№ 127 / 18.3.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 18.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 209 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от И.А.И. xxx,,С. П. Е." № x xxxx , ап. xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000008 от 17.01.2019г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на лицето са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършени нарушения по чл.6, т.1 и чл.123, ал.1 т.3 В. от ЗДвП. В жалбата си жалбоподателят възразява и по двете нарушения като твърди, че първото не е настъпило по негова вина, а по второто че другият участник в ПТП - то му е заявил, че е разговарял с КАТ и от там са му били отговорили, че няма да пристигнат на местопроизшествието, което го мотивирало да го напусне.
В съдебно заседание жалбоподателят И.И., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. С писмена защита развива подробни съображения в тази насока.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.01.2019г., около 07:30ч. сутринта, в гр.Монтана, на ул. ,,Цар Борис ІІІ", на кръстовището с бул.,,Александър Стамболийски", жалбоподателят И.И., управлявайки личния си лек автомобил марка ,,Ф." модел ,,Ц. М.." с рег.№ М. 6. 7. В., не спрял на знак В 2 и без да пропусне движещия се по път с предимство лек автомобил марка ,,Х." , модел ,,А." с рег.№ М. 69 7. АР, управляван от свидетеля Д.Д. xxx, реализирал пътно транспортно произшествие с настъпване на материални щети и по двете МПС - та. Вследствие на същото и двамата водачи излезли от автомобилите, за да установят щетите. Със свидетеля Д.Д. се возила и неговата съпруга свидетелката Татяна Д., която телефонирала на спешен телефон 112. След като я свързали със сектор ,,Пътна Полиция" оттам й отговорили, че ако участниците в ПТП - то подпишат двустранен протокол, който да послужи пред застрахователните дружества, няма да изпращат автопатрул на местопроизшествието. Свидетелят Д. предложил този вариант на решаване на ситуацията на жалбоподателя, но той отказал. След като отказал да подпише предложения му протокол и погрешно разбрал, че няма да дойде автопатрул на сектор ,,Пътна Полиция", независимо че свидетелят Д. изрично му заявил, че в крайна сметка такъв ще дойде, жалбоподателят се качил в автомобила и се прибрал в дома си. След около 15 минути на място пристигнали служители при сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана К.Д. и В.В.. Двамата констатирали, че на местопроизшествието се намира единствено Д.Д.. След като установили къде живее жалбоподателят И., свидетелите К.Д. и В.В. го посетили на адреса, където бил изпробван с Алкотест 71510 ARBB - 0007 за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Във връзка с констатираните нарушения, в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, на жалбоподателя бил съставен АУАН № 8, серия АА 0711 xxxx 7, с който бил иззет контролен талон към СУМПС. Същият бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията и на четиримата разпитани свидетели е, че жалбоподателят И.И., не е бил спрял на забранителен знак В2, вследствие на което било реализирано ПТП с материални щети и по двата автомобила. Първите двама свидетели Д.Д. и Татяна Д. са били непосредствени очевидци на настъпилото транспортно произшествие и последващото поведение на санкционираното лице. Също така при своите показания в съдебно заседание и двамата са категорични, че никога не са му казвали, че няма да дойде автопатрул на сектор ,,Пътна Полиция". Заявили са, че ако подпишат двустранен протокол това няма да стане, но такъв така и не е подписан. Показанията и на двамата свидетели се потвърждават от пристигналите впоследствие на местопроизшествието служители при сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана свидетелите К.Д. и В.В.. При разпита им в съдебно заседание свидетелите поясняват, че са пристигнали на местопроизшествието, установили са, че жалбоподателят го е бил напуснал и впоследствие са отишли в дома му, след което му съставили АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни, логични и безпротиворечиви. Същите образуват своята хронологична верига, която потвърждава описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка. Гласните доказателствени средства се потвърждават и подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.3 xxxx , ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената им правна квалификация в акта и наказателното постановление са съобразени с изискванията на чл. xxxx 2 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество, след извършена проверка във връзка със законосъобразното издаване на обжалвания санкционен акт, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление, не са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят неговата отмяна. Административно наказващият орган е спазил закона правилно, като е подвел жалбоподателя под административна отговорност за извършване на две нарушения.
От обективна страна изпълнителните деяния и по двете се считат за извършени посредством действие. Деецът не е спазил забранителен пътен знак, което е довело до реализиране на ПТП с материални щети, след което самоволно го е напуснал.
От субективна страна и двете административни нарушения са умишлени, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че пред него се намира знак, на който трябва да спре и въпреки това не го е направил, като след настъпване на ПТП, съзнавайки задълженията си като водач на МПС, самоволно го е напуснал.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като е бил спрял и впоследствие, след като привел управлявания от него автомобил в движение, блъснал автомобила на свидетеля Д.. По делото няма данни за влошена метеорологична обстановка, каквато се навежда в жалбата и обясненията на санкционираното лице. В своите показания разпитания свидетел К.Д. изрично заявява, че пътният участък не е бил заледен. Също така логически и житейски е невъзможно да се приеме аргумента на дееца, че след като е бил спрял на знак В 2, не е забелязал движещия се път с предимство друг лек автомобил, а го е възприел непосредствено преди съприкосновението помежду им.
Не следва да бъдат възприети и оплакванията, че свидетелят Д.Д. е уведомил жалбоподателя, че местопроизшествието няма да бъде посетено от полицейски патрул. Принципно подобни индикации по делото бяха установени, но при условие, че между участниците в ПТП - то беше подписан двустранен протокол. Като правоспособен водач на МПС деецът е длъжен да знае процедурите при настъпване на ПТП и че в случай на неподписване на такъв протокол от негова страна, местопроизшествието ще бъде посетено.
Освен това самият той е бил длъжен лично да се увери в това, като сигнализира съответните полицейски органи за настъпилото ПТП. Като не е изпълнил тези свои задължения при настъпване на ПТП и е напуснал същото, жалбоподателят е извършил и второ административно нарушение по чл.123, ал.1 т.3 В от ЗДвП. Цитираната в АУАН разпоредба вменява задължение в тази насока и към двамата участници в настъпилото ПТП, а не само към единия.
Не следва да бъдат възприети и оплакванията, че при настъпилото пътно транспортно произшествие не са били причинени материални щети. В противната насока са всички свидетелски показания, които еднопосочно установяват, че вследствие на реализираното ПТП и по двата автомобила е имало технически деформации. В конкретния случай не е налице твърдение ,,дума срещу дума”, както твърди в писмената си защита защитникът на жалбоподателя, а непосредствено възприемане на настъпилите технически повреди по автомобилите от свидетели – очевидци. Ето защо наказателното постановление не се явява в никакъв случай необосновано и неподкрепено от необходимия минимум доказателствен материал.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че в него не е била изрично посочена буквата на нарушената разпоредба по чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП. Независимо от това обстоятелство обаче, съдът не намира че този пропуск ограничава правото на защита на санкционираното лице. Това е така, тъй като в съставения АУАН № 8 изрично е упоменато, че нарушената правна норма е по чл.123, ал.1 т.3 В. от ЗДвП, като същевременно в самото наказателно постановление е посочено, че същото се издава именно въз основа на горепосочения акт. Ето защо съдът намира, че пропускът на буквата на закона по никакъв начин не накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя да узнае по коя от алтернативните букви на чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП, е подведен под отговорност.
При правилно определени санкциониращи норми, наказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя наказания в минимален размер на глоби от 200 лева и 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Съдът счита, че така определените по размер наказания съответстват в най - пълна степен с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Двете нарушения се характеризират със сравнително висока степен на обществена опасност и в същото време няма данни жалбоподателят да е осъществил други или предходни такива по ЗДвП, поради което и правилно трите наказания са били определени в минимален размер. Така наложените санкции са справедливи с оглед обществената опасност на деянията и дееца и същите биха постигнали в най - пълна степен целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани други съществени процесуални нарушения, обуславящи цялостната отмяна на санкциониращият административен акт на процесуално основание.
По горните съображения съдът прие да потвърди обжалваното наказателното постановление, ведно с произтичащите законови последици.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от 10.03 лева, представляваща заплатени пътни разноски на явилия се свидетел В.В., както и сумата от по 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000008 от 17.01.2019г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което, основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 пр.2 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на И.А.И. xxx,,С. П. Е." № x xxxx , ап. xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършени нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.3 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.8 xxxx от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА И.А.И. xxx,,С. П. Е." № x xxxx , ап. xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд – гр.Монтана сумата от 10.03 лева, представляваща заплатени пътни разноски на явилия се свидетел В.В., както и сумата от по 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред в 1 xxxx - дневен срок от съобщението му на страните пред Административен съд - гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: