РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Перник, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43
срещу А. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, с която са
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл.
378, ал. 6 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1480 лева изплатено
от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ********** и сумата от 137,49 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 08.08.2022 г. до 14.06.2023 г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба-
15.06.2023 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че на 21.11.2021 г. било настъпило ПТП по вина на ответника,
който управлявайки МПС „Ф. Ф.“, с рег. № РК****ВВ губи контрол върху автомобила под
влияние на алкохол причинява ПТП и нанася имуществени щети на друго МПС, „С.И.“, без
регистрационен номер собственост на С. С. В.. Твърди, че бил съставен Протокол за
пътнотранспортно произшествие № 1728264 от 21.11.2021 г. на ОДМВР-Перник, а на
ответника бил съставен и АУАН. Към датата на ПТП - МПС „Ф. Ф.“, с рег. № РК****ВВ
има валидна застраховка гражданска отговорност, сключена с ищеца. Посочва, че
собственика на увредения автомобил С. С. В. била подала искане за завеждане на претенция
и била образувана щета № 1500113***, като били извършени оглед и опис на причинените
щети. Твърди, че бил заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на
1470 лв., съставляващи 70 % от действителната стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие, тъй като щетата била тотална. Твърди, че
виновният водач бил причинил ПТП след управление на МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, поради което имал
право на регресен иск по чл. 500, ал. 1 КЗ. Твърди, че до ответникът са изпращани покани за
доброволно плащане на заплатеното застрахователното обезщетение и сторените
ликвидационни разноски в общ размер на 1480 лв., но ответникът бил отказал да заплати
1
претендираната сума. С оглед на изложеното моли съда да осъди ответникът му заплати
сума в общ размер на 1480 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба-15.06.2023 г. до окончателното й плащане, за която е заведена щета №
150011****, както и сумата от 137,49 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 08.08.2022 г. до 14.06.2023 г.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок чрез процесуалния си представител адв. С. И..
Оспорва предявените искове с твърдението, че на посочената дата не е бил водач на
процесното МПС, което е причинило ПТП и щетите на другия автомобил. Не се бил
осъществил предвиденият в чл. 500, ал. 1 КЗ фактически състав, тъй като авторството на
деянието и неговата противоправност не били безспорно установени. Виновно и
противоправно поведение от негова страна не било установено, поради което не следвало да
бъде ангажирана и неговата деликтна отговорност. По повод на възникналия инцидент било
образувано досъдебно производство № 534/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР-Перник за
престъпление по чл. 343, ал. 1 НК, като същото било прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 11.03.2022 г. Признава, че бил получил
регресната покана на ищеца на 05.08.2022 г. и на същият ден бил депозирал писмено
възражение до ищеца. Моли исковете по делото да бъдат отхвърлени като неоснователни и
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК от 28.08.2023 г. е указал на ищеца, че трябва
в условията пълно и главно доказване да установи настъпване на пътнотранспортно
произшествие на територията на Република България, като виновният водач е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма; виновно и противоправно деяние на ответника
довело до застрахователно събитие; настъпили вреди и причИ.та им връзка с деянието,
както и че е заплатил обезщетение за причинените вреди на увредено от настъпило
застрахователно събитие лице. Следва да докаже по предявения акцесорен иск отправянето
на покана за плащане до ответника и неговото изпадане в забава, както и периода и размера
на мораторната лихва. Със същото определение е указано на ответника, че следва да
установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. Следва да установи
прекратяване на образуваното по повод на процесното ПТП наказателно производство.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. Ина И. от САК, която моли съдът да уважи предявените искове като
основателни и доказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с
разноските по чл. 80 ГПК.
В с. з. ответникът, чрез пълномощник адв. С. И. от АК-Перник оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски и представя списък
с разноските по чл. 80 ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно приложеното копие от административна преписка по издаване на
Протокол за ПТП № 1728264 от 21.11.2021 г., съставен от младши автоконтрольор при РУ
Перник М. К., се установява, че на 21.11.2021 г. в 01. 20 часа в гр. П. на ул. „С. п.“ по
посока от ул. „О.“ към ул. „С. ш.“ ответникът като водач на собствен лек автомобил „Ф. Ф.,
ДКН: РК**** ВВ, поради употреба на алкохол пред дом № 4* е загубил контрол над същия,
отклонил се е наляво по посоката си на движение и е реализирал ПТП удряйки се и
нанасяйки материални щети на паркирания върху тротоара лек автомобил „С. И.“ в черен
2
цвят без табели с регистрационен номер . При извършена проба в 2:36 ч. на 21.11.2021 г. с
техническо устройство алкотест Дрегер се установило, че водачът управлява лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,69 промила на хиляда.
Издаден е на 21.11.2021 г. в 02. 36 часа талон за медицинско изследване, тъй като
тестът с дрегер, подробно описан в талона е отчел положителен резултата или 1,69 промила
на хиляда. Талонът е подписан от ответника .
