Решение по дело №556/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1352
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Любомира Кирилова Несторова
Дело: 20207180700556
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1352

 

23.07.2020 г. гр.Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

              Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              Административен съдия: Любомира Несторова

 

              При секретаря М.Г. като разгледа докладваното АД № 556 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

             Образувано е по жалба на „ДИМБОР-Д.Б. 12“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Д.М.Б., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 26-0031187/15.01.2020 г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 12 от 31.01.2020 г. на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП.

             Жалбоподателят твърди, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 26-0031187/15.01.2020г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК - 12 от 31.01.2020 г. на Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, е необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

             В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради това, че същата е издадена преди да бъде издадено наказателно постановление и горното лишава субекта от привилегията по смисъла на чл. 187, ал. 4 ЗДДС.

             Ответникът – Началникът отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа, че следва да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна.В съдебно заседание излага подробни съображения.

            Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, потвърдена с Решение на Директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед и в 14-дневния преклузивен срок, видно от печата върху жалбата с дата 18.02.2020г. /л. 3 по делото/.

          Жалбата е против заповед за налагане на принудителна административна мярка –"запечатване на обект", която съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал. 4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

           Така изложеното налага извод, че жалбата е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

           От представената административна преписка се установява, че  е извършена оперативна проверка на 04.01.2020 г., с начален час 11:58 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант - градина, находящ се в с.Поповица, ,ул.“1 - ва“ № 8, стопанисван от фирма „ДИМБОР - Д.Б. 12“ ЕООД с ЕИК: *********.

           Извършена е контролна покупка на 2 броя порции кисело зеле с месо, 1 бр. порция дроб сърма, 6 бр. филии хляб,1 бр. минерална вода и 1 кана с айрян на обща стойност 18,20 лева, платени в брой от проверяващия екип. Издаден е фискален бон с № 0006647/04.01.2020г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/, модел „ДАТЕКС ДП 25“ с ИН на ФУ DT 452242 и ИН на ФП 02689358, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Същият съдържа реквизит „Кухня“ и реквизит „Безалкохолно“, като липсват задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование на стоката/услугата. Фискалното устройство поддържа функцията за регистриране на продажби по видове и количество стоки. 

             Констатациите са обективирани в Протокол за извършена проверка cep. АА № 0031187/04.01.2020 г.

             За извършеното нарушение е издаден АУАН с № F533244 от 08.01.2020г. за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с мл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС.

             В административната преписка, представена по настоящото дело е наличен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката; декларации  /л. 74 и сл./,съкратен отчет на фискалната памет; дневен отчет и фискален бон с дата 04.01.2020г., с час 11:54.

             За установеното нарушение е издадена процесната заповед за налагане на ПАМ на ДИМБОР-Д.Б.“12“ ЕООД, с ЕИК *********, а именно запечатване на търговски обект -  ресторант-градина, находящ се в ***, стопанисван от фирма „ДИМБОР - Д.Б.“12“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 / седем дни/ на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност  /ЗДДС/ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

            Заповедта е обжалвана пред Директор на Дирекция "Оперативни дейности" в ГДФК в ЦУ на НАП, който със свое Решение № ГДФК - 12 от 31.01.2020 г. я потвърждава.

             В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението на търговския обект, състоящ се от 25 места на закрито, с ключова локация в населеното място, с възможност за реализиране на значителни обороти, с работно време  - понеделник до събота.

             В мотивите органът е определил и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършва не на нови нарушения.

             Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

              Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

              Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.

             В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципът за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

             При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

             Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

             Процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № 2101г. 30.03.2018г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

             При издаването на обжалваната заповед от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

              Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

             Оспорената заповед съдържа както фактическите основания, изложени и в Протокола за извършена проверка, така и правните основания с посочване и описание на нарушението-дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, като е нарушен състава на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС Оспорената заповед съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. При определяне на срока не се констатира нарушаване на принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, за контролната покупка е издаден фискален бон, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

             Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, като при тази преценка е съобразил и големината на търговския обект, неговото местонахождение, характера на дейността-ресторант-градина, разположен на ключова локация в с. Поповица, общ. Садово, с възможност за реализиране на обороти.

             Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т. е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 7 дни за налагане на принудителната административна мярка. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона. Ето защо доводите, развити в жалбата се явяват неоснователни.

             Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

             При проследяване на приложимата нормативна уредба съдът съобразява следното:

             Нормата на чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС определя, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

             Редът и начинът за издаване на документ за продажба/или доставка на услуги са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

            Съгласно чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.  фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

            Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

             При така дадената правна регламентация и с оглед събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното административно нарушение, осъществено от дружеството-жалбоподател.

            Като е издало фискален бон за закупените стоки, в който липсва наименование на стоката, дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

            Събраните по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения ред за издаване на документ при извършената продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством налагането на процесната принудителна мярка.

             Следователно дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС, съответно налице са предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС.

              В тази връзка следва да се посочи, че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал.4, т.4 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна административна мярка, съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл. 22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет.

              Относно изложените в жалбата доводи, че е издадена заповедта за прилагане на ПАМ преди да бъде издадено наказателно постановление, следва да се посочи, че  е без значение, съгласно трайната съдебна практика за настоящото производство, изходът от административнонаказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение.

               Материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не изисква, като предпоставка за прилагането си, да е налице стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание.

              Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане и на втората принудителна административна мярка по чл. 187, ал. 1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т. е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 – следва да наложи и мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

               В заключение на изложеното, в хода на служебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен правилно, а доколкото е постановена в условията на обвързана компетентност (при установеното наличие на предвидените от закона предпоставки за прилагане на ПАМ) заповедта е съответна и с целта на закона, поради което липсват основания за ревизия. Горното квалифицира жалбата против нея като неоснователна и налага отхвърлянето й.

              При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се преценява като основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. /, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

              Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

              ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДИМБОР-Д.Б. 12“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес:***, представлявано от Д.М.Б., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 26-0031187/15.01.2020 г., издадена от Ж.М.– началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

             ОСЪЖДА „ДИМБОР-Д.Б. 12“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Д.М.Б. да заплати на Националната агенция за приходите сумата в размер на 100 лв. /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

               Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

Административен съдия: /п/