№ 177
гр. Стара Загора, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501624 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р. П. К., с
адрес: гр.С.З., *** срещу решение № 260601/01.07.2021 г. , постановено по
гр.д.№ 5329/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, с която
съдебният акт се обжалва като неправилен поради постановяването му в
нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално
нарушение и необоснованост.
Излагат се доводи, че при формирането на правните си изводи
първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.162 от ГПК, т.к. е
приел иска за основателен по същество, но недоказан по размер и го е
отхвърлил изцяло, а е следвало да приложи правилата на логическото
мислене и опитните правила, съобразно които да определи до какъв размер да
го уважи. В тази връзка се сочи, че съдът е следвало да вземе предвид
установените посредством приетото заключение обстоятелства касаещи
размера на дължимото му допълнително възнаграждение, поради което
изводите му за недоказаност на иска по размер са и необосновани.
Като постановено в нарушение на материалния закон се обжалва
първоинстанционното решение в частта му, в която е прекратено
производството по евентуално съединеният иск за присъждане на търсената
сума на основание неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. Твърди се и необоснованост на обжалваното решение досежно този
иск по отношение на правните изводи за естеството на отпуснатите средства,
1
от които е следвало да бъде изплатено допълнителното възнаграждение на Р.
П. К..
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният главен или евентуално съединен иск бъдат
уважени, като на въззивника бъде присъдена сумата от 1955 лв. на основание
неплатено трудово възнаграждение или неоснователно обогатяване, и му
бъдат присъдени направените разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е подаден от
насрещната страна "Т.у." , ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С.З., ***, представляван от ректора си доц. д-р Д.Я..
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и
се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната
си жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният иск бъде уважен, а нему бъдат присъдени
сторените разноски.
Въззиваемият университет не се представлява от законен или
процесуален представител, въпреки че е било редовно и своевременно
призован.
След като извърши анализ на твърденията и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, Старозагорският окръжен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е
подадена в предвидения срок за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при
наличието на правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е би сезиран от Р. П. К. със съединени при
условията на евентуалност обективно съединени искове с правни основания
по чл.128 от Кодекса на труда КТ) и чл.59 от Закона за задължениета и
договорите (ЗЗД) срещу "Т.у.", с който е претендирано присъждането на
сумата от 1 955,00 лв. представляваща неплатено допълнително трудово
възнаграждение, респ. сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за негова сметка.
Изложил е твърдения, че до месец ІІ.2019 г. е работил по трудово
правоотношение в предприятието на ответника, като е заемал длъжността
„ръководител Финансово-счетоводен отдел“ и в това си качество е участвал в
изпълнението на дейностите по програма „Еразъм +“, по която "Т.у." бил
дългогодишен бенефициент.
Твърди, че при прекратяване на трудовото му правоотношение, а и
впоследствие въпреки отправената до ответника покана, не му било изплатено
полагащото му се за извършените по програмата дейности за учебната
2018/2019 г. в размер на 1 955,00 лв.
2
С подадения отговор на исковата молба "Т.у." е оспорил исковете като
неоснователни, като е възразил, че за участие на ищеца в дейностите по
програмата „Еразъм +“ не се дължи допълнително възнаграждение, т.к.
изпълняваните от него дейности нямат характера на допълнително възложени
функции, които да са извън вида, обема и работното време на задълженията,
възложени му с длъжностната характеристика. Освен това такова
допълнително възнаграждение не било законоустановено или предвидено във
вътрешно-нормативен акт на работодателя.
Евентуалният иск е оспорен като недопустим.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел евентуално
съединеният иск по чл.59 от ЗЗД за недопустим предвид наличието на друг
иск за ищеца, с който може да защити претендираното свое право, и е
прекратил производството в тази му част. Главният иск съдът е отхвърлил
като неоснователен, т.к. е приел, че макар и доказан по своето основание е
недоказан по размер.
Старозагорският окръжен съд намира, че правно-относимите
обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд,
поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че ищецът, сега въззивник, е бил в трудово
правоотношение с "Т.у." до 07.02.2019 г., по силата на което е заемал
длъжността „ръководител Финансово-счетоводен отдел“ и в това си качество
е участвал в изпълнението на дейностите по програма „Еразъм +“, по която
"Т.у." бил дългогодишен бенефициент.
Установено е, че за участието си по програмата за предходни учебни
години Р.К. е получил за учебната 2016/2017 г. допълнително възнаграждение
в размер на 1 858,00 лв., а за учебната 2017/2018 г. е получил допълнителни
възнаграждения на три пъти - два пъти по 1 858,00 лв. (през май и септември
2018 г.) и веднъж 450,00 лв. (през декември 2018 г.). Установено е също така,
че за учебната 2018/2019 г. не му и начислено и изплатено възнаграждение за
участие в програмата, въпреки че до датата на прекратяване на трудовот му
правоотношение той е извършвал изискуемите дейности във връзка с
текущото отчитане на проекта –изготвяне и подписване на платежни
нареждания, предложения за поемане на задължения, организация на
отчетността по прогламата, касови тримесечни и месечни отчети, тримесечни
оборотни ведомости и ГФО на университета.
Установено е, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
въззивника, на неговата длъжност е било назначено друго лице, което за
изпълнение на дейности по програмата “Еразъм +” през учебната 2018/2019
година е получило допълнителни възнаграждения на два пъти – 1858,00 лв.
през м.юни 2019 г. и 1956,00 лв. през м.септември.