На същия ден е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
526554 от 21.11.2021 г. от съставен от младши автоконтрольор при РУ Перник М. К. на
ответника за причиненото ПТП след употреба на алкохол, отчетен с дрегер в размер на 1,69
на хиляда. Актът е връчен на ответника същия ден, за което същият се е подписал и не е
направил възражения. Била е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 21.11.2021 г. на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1 . б. „б“
от ЗДвП, именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство не за повече от 18 месеца. Била е издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 21.11.2021 г. на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1 . б. „а“
от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година-за
срок от 180 дни.
Видно от приложения препис от Постановление от 11.03.2022 г. по досъдебно
производство № 534/2021 г. по описа на 01 РУ-Перник, пр. пр. № 3218/2021 г. по описа на
РП-Ботевград, се установява, че образуваното досъдебно производство по повод
настъпилото ПТП на 21.11.2021 г. в гр. П. е било прекратено за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК от страна на ответника, тъй като не е установено несъмнено, че той е
управлявал лек автомобил след употреба на алкохол.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Ц., която уточнява, че не е
била очевидец на процесното ПТП, но е била видяла ударена кола в друга кола на улица „С.
п.“. Имало хора, които били ходили пеша по улицата. Видяла един човек да седи на
шофьорското място в удрящата кола. Била се обадила на тел. 112, но не била дочакала
полицията. Видяла човек вътре в колата, но не го била видяла как изглежда, нито го била
видяла да излиза. Не може да опише водача на автомобила и не може да каже дали същият е
имал белези на пострадал човек. Била разпитана на 17.01.2022 г. пред РУ-Перник относно
процесния инцидент. Била се намирала в автомобил като пътник, който се бил движил по
ул. „С. п.“. В автомобила била петима души и било около 1:30 часа вечерта. Улицата била
осветена от уличното осветление. Сигналът бил подаден като автомобилът бил спрял, но не
били слезли от автомобила. Били видели колите, когато вече били ударени, но не били
видели самия удар. Била се обадила на 112, тъй като била разбрала от хората на улицата, че
на намиращия се в автомобила човек, бил във видимо нетрезво състояние и свидетелката се
опасявала да не е пострадал. В удрящата кола имало един човек, а в ударената кола нямало
никой, тъй като същата била паркирана на тротоара. На мястото на ПТП имало от двете
страни къщи, като свидетелката не си спомня дали имало и други коли спрели на улицата.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М. К., който е мл.
автоконтрольор, който е съставил процесния протокол за ПТП същият потвърждава, че е
написал и е съставил документите, които съдът му е предявил в о.с.з. на 06.03.2024 г. Бил
съставил документите въз основа на сведения от свидетели очевидци на ПТП, тъй като той
не бил присъствал на самото ПТП, а бил извикан впоследствие. След това бил извършил
оглед на автомобилите, констатирал бил щетите и ги бил описал в протокола. Имало други
полицаи, които били свидетели очевидци. Била извършена и проверка за алкохол и бил
съставен акт. Не си спомня да са били установени други лица на местопроизшествието.
Свидетелят бил пристигнал на местопроизшествието след неговите колеги свидетелите М. З.
и М. М. и затова ги записал като свидетели очевидци в акта. Отразеното в съставените от
свидетеля документи било по техни данни. Свидетелят бил видял щетите по двата леки
3
автомобила и тяхната посока на движение.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М. З., старши полицай
същият бил изпратен от дежурния по станцията с цел да бъде запазено ПТП до пристигане
на колегите им от КАТ Пътна полиция. ПТП било вече настъпило, когато били пристигнали.
До лекият автомобил „Ф.“, който бил ударил лекия автомобил „С.“ имало мъж видимо
употребил алкохол, който им бил отговорил, че е водача на л.а. „Ф.“, който бил тръгнал да
си купи цигари и че при паленето на цигарата бил изгубил контрол, но не бил пострадал и
не се нуждаел от медицинска помощ. Бил пътувал сам и нямало на място други лица, бил
лъхал на алкохол и си бил признал, че е употребил алкохол. Били установили самоличността
му, тъй като му били поискали лична карта и свидетелството за управление на МПС, които
той им ги бил предоставил, а те ги били дали на КАТ. Бил дошъл екип на КАТ и
установения мъж бил стоял в автомобила. Била му направена проверка за алкохол.
Свидетелят, счита, че Ф., който е управлявал установеният мъж се бил спускал по ул. „С. п.“
в лявата лента и бил ударил Сеата, който бил паркиран на тротоара в същата лента, но по
посока нагоре. Щетите били предимно по лявата страна на ударения автомобил. На мястото
на инцидента били изпратени по радиостанцията и отишли заедно с неговия колега
свидетеля М. М. и били заварили две ударени коли една срещу друга, а установения мъж
бил извън автомобила, като в ударената и удрящата кола нямало други хора. Мъжът бил с
тъмни дрехи, яке и домашни чехли, висок около 1,75 м., около 90 кг., не бил подходящо
облечен за зимни условия. Не бил носел аксесоари и нямал отличителни белези.
Местопроизшествието било осветено и мъжът им бил предоставил документите си.
Удареният автомобил бил на самата улица плътно до бордюра, а от другата страна на
платното нямало паркирани автомобили. Над самата ударена кола в същата лента имало и
друг автомобил. Собствеността на ударения автомобил била установена по
регистрационните номера. На мястото имало къщи и докато не били дошли служителите на
КАТ никой не се бил появил. Спомня си че е видял само една група пешеходци. На мястото
бил съставен протокола за ПТП и АУАН от свидетеля М. К.. Била взета и проба за алкохол.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М. М., който е бил старши
полицай заедно със свидетеля М. З. били отишли на мястото на пътния инцидент и били
установили Б., който бил във видимо неадекватно състояние и бил стоял до автомобила,
като бил държал ключовете от автомобила. Те го били попитали дали се нуждае от
медицинска помощ и дали е пострадал, а той им бил отговорил, че не е пострадал и е бил
сам в автомобила. Впоследствие се били появили негови приятели, но това било станало
след два часа. Били му проверили сигурно документите за самоличност. Единият му крак
бил вътре в автомобила, а другият извън него тоест бил вътре в автомобила на шофьорското
място. Бил видимо неадекватен и бил лъхал на алкохол. Била му направена проба за
употреба на алкохол, която била положителна. Случило се било в тъмната част на
денонощието, но имало улично осветление. Потвърждава, че той е изготвил и подписал
предявените му от съда документи в о.с.з. на 06.03.2023 г. Бил си припомнил името на
установения мъж, тъй като имал специфична фамилия Б.. Бил по-висок от свидетеля, малко
по-едър, подстриган и с ампутирана лява или дясна ръка и му били липсвали пръстите и
самата длан, като бил без ръкавици. Били чакали около час и половина, два техните колеги
от КАТ да пристигнат на място. Нямало други лица на местопроизшествието. Били изискали
лична карата, свидетелство за управление на МПС и талон.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото
доказателствен материал.
Видно от приложеното по делото писмено доказателство-копие от задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която има период на
застрахователно покритие от 06.12.2020 г. до 05.12.2021 г. към датата на ПТП - МПС „Ф.
4
Ф.“, с рег. № РК****ВВ- 21.11.2021 г. има валидна застраховка гражданска отговорност,
сключена с ищеца. Видно от представеното искане от 17.01.2021 г. собственика на
увредения автомобил С. С. В. е завела претенция и била образувана щета № 1500113***,
като били извършени оглед и опис на причинените щети. Ищецът заплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 1470 лв., за което е представил по делото
платежно нареждане от 01.07.2022 г. съставляващи 70 % от действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, тъй като щетата била
тотална. Ищецът бил изпратил регресна покана до ответника за доброволно плащане на
заплатеното застрахователното обезщетение и сторените ликвидационни разноски в общ
размер на 1480 лв., която била получена на 05.08.2022 г., но ответникът бил отказал да
заплати претендираната сума с писмо адресирано до застрахователя от същата дата, тъй като
било влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство.
Видно от изготвената по делото САТЕ вещото лице е определило механизма на ПТП на база
протокол за ПТП № 1728*** и per № 2021-1028-494 от 21.11.2021 г. издаден от
Министерство на Вътрешните Работи. На 21.11.2021 г. в тъмната част от денонощието,
водача на процесен автомобил марка: F*, модел: F****, per № РК****ВВ, движейки се по
ул. „С п” в дясната част от платното за движение посока към ул „С. ш.”, губи контрол над
автомобила и навлиза в лявата част от платното за движение, като реализира процесното
ПТП с паркирания пред № 48 на същата улица процесен автомобил марка: S*, модел: I*, с
РАМА: V S SZZZ6 LZ3 R1*****. Причината за сблъсъка реализиран между двата процесии
автомобила е загубата на контрол над лек автомобил марка: F*, модел: F*, per № РК****ВВ
от страна на водача му. Удара между двете процесии МПС-та е в предна лява част на лек
автомобил марка: F* модел: F*, per № РК****ВВ и в задна дясна част на лек автомобил
марка: SEAT, модел: IBIZA, с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1*****. От техническа гладна точка
правилната маневра за предотвратяване на процесното ПТП от страна на водача на лек
автомобил марка: F*, модел: F*, per № РК*****BB е намаляване на скоростта и при
необходимост да спре. Стойността на ремонта на процесния лек автомобил марка S*, модел:
*, с РАМА: VSSZZZ6LZ3RI*****, по пазарни цени съгласно Приложение №1 към чл.15, ал.
№4 от Наредба 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и М.ката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, действаща
към датата на ПТП е в размер на 1 640.76 (хиляда шестстотин и четиридесет и 0.76) лв.
