№ 1553
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203747 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от И.С.Г. от гр. ***, ЕГН **********
против издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4624191 на ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя Г. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на
100 лева.
С жалбата се представя становище за неправилност и незаконосъобразност,
поради неспазване на материалния закон, както и поради допуснати
процесуални нарушения на обжалвания ЕФ. С жалбата се оспорва и
наличието на ограничение въведено със знак В26 на пътния участък посочен в
ЕФ, като се твърди че към процесната дата на конкретния участък такъв знак
не е бил поставен, както и че липсват доказателства, че АТСС е минало
изискуемите проверки и че служителите са преминали обучение за
боравенето с него. С жалбата се прави искане за присъждане направени
разноски.
1
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е
представено писмено становище, с което се счита жалбата на И.С.Г. за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4624191 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя И.С.Г., с ЕГН ********** за това,
че на 23.03.2021г. в 16:08 на път II – 64 км. 50+500, посока с.Труд е
извършено нарушение за скорост с МПС „Ситроен Ц4 Пикасо 2.0 И“ вид лек
автомобил, с регистрационен номер **** установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1, № 11743са, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км. /ч., при въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В-26 от 60 км/ч., установена скорост 90 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил
издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя Г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева. Към издадения
електронен фиш, в административнонаказателната преписка са приложени 1
брой снимково изображение с № 11743СА/0511230 от 25.03.2021г. на
заснетото нарушение с АТСС. В преписката е приложена справка в
2
Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно
превозно средство. Приложено е и копие от Протокол № 65-С-ИСИС от
28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС № ARH
CAM S1, копие от Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
средство или система, вид АТСС № ARH CAM S1 от 23.12.2020г., Копие на
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. и Приложение към него, Копие от списък на
констатирани нарушения с АТСС, както и снимка на техническото средство,
както и писма с вх. № 38722/13.07.2021г. и № 45127/10.08.2021 г. от ОПУ
Пловдив, ведно с четири броя снимки.
По делото по искане на съда от Окръжно пътно управление към АПИ са
представени два броя справки и четири броя снимки относно пътен участък
Път ІІ-64, км.50 + 500. Съгласно справките километър 50+500 на път ІІ-64
„Карлово-Пловдив“ попада в отсечка с две платна за движение преди
гр.Пловдив. В посоката с.Труд-гр.Пловдив (дясното платно за движение по
километража на пътя) няма налични пътни знаци В26 „Забранено е движение
със скорост, по висока от означената“ и Т2 за определяне обхват на
действието му. В този участък от републиканския път не са въведени никакви
забрани или ограничения с пътни знаци. В справките от АПИ е посочено че
група знаци А27 „Кръстовище с път без предимство вдясно“ и В 26(60
км./час) „Забранено е движение със скорост, по висока от означената“ са
монтирани на км.49+860 и че същите са поставени във връзка с организацията
и безопасността на движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и
предшестващата го новоизградена пътна връзка.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, чe от
представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като освен това в хода на
административното производство по издаване на обжалвания ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения
електронен фиш и налагащи неговата отмяна.
Съгласно публичния регистър към БИМ, мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARH CAM S1 е одобрен тип,
вписан под № 17.09.5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 07.09.2027г. Посочената в
ЕФ АТСС е преминала проверка съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от
3
28.09.2020г.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
нарушенията и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.
В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ против
жалбоподателя е използвана АТСС ARH CAM S1 № 11743са, която е мобилна
система за видеоконтрол и представлява радар ARH CAM S1, който се
поставя на стойка с три „крачета“, по известна с името „тринога“ камера.
Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния част,
посоката на движение, както и координатите на мястото където е установено
МПС. Използваното в случая АТСС (ARH CAM S1), мобилно съгласно § 6, т.
65, б. "б" от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
с Наредба № 81213-532/2015 г. като вид техническо средство, с което да се
установяват нарушения и одобрено съгласно Удостоверение № 17.09.5126
като тип средство за измерване със срок до 07.09.2027 г., с която е работил
непосредствено служител на МВР, който е контролен орган по смисъла на
чл.189, ал.4 от ЗДвП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., чл.189, ал.4
от ЗДвП беше съобразен с Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г.,
постановено по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС, съгласно което
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
4
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Това е така,
защото издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само
в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им
/чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП/, докато при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление.
Този извод не се разколебава от допълнителната разпоредба на §6, т.65 от
ЗДвП. Видно от съдържанието й „автоматизирани технически средства и
системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; и б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.
Самата дефинитивна норма предполага установяване на нарушението в
присъствието на контролен орган. Съответно според процесуалната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й понастоящем редакция
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Видно е от нея, че установяването на нарушението в тази
специална хипотеза става само и единствено в отсъствие на контролен орган.
Само в тези случаи е процесуално законосъобразно прилагането на
специалния ред за установяване и налагане на нарушението чрез електронен
фиш, като при присъствието на контролен орган по време на установяването
му, вкл. и чрез автоматизирани технически средства и системи по смисъл на
§5, т.65 от ЗДвП е приложим общият ред – чрез издаване на АУАН и на НП,
при което следва да се гарантират и предвидените процесуални права на
привлеченото към отговорност лице.
5
По тази причина съдът намира, че ТР № 1/26.02.2014г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, не е загубило значението си, тъй като
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за
издаването на електронен фиш присъствието на контролния орган при
констатирането на нарушението. В разглеждания случай това не е така, тъй
като е налице приложена снимка от клип от 23.03.2021г., заснет в 16:08 часа с
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение АТСС ARH CAM S1.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени
доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената
разпоредба на чл.21, ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за
извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно
установено е, че лек автомобил „Ситроен Ц4 Пикасо 2.0 И“ с рег. номер ****
се е движил по път II-64 в посока с. Труд към гр. Пловдив. Установява се, че
същият е бил заснет на километър 50-и /нарастването на пътя е в същата
посока/ със скорост от 90 км/ч. Същевременно към процесната дата на
мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на
жалбоподателя не е действало ограничение на скоростта на движение с пътен
знак В26 от 60 км/ч, тъй като на км 50+500 изобщо не е имало такъв знак,
видно от писма с вх. № 38722/13.07.2021г. и № 45127/10.08.2021 г. от ОПУ
Пловдив. Знак В26 е бил поставен на същия път, но на км 49+860 в същата
посока във връзка с организацията и безопасността на движението в района
на новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект "Амек Тойс". Не се
установява по делото да е поставен пътен знак указващ обхвата на
ограничението, което води до извод, че знакът на км 49+860 е бил поставен с
цел ограничаване на скоростта във връзка със самия обект, но не и след него,
а и съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията
на пътните знаци въведената забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото
кръстовище, като отново от приложените по делото 4 броя снимки от ОПУ
Пловдив е видно, че преди км 50 + 500 са налични няколко такива. В тази
6
връзка се установява от приложените по делото писма от ОПУ Пловдив към
АПИ, че км 50 от същия път не попада в обхвата на действие на пътен знак
В26. Следователно от обективна страна водачите на ППС на км 50 от път II-
64 в посока към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да
намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило
да се движат с 90 км/ч. Такова задължение възниква на различно от
вмененото място, а именно на посочения км 49+860, който е съвсем различна
точка в пространството, в която жалбоподателят не е установено с каква
скорост се е движил. Следователно не се установява от една страна да е
извършено нарушение на правилата за движение при въведено ограничение
на скоростта, тъй като не е имало такова, а от друга се установява и
неспазване на правилата за използване на АТСС, като при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
АТСС не е определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, а
контролираният участък е включвал и зона за движение с прилагане на
общото правило за скорост на МПС категория В извън населени места.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ел. фиш е
незаконосъобразен както поради неспазване на посоченото правило за
употреба на АТСС, така и поради липсата на нарушение от обективна страна
по въведеното с електронния фиш обвинение – поради липсата на такова
нормативно задължение и поради различното място на действие на
ограничението на скоростта на движение от вмененото за извършено. Това
влече и неговата отмяна.
Отделно от горното във връзка използването на АТСС за установяване на
нарушенията по ЗДвП с ТР 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното
положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да
записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания. Тези правила бяха
законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г,
като по конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство
за видео контрол, съобразно редакцията на наредбата към датата на
извършване на деянието и след законодателните изменения от 2018 г. следва
да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; - техническото средство да е преминало през последваща
7
метрологична проверка; - да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система; -
техническото средство да е разположено и използвано съгласно изискванията
на производителя и нормативните предписания - чл. 6 от Наредбата.
Съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените
изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност,
използването на автоматизирано техническо средство е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
електронния фиш. В тази връзка настоящият състав намира, че изискванията,
разписани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата ( наричана за краткост Наредбата),
действаща към датата на установяване на нарушението не са били изпълнени
в своята цялост. Така, от приетото по делото като писмено доказателство
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се изяснява, че АТСС
„ARM CAM S1“ представлява преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства. Предвид това и съобразно изричната разпоредба
на чл.10, ал.1 от Наредбата, то за всяко използване на мобилно АТСС за
контрол се попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. По
преписката е представен такъв протокол, обаче за техническо средство
използвано на 23.12.2020г., а не на процесната дата - 23.03.2021г. и в който е
посочено съвсем различно място на нарушението, като и всички останали
реквизити в него нямат нищо общо с фактическата обстановка изложена в
процесния електронен фиш. Това обстоятелство само по себе си се
приравнява на липса на съставен протокол по чл.10 от Наредбата, което е
абсолютно нарушение на процедурата по осъществяване контрол върху
скоростта, с която се придвижват водачите на МПС. Наличието на протокол
по смисъла на чл.10 от Наредбата не е самоцел - реквизитите му, така както се
предписани в Наредбата гарантират яснота и прозрачност на осъществената
дейност по контрол на скоростта. Посредством протокола се установява, че
именно на деня, часа и мястото, съответните служители към ОД на МВР, с-р
„Пътна полиция“ са извършвали контрол за скорост и то точно с
техническото средство, от което произтича фотоклипът към издадения ел.
фиш.
8
Така изложеното обосновава заключение че при използваното АТСС
посочено в издадения ЕФ не е спазена процедурата по установяване на
нарушението и обуславя безусловна отмяна на санкционния акт, базиран на
това използване на АТСС.
Поради изложеното съдът счита, че към административнонаказателна
отговорност неправилно е привлечено като виновно материалноотговорно
лице и не се доказа да е извършено нарушение от обективна страна, като
отделно в хода на издаване на атакувания ЕФ са допуснати и нарушения на
процесуалните правила, които са съществени и неотстраними поради което и
атакувания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производство е налично направено искане от страна на
жалбоподателят за присъждане на разноски, но съдът не констатира
представяне на доказателства за размера на направените разноски, поради
което и не следва да се произнася в тази насока с настоящето решение. С
оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4624191на ОДМВР Пловдив с
който на И.С.Г. от гр. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
9
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10