Решение по дело №4185/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260283
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20204520104185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 260283

                                             гр. Русе, 19.03.2021 год.

 

         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                              

Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4185 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Постъпила е искова молба от С.Б.С. против ЧСИ В.М. с рег. №*** и „Русе Ленд“ ООД,  с която е направено искане за прогласяване нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2017г. по изп. дело №***/2011г. по описа на първия ответник, с което притежаван от ищцата имот е възложен на втория ответник като купувач. В молбата е посочено, че съдебният изпълнител е допуснал редица нарушения при извършване на публичната продан, като не е съобразил размера на задължението на ищцата като длъжник по изпълнителното дело, сумите които е внесла за погасяване на дълга и молбите, които е отправила до него. Твърди се, че съдебният изпълнител е нарушил редица разпоредби на закона, а именно: чл. 454, ал. 1 ГПК, чл. 444, т. 5 ГПК, чл. 441, ал. 2 ГПК, чл. 58 ЗС, чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ. Всички тези нарушения обосновавали „абсолютна нищожност“ на постановеното от него постановление за възлагане на недвижим имот и съответно правен интерес за ищцата да иска прогласяване на тази нищожност и връщане в патримониума й на недвижимия имот.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЧСИ В.М. изразява становище за нередовност на исковата молба, а в условията на евентуалност се излага становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорват се и всички изложени в молбата твърдения за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, или неговите бездействия. Направено е и искане за конституиране на трето лице помагач на страната на ответника - ЗК „Лев Инс“ АД (с което дружество има сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, което искане съдът е уважил.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Русе Ленд“ ООД не е депозирало становище по допустимостта и основателността на молбата, а в съдебно заседание излага такова за нейната неоснователност.

Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД е депозирало становище, с което оспорва предявения иск като неоснователен и се присъединява към изложените за това аргументи от подпомаганата страна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По изпълнително дело №****, ЧСИ В.М. е провел публична продан на притежаван от длъжника по изпълнението и ищец в настоящото производство С.Б.С. недвижим имот – нива с площ от 6083 кв.м., като с постановление от 02.02.2017г. имота е възложен на купувача „Русе ленд“ ООД за сумата от 9151лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Постановлението за възлагане, уредено в чл. 496 ГПК, е акт на съдебния изпълнител, по силата на който и със съгласието на купувача на недвижимия имот, върху който се извършва принудително изпълнение, се прехвърля правото на собственост и всички други права, които длъжникът е имал върху имота.
           Доколкото е предявен иск за прогласяване нищожността на постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот, освен на наведените от страните основания за това, съдът е длъжен да извърши служебна проверка и за наличието на други процесуалноправни и материалноправни предпоставки водещи до недействителност на постановлението. Поради тази причина не би могло да се приеме, че предявеният иск е недопустим, ако в обстоятелствената част на исковата молба не се твърди наличието на такива обстоятелства, които обосновават нищожност на постановлението.

Постановлението за възлагане на недвижим имот излиза извън кръга на сделките, то представлява акт на съдебен орган и като такъв също, несъмнено, може да бъде нищожен, но основанията за това не са тези, изброени в двете алинеи на чл. 26 ЗЗД. Ако се приравни по аналогия постановлението за възлагане на съдебно решение, то основанията за нищожност са: незаконен състав, участие на лице, което няма качество на СИ, липса на предписана форма, липса на подпис, липса на подведомственост, неподчиненост на лицето на властта на българското законодателство, липса на териториална компетентност, абсолютна неразбираемост на волята, образуване от или против неправосубектно лице и други подобни. Видно е от представените по делото доказателства и конкретно от процесното постановление, че нито една от посочените хипотези не е налице – тоест актът е валиден.

Всички други, включително и наведените от ищцата обстоятелства, засягат не валидността, дори не и допустимостта, а само законосъобразността на акта – тоест – неговата правилност. За нейната проверка, обаче, законодателят е предвидил определен, самостоятелен ред и това не може да бъде извършено чрез косвен, а само чрез пряк, инстанционен съдебен контрол – чрез обжалване или извънреден способ за отмяна. От своя страна пък тази възможност е свързана със срок и е задължително разписан от процесуалния закон съдът, компетентен да извърши проверката, като районният съд не е овластен да стори това.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора в полза на двамата ответници следва да се присъдят направените от тях разноски за настоящото производство. В полза на процесуалния представител на първия ответник – адв. В.В. *** на осн. чл. 38, ал.2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. (по чл. 7, ал.1 т.4 от Наредба№1/2004г. на ВАС), а на втория ответник 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Б.С. ЕГН********** *** срещу Частен съдебен изпълнител В.М. с рег. №*** с район на действие ОС – Русе и адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ №17 и „Русе ленд“ ООД, ЕИК200956468 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Битоля“ №6, бл.11, вх.Б, ет.1, ап.65 иск за прогласяване нищожността на Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.02.2017г. по изпълнително дело №****, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.Б.С. ЕГН********** *** да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат В.В. *** адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.

ОСЪЖДА С.Б.С. ЕГН********** *** да заплати на „Русе Ленд“ ООД, ЕИК200956468 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Битоля“ №6, бл.11, вх.Б, ет.1, ап.65 разноски за настоящото производство в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                Районен съдия: