЕЛИ ГОРИТЕ НА СМОЛЯН“ и с подзаглавие „К.А. стоял зад пожара, който едва не изгори квартал „Р.”“. За автор на материала се сочи Д.З.. Излагат се подробни съображения, че публикацията съдържа твърдения, които са неверни, обидни и позорящи доброто име и личното достойнство на ищеца. Сочи се, че част от тях съдържат директни обвинения в извършването на между 10 и 13 престъпления, сред които незаконна сеч, палеж, данъчни измами, търговия с влияние, купуване на гласове. В публикацията се твърди, че срещу ищеца се извършват или са били извършвани разследвания от полицията и прокуратурата, което не отговаря на истината. Твърди се поради големия тираж на вестника материалът да е достигнал до огромна аудитория, като освен това бил препубликуван частично в още две онлайн издания, което разширява неограничено кръга от адресати на лъжливите твърдения. Поддържа се, че в резултат на публикуването на неверни и клеветнически твърдения от страна на ответника, ищецът е претърпял неимуществени вреди, описани в исковата молба.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът -„Н.М.Г.” АД в указания
законоустановен едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че не са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Поддържа се, че публикацията е
резултат на обективно журналистическо разследване и отговаря на истината.
Проблем на личните възприятия на ищеца е, че се възприема за лично увреден от
изложеното нея. Поддържа, че статията
е с първоизиточник дурги медии.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От изложеното в исковата молба, съдът намира
предмет на исковата претенция да е съдържанието на публикувана статия от
ответника „Н.М.Г.” АД във вестник „Уикенд ”, брой 06-12 февруари, 2016год. с основно
заглавие „ОБЩИНАР ИЗСЕЧЕ И ИЗПЕПЕЛИ ГОРИТЕ НА СМОЛЯН“ и с подзаглавие „К.А. стоял зад пожара, който едва не изгори
квартал „Р.”, както и
със съдържание цитирано в исковата молба.
Не е спорно, а и по реда на чл. 146 от ГПК са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата,
че ответникът „Н.М.Г.“ АД е издател на печатното издание вестник „Уикенд“, както
и че на посочената дата е публикувана от него процесната статия с цитираното в
исковата молба съдържание /протоколни определения по реда на чл. 146 от ГПК от 06,02,2017год.-
л.66/.
Не е спорно е и обстоятелството, че към датата на
публикациите ищецът е общински съветник
в Община Смолян, включително и до настоящия момент.
Представено е удостоверение от Окръжна прокуратура
Смолян, от което е видно, че образуваната преписка №ВСП 12/2009год., е
прекратена с постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 14,07,2010год. От приложена справка рег.№119/08,02,2016год. на Окръжен следствен отдел
Смолян, и ОП Смолян е видно, че срещу
ищеца няма образувани и неприключени
наказателни производства и
повдигнати обвинения. От удостоверение от Смолянска районна прокуратура е видно
срещу ищеца да няма висящи производства от общ характер.
От изслушаните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на свидетеля В.Г.А., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява,
че процесните публикации силно са повлияли върху емоционалното състояние на
ищеца, повлияли върху чувството му за достойнство, справедливост пострадалото
доброто му име в обществото.
От показанията на св.П.Курумбашев се сочи на преживяванията на ищеца във връзка с процесната статия.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл .49 от ЗЗД от К.И.А. срещу „Н.М.Г.“ АД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки, а именно: възлагане на определена работа,
извършено виновно, противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние, вследствие на възложената работа и вредоносния
резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца, пълно и главно – без да остава съмнение за
осъществяването им.
С разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга
страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република
България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите,
след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са
правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода
на печата и другите средства
за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност
да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. Въпреки това нейното съдържание не включва предоставена възможност за разпространяване
на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански
и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени
ценности се решава конкретно въз основа
на обстоятелствата на всеки отделен случай. В случая ищеца търси да ангажира отговорността на ответника, в качеството
на издател на печатни издания, който носи отговорност за верността на изнесената
информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо
разследване.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 от ЗЗД възложителят на работата,
носи гаранционно- обезпечителна
отговорност като може да се освободи от нея, ако докаже, че този, комуто е възложена работата
не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако
вредата не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №
7/29.12.1958 г./. В хипотеза на
непосочен автор, това не освобождава издателя от отговорност съгласно т.7 от
Постановление №7/30,12,1959год. на ВС.
