Решение по дело №579/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 680
Дата: 21 юни 2021 г.
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20211000500579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 261089/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 15467/2017 г. по описа на
СГС, І ГО, 17 състав, изцяло са уважени предявените от Д. Д. Т. срещу С. Д. Й. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на паричните притезания в размер
на 15000 евро и 600 лв., удостоверени в Заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. д.
№ 50899/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 42 с-в, представляващи част от материализираните в
издаден от ответника запис на заповед от 29.11.2014 г. парични вземания (обща за сумата от
30000 евро и 1200 лв.).
Решението на СГС е обжалвано от ответника, който поддържа, че то е необосновано,
тъй като, макар и да не е установено по категоричен начин (чрез пълно доказване)
оспорването на автентичността на процесната разписка, обективираща извънсъдебно
признание на починалия ремитент (поемателя) за частично изпълнение по релевантния
запис на заповед - заплащане на сумата от 17300 евро и 550 лв., първоинстанционният съд е
достигнал до фактическия извод, че подписът върху тази разписка не е положен от лицето,
сочещо се за негов автор. Счита, че трите СПЕ, изслушани от СГС, не са изследвали в
пълнота причината за установените прекъсвания в подписа, предмет на експертизите - „защо
е налице прекъсването - дали на топчето на химикалната паста, което топче при неподаване
правилно на химикалната паста, въпреки това остава следи, както и че тези следи могат да
1
се видят с тринокулярен стерео видео микроскоп и цифрова фотографска техника”.
Следователно, единственият въведен във въззивната жалба правен довод за неправилност на
обжалвания съдебен акт представлява съждението за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила поради недопускане на четвърта (трета поред повторна)
СПЕ, която да отговори на тъждествени въпроси, предмет на предходните три СПЕ.
Въззивникът не навежда доводи за необоснованост на съдебното решение в частта, в която е
прието, че процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на каузално
правоотношение - за връщане на авансирана продажна цена за закупуване на апартамент
поради невъзникнало, отпаднало или неосъществено правно основание (прекратяване на
устната уговорка за придобиване правото на собственост на жилище), както и в частта, в
която СГС е приел, че менителничният ефект, чийто падеж е уговорен на предявяване, е бил
надлежно предявен за плащане преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което обективираните в него менителнични
задължения са изискуеми. Следователно, основният правен спор, пренесен пред САС с
въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали процесната разписка
притежава формална доказателствена сила, респ. дали като СГС не е допуснал поредна -
четвърта СПЕ, с един и същ предмет на изследване, първоинстанционният съд е извършил
нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззиваемият в отговора на въззивната жалба я оспорва, като поддържа, че
законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че оспорването на
автентичността на процесната разписка е доказано по несъмнен начин от ищеца, на когото
принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяване на това
оспорване, поради което при доказване изискуемостта на материализираните в процесния
запис на заповед менителнични задължения основателни се явяват предявените
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС, I ГО, 17 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 535
ТЗ.
2
Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК,
въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само
по релевираните във въззивната жалба основания, т.е. по действащия ГПК, по който се
развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”).
Следователно, предметът на решаващата дейност на въззивната инстанция е очертан
не с наведените фактически доводи и правни съждения в исковата молба, респ. в отговора на
исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на
обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост относно приетото
фактическо съждение, че процесната разписка, обективираща извънсъдебно признание на
ремитента за частично изпълнение на менителничните задължения, не е автентична, респ.
по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният съд е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, вследствие на което не е приложил правилно
материалния закон - като е уважил изцяло предявените менителнични искове.
Ищцата в исковата молба твърди, че между нейния наследодател (починалия й
съпруг) и ответника е възникнало менителнично правоотношение по запис на заповед,
издаден на 29.11.2014 г., с падеж на предявяване, за сумата от 30000 евро и 1200 лв., като тя
е придобила половината от тези менителнични вземания по наследствено правоприемство,
настъпило след издаване на процесната Заповед за незабавно изпълнение - арг. чл. 9, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ЗН (преживялата съпруга наследява само с възходящи от първи ред -
родители на починалия, като гражданският брак между съпрузите е прекратен чрез смъртта
на съпруга преди да изтекат 10 години от неговото сключване; тези правнорелевантни
обстоятелства се установяват от Удостоверение за наследници № 1400/14137/25.09.2015 г.,
издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив, и от
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 06.12.2012 г. от длъжностно лице
по гражданското състояние при Столична община, Район „Триадица”).
При така релевираните твърдения на ищцата възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на две групи материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение, възникнало по запис на заповед и 2) записът
на заповед да е действителен като формална правна сделка.
Както бе изяснено, ответникът не поддържа довод за необоснованост на
първоинстанционното решение в частта, в която СГС е приел за установено, че процесният
запис на заповед, с падеж на предявяване, е бил надлежно предявен за плащане на издателя
преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, респ. че
оспорената разписка не обективира правнорелевантни обстоятелства, чрез които да се
установява, че „получените” от починалия наследодател на ищцата (ремитента) е получил
удостоверените в този частен свидетелстващ документ суми (17300 евро и 550 лв.) в
изпълнение на процесните менителнични задължения. Следователно, въззивният съд не
3
може да приеме за доказани различни правнорелевантни факти от тези, които
първоинстанционният съд е счел за установени - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК (въззивният съд
единствено - без съответен правен довод за необоснованост, е длъжен служебно да следи за
правилното приложение на повелителни правила на материалния закон). В този смисъл са и
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК - „Доколкото разпоредбата на чл. 269,
изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме,
че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не
е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може
да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това”. Поради тези правни съображения настоящият
въззивен състав трябва да съсредоточи своята решаваща дейност единствено по
релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение - извършено процесуално нарушение при отказ за допускане на трета повторна
(общо четвърта) СПЕ за установяване дали процесната разписка като частен свидетелстващ
документ, обективиращ неизгодни за неговия издател правнорелевантни факти, е
неавтентична, респ. че ищцата не е установила по несъмнен начин оспорването на
формалната доказателствена сила на този документ, поради което трябва да се приеме, че
издателят на процесния менителничен ефект е възстановил част от материализираните в
него парични притезания - в размер на сумата от 17300 евро и 550 лв.
Тъй като формата за действителност на менителничните ефекти се урежда с императивна
материална норма, въззивният съд трябва служебно да извърши проверка относно
обстоятелството дали процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона
клаузи и формални реквизити, обуславящи неговата действителност.
От представената по заповедното производство ценна книга на заповед се установява, че тя
удостоверява действително поето менителнично задължение. Записът на заповед е
действителен, тъй като в този документ са обективирани всички изискуеми от закона клаузи
(реквизити) – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието на акта, така и в
неговия текст; безусловно обещание за плащане на определена сума – 30000 евро и 1200 лв.;
падеж – на предявяване (арг. чл. 536, ал. 2 ТЗ); място на плащане – гр. София (арг. чл. 536,
ал. 3 ТЗ - мястото на издаване се счита за място на плащане); името на лицето, на което или
на заповедта на което трябва да се плати – Д. А. Т.; дата и място на издаване – гр. София,
29.11.2014 г. и подпис на издателя – С. Д. Й.. Установява се, че е възникнала
изпълнителната сила на този менителничен ефект, тъй като менителничният ефект, чийто
падеж е уговорен на предявяване, е предявен за плащане на 12.06.2015 г., т.е. преди
подаване на заявлението за издаване на процесната Заповед за незабавно изпълнение по чл.
4
417 ТЗ, както е прието в мотивите на обжалваното решение - без съответен правен довод във
въззивната жалба за необоснованост в тази част.
Както е изяснено в Определението от 02.03.2021 г., постановено по настоящото дело
по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съгласно правната норма, уредена в разпоредбата на чл. 201,
предл. 2 ГПК, съдът е длъжен да допусне повторно заключение, само когато са налице
следните кумулативно установени предпоставки - фактическите изводи, до които е
достигнало вещото лице, да не са обосновани чрез съпоставка и анализ на осъществените в
обективната действителност факти с опитните правила, техническите и научните
достижения, като логически крайният доказателствен извод да не се подкрепя от събраните
по делото доказателства, т.е. когато възниква съмнение за правилността на заключението на
допуснатата съдебна експертиза. В този смисъл, по действащия ГПК, по чиито процесуални
правила се развива и настоящото съдебно производство, не всяко оспорване на
доказателствените изводи, до които е достигнала съответната съдебна експертиза, е
основание за допускане изслушване на повторна съдебна експертиза (единична или в
разширен членствен състав). Съдът не е длъжен да възприеме приетото заключение на
вещото лице, дори и когато липсват съмнения за неговата обоснованост и правилност, а
следва доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице да се преценяват с оглед на
всички събрани по делото доказателства, както предписва чл. 202 ГПК, като тази логическа
мисловна дейност трябва да се извърши от съда при постановяване на своя краен съдебен
акт. От друга страна, вещите лица от приетите СПЕ изрично са отговорили на въпросите на
процесуалния представител на ответника, за изясняването на които се иска допускане на
трета повторна СПЕ, като при изслушването им пред СГС вещите лица са пояснили на
какво се дължи процесното прекъсване в изписването на подписа, предмет на изследването.
От приетата от СГС първоначална СПЕ, извършила анализа при използване на
достоверен сравнителен материал, съставен през периода от 2000 г. до 2011 г., чрез
мерителни пробори, увеличителни лупи, цифрово-фотографска, компютърна и принтерна
техника и независими един от друг методи за установяване особености в писмено-
двигателните навици на пишещия, се установява, че липсват признаци, свидетелстващи за
техническо подправяне на изследвания обект чрез изтриване, с отделяне на частици от
хартията, с използване на киселини, основи, ацетонови и други химични разтвори.
Подписът, обект на експертизата, е положен от лице, притежаващо обработен почерк,
отразил се в подписа. С леко усложнена конфигурация е, но е сравнително лесен за
изпълнение, със слаб десен наклон е, като е положен с леко забавен темп и дясно
постъпателно движение при средна степен на свързаност и преобладаващи елементи при
изпълнение на безбуквените елементи и ъглови при свързващите. Между процесния подпис
и сравнителните образи са установени визуални сходства в общите признаци като
конфигурация, степен на обработеност, размер, наклон, преобладаваща форма, движения
при изпълнение на безбуквените елементи. Но са констатирани и значителни различия в
транскрипцията, темпа на полагане и преобладаващата форма на движение при изпълнение
5
на свързващите елементи - устойчиво полагане на точка след парафа в образците и липсата
на такава в непосредствения обект на изследване. В образците се наблюдава усложнена
форма на движенията (с ъглова рязка промяна на движенията) и местоположение на
отделните щрихи, докато в обекта тази форма е опростена дъгова. При така изяснените
правнорелевантни факти тази СПЕ достига до категоричния фактически (доказателствен)
извод, че подписът, положен върху процесната разписка, не изхожда от лицето, което се
сочи за негов издател - Д. А. Т..
Тези констатации се потвърждават от повторната СПЕ, която за анализа, предмет на
изследването, е използвала увеличителни прибори, USB микроскоп, различен режим на
осветление, дигитален фотоапарат. Не са установени признаци на сканиране, копиране или
пренасяне на подписа с помощта на техническите средства или други способи. Процесният
обект - подписа върху разписката, е положен със степен на обработеност около средната, с
десен наклон, висока степен на свързаност на движенията. Наблюдава се обаче забавен
темп, наличие на тъпи начала и краища, вълнообразност на някои елементи,
необосновани спирания и колебливи движения. Това са признаци за стремеж за имитация
на действително съществуващ подпис. В отлика от изследвания обект сравнителните
образци от подписа се характеризират с висока степен на обработеност и свързаност,
наблюдава се устойчивост и съхраняемост на характерните особености на изградения
писмено-двигателен навик на лицето при полагане на подписи по различно време и при
различни условия (графическите признаци са характерни, с висока степен на
идентификационна значимост). Тази експертиза установява различия както по общите
(степен на обработеност), така и по характерните частни признаци: 1) форма на движенията
при изписване на редовия свързващ елемент на буква „Д” - в изследвания подпис
праволинейна, а в образците дъговидна; 2) относително разположение на точката на
обръщане на движението при свързване на буквата „Д” с първия безбуквен елемент спрямо
завършващата част на първия елемент на буква „Т” - в изследвания подпис над нея, в
образците върху нея; 3) относително разположение на втория надредови примковиден
елемент спрямо първия - в изследвания подпис вдясно от него, в образците - върху него; 4)
форма на движение при свързване на следващите безбуквени елементи - в изследвания
подпис ъгловата, а в образците - примковидно в надредовата част и дъговидна в
редовната част; 5) относително разположение на парафа спрямо редовата линия на подписа -
в изследвания подпис с интервал под елементите, а в образците - върху елементите или без
интервал под тях и 6) форма на движенията при свързване на началния елемент на парафа -
в изследвания подпис дъговидна, а в образците - ъгловата. Установени са единствено
сходства в общата форма и структура на подписа, но за идентификация в тъждеството на
подписите може да се приемат само сходствата в частните признаци - именно сходствата
единствено в общите признаци е доказателство за влагане на старание за имитация на
действително съществуващ подпис.
При изслушване на тази СПЕ в проведеното на 08.11.2019 г. о. с. з. вещото лице
пояснява, че при предприетото увеличение на подписа се наблюдава забавен темп, който се
6
изразява във вълнообразност при изписване на някои елементи, както и необосновани
спирания, което забавя темпа на движенията. Такива спирания не са констатирани в
образците - дори и при липса на голямо увеличение.
От поредната - втора поред повторна, но комплексна СПЕ, използвала като
сравнителни образци от достоверни подписи на Д. А. Т., положени във вече изследваните от
предходните СПЕ документи, но и в такива с по-кратка давност към изследвания обект - от
2015 г. (извършен е разделен анализ и синтезно сравнително графическо изследване с
необходимите увеличителни прибори, включително с микроскоп - с автофокус и с
възможност за ръчна настройка на увеличението от 10х до 500х пъти, с LED диоди с
възможност за настройка на осветеността, със странично осветление и т. н., като този
микроскоп е куплиран към компютърна конфигурация), се установява, че е налице
необосновано спиране на пишещото средство; на т. нар. „тъпи” начало и/или край на
движението при изписване на отделни елементи, неувереност на движението, изразяваща се
във вълнообразност на праволинейни части и др. Изследваният подпис и сравнителните
образци се различават по степента на обработеност (процесният - с около средната, а тези от
образците - с висока степен, с усложнена, разтеглива по вертикал и хоризонтал, смесена
транскрипция). Наблюдава се повишено сходство в общия вид, структурна сложност и
съдържанието на транскрипциите, в размера и наклона (общите признаци), но и
съществени различия в характера на обработеността - по-висока при подписите в
сравнителните образци; в темпа на изпълнение - в процесния подпис забавен на места, както
и в следните частни признаци: 1) форма на движението при изписване на началната част на
втори елемент на буква „Д” - обекта: праволинейна, а в сравнителните образци - дъговидна;
2) форма на движенията при изписване и свързване на редовите щрихови елемента в
средната част от транскрипциите на сравняваните подписи - в обекта: ъгловидна в двата
случая, а в сравнителните образци - примковидна и дъговидна; 3) разположение на точката
на обръщане на движението при свързаност на втори елемент на буква „Д” и
началната/примковидната част на първи щрихов елемент спрямо първия елемент на буква
„Д” - в обекта: на разстояние, а в сравнителните образци - до/върху него; 4) разположение
на движението при изписване на заключителния, хоризонтален подредови щрихов елемент
спрямо мислената линия на разположение на транскрипцията на сравнителните подписи - в
обекта: отдалечена/на разстояние, а в сравнителните образци - до или върху нея, респ.
върху подписите; 5) разположение на движенията при изписване на
примковидните/надредовите части на първи и втори щрихови елементи (една спрямо друга)
- в обекта: на разстояние, а в сравнителните образци - една в друга и 6) наличие на
препинателен знак „точка” при сравнителните образци, какъвто обаче липсва при подписа,
обект на изследването.
При изслушването на комплексната експертиза в проведеното на 09.10.2020 г. о. с. з.
вещите лица поясняват, че спирането на пишещото средство е необосновано, тъй като е в
нетипично, необичайно място („в място, където не трябва да го има”). Този факт
7
представлява доказателство за колебание в проследяване на движението - „Няма логика,
когато е бърз темпът на писане, не може да има забавяне на движенията”). По-бърз темп
на движенията се наблюдава единствено в леко изпълняемите елементи на подписа, обект
на изследването.
И САС достига до правния извод, че следва да се възприемат фактическите съждения
на безпротиворечивите в своите съществени фактически (доказателствени) изводи СПЕ, тъй
като те са дали категорични отговори на поставените въпроси, като задълбочено са
изследвали подписа на лицето, което се сочи за издател на процесната разписка,
съпоставяйки ги с оригиналните сравнителни образци, които са безспорни.
Вещите лица са използвали научнообосновани методи на изследване, като са били
подпомогнати от високотехнологични технически средства - специално оборудвани за целта
микроскопи с възможност за вариативност в осветеността и увеличението на обекта (до 500х
пъти), вследствие на което са могли да възприемат в детайли отделните графични елементи
на подписа, да преценят структурата му и темпа на движенията, при които той е изграждан.
Изключително аналитично са изяснили причината за нетипичните прекъсвания на
движенията в по-трудно изписваните елементи на подписа - това се дължи на наподобяване
(имитация) на подписа, което е в противоречие с установения устойчив писмено-двигателен
навик. Поради това обстоятелство необосновано се явява твърдението на въззивника, че
трите СПЕ, изслушани пред СГС, не са изследвали каква е причината за прекъсването -
„дали на топчето на химикалната паста, което топче при неподаване правилно на
химикалната паста, въпреки това остава следи, както и че тези следи могат да се видят с
тринокулярен стерео видео микроскоп и цифровата фотографска техника”. Въззивният съд
не следва да пояснява очевидното, че такива следи биха били възприети и при използваните
от вещите лице технически средства, като трябва да изясни, че съществени различия между
подписа, обект на експертизата, и многообразния сравнителен материал са констатирани в
множество други частни признаци, които подробно са описани в настоящото изложение. С
други думи - при тези съществени различия в значителни и множество частни признаци,
които са установени от четирима вещи лица, всеки друг добросъвестен специалист-графолог
би достигнал до същите, идентични доказателствени изводи, дори и да са експерти от НКК и
да използват посочените от въззивника технически средства. Като заключение -
необосновано се явява и съждението на процесуалния представител на ответника, че само
„назначени експерти от НКК” могат да дадат правилно заключение при използване на точно
това техническо средство, което е поискано от въззивника.
При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи и
настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че оспореният
документ не е съставен (подписан) от ремитента, поради което бе опровергана – чрез пълно
доказване (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), неговата формална доказателствена сила. Той трябва да
бъде изключен от доказателствата по делото и съдът да не формира своето вътрешно
убеждение въз основа на удостоверените в него факти (не следва изрично по този въпрос
8
съдът да се произнася в диспозитива на решението, а е достатъчно само в мотивите, тъй като
не е предявен инцидент установителен иск) - арг. чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Тъй като записът на заповед като едностранна абстрактна сделка е едновременно
доказателство и основание за поето менителнично задължение, въззивният съд счита, че в
процеса на доказване бе установено по несъмнен начин, че между наследодателя на ищцата
и ответника е възникнало и съществува действително менителнично правоотношение, по
което ответникът е поел безусловно едностранно задължение за заплащане на сумата от
30000 евро и 1200 лв. на ремитента Д. А. Т., поради което предявените положителни
установителни искове са основателни за предявените суми - 15000 евро и 600 лв.
Само за пълнота на изложението, поради липса на въведен довод за необоснованост
на първоинстанционното решение по отношение на приетото за установено, че дори и
сумите от оспорената разписка да са получени от ремитента, „не става ясно, че полученото...
е именно във връзка с погасяване на дълга, за обезпечение на който С.Й. е издал процесния
запис на заповед”, въззивният съд трябва да приеме, че фактите, удостоверени в този частен
свидетелстващ документ са ирелевантни за правилното решаване на правния спор, предмет
на настоящото дело.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да бъде потвърдено като
правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят
сторените пред САС съдебни разноски в размер на сумата от 500 лв., представляваща
уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261089/09.11.2020 г., постановено по гр. д. №
15467/2017 г. по описа на СГС, І ГО, 17 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК С. Д. Й., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № 20 да заплати на Д. Д. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. ***, ж. к. „***”, бл. ***, вх. „В”, ет. 3, ап. 8 сумата от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
9
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10