Определение по адм. дело №1457/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 60 от АПК, във вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от М. Д. М. от [населено място] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 3551 от 21.07.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

В жалбата съдът е сезиран с отделно искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство. Искането е мотивирано с риска от настъпване на тежки последици за жалбоподателя и семейството му.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед би било основателно.

Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случая е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая липсата на доказателства, установяващи твърдените вреди за жалбоподателя от оспорената ЗППАМ, лишава съда от възможността да направи преценка за тяхната противопоставимост на обществения интерес, който законодателят е преценил, че следва да бъде защитен. Жалбоподателят не твърди наличието на вреди, които да могат да бъдат възприети като значителни или трудно поправими, за да се приеме, че следва да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ. Имуществените вреди, каквито биха настъпили в резултат на невъзможността жалбоподателят да управлява МПС, нямат характер на непоправими, а дори и жалбоподателят да понесе такива вреди, те подлежат на обезщетяване, ако се установят основания за незаконосъобразност на оспорената заповед.

В този смисъл настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК, за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Д. М. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 3551 от 21.07.2025 г. на мл. автоконтрольор към РУ - Свиленград, ОД на МВР - Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.