Р Е Ш Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 23.09.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..……...
на
двадесет и първи септември ……………...………..……………...………..…………..………..……...…….……..
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Мелиха Халил, ...............................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов .............................
административно
дело №183 …..... по
описа за ............. 2021 година .................................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба от К.М. Я., с постоянен и настоящ
адрес ***, против Заповед №21-0318-000092 от 17.07.2021 год., издадена от ***
при РУ-Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а”
от ЗДвП, на жалбоподателя К.М.Я. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6/шест/ месеца и са отнети СРМПС №*** и 2/два/ броя
регистрационни табели с №***.
Жалбоподателят сочи в жалбата, че е родом от ***, но живее и работи постоянно в *** и притежава
*** свидетелство за управление на МПС №***, издадено на 05.06.2019 год., със
срок на валидност до 04.12.2020 год.
Твърди, че във връзка с пандемията от Ковид-19, *** държава издала закон, с
който продължила действието на издадените лични документи/вкл. свидетелство за
управление на МПС/ с една година - до 04.12.2021 год. Жалбоподателят заявява,
че не притежава българско свидетелство за управление на МПС и че е собственик
на лек автомобил, марка „Мерцедес”, с рег.№***. Сочи, че през месец юли 2021
год., със семейството си гостувал на родителите си в *** и на 17.07.2021 год. управлявал
посочения автомобил в посока от *** към ***, при което бил спрян за проверка от
полицай при РУ-Кирково. Сочи също, че представил лична карта, *** свидетелство
за управление на МПС п регистрационен галон за колата, след което полицаят му
казал, че свидетелството за управление на МПС, издадено в ***, не се признава и
му съставил АУАН серия ** №***/*** год., за нарушение по чл.150 от ЗДП, тъй
като е управлявал автомобила си, без да е „правоспособен” водач. Сочи, на
следващо място, че със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП била прекратена регистрацията на
автомобила му за срок от 6 месеца, тъй като не бил „правоспособен водач.”. Жалбоподателят
счита, че посочената заповед е незаконосъобразна, тъй като не е спазена установената
форма, допуснато било съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и била в противоречие е материалноправни
разпоредби, поради което я оспорва в срок, със следните съображения: 1/ Твърди
най-напред, че не е извършил описаното в обжалваната заповед административно
нарушение, тъй като притежава редовно свидетелство за управление на МПС,
издадено белгийските власти, на което срокът не е изтекъл; 2/ Твърди също, че оспорваната
заповед не съдържа мотиви - не било посочено, по какви причини полицаят от РУ -
Кирково е стигнал до извода, че е „неправоспособен водач” и са прекратили
регистрацията на автомобила му. Сочи, че не е посочено, от какъв дефект страда
свидетелството му за управление на МПС, издадено от държава - членка на ЕС.
Поради изложеното, жалбоподателят, на основание чл.145 от АПК, във вр. с чл.146, т.2, 3, 4 от АПК, във вр.с
чл.147, ал.1 предл.1 от АПК, във вр.
с чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. с чл.173, ал.1 от АПК, с жалбата моли съда да отмени Заповед
№21-0318-000092 от 17.07.2021 год., издадена от *** при РУ - Кирково към ОДМВР
–Кърджали, като реши делото по същество и отмени
наложената му принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на
ППC” - лек автомобил „Мерцедес”, с рег.№***, за срок от 6 месеца. Към жалбата са
приложени писмени доказателства – копие от лична карта В №***, издадена в ***, ***, валидна
от 15.12.2016 год. до 15.12.2021 год., издадена на К.М.Я. и копие от друг
документ с №***, издаден на К.М.Я. ***, ***, валиден до 04.12.2020 година.
Призован редовно за
съдебно заседание, жалбоподателят К.М.Я.
от ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – ***
С. И. Б. от Районно управление - Кирково към ОДМВР - Кърджали, редовно призован
за съдебното заседание, се явява лично, като заявява, че оспорва подадената
жалба и счита същата за неоснователна. Пояснява, че при проверката на лицето К.
Я. на 17.07.2021 год., същият му представи документ на чужд език, на който
липсвали отбелязани категории за управление на МПС, като документът не бил на
латински език, а на някакъв неразбираем за него език, а освен това, в документа
било отбелязано, че важи само в държавата, в която е издаден, т.е. в ***. Пояснява
също, че се обадил се на колегите си от сектор „Пътна полиция” – Кърджали, за да
направят справка по представения документ, като същите, след като направили
справка в системата, му обяснили, че документът не представлява СУМПС, а е
документ, удостоверяващ, че към момента лицето посещава шофьорски курсове в
съответната държава, в случая *** и доколкото разбрал, този документ давал право
на лицето да управлява МПС само с придружител, в съответната държава, т.е. в ***,
тъй като документът е издаден в ***. Ответникът заявява, че не е наясно, какво
означават отбелязванията на самия документ, но на
гърба на документа липсвали отбелязвания, които да отговарят на Европейските
стандарти, както българските документи, на които са разграфени категориите А, В
и С. Сочи, че това, което разбрал от този документ е, че същият е издаден в ***,
*** и че обърнал внимание на валидността на документа, като същият бил и с
изтекъл срок на валидност – 04.12.2020 год., като това бил много кратък срок за
валидност. Пояснява също, че проверяваното лице Я.К. обяснил, че документът бил
с удължен срок и че с този документ управлявал МПС в много страни, като
отбелязва, че личната карта на К.М.Я. отговаряла на Европейските стандарти. Сочи,
че свидетелството му за регистрация на МПС и регистрационните табели с номерата
на автомобила били изпратени в сектор „Пътна полиция” – град Кърджали и се
съхранявали там. Заявява, че не приел представения документ от лицето за
валидно СУМПС, тъй като счел, че този документ изобщо не представлява СУМПС и
че в сектор „Пътна полиция” – град Кърджали могат да направят проверка за
лицето, живущо в ***, ***, тъй като имат достъп до такива проверки в
съответната държава. Пояснява също, че след като се обадил в сектор „Пътна
полиция” – град Кърджали, обяснил на колегите си и продиктувал данните от
представения му документ от лицето, като номер на документа и съобщил за
липсата на вписани категории и от сектор „Пътна полиция” – град Кърджали ми обяснили,
че това е документ, удостоверяващ, че лицето към настоящия момент посещава
шофьорски курсове в държавата, от която е издаден документът. Ответникът моли
съдът да постанови решение, с което да отхвърли така подадената жалба от К.М.Я.,
като неоснователна и недоказана, като отново сочи, че същият, към момента на
проверката на 17.07.2021 год., е бил неправоспособен водач, поради което счита,
че правилно е издал заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.5/, е връчен лично на
жалбоподателя К.М.Я., на датата 17.07.2021
год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване.
Срещу същата, в срок – на 21.07.2021 год., е била подадена жалба, чрез
административния орган, до Административен съд – Кърджали, регистрирана в
деловодството на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали с Вх.№318000-2091 от 21.07.2018
год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, с доказателства към
нея. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбоподателя К.М.Я. на 4-ия/четвъртия/ ден от връчването и получаването от него на
екземпляр от оспорената заповед. Същевременно, разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на
АПК. От това следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен
срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта
за прилагане на ПАМ е подадена в законоустановения
срок. Същата, освен това, е подадена от лице – К.М.Я.,
неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е
неблагоприятна, т.к. засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен
това, е подадена в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание, по
установения в закона ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №21-0318-000092 от 17.07.2021 год./л.5/, *** от Районно
управление – Кирково при ОДМВР – Кърджали е наложил на жалбоподателя К.М.Я., с посочен постоянен адрес ***, без посочено ЕГН, принудителна административна мярка/ПАМ/ -
прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил „Мерцедес”, без посочен
модел, с peг. номер ***, за срок 6 месеца до 1
година, а именно – за 6 месеца. В диспозитива на заповедта
е посочено, че принудителната административна мярка се налага „по чл.171, т.2А, Б.А ЗДвП”, като със
заповедта са отнети СРМПС №*** и 2 /два/ броя
регистрационни табели с №***. От фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството,
че К.М.Я., с посочен постоянен адрес ***, на 17.07.2021 год.,
около 14:20 часа, по Път ***, км.*** м., по посока на движение от *** към ***,
управлява собственият си лек автомобил „Мерцедес”, с peг.
номер ***, без да е правоспособен водач.
Към изпратената в съда
преписка е представена Справка за нарушител/ водач, издадена от РУ – Кирково
към ОДМВР – Кърджали, за жалбоподателя К.М.Я. от ***, с ЕГН **********/л.8/, от която е видно, че
същият няма издадено свидетелство за управление на МПС/СУМПС/, като не е
отразено и да е имал такова, на което да е изтекъл срокът на валидност или да е
отнето, но същевременно, в справката е посочено, че на датата 17.07.2021 год.,
му е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA
№378421, за
извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП и са отнети СРМПС №*** и регистрационни табели с №***, който АУАН му е връчен.
По делото, с
Разпореждане №370 на съда от 02.08.2021 год./л.16/ е бил задължен
ответникът по жалбата - С. И. Б. - *** в Районно управление - Кирково към ОДМВР
– Кърджали, да представи акт за установяване на административно нарушение
против жалбоподателя К.М.Я., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, като в изпълнение на това разпореждане на
съда, със съпроводително писмо с УРИ №318000-2368 от 11.08.2021 год. на
началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали/л.25/
е
представено и е прието като доказателство и заверено копие от посочения в
справката Акт за установяване на административното нарушение сер.** бл.№*** от 17.07.2021 год., който е съставен от С.
И. Б. – *** в РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на Д. Е. А. от ***
- свидетел/л.28/, против К.М.Я., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН ********** и в който е описано, че същият, на 17.07.2021
год., в 14:20 часа, в ***, на път: ***, при следните обстоятелства: По път ***,
км.*** м., по посока на движение от *** към ***, управлява собственият си лек
автомобил „Мерцедес”, с peг. номер ***, без да е
правоспособен водач, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач. Така съставения АУАН е
бил предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, който го е
подписал без възражения и се е подписал на разписката за получаване на
екземпляр от акта, като в същата е вписана датата на получаване – 17.07.2021
година.
По делото, с Разпореждане
№370 на съда от 02.08.2021 год./л.16/ и впоследствие повторно, поради
неизпълнение на първото разпореждане, с Разпореждане на съда №410 от 18.08.2021
год./л.18/, е бил задължен
ответникът по жалбата - С. И. Б. - *** в Районно управление - Кирково към ОДМВР
– Кърджали, представи допълнително, като писмено доказателство, за прилагане по
делото, на заверено четливо копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство
за регистрация на МПС №*** - част II. В крайна сметка, второто разпореждане на
съда е изпълнено, като със съпроводително писмо с УРИ №318000-2732 от 02.09.2021
год. на началника на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали/л.30/
е
представено и е прието като доказателство и заверено копие от отнетото с
оспорената заповед Свидетелство за регистрация на МПС №*** - част II, издадено
на 10.07.2019 год./л.31/, за регистрацията на МПС
– лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ” /„Mercedes C 220 CDI”/, с регистрационен №***, с идентификационен номер
на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – *** и
дата на първа регистрация – 20.04.2007
година. От това СРМПС №*** от 10.07.2018
год. е видно, че като собственик на това МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „Ц 220 ЦДИ”/„Mercedes C 220 CDI”/, с регистрационен №***, е вписан единствено жалбоподателят К.М.Я., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес ***.
С Разпореждането на съда
№370 на съда от 02.08.2021 год./л.17/, на жалбоподателя К.М.Я. изрично е било
указано, да представи в заверен легализиран превод приложения към жалбата му
документ, издаден в ***, за който твърди, че представлява *** свидетелство за
управление на МПС с посочения номер №***, със срок на валидност
до 04.12.2020 год./на
л.4 от делото/. Препис от разпореждането е получен от
жалбоподателя Я., заедно с призовката за насроченото открито съдебно заседание,
на датата 24.08.2021 год., но до датата на проведеното открито съдебно
заседание – 21.09.2021 год. включително, от страна на жалбоподателя К.Я. не е
представен или изпратен в съда такъв заверен легализиран превод на посочения
документ. Независимо от това, следва да бъде посочено, че на този приложен към
жалбата документ с №***, за който от жалбоподателя К.Я. се твърди в жалбата, че
представлява *** свидетелство за управление на МПС, най-отгоре и с големи
печатни букви са изписани думите, „***”, а под тях, също с печатни букви, е
изписано „***”, като от съдържанието на документа може да се установи, че
същият е издаден в ***, ***, на 05.06.2019 год. и е бил валиден до 04.12.2020
год. При извършена справка относно значението, респ. превода на тези изрази от ***
език, се установява, че първият израз означава или може да се преведе като „***”,
а преводът на втория израз означава буквално „Важи само в ***”. Ясно е, предвид
това, че този документ не представлява редовно издадено и валидно ***
свидетелство за управление на МПС, а освен това, този документ е бил валиден
само в *** и то до датата 04.12.2020 год. От това може да се направи извод, че
от страна на жалбоподателя К.Я. е направен някакъв, меко казано, нелеп опит да
бъде въведен в заблуждение съдът, че притежава валидно СУМПС, издадено в ***,
респ. че към датата на извършената му на 17.07.2021 год. проверка не е бил
неправоспособен водач, а от друга страна, потвърждава обясненията на ответника
по жалбата относно информацията, която му е била дадена по повод неговото
запитване, от сектор „Пътна полиция” – град Кърджали след извършената от там проверка
относно този документ. Независимо от изложеното, след като този документ,
приложен към жалбата в този му вид, не е приет като доказателство по делото,
съдът намира за безпредметно да го обсъжда повече.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът в настоящия състав намира, че подадената
срещу заповедта за налагане на принудителна административна марка жалба се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
Така, разпоредбата на чл.172,
ал.1, предл.I/първо/ от ЗДвП, в приложимата й
редакция, повелява, че принудителните административни мерки по чл.171, т.1,
т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6
и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи, с оглед разпоредбата
на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със
Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи/л.26/, с която са определени
да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е изискана и е представена и Заповед Рег.№8121з-825 от
19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи/л.27/, с която, на основание
чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1,
б.„б” и чл.47,
ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните нарушения и
наказания, чл.45, ал.2, т.5
от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона
за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018 год. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както следва: 1. В т.1.3.
след думите „контрол на пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен и след думите „*** ***” е добавен „***”. По
делото е представена и приета като доказателство и Заповед №292з-263 от 08.02.2021
год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.6/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ по Закона за движение по пътищата. С тази заповед, в изпълнение
изискванията на чл.172, ал.2 от Закона за движение по пътищата и Заповед №8121з-1524
от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед с
Рeг.№8121з-825 от 19.07.2019 год. и на основание
чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с т.2 от същата,
като длъжностни лица – държавни служители, които да прилагат с мотивирана заповед
налагането на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5,
буква „а” и т.6 от Закона за движението по пътищата, са оправомощени
назначените по
график служители на длъжност „***” в РУ при ОДМВР - Кърджали - за нарушения на Закона
за движение по пътищата, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ
при ОДМВР - Кърджали.
В случая, оспорената
заповед е издадена от длъжностно лице – *** в РУ – Кирково към ОДМВР –
Кърджали, като на съда е служебно известно, че описаното в оспорената заповед
място: път ***, км.*** м., от *** към ***, на което се твърди да е извършено
описаното деяние, се намира на територията на община Кирково, като и двете
посочени населени места – ***, се намират на територията на същата община, а
това именно е територията, обслужвана от Районно управление – Кирково към ОДМВР
– Кърджали. Така, тъй като действието на Заповед №292з-263 от 08.02.2021 год. на
директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано със срок и
доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че
обжалваният административен акт - заповед за прилагане на ПАМ от 17.07.2021
год., е издаден от оправомощен материално и
териториално компетентен орган – полицейски служител, а именно – от *** в
Районно управление – Кирково при ОДМВР – Кърджали, съгласно цитираната по-горе
т.2 от заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали.
На следващо място, с оглед съдържанието на заповедта, съдът приема, че в достатъчна степен е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване на
заповедта, като са описани датата, часа и конкретното
място на извършване на деянието, съставляващо нарушение, посочено е и
конкретното МПС – като марка и регистрационен номер, което е било собственост
на жалбоподателя К.Я. и е управлявано от него като неправоспособен водач, като
за това именно деяние е бил съставен на същата дата, преди издаването на процесната заповед, и описания по-горе АУАН сер.** бл.№*** от 17.07.2021 год., който е бил съставен
от С. И. Б. – *** в РУ – Кирково
към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на Д. Е. А. от *** - свидетел/л.28/, против
К.М.Я., за същото, извършено от него деяние, което съставлява нарушение на
чл.150 от ЗДвП.
В тази връзка следва да се посочи,
че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а”, т.6 и 7, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон, т.е. по ЗДвП,
т.е. законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването
за мотивиране на заповедта за
прилагане на ПАМ, вкл. и за
прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а”
от ЗДвП, каквото е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че
в конкретния случай това изискване на закона е спазено
в достатъчна степен в оспорената заповед и то по отношение
на всички съществени елементи от тези мотиви
и най-вече – по отношение фактическото основание за издаване
на акта, т.е. не е налице
допуснато съществено нарушение на административнопроизодствените
правила при издаването на акта,
касаещи изискванията за неговото съдържание
и мотивирането му, каквито твърдения се излагат в жалбата. Съдът в настоящия състав намира за неоснователно
оплакването, че съществено нарушение било това, че
в мотивите на заповедта по никакъв
начин не било
не посочено, „по какви причини
полицаят от РУ - Кирково е стигнал до извода, че
е „неправоспособен водач”.
Дори и да се приеме, че
непосочването на тези
обстоятелства е някакъв пропуск,
то той не
може да се
отнесе или да се квалифицира
като съществено нарушение на административно-производствените правила, т.к. е
пределно ясно, че при извършената му проверка на датата 17.07.2021 год.,
жалбоподателят К.Я. не е представил валидно свидетелство за управление на МПС,
противно на твърденията му в жалбата, доколкото представения от него документ,
издаден в *** и валиден до 04.12.2020 год., въобще не представлява такова СУМПС
и този факт би следвало да му е пределно добре известен.
По тези съображения
съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от
тази ал.2, като заповедта в предостатъчна степен съдържа фактическите основания
за издаването й. Освен това, в производството по издаването на
обжалваната заповед не са допуснати
други съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като освен това, заповедта е връчена лично и
срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.
На следващо място, при преценката на материалната
законосъобразност на заповедта, т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът
намира, че заповедта е законосъобразна и не е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази
следното:
Във връзка с
горното следва да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а”
от ЗДвП, в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед
редакция (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: „т.2а, б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.”. Така, при тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката, в първата й хипотеза, е установено по надлежен ред
управление на МПС от лице – собственик на пътно превозно средство, респ. на
МПС, което не е правоспособен водач, респ. - не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишено от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс. Същевременно, разпоредбата на чл.150, предл.1/първо/ от ЗДвП изрично предвижда, че „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, …”, т.е. тази норма изрично въвежда
изискването, водач, който управлява ППС, респ. МПС, по път, отворен за
обществено ползване, да е правоспособен. Нормата на чл.150, ал.1 (Изм.
– ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) от ЗДвП от своя страна
детайлно регламентира, че за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Ясно е, че управлението на МПС от лице,
т.е. от водач, който не е правоспособен или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство, съставлява административно
нарушение по посочения текст – чл.150 от ЗДвП, за което е предвидено и
налагането на административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 (изм.
– ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) от ЗДвП, като
предвиденото наказание за такъв водач е „глоба”, в размер от 100 до 300 лева.
Нарушението на такъв
водач, т.е. на водач, който управлява ППС, респ. МПС, без да е правоспособен, следва
задължително да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Безспорно е установено по делото, че в настоящия
случай, АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП е бил съставен на 17.07.2021
год./АУАН серия GA бл.№378421/ срещу жалбоподателя К.М.Я.,
като неправоспособен водач, който управлява МПС по път, отворен за обществено
ползване, предвид което се налага и безспорния извод, че е била налице
основната материалноправна предпоставка за прилагането
на тази ПАМ, по отношение на същия, в качеството му на собственик на описаното
в заповедта МПС/лек автомобил, марка „Мерцедес”, с Рег.№***/. От това следва,
че правилно и в съответствие с нормата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, тази ПАМ
е приложена по отношение на жалбоподателя К.М.Я., в
качеството му на собственик на описаното в заповедта МПС, като това му качество
– собственик на това МПС, безспорно се установява и от изисканото и представено
по делото Свидетелство за регистрация на МПС №*** - част II, издадено на
10.07.2019 год. и което МПС – негова собственост, жалбоподателят е
управлявал, без да е правоспособен водач.
При това
положение се налага единствено възможния извод, а именно - че са налице
условията, т.е. материалноправните предпоставки, за
прилагане на тази ПАМ - налице е извършено нарушение на чл.150 от ЗДвП, от
жалбоподателя К.М.Я., извършването на което нарушение
законът обвързва с прилагането на тази ПАМ спрямо него, в случая - като
собственик на управлявано от самия него МПС, без да е правоспособен водач, като
съдът намира за неоснователни доводите, развити в тази насока в депозираната до
съда жалба.
За пълнота на
изложението следва да се упомене, че според настоящия съдебен състав,
жалбоподателят К.М.Я. категорично, на посочената дата и място, е управлявал
собственото си МПС, описано в оспорената заповед за прилагане на ПАМ и в
съставения му преди това АУАН, без да е правоспособен водач, което
обстоятелство е било безспорно констатирано от актосъставителя,
който е и издател на заповедта за прилагане на ПАМ и която констатация не е
опровергана по никакъв начин в настоящото съдебно производство, т.е. по никакъв
начин не е доказано, че жалбоподателят отговаря на изискванията на цитираната
по-горе разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство. По тези
съображения, съдът намира за неоснователни доводите в тази насока, развити в депозираната
жалба против заповедта за прилагане на ПАМ.
По отношение срока на
наложената с оспорената заповед ПАМ следва да се посочи, че разпоредбата на
чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, регламентира, че тази ПАМ се прилага са срок от 6
месеца до една година/т.е. 12 месеца/, като в случая, с оспорената заповед,
мярката е приложена за минимално предвидения в тази норма срок, а именно – за срок
от 6/шест/ месеца. Във връзка със
срока на наложената ПАМ съдът следва да посочи, че материята относно ПАМ има
оскъдна уредба в нормата на чл.22 от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/, като според посочената норма, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ, а според чл.171,
ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността
за извършване на други подобни нарушения, тя не е административно наказание, а както
бе обосновано и по-горе, в случая има извършено нарушение - описаното МПС,
чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед, е било управлявано от лице
– жалбоподателя К.М.Я., без същият да е правоспособен водач. Предвид последно
посоченото, настоящият състав на съда намира, че за евентуално постигане целите
на приложената спрямо жалбоподателя К.Я. принудителна административна мярка/ПАМ/
и с оглед преустановяване възможността същият да продължи да управлява
собственото си МПС, без да е правоспособен водач, е правилно, а и
целесъобразно, същата да бъде приложена за минималния, предвиден от закона,
срок, а именно – за 6/шест/месеца, т.к. по този начин тя допринася и способства
за изпълнението или постигането на целите на ЗДвП, а освен това, този срок
съдът намира за достатъчен, за да може жалбоподателят К.Я., при желание от
негова страна, да придобие правоспособност за управление на МПС от съответната
категория. От това според съда, следва и извод, че оспорената в настоящето
производство заповед за прилагане на ПАМ се явява постановена в съответствие и
с целта на закона.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№292з-263
от 08.02.2021 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се от закона
писмена форма и съдържание, с посочено правно основание за издаването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и в съответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146 от АПК.
По така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на К.М.Я., с постоянен и настоящ адрес ***, се явява неоснователна и
недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде
от отхвърлена.
При този изход на
делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за направените деловодни
разноски, т.к. такива не са претендирани от ответника
по жалбата, а и реално не са сторени от него.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV
/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.М.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, против Заповед
№21-0318-000092 от 17.07.2021 год., издадена от *** при Районно управление -
Кирково към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, на жалбоподателя К.М.Я. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на
ППС – лек автомобил, марка „Мерцедес”, с рег.номер ***, за срок от 6/шест/
месеца и са отнети Свидетелство за регистрация на МПС №*** и 2/два/ броя
регистрационни табели с №***.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: