ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260287/17.02.2021 г., гр.
Хасково
Хасковският
районен съд, Четвърти граждански състав
на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет
и първа година,
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Милуш
Цветанов
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско
дело № 137 по описа за 2021 г. на
Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с която по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове срещу Е.И.М..
Естеството на исковото производство,
в случая – като продължение на заповедно, предполага издадената заповед за
изпълнение да е надлежно връчена на длъжника. Само в този случай – в зависимост
от това дали той възрази срещу нея, ще е налице основание за провеждане на
исково производство (чл. 422 ГПК) евентуално инициирано от заявителя.
В процесния случай издадената по
ч. гр. д. № 1990/2020г. по описа на РС – Хасково Заповед № 260022/21.09.2020г.
за изпълнение на парично задължение, по чл. 410 ГПК, не е надлежно връчена на
длъжника.
В разпоредбите на чл. 38, ал.1,
чл. 47, ал.1 и ал.3 ГПК ясно и императивно е посочена последователност при
връчването. Съобщението принципно се връчва „на адреса, който е посочен по
делото“ и едва след такъв опит - когато адресатът не е (не може да бъде) намерен
на посочения адрес, се преминава към алтернативните начини на връчване, отново
в законово разписана последователност – чрез залепване на уведомление на този
посочен адрес (чл. 47, ал.1 ГПК), проверка на адресна регистрация и изпращане
на настоящия или постоянния адрес (чл.47, ал.3 ГПК), проверка на месторабота и
т.н.
В конкретния случай от материалите
по заповедното производство се установява, че в нарушение на горепосочените
разпоредби - длъжникът изобщо не е търсен на посочения по делото (в заявлението)
адрес - гр. Х., ул. „****“ №* и че няма извършено връчване чрез залепване на
този адрес (както изисква разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК), а че длъжникът е
търсен направо на адреса му по адресна регистрация, където е извършено и
залепване на уведомление.
Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415 ал. 1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който е длъжен да извърши
самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки
(така – по т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК)
При изложените обстоятелства
следва да се приеме, че хипотезата на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК е неприложима и
предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД
установителни искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК са недопустими
- поради липса на законовите предпоставки за предявяването им. Налице е и практика в този смисъл на
въззивната на настоящата инстанция - Определение №1342 от 23.09.2020г. по в. ч. гр.
д. № 779/2020г. по описа на ОС – Хасково.
Предвид изложените съображения и
на основание
чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 137/2021 г. по описа на Районен съд - Хасково.
Определението може да
бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ:/п/
не се чете.
/Милуш Цветанов/
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.