За преценка основателността на исковата претенция
съдът следва да съобрази доводите изложени с Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. №
1486/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС. Реш.№
209/27.09.2013 год., постановено по гр. дело №
1747/2013 г.на ІІІ ГО на ВКС, Р. № 484/9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2009 г., ІІІ г. о. и Р. № 62/6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г.,
ІV г. о. С оглед тълкуването дадено в същите е прието, че когато не се касае за
превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ и
свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго,
твърдения и оценки, чрез печатно/ електронно/ произведение могат да се разпространяват
свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост,
дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите,
визирани с чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни
произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни
съждения. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или
друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, освен ако засягат
достойнството на личността. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на
обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат
проверявани фактическите твърдения, разпространени с печатно произведение. При
установена истинност на отразените факти издателят не носи отговорност, но ако
не са верни, доколкото адресатът е засегнат неблагоприятно и доколкото
издателят не е положил дължимата грижа да провери достоверността на
разпространената информация преди отпечатването на съответната публикация,
издателя отговаря. Оценките (мненията) не подлежат на проверка
за вярност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста
само ако представляват обида.
Съобразно изложеното, съдът намира
да е налице осъществено противоправно деяние, вследствие на което да се
ангажира деликтната отговорност на
ответника „Н.М.Г.“ АД.
Съдът дължи общо обезщетение за доказаните неимуществени вреди, които ищецът е претърпял от всички думи, изрази и изявления на ответника.
По отношение публикуваната от ответника Н.м.Г. АД
статия във вeстник „Уикенд ” - 06-12 февруари, 2016год. с
основно заглавие:
„Скандалният бизнесмен и общински съветник на Смолян К.А.
- К.Б., е в дъното на големия пожар от 11 ноември 2015 г., когато
огнена стихия подпали 300 декара ценна гора и едва не подпали смолянския
квартал „Р.” и съседното село Хасовица. Разследване на МВР е
установило, че големият пожар отпреди два месеца, който държа в напрежение цял
Смолян и заради който бе обявено бедствено положение в града, е умишлен и е
дело на служители, работещи във фирма на местния общински съветник К.А..-съставлява изявления за факти, верността на които подлежи на
установяване в настоящото производство. Същите не са установени. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства в посочения смисъл.
„Не сме видели и една стотинка
печалба, въпреки че в Смолян и региона се вихри невиждана сеч. Камиони с трупи
влизат и излизат от града и е публична
тайна, че
К.Б. оглавява дървената мафия в региона. Месечната му печалба надхвърля
200 000 лева, но той прибира парите за себе си и чрез юридически хватки трупа
фиктивни разходи и дългове на смесеното дружество ”. Съдържанието на посочения
текст също сочи на фактическо твърдение, което не е доказано по делото. В
случая представянето на информацията като
цитат на „общинар от Смолян“ не освобождава от отговорност ответника, тъй
като от една страна не се сочи конкретно лице,
а от друга страна, по делото не са ангажирани никакви доказателства за
проведено добросъвестно журналистическо разследване от издателя .
„А. е разпоредил на своите служители да запалят гората, за да не бъде
заловен в нерегламентирано изсичане на горски масив. Заради неговите безобразия
преди дни отново имаше опасност от природно бедствие - този път заради пороите, които препълниха коритата на реките Черна и Бяла,
съставлява клевета.
Относно публикацията за ощетяване на Община
Смолян с един милион лева, от последното бедствие, тъй като толкова пари ще трябва да бъдат инвестирани за укрепването на
активизиралите се свлачища. Отсечените дървета служеха като природен щит срещу
пороите, но сега ги няма...”-съдържанието
сочи на негативно изразено мнение относно личността на ищеца и не подлежи на
преценка за вярност.
Забъркването в„далавери“ и „заграбването на
още 1600 декара земя“-не се установи.
Несъмнено използването на изрази за
осъществени от ищеца „безобразия“, използването на
определения като „наглият бизнесмен“, „наглия общинар“, „пишман бизнесмен“,
безспорно съставляват обидни изрази, които не са оправдани при изнасяне
на информация в медиите. Същите биха били възприемани като обидни,
независимо от субективното отношение на адресата към същите, и са такива с
оглед общоприетите морални и социални критерии за допустими норми в общуването
От друга страна твърдението,
че „К.Б. силово
принудил жители на село Мугла да продадат частните си имоти, заплашвайки
ги, че ще им прати мутри на братята М.“, че „дни преди изборите К.Б. е обещавал по 70 лева за глас и е съумял да купи
около 450 гласоподаватели ”,
че „скандалният бизнесмен и общински съветник на Смолян К.А. - К.Б., е в дъното
на големия пожар от 11 ноември 2015 г., когато огнена стихия
подпали 300 декара ценна гора и едва не подпали смолянския квартал „Р.” и
съседното село Х.,
че „ пожар…
отпреди два месеца, който държа в напрежение цял Смолян и заради който бе
обявено бедствено положение в града, е
умишлен и е дело на служители, работещи във фирма на местния общински съветник К.А.“
настоящия състав намира да
съставляват клеветническо твърдение.
Цитираните по-горе твърдения за извършени
престъпления по чл.213а от НК –изнудване, чл.330 от НК -приписване на общоопасни
престъпления, чл.167 от НК престъпления срещу политическите права на гражданите,
осъществяват състав на клевета по смисъла на чл.147 от НК. Когато тези твърдения са невярни или не е осъществен престъпен състав, /което
обстоятелство може да се установи само с влязла в сила присъда, поради което изнесената в публичното
пространство информация за констатирани нарушения не е повод и достатъчно
основание да бъдат приписани извършени
престъпления от лицето/, то изявлението е противоправно и като такова винаги позорящо доброто име на конкретно лице,
накърняващо честта и достойнството му.
Поради изложеното публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с
което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза
извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от
КРБ и чл.10 от КЗПЧОС. Разпространеното клеветническо изявление, само по себе си е
вредоносно (дори и да не са установени други конкретни вреди от него), тъй като
разгласеното по този начин невярно позорящо твърдение, приписващо на увреденото
лице извършването на престъпление, става публично достояние сред неограничен
кръг лица, тъй като е споделено, чрез
печатно издание, което в случая е и с огромен тираж, придружено със снимка на
ищеца не оставяща съменение за личността на лицето, на
което се приписват деянията.
При публично разгласяване на обидни и
клеветнически твърдения автора на изявленията е длъжен да провери истинността
им, да проведе добросъвестно журналистическо разследване преди извършване на
публикация. Неосъществяване на дължимото поведение от лицето, което извършва
деянието е от естество да ангажира отговорността на последното и на
издателя при наличие на останалите
предпоставки на деликтния състав.
Съобразно изложеното исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена спрямо ответника- Н.м.Г. АД.
Установи се от ищеца да са
претърпени неимуществени вреди доказани с изслушаните по делото показания на
свидетели. Установи се ищеца да се е почувствал публично злепоставен, притеснен,
напрегнат и затворен. Налице е връзка между деянието и сочените неимуществени
вреди.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените увреждания, възрастта на пострадалото лице, фактът, че ищеца е публична личност, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения деликт, големия кръг от хора достояние на които е станала публикацията, коментарите от трети лица по повод публикациите, продължителността на търпените вреди, отражението на публикацията в личен план. Същевременно при преценка на стойността на обезщетението съдът съобрази обстоятелствата, които сочат на определяна на по-малък размер на обезщетение. От една страна разпространените твърдения не се установи да са повлияли трайно негативно върху работата на ищеца, както и недоказаната връзка на влошеното здравословно състояние по повод публикацията. Разпространената клеветническа информация е засегнала предимно личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето и като цяло няма данни да е с дълготраен характер. Следва да бъде съобразена и социално икономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. На последно място следва да бъде отчетен и фактът, че се касае до публична личност- общински съветник, който при осъществяване на длъжността която заема неминуемо, често, обичайно е коментиран в публичното пространство и се налага да търпи намеса в частно правната си сфера като предвид горното устойчивостта към подобни прояви следва да е по-висока.
Съобразно горното исковата
претенция следва да бъде уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата
като неоснователна.
Като законна последица от уважаване на иска се
дължи и законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По претенцията за забава.
С оглед основателността на главната искова
претенция подлежи на разглеждане и акцесорното вземане за обезщетение за
забава. При непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на увреждането,
поради което на осн.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва, чийто размер определен по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 22,27лв., в който размер исковата претенция е
основателна.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 645,40лв. от общо 4033,75лв., от които 2000лв.-държавна
такса и 2033,75лв.-адв.възнаграждение. /съдът намира релевираното възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за основателно, с оглед фактическа и правна сложност на
делото, брой проведени съдебни заседания, цената на исковата претенция
определена по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед приложения списък по чл.80
от ГПК не се присъждат други разноски-30,00лв.-свидетел, 5лв. СУ и 50,00лв.-д.т./
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
АД, с ЕИК: */*******, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на К.И. А., с ЕГН **********, със
съд. адрес: *** на осн. чл. 49 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД сума в размер на 8000,00лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от публикации във в. „Уикенд“ - бр. 06-12 февруари,
2016год., сума в размер на 22,27лв.,
обезщетение за забава, за периода от 07,02,2016год.
до 15,02,2016год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
ИМ – 15,02,2016год. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 8000,00лв. до пълния
предявен размер от 50000лв., както и за обезщетение за забава за сумата над
22,27лв. до 125,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н.М.Г.“
АД, с ЕИК: */*******, със
седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на К.И. А., с ЕГН **********,
със съд. адрес: ***, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК сума в размер на 645,40лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: