ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 619
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501011 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, против Разпореждане на РС- Несебър по ч.гр.д.№
114/2021г. в частта, с която е в частта, с която е отхвърлено заявление на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК против Ж. Т. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр. *** община
*** област *** ул. *** № *, за сумата от 2986,43 лева, представляващо непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за сумата от 272,27 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020г. до 23.11.2020г. и за сумата от
131,06 лева, представляваща част от претендираната лихва за забава за периода от
12.12.2018г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 11.08.2020г./ датата на предсрочна
изискуемост/, както и за разноски над сумата от 251,25 лева до 351,35 лева.
За да отхвърли заявлението на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че клаузите
от договора, касаещи уговорено възнаграждение за допълнителни услуги противоречат
както на добрите нрави, така и на изискването за неравноправност на договорните клаузи,
уговорени с потребителя;клаузите за допълнителни такси водели до значително увеличаване
на поетото задължение за плащане по договора за кредит и до неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя,като крайният извод на първоинстанционният
съд е за нищожност на същите клаузи от договора за потребителски кредит. По тази
причина районния съд е приел, че сумите , платени от длъжника за погасяване на
задължението, основано на тази клауза, са в размера от 403,33 лева;плащането на тази сума
1
обаче следвало да се отнесе по реда на чл.76 ЗЗД към останали неплатени, но
законосъобразно възникнали задължения/ за главници и лихви/. В този ред на мисли
районния съд е разпределил сумата от 403,33 лева за погасяване на претендираната лихва
за забава в размер на 272,27 лева за периода от 11.08.2020г. до 23.11.2020г. и 131,06 лева за
погасяване на лихва за забава на част от претендираната лихва за забава за периода от
12.12.2018г. до 11.08.2020г.
В частната жалба се изтъкват съображения за неправилност на обжалваното
разпореждане, като в тази връзка се излагат съображения, както и се цитират съдебни актове
на съдилища в РБългария,постановени преди промените в чл.410 с ДВ бр.100/2019година.
Твърди се, че заповедният съд превишил правомощията си, тъй като извършил преценка за
валидност на договора за потребителски кредит ,респ.- на отделни негови клаузи , и е
нарушил съдопроизводствените правила.Твърди, че съгласно съдържанието на условията на
договора и ОУ е видно, че предоставянето на пакет от допълнителни услуги не е бил
задължителен за отпускането на кредита и зависил единствено от волята на потребителя.
Прави извод, че не може да става дума за неравноправна клауза, след като то е подписано от
клиента и не е било задължително за сключване на договора. Цитира какво е услуга
съгласно т. 14 от ДР на ЗЗП и прави извод, че съгласно това правило споразумението
относно предоставянето на допълнителни услуги действително представлява такива
дейности, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
кредитополучателя и то срещу определено възнаграждение, като тези действия са
фактически, а не правни, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК е допустимо уговарянето на такива
действия. Прави извод, че дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение
се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респ. не
следва да се сключва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл. 19ал. 4 от ЗПК.
Цитира практика на СРС и Адм. съд-София. В този смисъл счита, че изводите на съда, че е
налице нарушение на разпоредбите на ЗПК са неоснователни. Твърди, че е налице клауза,
която не се прилага автоматично за всички сключени от дружеството договор и относно
всички негови съконтрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили
желание и договорили конкретни условия. Твърди, че ответникът ползвал закупените
допълнителни услуги, тъй като е ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането
си за отпускане на потребителски кредит. Счита, че споразумението за представяне на пакет
от допълнителни услуги е съобразен с изискванията за закона и не попада в нито една от
множеството хипотези, описани в чл. 143 от ЗЗД. Моли съдът да отмени атакуваното
разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК относно претендираното вземане за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и да бъде разпоредено издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тази сума; заявява, че районният съд
неоснователно и неправилно е направил прихващане на сумата от 403,33 лева с претенции
на заявителя за лихва за забава в размер на 272,27 лева за периода от 11.08.2020г. до
23.11.2020г. и частично / в размер на 131,06 лева / за погасяване на лихва за забава за
2
периода от 12.12.2018г. до 11.08.2020г. Моли отмяна на обжалваното разпореждане и
постановяване на заповед по чл.410 ГПК за отхвърлените от районния съд суми .
Бургаският окръжен съд намира частната жалба за допустима като предявена от
правно-легитимирано лице и срещу обжалваем съдебен акт.
Заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата за неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2986,43 лева, следва да бъде отхвърлено,
на осн. чл. 411, т. 3 ГПК /ДВ. 100 от 20.12.2019г./, тъй като разпоредбите от договора са
нищожни, на осн. 10 а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на
ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т.
12 от ДР на ЗЗП. Същевременно, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството
на "потребител", то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК.
По отношение на заявлението в частта за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги:
На първо място, доколкото предмет на пакета от допълнителни услуги са няколко
възможности, не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има
предвид, че в чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит." В процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги
ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва
да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Дори и да се приеме, че такава е ползвана, то доколкото
липсва конкретизация на възнаграждението за същата, съдът не би могъл да присъди такова
при служебно изчисляване на размера.
Уговореното заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на общо 2986,43 лева е прекомерно и противоречащо на законовите
изисквания. Аргумент в тази насока е съотношението в размера на предоставените за
3
ползване парични средства – 4500 лева и стойността на пакета допълнителни услуги –
2986,43 лева, при което цената на допълнителните услуги е само с около 1 500 лева по-
ниска от размера на предоставената основна услуга.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът извършва проверката дали искането не е в
противоречие със закона или с добрите нрави, като в тази насока възнаграждението за
допълнителния пакет от услуги не съответстват на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК -
кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Допълнителните услуги са част от договорното правоотношение между страните. В
случая е безспорно, че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено, и
само заради сключения договор, тя е свързана с усвояването и управлението на кредита и не
е от категорията на такси и комисионни, регламентирани с нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Изложените от жалбоподателят доводи: че длъжникът е подписал договора при свобода на
договарянето и при личната си преценка да поеме задължението, не могат да бъдат
споделени от съда, тъй като се касае до заобикаляне на закона по смисъла на чл.33 от ЗКП.
На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тази
му част.
Що се касае до останалите отхвърлени с обжалваното разпореждане вземания, заявени
от кредитора, а именно сумата от 272,27 лева, представляваща лихва за забава за периода от
11.08.2020г. до 23.11.2020г. и сумата от 131,06 лева, представляваща част от
претендираната лихва за забава за периода от 12.12.2018г. /датата на изпадане на длъжника в
забава/ до 11.08.2020г./датата на предсрочна изискуемост/ настоящата съдебна инстанция
намира жалбата за основателна по съображения, че в заповедното производство съдът е
обвързан само от посочените в заявлението вземания и не може да извършва служебно
прихващания на заявени вземания с признати за извънсъдебно платени задължения.
Предвид това обжалваното разпореждане в тази част следва да бъде отменено като
неправилно.
По отношение на разноските пред първата инстанция, макар да е отхвърлил
частично заявлението по чл. 410 от ГПК, в заповедта по чл. 410 от ГПК районният съд е
присъдил на заявителя в пълен размер платената държавна такса в размер на 201,35 лв.,
както и частично до размера на 50 лв. претендираното в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение по НМРАВ. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед вида на
делото, присъденото в първата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв. е съобразено с чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ бр. 8/2017 г. / във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ и не следва да бъде увеличавано. Затова и
предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя по аргумент на чл. 271,
ал. 1, изр. второ от ГПК обжалваното разпореждане следва да се потвърди и в частта за
разноските.
4
С оглед изхода на делото частично основателно се явява и искането на
жалбоподателя за разноски пред въззивната инстанция. Затова такива следва да бъдат
присъдени съразмерно на уважената част от жалбата, а именно за платена държавна такса в
размер на 4,33 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5,95 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане на РС- Несебър по ч.гр.д.№ 114/2021г. в частта, с която е
отхвърлено заявление на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Ж. Т. СТ. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: гр. *** община *** област *** ул. *** № *, за сумата от 272,27
лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020г. до 23.11.2020г. и за сумата
от 131,06 лева, представляваща част от претендираната лихва за забава за периода от
12.12.2018г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 11.08.2020г./датата на предсрочна
изискуемост/,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева, против Ж. Т. С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: гр. *** община *** област *** ул. *** № *, за сумата от 272,27
лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.08.2020г. до 23.11.2020г. и за сумата
от 131,06 лева, представляваща част от претендираната лихва за забава за периода от
12.12.2018г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 11.08.2020г./ датата на предсрочна
изискуемост/, както и за сумата от 4,33лв., представляваща разноски за платена държавна
такса във въззивното производство и 5,95 лева за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция, изчислени съразмерно с уважената част от частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" №
49, бл. 53 Е, вх. В, в останалата й обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Несебър за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение, включително и за деловодните разноски
пред въззивната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6