Оценката на процесното МПС с марка S*, модел: I*, е РАМА: VSSZZZ6LZ3R1***** е
година на производство 2003 г. е на база лично проучване във водещи сайтове за продажба
на автомобили втора употреба в България. Действителната стойност на процесният
автомобил е определена като средноаритметична от стойностите на автомобилите описани в
линкове и снимки в експертизата. Вещото лице определя стойността на процесния
автомобил марка S*, модел: I*, с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1***** на: 3 100.00 (три хиляди и
сто) лв. Вещото лице определя процента на запазени части на процесният лек автомобил
марка S*, модел: I*, с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1****** в размер на 47.1% от стойността на
същия или левовата им равностойност в размер на 1 459.24 (хиляда четиристотин петдесет и
девет и 0.24) лв. Стойността на ремонта на процесния лек автомобил марка SEAT, модел: I*,
с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1*****, по пазарни цени определен в Отговор № 2 от настоящата
САТЕ е в размер на 1 640.76 (хиляда шестстотин и четиридесет и 0.76) лв. или
приблизително 52.9% от общата стойност (3 100.00 лв) на процесното МПС. Вследствие на
по-горните изчисления може да се направи извода, че при стойност на ремонтните операции,
необходими за възстановяването на процесното МПС, в размер под 60% от пазарната му
стойност, то не е на лице тотал щета. От техническа гледна точка, характера на удара и така
описаните деформации по процесния автомобил марка SEAT, модел: IBIZA, с РАМА:
VSSZZZ6LZ3R1***** при всички положения може да се направи изводът, че са настъпили в
следствие на процесното ПТП.
Видно от изготвената по делото ССчЕ размерът на дължимата мораторна лихва е 135,32 лв.
за периода от 08.08.2022 г. до 14.06.2023 г. изчислена върху главница от 1480 лв. и размерът
на мораторната лихва е 150,01 лв. за периода от 08.08.2022 г. до 14.06.2023 г. изчислена
5
върху главница от 1640,76 лв.
Съдът кредитира приетите по делото САТЕ и ССчЕ като изготвени от безпристрастни вещи
лица в рамките на тяхната компетентост и без наличие на съмнения относно тяхната
обоснованост и правилност.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на горната сума, предмет на иска до
момента на ищеца.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявеният осъдителен иск с правно чл. 500, ал. 1, т. 1, изр. 1 от Кодекс за застраховането
/К3/ е допустим, тъй като е предявен пред надлежни страни по редовна искова молба.
Разгледан по същество искът е основателен и следва да се уважи като доказан, по
следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1 КЗ, регресното вземане на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" възниква при наличието следните предпоставки:
1. да е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на увреденото
трето лице или на неговия застраховател застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди и 3. застрахованият водач да е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация над допустимата от закона.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да установи наличието на посочените факти.
Не се спори между страните, че между страните съществува застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", с предмет гражданската отговорност на
водача на л. а. м. "Ф. Ф.", с период на застрахователно покритие от 06.12.2020 г. до
05.12.2021 г.
Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени доказателства
протокол за ПТП, уведомление до застрахователя, заключение на САТЕ и събраните гласни
доказателствени средства. От същите се установява и при какви обстоятелства е била
причинена увредата на лекия автомобила „С. И.“, а именно: на 21.11.2021 г. в 01. 20 часа в
гр. П. на ул. „С. п.“ по посока от ул. „О. към ул. „С. ш.“ ответникът като водач на собствен
лек автомобил „Ф. Ф.“, ДКН: РК**** ВВ, поради употреба на алкохол пред дом № 4* е
загубил контрол над същия, отклонил се е наляво по посоката си на движение и е
реализирал ПТП удряйки се и нанасяйки материални щети на паркирания върху тротоара
лек автомобил „С* И*“ в черен цвят без табели с регистрационен номер . При извършена
проба в 2:36 ч. на 21.11.2021 г. с техническо устройство алкотест Дрегер се установило, че
водачът управлява лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 1,69 промила на
хиляда.
Издаден е на 21.11.2021 г. в 02. 36 часа талон за медицинско изследване, тъй като
тестът с дрегер, подробно описан в талона е отчел положителен резултата или 1,69 промила
на хиляда. Талонът е подписан от ответника .
На същия ден е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
526554 от 21.11.2021 г. от съставен от младши автоконтрольор при РУ Перник М. К. на
ответника за причиненото ПТП след употреба на алкохол, отчетен с дрегер в размер на 1,69
на хиляда. Актът е връчен на ответника същия ден, за което същият се е подписал и не е
направил възражения.
Изложеното обуславя извода, че водачът на л. а. м. „Ф. Ф.“ не е спазил правилото
за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС да контролират
6
ППС, което управляват- чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила на хиляда установено по надлежния ред предвиден в ЗДвП, като по
този начин е нарушил правилото за движение по пътищата визирано в чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е
възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола
корелират с другите писмени доказателства- уведомление за щета, с тези на САТЕ, както и
със събраните гласни доказателствени средства. Съгласно заключението на САТЕ, налице е
пряка причИ. връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. От събраните гласни
доказателствени средства- показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че удареният автомобил „С. И.“ е бил паркиран на тротоара и в него не е имало никой и
същият е бил ударен от л. а. м. „Ф. Ф.“, като неговият водач установен от свидетелите З., К.
и М. на местопроизшествието поради употреба на алкохол пред дом № 4* е загубил контрол
над същия, отклонил се е наляво по посоката си на движение и е реализирал ПТП удряйки
се и нанасяйки материални щети на паркирания върху тротоара лек автомобил „С. И.“ в
черен цвят без табели с регистрационен номер. Неизпълнението на тези задължения на
водача на МПС обективирани в цитираните разпоредби по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП са в пряка причИ. връзка с резултата. В случай, че водачът на л. а. м. "Ф. Ф." бе
спазил тези задължения до удар не би се стигнало.
От заключението на САТЕ се установява е и причИ.та връзка между механизма на
деянието и настъпилите вреди.
Следва да се установи дали водачът е управлявал МПС под въздействието на
алкохол, съответни какво е количеството на концентрация на алкохол в кръвта, при което в
закона е предвидена забрана за управлението на МПС и при което възниква регресното
право за платилия застраховател в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от КЗ.
Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право срещу
застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по застрахователния договор
на основания, регламентирани изрично от закона- умисъл, употреба на алкохол и др., като в
тези случаи застрахователят е задължен отново по силата на закона да плати
застрахователно обезщетение на увреденото трето лице. При настъпването на
застрахователното събитие по застраховката "Гражданска отговорност" възниква законовото
задължение на застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования,
в случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето, което е било
под застрахователната му закрила, на платено от него застрахователно обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" (ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че
при настъпване на ПТП застрахованият е извършил нарушение по Закона за движението по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола над допустимата по закон норма- чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1-во
от КЗ. В тази хипотеза се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от
застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той
не носи отговорност. Т. е., на основанията, изрично предвидени в закона (посочени по-горе),
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента,
но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице.
7
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени правопораждащи факти, а
именно: 1). наличието на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
страните по делото, от една страна и от друга - прекратяване на същия и освобождаване на
застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен
от застрахования деликт по време на управление на МПС- когато законът определя неговото
поведение като особено укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си
отговорност /в частност поведение, което се е изразило в управление на моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма/; 2). настъпване на застрахователното събитие, причинено от застрахования
въз основа на правилата на деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката;
3). застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно да е
управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма; 4). изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
увреденото лице.
Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в степен, в която
застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и главно доказване от последния
ищец в производството по предявения регресен иск (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
В чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от застрахования платеното
обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола над допустимата по закон норма. Поради обстоятелството, че чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
пряко се отнася за водачи на МПС и предвид изричното посочване в същата, че поведението
на водача на превозно средство следва да представлява нарушение по ЗДвП, следва да се
приеме, че ограничението съответства на забраната, въведена с чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Концентрацията на алкохол в кръвта, при която е допустимо управлението на МПС, се
определя от правилата в Закона за движението пътищата (ЗДвП). В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
в редакцията на тази норма към момента на настъпване на събитието- 21.11.2021 г., именно
ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), е предвидено, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, с
концентрация на алкохол над 0, 5 проМ.. Следователно, за да бъде забранено от закона
поведение, следва водачът на МПС да го управлява под въздействието на алкохол, с
концентрация над 0, 5 проМ.
В светлината на изложеното, според действащата към момента на настъпване на
ПТП и към настоящия момент редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 проМ.
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Законодателят е въздигнал
в общественоопасно и противоправно деяние управлението на МПС при наличие на
концентрация само над 0, 5 проМ., за санкционирането на което е въвел съответни
административни и наказателни санкции. Обратно, шофирането при наличие на алкохол в
кръвта под 0, 5 проМ. не е основание за понасяне на каквито и да било санкционни
последици за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не повлиява адекватността на
водача, т. е. не е налице въздействие на алкохол върху нея. Следователно правнорелевантен
за освобождаване на застрахователя от заплащане на обезщетение е предвидения праг на
концентрация, т. е. 0, 5 проМ..
В конкретния случай се установява, че по време на настъпване на
застрахователното събитие ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация 1,69 проМ.. Това се установява от талона за изследване в който е посочено, че
8
бил извършен алкотест с дрегер, и е установен етилов алкохол в количество от 1,69 проМ.
Това изследване е извършено по реда, който е регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства. В нея е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта
на водача се установява чрез медицинско освидетелстване в специализирани лечебни
заведения и химическо изследване на кръвта или съгласно показанията на техническото
средство, когато водачът е отказал да даде кръвна проба.
Както бе посочено по- горе, правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от
плащане на обезщетение е предвиденият праг на концентрация на алкохол, т. е. 0, 5 проМ..
Следователно, в конкретния случай е налице фактическият състав от хипотезиса на нормата
на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, което обуславя извод за основателност на предявения иск и
неговото уважаване. В случая от доказателствата по делото се установи, че ответникът
виновно е причинил процесното ПТП, при което са били нанесени имуществени щети на
л.а.м. „С. И.“. Видно от кредитираната от съда САТЕ стойността на ремонта на процесния
лек автомобил марка S*, модел: I*, с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1*****, по пазарни цени
определен в Отговор № 2 от настоящата САТЕ е в размер на 1 640.76 (хиляда шестстотин и
четиридесет и 0.76) лв. или приблизително 52.9% от общата стойност (3 100.00 лв) на
процесното МПС. Вследствие на по-горните изчисления може да се направи извода, че при
стойност на ремонтните операции, необходими за възстановяването на процесното МПС, в
размер под 60% от пазарната му стойност, то не е на лице тотал щета. От техническа гледна
точка, характера на удара и така описаните деформации по процесния автомобил марка S.,
модел: I., с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1***** при всички положения може да се направи
изводът, че са настъпили в следствие на процесното ПТП.
Съдът намира, че по настоящето дело от събраните гласни доказателства-
показанията на свидетелите М. М. и М. З., които са били старшите полицаи пристигнали
първи на местопроизшествието се установява по несъмнен и категоричен начин, че лекият
автомобил „Ф. Ф.“е управляван от ответника.Свидетелят З. е категоричен, че са заварили на
местопроизшествието и са установили именно ответника Б., чиято фамилия е запомнил като
специфична, който бил във видимо неадекватно състояние и бил стоял до автомобила, като
бил държал ключовете от автомобила. Те го били попитали дали се нуждае от медицинска
помощ и дали е пострадал, а той им бил отговорил, че не е пострадал и е бил сам в
автомобила. Били му проверили документите за самоличност. Единият му крак бил вътре в
автомобила, а другият извън него тоест бил вътре в автомобила на шофьорското място. Бил
видимо неадекватен и бил лъхал на алкохол. Била му направена проба за употреба на
алкохол, която била положителна. Случило се било в тъмната част на денонощието, но
имало улично осветление. Потвърждава, че той е изготвил и подписал предявените му от
съда документи в о.с.з. на 06.03.2023 г. Бил си припомнил името на установения мъж, тъй
като имал специфична фамилия Б.. Бил по-висок от свидетеля, малко по-едър, подстриган и
с ампутирана лява или дясна ръка и му били липсвали пръстите и самата длан, като бил без
ръкавици. Били чакали около час и половина, два техните колеги от КАТ да пристигнат на
място. Нямало други лица на местопроизшествието. Неговите свидетелски показания
корелират напълно с показанията на другия старши полицай пристигнал на
местопроизшествието заедно с него свидетелят М. З., който също е убеден, че до лекият
автомобил „Ф.“, който бил ударил лекия автомобил „С.“ имало мъж видимо употребил
алкохол, който им бил отговорил, че е водача на л.а. „Ф.“, който бил тръгнал да си купи
цигари и че при паленето на цигарата бил изгубил контрол, но не бил пострадал и не се
нуждаел от медицинска помощ. Бил пътувал сам и нямало на място други лица, бил лъхал
на алкохол и си бил признал, че е употребил алкохол. Били установили самоличността му,
тъй като му били поискали лична карта и свидетелството за управление на МПС, които той
им ги бил предоставил, а те ги били дали на КАТ. Бил дошъл екип на КАТ и установения
мъж бил стоял в автомобила. Била му направена проверка за алкохол. Свидетелят, счита, че
Ф., който е управлявал установеният мъж се бил спускал по ул. „С. п. в лявата лента и бил
9
ударил С., който бил паркиран на тротоара в същата лента, но по посока нагоре. Щетите
били предимно по лявата страна на ударения автомобил. На мястото на инцидента били
изпратени по радиостанцията и отишли заедно с неговия колега свидетеля М. М. и били
заварили две ударени коли една срещу друга, а установения мъж бил извън автомобила, като
в ударената и удрящата кола нямало други хора. Мъжът бил с тъмни дрехи, яке и домашни
чехли, висок около 1,75 м., около 90 кг., не бил подходящо облечен за зимни условия. Не
бил носел аксесоари и нямал отличителни белези. Местопроизшествието било осветено и
мъжът им бил предоставил документите си. Удареният автомобил бил на самата улица
плътно до бордюра, а от другата страна на платното нямало паркирани автомобили. Над
самата ударена кола в същата лента имало и друг автомобил. Собствеността на ударения
автомобил била установена по регистрационните номера. На мястото имало къщи и докато
не били дошли служителите на КАТ никой не се бил появил. Спомня си че е видял само
една група пешеходци. На мястото бил съставен протокола за ПТП и АУАН от свидетеля
М. К.. Била взета и проба за алкохол. е написал и е съставил документите, които съдът му е
предявил в о.с.з. на 06.03.2024 г. Въз основа на данните снети от тези двама свидетели
свидетелят М. К. е съставил протокола за ПТП, тъй като той не бил присъствал на самото
ПТП, а бил извикан впоследствие. След това бил извършил оглед на автомобилите,
констатирал бил щетите и ги бил описал в протокола. Имало други полицаи, които били
свидетели очевидци. Била извършена и проверка за алкохол и бил съставен акт. Не си
спомня да са били установени други лица на местопроизшествието. Свидетелят бил
пристигнал на местопроизшествието след неговите колеги свидетелите М. З. и М. М. и
затова ги записал като свидетели очевидци в акта. Отразеното в съставените от свидетеля
документи било по техни данни. Свидетелят бил видял щетите по двата леки автомобила и
тяхната посока на движение. В този смисъл са и показанията на разпитаната по делото
свидетелка Д. Ц., която е видяла ударената кола в друга кола на улица „С. п.“. Имало хора,
които били ходили пеша по улицата. Видяла един човек да седи на шофьорското място в
удрящата кола. Била се обадила на тел. 112, но не била дочакала полицията. Видяла човек
вътре в колата, но не го била видяла как изглежда, нито го била видяла да излиза. Не може
да опише водача на автомобила и не може да каже дали същият е имал белези на пострадал
човек. Била разпитана на 17.01.2022 г. пред РУ-Перник относно процесния инцидент. Била
се намирала в автомобил като пътник, който се бил движил по ул. „С. п.“. В автомобила
била петима души и било около 1:30 часа вечерта. Улицата била осветена от уличното
осветление. Сигналът бил подаден като автомобилът бил спрял, но не били слезли от
автомобила. Били видели колите, когато вече били ударени, но не били видели самия удар.
Била се обадила на 112, тъй като била разбрала от хората на улицата, че на намиращия се в
автомобила човек, бил във видимо нетрезво състояние и свидетелката се опасявала да не е
пострадал. В удрящата кола имало един човек, а в ударената кола нямало никой, тъй като
същата била паркирана на тротоара. На мястото на ПТП имало от двете страни къщи, като
свидетелката не си спомня дали имало и други коли спрели на улицата. След съвкупен
анализ на свидетелските показания, които са кредитирани от съда се установява, че водачът
на л.а. „Ф. Ф.“ е именно бил ответникът А. Б., тъй като старшите полицаи З. и М., които са
отишли на местопроизшествието първи са установили именно него да стои до автомобила с
ключове в ръцете, самият той им е казал, че е управлявал автомобила и е бил сам в него,
предоставил им е документите си за самоличност, свидетелството за управление на МПС и
талон и по този начин З. и М. са се убедили, че ответникът е именно водачът на
автомобила, които е негова собственост. След това свидетелят К. е пристигнал на място и е
съставил протокола за ПТП на основата на сведенията на свидетелите З. и М., също е
установил Б., които е изчакал в автомобила си органите на КАТ и е подписал всички
документи без възражение. Бил е изпробван за употреба на алкохол с алкотест Дрегер и е
дал положителна проба, като е бил във видимо неадекватно и нетрезво състояние. Не имало
установени други лица на местопроизшествието от страна на свидетелите. Свидетелката Ц.
10
също заявява, че е имало мъж в удрящия автомобил и се е обадила на тел. 112 опасявайки се
дали същият не е пострадал, но не ги е изчакала и не е слязла от автомобила, поради което
не може да опише водача на автомобила „Ф. Ф.“.
В този смисъл е и приложения Протокол за ПТП от 21.11.2021 г., който
представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, която ответникът не е оборил по
делото. Възражението му, че това е станало с представеното писмено доказателство- копие
от Постановление на РП-Перник от 11.03.2022 г за прекратяване на наказателното
производство във връзка с процесното ПТП е неоснователно, тъй като същото не се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила. Постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, макар и акт по същество, който е задължителен се различава
съществено от присъдата, с постановеното, в която гражданският съд е длъжен да се
съобразява по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съществената разлика се изразява в това, че
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, макар и да
не е било обжалвано пред съд и да е влязло в сила, същото не е окончателно, доколкото
може да бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура по смисъла на чл. 243 от
НПК в определени срокове, а така също и от главния прокурор след изтичането на същите.
Нещо повече, цитираното постановление отразява единствено мнението на съответния орган
относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице.
Същото обаче няма задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, такава е
придадена единствено на влязлата в сила присъда и то за изрично посочени в разпоредбата
обстоятелства –в този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № 43/16.04.2009 г.
по т. д. № 648/2008 г. по описа на II т. о. на ВКС.
Установи се също така, че към датата на настъпване на произшествието
гражданската отговорност на водача на управлявания от ответника лек автомобил е била
застрахована при ищеца, поради което същият е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 1470 лв. съгласно приложеното платежно
нареждане от 01.07.2022 г.
От приложената административна преписка / Протокол за ПТП и АУАН/ е видно,
че към датата на настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма / до 0. 5/, в този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели З., К. и
М., поради което съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 предл.
1 от КЗ и ответникът дължи на ищеца възстановяване на платеното от него застрахователно
обезщетение от 1480 лв./1470 лв. +10 лв. ликвидационни разноски/. Видно от кредитираната
от съда САТЕ стойността на ремонта на процесния лек автомобил марка SEAT, модел:
IBIZA, с РАМА: VSSZZZ6LZ3R1*****, по пазарни цени определен в Отговор № 2 от
настоящата САТЕ е в размер на 1 640.76 (хиляда шестстотин и четиридесет и 0.76) лв. или
приблизително 52.9% от общата стойност (3 100.00 лв) на процесното МПС. Ищецът, обаче
е претендирал да му бъде заплатена главница в размер на 1480 лв., поради което искът му по
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По предявените искове по чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за наличие на главния дълг. Задължението на
делинквента за заплащане на изплатеното от застрахователя на гражданската му
отговорност обезщетение е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на
изискуемостта на вземането не съвпада с момента на забавата/. Поради горното, за
11
поставяне на длъжника в забава е необходима покана.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че до ответника е
била изпратена регресна покана на 01.08.2022 г. да заплати в седмодневен срок от
получаването й, сума в размер на 1480 лева – за изплатеното на увреденото лице
обезщетение, получена лично от ответника на 05.08.2022 г., видно от известието за
доставяне .
С изтичане на дадения с поканата седмодневен срок за доброволно плащане, на
13.08.2022 г. ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва. Същата се дължи за
периода от 13.08.2022 г. до 14.06.2023 г. върху претендираната и уважена главница от 1480
лв. в размер на 135,44 лв., изчислена от съда служебно чрез програма за изчисляване на
мораторна лихва. В този смисъл ССчЕ макар и кредитирана от съда се отнася за изчислена
мораторна лихва върху главницата от 1480 лв., но за друг период от 08.08.2022 г. до
14.06.2023 г. С оглед на изложеното предявения иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 135,44 лв. и за периода от 13.03.2022 г. до 14.06.2023 г. и отхвърлена за разликата
над сумата от 135,44 лв. до пълния предявен размер от 137,49 лв. и за периода от 05.08.2022
г. до 12.08.2022 г. като неоснователна.
Обезщетението за забава обаче не се дължи от посочената му начална дата,-
08.08.2022 г. тъй като е предоставен седмодневен срок за плащане от получаването на
поканата, която е получена на 05.08.2022 г..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищеца сумата от 1488, 48 лв. за направени разноски по настоящето дело,
включващи съразмерно на уважената част от иска. Съдът счита, че възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е неоснователно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ е 461,75 лв., което като се прибави ДДС се равнява на 554,10 лв.,
а уговореното възнаграждение на адв. И. И. в размер на 720 лв. с ДДС не надхвърля
многократно този размер и съответства на фактическата и правна сложност на делото и на
материалния интерес, тъй като производството се е провело в четири открити съдебни
заседания, разгледани са два обективно и кумулативно съединени иска по чл. 500, ал.1, т. 1
КЗ и чл. 86 ЗЗД и са събирани писмени и гласни доказателства. С оглед на изложеното не
може да се приеме ниска фактическа и правна сложност на делото.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на
ответника сумата от 2,05 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на исковете.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ А. Н. Б., ЕГН: ********** от
гр. П., ул. „О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сума в размер
на 1480 лева, съставляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
150011**** образувана по повод на настъпило на 21.11.2021 г. ПТП по вина на ответника,
който управлявайки МПС „Ф* Ф*“, с рег. № РК****ВВ губи контрол върху автомобила под
влияние на алкохол с концентрация в кръвта около 1,69 промила на хиляда и причинява
12
ПТП и нанася имуществени щети на друго МПС, „С* И*“, без регистрационен номер
собственост на С. С. В., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба-15.06.2023 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 86 ЗЗД А. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 и сумата от 135,44 лв.,
съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.08.2022 г. до 14.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД предявен от ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“
№ 43 срещу А. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** за
разликата над сумата от 135,44 лв. до пълния предявен размер от 137,49 лв. и за периода
от 08.08.2022 г. до 12.08.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 да заплати на А. Н. Б., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „О.“ № **, вх. *, ет.*, ап. **сумата от 2,05 лв., съставляваща
сторени по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете
ОСЪЖДА А. Н. Б., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.“ № **, вх. *, ет. *, ап. ** да
заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата от 1488, 48 лв., съставляваща сторени
разноски по настоящето дело съразмерно на уважената част от иска
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13