Определение по дело №73300/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20241110173300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11654
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110173300 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:

Съставя проект за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения

Производството по гр.д.№ 73300/2024г. е образувано след издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против Л. С. по гр.д.№ 55606/2024г., срещу която е подадено възражение.
Ищецът „ Изи Финанс ЕООД основава претендираните от него права на твърденията, че
на 12.1.2021г. сключили с ответницата договор за потребителски кредит № 324281 , чрез
използване на средства от разстояние, като се твърди, че сключването на договора се
извършва въз основа информация, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg, на който са
публикувани ОУ, като клиентът се регистрирав сайта, попълва въпросник, маркира съгласие
с ОУ, с което приема същите. Твърди, че след това клиентът получава имейл, в който се
съдържа преддогорна инфармация за условията по договора, ако бъде одобрен, получава на
личния си имейл договор и ОУ за писмено потвърждение. Потвърждаването се извършва
чрез съобщение по телефон на предоставения телефонен номер, с изпратени на него 4
цифри, които съставляват уникален код. Твърди, че ответницата, при кандидатстването е
посочила номер ********** и имейл *************@***.**, като й е изпратен активационен
код 8615.
Твърди, че в хода на кандидатстване, ответницата е изпратила и снимка на личната си
карта, от която е видно,че попълнените лични данни съвпадат, представена е и снимка на
1
ответницата, като по този начин, ищецът твърди, че е сключен по реда на ЗПФУР договор за
кредит, след което средствата са му били преведени по посочения от нея начин. Твърди, че
до подаване на заявлението, ответицата му е платила сумата 210,46 лева, договорът бил
рефинансиращ, като с цялата сума е погасено задължениепо предходен договор №
298480/26.5.2020г.- в размер 1992г., което погасяване е счетоводно, като няма останала сума.
Сочи, че с договора било уговорено заплащане на сумата, на 24 вноски от по 83 лева, за
период 11.2.2021г до 2.1.2023г., като предмет на заявлението е само вноска с падеж
12.5.2021г. от 83 лева, като се твърди, че между страните е водено предишно производство –
гр.д.№ 10647/2023г. на СРС, 64- ти състав, по което било установено наличието на договора
за кредит, както и че сумата е усвоена по сочения от ищеца начин.
Ответникът, получила препис от исковата молба, в срока за отговор е направила искане за
присъединяване към настоящото производство на гр.д№ 3506/2025г.-исково производство,
образувано по реда на чл-422 ГПК, за установяване на вземане по заповед за изпълнение по
гр.д.№ 70983/2024г.-задължение с падеж 11.6.2021г., като с определение по делото, СРС
присъедини сочените две дела към настоящото.
Ответницата, с отговори на исковата молба по двете искови дела, оспорва основателността
на претенцията на ищеца, като сочи, че не е сключила договора за кредит, не го е
подписвала, нито потвърждавала, оспорва твърденията за провеждан разговор, и даването на
съгласие за сключване на договора, както и твърдението, че сумата е предоставена, като
прави възражение, че договорът е нищожен, поради противоречие с добрите нрави, и защото
противоречи на закона /чл.11,т.9 и 10 ЗПК/-с оглед нуждата в тридневен срок да се осигури
обезпечение на кредитора, за неизпълнението на което задължение предвидена неустойка;
счита се, че размерът на възнаградителна лихва нарушава добрите нрави, защото уговорения
размер не е съответнет на срока и риска, като съставлява скрито увеличение на печалбата на
кредитора, и надвишава 3-кратния размер на законната лихва.
Нищожната разпоредба не може да се замести от императивна, поради което и целият
договор е никожен, а разпоредбата за неустойка е скрито възнаграждение, което същата
следва да се добави към ГПР, което не е сторено, затова посочения размер на ГПр и ГПЛ не
е действителен, заобикаля се разпоредбата на чл.19/4/ ЗПК, като се счита, че неустойката
противоречи на добрите нрави, като същата се кумулира с вноските. При евентуална
основателност на иска, се прави възражение за прихващане с възнаградителна лихва от
294,86 лева и неустойка от 716,79 лева, която се сочи, че ищецът е получил без основание,
като се прави възражение с общата сумва 1011,65 лева – получена в период 12.1.2021г.-
10.2.2025г. без наличието на основание затова неустойка и лихва.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1
ЗЗД .
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
2
От служебна справка се установи, че между страните по делото е проведено предходно
производство гр.д.№ 10647/2023г. на СРС, 64- ти състав,по което е постановено решение, с
което по положителен установителен иск, предявен от настоящия ищец против настоящия
ответник е признато вземане за вноска с падеж 8.12.2021г. , с оглед на което съдът намира, че
между страните е формирана сила на пресъдено нещо за: сключен договор за кредит,
предоставена главница по него, твърдението на ищеца, че договорът за кредит е сключен по
сочения в исковата молба начин, както и че същият е отпуснат за цялостно рефинансиране
на задължение на ответницата по предходен заем № 298480/26.5.2020г.
Предвид на обстоятелството, че видно от съдебното решение, съдът не е разгледал
възраженията на ответницата, направени по предходното производство, за нищожност на
договора, както и за прихващане, не е формирана сила на пресъдено нещо по тях.
Предвид изложеното в исковата молба, че към подаване на заявлението, ответницата е
заплатила на ищеца сумата 210,46 лева, СРС намира, че този факт не се нуждае от
доказване.
СРС намира, че страните не спорят, че ако аритметично, че ако сумата от 931,50 лева –
неустойка се прибави към възнаградителната лихва, то размерът на същата ще надвиши 50
%.
ІV. Разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че e в негова тежест е да докаже като проведе пълно и главно
доказване, че сключването на валиден договор за кредит, предоставяне на сумата по него на
ответника.
УКАЗВА на ответника, че носи тежестта да докаже по делото правопогасяващи
възражения, включително, с оглед възражението си за прихващане, твърдението си, че е
заплатила в полза на ищеца сумата от общо 1011,65 лева , от които: 294,86 лева и неустойка
от 716,79 лева.
ПРИЛАГА към настоящото дело- гр.д.№ 55606/2024г-, – 70983/2024г. и № 3506/2025г.
ПРИЕМА представените по сочените и настоящото дело писмени документи, като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА представените на магнитен носител, записи към двете искови молби.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно – компютърна
експертиза, по задача да отговори дали е изпълнена процедурата по сключване на двата
договора за кредит, предвид отделеното като безспорно.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на двете страни за ССЕ, като УКАЗВА на ищеца
в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи справка за
задълженията по двата договора, които са били погасени с плащането на сумата 210,46 лева,,
в противен случай съдът ще назначи ССЕ на негови разноски по този въпрос.
ДА СЕ ИЗИСКА от СРС, 64- ти състав, заверен препис от решение № 14573/25.7.2024г.
3
по дело № 20231110110647.
На основание чл.7,ал.3 ГПК СЪОБЩАВА на страните, че следи служебно за
неравноправни клаузи на договор, сключен с потребител, като ПРЕДОСТАВЯ на страните
възможност в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да вземат
становище.-
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, а на
ищеца – препис от отговора, като те могат да вземат становище по него и дадените указания
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.4.2025г. от
10:40ч., за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4