№ 2309
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0435-000409, издадено
от началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ, 02 РУ Пловдив, с което на М.
Г. М. е наложена:
- глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП;
- глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че:
- фактическата обстановка, отразена в АУАН и НП не отговаряла на
действителността;
-жалбоподателят не бил собственик на посочения в АУАН и НП
автомобил- Ситроен Ц4 Кактус, а на Ситроен Ц Елизе, което водело до порок
в АУАН и НП, поради отразяване в тях на данни останали от предходна
бланка;
-актосъставителят и свидетелят по акта недопустимо били разпитани
като свидетели, поради забраната на чл. 118 НПК;
-дори да се приеме, че разпита на актосъставителя и свидетеля по акта
1
бил допустим, техните показания били с ниска доказателствена стойност,
поради липсата на спомен за редица обстоятелства и заинтересоваността им в
качеството на полицейски органи;
-воденото разследване по административната преписка не било
обективно и всестранно, доколкото не били привлечени като свидетели
независими по делото очевидци;
-било нарушено правото на защита на жалбоподателя поради
връчването на нечетлив екземпляр от АУАН;
-било нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради
неустановяване на личността на пешеходеца;
-оспорва се компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
01.11.2021г., а жалбата е входирана на 03.11.2021г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 18.08.2021г., около 11.00 часа, в гр. Пловдив, на бул. Руски –
кръстовище с бул. Васил Априлов, жалбоподателят управлявал лек автомобил
/таксиметров/ Ситроен Ц4 Кактус, с рег.№ *******, собственост на И.П.Л.,
като извършва следните нарушения:
-не пропуска пешеходец на пешеходна пътека тип „Зебра“;
-не носи контролен талон към СУМПС.
2
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността на първо място въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства:
- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно
заседание изрично потвърди изложеното в АУАН;
-показания на свидетеля по акта- И., който също категорично потвърди
констатациите в АУАН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актосъставителят
и свидетелят по акта било недопустимо да се разпитват като свидетели в
процеса по ЗАНН. Действително съгласно чл. 84 ЗАНН правилата на НПК
намират субсидиарно приложение в административно-наказателния процес,
но приложението е съответно и при отчитане на особеностите на процеса
по ЗАНН. От гореизложеното следва, че не може да се постави знак за
равенство между извършване на действие по разследване по смисъла на чл.
118 НПК и изготвяне на АУАН, поради което забраната на чл. 118 НПК не
намира приложение по отношение на актосъставителя и свидетеля по
акта.
В този изричен смисъл са и задължителните указания на т.6 от
Постановление № 2 от 15.XII.1978 г. по н. д. № 2/78 г., Пленум на ВС ,
според които съдилищата са длъжни в процеса по ЗАНН да изследват
обективната истина по делото, като разпитват актосъставителя и
свидетеля по акта. В този смисъл е и десетилетната практика на всички
съдилища от страната, които приемат, че разпита на актосъставителя и на
свидетеля по акта са годни доказателствени средства в административно-
наказателния процес.
Не може да бъде поставяна под съмнение достоверността на изложеното
от двамата свидетели, само и единствено поради обстоятелството, че били
полицейски органи. Противно на твърденията на жалбоподателя, по мнение
на настоящия състав полицейските служители не са заинтересовани от
3
изхода на делото , доколкото служебните задължения им вменяват да
съдействат за установяване на обективната истина по делото, независимо
дали тя би довела до потвърждаване или отмяна на НП. Още повече, че те,
подобно на всички останали граждани, носят и наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване.
Неоснователен е доводът, че показанията на двамата полицейски
служители следвало да се дискредитират, доколкото демонстрирали липса на
спомен за редица обстоятелства. По мнение на настоящия състав тази липса
на спомен е изцяло логична и разбираема, предвид изминалия период от
време -4 месеца и ноторно известното обстоятелство, че те обработват всеки
ден десетки нарушения на ЗДвП. Още повече, че твърдените обстоятелства, за
които се забелязва липса на спомен, касаят детайли от процесната
ситуация, но не и основаните съставомерни обстоятелства, за които и
двамата свидетели категорично заявиха, че са били налице. Важното в
случая е, че след предявяване на АУАН и запознаване с него и двамата
полицейски служители с категоричност потвърдиха отразеното в него.
Освен това твърдението, че полицейските служители демонстрирали
липса на спомен, е и фактически необосновано. Действително
актосъставителят не си спомняше някои детайли от пътната ситуация. За
сметка на това свидетелят по акта-И. заяви, че има чудесен спомен от
случая, като изрично потвърди, че пешеходецът е бил на пешеходната
пътека, като нещо повече самият пешеходец спрял, за да пропусне
автомобила, управляван от жалбоподателя, което е напълно достатъчно,
за да се обоснове съставомерност на деянието.
Допълнителен аргумент за съда да кредитира заявеното от двамата
свидетели е, че от жалбоподателя реално не бяха представени никакви
доказателства за оборване презумптивната доказателствена сила на
АУАН. Действително от приложените към жалбата писмени доказателства
(СРМПС) се установява, че жалбоподателят не е собственик на процесния
автомобил- Ситроен Ц4 Кактус, а на сходен автомобил - Ситроен Ц Елизе.
Посоченото обстоятелство, обаче не разколебава отразеното в АУАН и НП,
доколкото в самите тях не се твърди жалбоподателят да е бил собственик
на автомобила Ситроен Ц4 Кактус. Точно обратното- и в АУАН и в НП
изрично е отбелязано, че този автомобил е собственост на трето лице-
И.П.Л..
4
Обстоятелствата, поради които лицето при налично собствено МПС, е
управлявало на процесния ден чуждо такова, могат да бъдат най-различни,
при това както от обективно, така и от субективно естество, но във всеки
случай те са изцяло без значение в случая и не са включени в предмета на
доказване. Същественото за законосъобразност на НП е установяване на
съставомерните признаци на вменените административни състави, което по
вече изложените съображения следва да се приеме, че е налице.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Неоснователно е оспорването на компетентността на актосъставителя и
на наказващия орган:
-материалната компетентност на наказващия орган произтича от т. 2.9
от Заповед № 8121з-515/14.08.2018г., а персоналната от изисканата с
разпореждането за насрочване на делото Заповед № 8121К-902/30.03.2015г.
-материалната компетентност на актосъставителя произтича от т.1.3 от
Заповед № 8121з-515/14.08.2018г, а персоналната му компетентност е видна
от т. 25 от Заповед №317з-1684/21.03.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 18.08.2021г., а НП - на
09.09.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Неоснователен е доводът за нарушено право на защита поради
нечетливост на екземпляра от АУАН, връчен на нарушителя . На първо
място това възражение остана неподкрепено от събраните по делото
доказателства, доколкото единственият представен по делото екземпляр на
АУАН е чудесно четивен и разбираем.
5
По-същественото обаче е друго. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му възможност за
излагане на възражения, като същият не се е възползвал от това си право-
не е вписал нито възражения срещу приетата за установена от контролните
органи фактическа обстановка, нито е вписал възражение, че връченият му
екземпляр е нечетивен и че не разбира обвинението, поради което не
може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на защита.
Още повече, че на съдебна фаза той е защитаван от професионален
защитник и съдът обсъди в пълнота всичките му възражения, тоест дори да бе
допуснат порок в дейността на контролните органи, той е саниран на съдебна
фаза.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че пропускът
на жалбоподателя да възрази своевременно и да докаже, че връченият му
екземпляр е нечетивен, е неотстраним чрез представяне по делото след
постановяване на настоящото решение на екземпляр от АУАН, доколкото би
липсвала каквато и да било гаранция, че именно това е връченият му
препис, а не последващи копия на същия, направени от жалбоподателя в
стремеж да обоснове нечетливост на АУАН.
Неоснователен е доводът за нарушено право на защита, поради
неустановяване самоличността на пешеходеца, който неправомерно не е
пропуснат на пътеката, доколкото това обстоятелство е изцяло ирелевантно.
Важното в случая за съставомерността на деянието е, че на описаните в
АУАН и НП място и време, водачът не е пропуснал по пешеходната
пътека пешеходец, като това нарушение е непосредствено възприето от
двамата разпитани полицейски служители –очевидци.
Личността на пешеходеца би имала значение, ако нарушението бе
установено по сигнал на самия пешеходец и контролните органи не бяха
присъствали на извършването му. В този случай личността на пешеходеца е
релевантна, най-малкото за да може да се провери основателността и
правдивостта на подадения от него сигнал. В случая обаче, вече се посочи, че
двамата полицейски служители непосредствено- като очевидци са
възприели неправомерното поведение на жалбоподателя, като нещо
повече свидетелят по акта категорично потвърди, че пешеходецът е спрял,
докато е бил на пешеходната пътека, за да пропусна автомобила , поради
6
което всички факти, включени в предмета на доказване са надлежно
установени.
Друг случай, в който личността на пешеходеца би имала значение е, ако
имаше съмнение за нарушаване на принципна не бис ин идем. Доколкото
обаче по делото не са изложени твърдения, нито има доказателства на дееца
да е издадено и второ НП за непропускане на пешеходец по същото време и
на същото място, то не може да се говори за каквото и да било накърняване
на правото му на защита.
При положение, че полицейските органи лично са възприели
допуснатото нарушение на ЗДвП, е изцяло разбираемо и логично, че те са
съсредоточили вниманието си върху догонване, спиране и извършване на
проверка на нарушителя, а не върху установяване самоличността на
пешеходеца, който по техни показания е продължил по пътя си.
Неоснователен е и доводът, че разследването по делото не било
достатъчно обективно и всестранно. Действително от показанията на двамата
полицейски служители се установи, че в таксито, управлявано от
жалбоподателя се намирали още две жени. Наистина тяхната самоличност
не е установена от контролните органи, но те надлежно обясниха пред съда
причината за това-двете жени бързали, за да хванат превоз от гарата.
Изрично следва да се подчертае, че осигуряването на тези две жени
като свидетелки по делото не е било необходимо нито пред наказващия
орган, нито в производството пред съда.
Това е така, доколкото както в процеса по НПК, така и в процеса по
ЗАНН, съответния ръководно решаващ орган не е длъжен да събира
абсолютно всички налични доказателства, а само тези които са
достатъчни за установяване по несъмнен начин обстоятелствата
включени в предмета на доказване.
Така Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС, Решение №
294 от 16.06.2011 г. по нак. д. № 1607/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 353 от 06.10.2009 г. по к.н.д. № 303/2009 г. на ВКС, Решение №
405 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 425/2009 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 104 от 16.09.2019 г. по н. д. № 387 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 115 от 19.05.2017 г. по н. д. № 226 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 368 от 24.10.2014 г. по нак. д. №
7
1109/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 201 от 20.04.2012 г. по
нак. д. № 432/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от
21.02.2011 г. по нак. д. № 733/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д. № 1473 / 2013 г. на Върховен
касационен съд.
В процесния случай при положение, че:
-нарушението се установява по несъмнен начин от показанията не
на един, а на двама полицейски служители очевидци,
-че нарушителят не е оспорил нарушението във възражението срещу
АУАН;
-че реално от нарушителя не са представени доказателства за оборване
на презумптивната доказателствена сила на АУАН, то
събирането на допълнителни доказателства не е било необходимо за
установяване на обективната истина по делото.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон.
Непропускането на пешеходеца по сигнализираната пешеходна пътека
правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 119, ал.1 ЗДвП. Приложена
е и коректната санкционна норма- чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП.
Така Решение № 574 от 17.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 65 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 875 от
28.05.2020 г. по к. адм. н. д. № 516 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив ,Решение № 188 от 25.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3931 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Неносенето на контролния талон към СУМПС правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДВП. Приложена е
коректната санкционна норма- чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДВП.
Действително в АУАН и НП не е посочено цифрово конкретното
предложение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, което е нарушил деецът, а именно
8
предложение второ. Това обаче не е и било необходимо.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е цифрово квалифицирано
чрез посочване на коректните член, алинея и точка, като същевременно
също така надлежно е изписано словесно, че от фактическа страна се
състои в неносене и непредставяне на контролен талон, тоест нито за
съда, нито за жалбоподателя е възникнало каквото и да било съмнение за
какво е наказан.
Във връзка с горното следва да се съобрази и че съгласно чл. 26, ал. 1 и
2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
нормативен акт се състои от членове, като членът може да се състои от
алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Според трайната съдебна
практика обаче, прецизирането на правното основание чрез посочване на
структурни единици от по- ниско ниво, каквито са отделните изречения,
предложения, хипотези, думи, няма правно значение. Използването им в
теорията и съдебната практика е факултативно и има за цел единствено
поясняване на изложението, без да е отговор на нормативно предписание и
без да създава общо задължение за конкретизиране на отделните
хипотези на правната норма.
В този смисъл при вярно посочване на члена, алинеята и точката на
нормативната разпоредба и при вярно изписване на нарушението словесно е
изцяло ирелевантно непосочването цифрово на единици от по нисък
разред- изречения, предложения, алтернативи и др.
Така изрично Решение № 10289 от 23.11.2005 г. на ВАС по адм. д. №
3397/2004 г., Решение №23/08.05.2020 по дело №61/2020 на ВКС, Решение №
200 от 21.05.2014 г. по нак. д. № 574/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 2157 от 22.10.2014 г. по н. д. № 1782/2014 г. на Административен
съд – Пловдив.
Санкциите, предвидени в закона и за двете нарушения са във фиксиран
размер, като наложеният от наказващия орган кореспондира изцяло с
законоустановения.
Поради изложеното НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
9
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник 02 РУ-
Пловдив. Не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
въззиваемата страна да е използвала услугите на професионален защитник
(юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната съдебна практика участието
на въззиваемата страна в производството ( в открито заседание или чрез
писмено становище) само чрез органния си представител не е достатъчно за
присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0435-000409,
издадено от началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ, 02 РУ Пловдив, с
което на М. Г. М. е наложена:
- глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП;
- глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11