Установено е и, че работодателят не е регламентирал начина на
3
определяне на изплащаните на своите служители за извършените по
програмата дейности допълнителни възнаграждения. Начисляването и
изплащането им е ставало въз основа на взето решение от Ректорския съвет и
издадена въз основа на него заповед на ректора, с които са били определяни
служителите, които ще получат такива допълнителни възнаграждения и
конкретните размери за всеки един от тях, при липса на каквито и да било
критерии за определянето им. През 2019 г. е било въведено изискване за
изготвяне на отчети от участниците по проекта, като въз основа на изготвяни
през м. Февруари междинни отчети са били определяни и заплащани
допълнителни възнаграждения, а въз основа на изготвяни по-късно през
годината окончателни доклади са били определяни и изплащани като
допълнителни възнаграждения останалите неразпределени по това перо от
бюджета на програмата средства. Отчетността е била въведена по изискване
на разплащателната агенци по проекта – център за развитие на човешките
ресурси, но въпреки това отново не са били установени конкретни критерии,
въз основа на които да бъдат определяни размерите на изплащаните
допълнителни възнаграждения.
Въззивният съд намира за основателно оплакването във въззивната
жалба за постановяването на първоинстанционото решение в частта му,
касаеща отхвърлянето на главния иск, при допуснато съществено
процесуално нарушение.
От събраните по делото доказателства безспорно се обосновава
правният извод, че предявеният иск е доказан по своето основание.
При това положение съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, при
недоказаността му по размер съдът следва служебно да определи размера, до
който искът е основателен, или да използва за това вещо лице.
В случая първоинстанционният съд е приел заключение на вещо лице,
съгласно което е установено, че работодателят е определял и изплащал
допълнителните възнаграждения за участие на свои служители в изпълнение
на дейностите по програма „Еразъм +“ при липсата на каквито и да е било
обективни критерии за това.
Ето защо съдът е следвало служебно да определи размера на
полагащото се на Р. П. К. допълнително възнаграждение за извършените от
него дейности по проекта до прекратяване на трудовото му правотношение.
Въззивният съд счита, че полагащото му се допълнително
възнаграждение е в размер на 1 858,00 лв., каквато сума Р.К. е получил за
участието си в проекта през учебната 2017/2018 г. след първия семестър ( през
м.ІІ.2018 г.) и каквато по размер сума е била изплатена на заелият длъжността
му „ръководител Финансово-счетоводен отдел“ служител на университета
през м.ІІ.2019 г.
Ето защо предявеният главен иск се преценява за частично основателен
и следва да бъде уважен до размера на 1858,00 лв., а за разликата до пълния
му предявен размер от 1955,00 лв. следва да бъде отхвърлен.
4
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на материалния закон от първоинстанционния съд досежно
евентуално съединеният иск по чл.59 от ЗЗД.
В тази му част производството правилно е било прекратено като
недопустимо, т.к. съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД правото на иск
за неоснователно обогатяване има ищецът само когато не разполага с друг
иск, с който може да се защити.
В настоящият случай Р. П. К. обективно разполага с друг иск, който е
предявил като главен.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира
обжалваното първоинстанционно решение за частично неправилно, поради
което следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен предявеният
от Р. П. К. иск по чл.128 от КТ за присъждане на допълнително
възнаграждение до размера на 1 858,00 лв., като вместо него се постанови
ново, с което искът бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта му, в която Р. П. К. е осъден да заплати на „Т.у.“
разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 23,82 лв., с ДДС, както
и в частта му, в която е осъден да заплати по сметката на Старозагорския
районен съд държавна такса и разноски в общ размер от 378,20 лв.
В останалата му част решението на Старозагорският районен съд следва
да бъде потвърдено като правилно.
Относно разноските и разноските:
При този изход на делото въззивникът има право на разноски пред двете
съдебни инстанции съразмерно на уважената част от иска, които с оглед на
представените доказателства за платени адвокатски възнаграждения са в общ
размер на 703,28 лв.
Съразмерната част на уважената част от иска от дължимата държавна
такса при предявяване на иска и сторените от бюджета на Старозагорския
районен съд разноски за вещо лице в общ размер от 359,44 лв. следва да бъде
възложена на основание чл.78, ал.6 от ГПК за заплащане от „Т.у.“ , в чиято
тежест на същото основание следва да бъде възложено и заплащането по
сметката на Старозагорския окръжен съд на съразмерната част на уважената
част от иска от дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер от
37,16 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.ІІІ-то от
ГПК Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260601/01.07.2021 г., постановено по гр.д.№
5
5329/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е
отхвърлен предявеният от Р. П. К., с адрес: гр.С.З., *** срещу „Т.у." , ЕИК №
***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представляван от
ректора си доц. д-р Д.Я., иск по чл.128 от Кодекса на труда за присъждане на
допълнително трудово възнаграждение за положен допълнителен труд по
програма „Еразъм +“ за учебната 2018/2019 година (първи семестър) до
размера на 1 858,00 лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска -
22.12.2020 г. до окончателното й изплащане; в която Р. П. К., с адрес: гр.С.З.,
*** е осъден да заплати на Т.у." , ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С.З., ***, представляван от ректора си доц. д-р Д.Я. съдебно-
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата над
23,82 лв. (двадесет и три лева и осемдесет и две стотинки), с ДДС, както и в
частта му, в която Р. П. К., с адрес: гр.С.З., *** е осъден да заплати по
сметката на Старозагорския районен съд държавна такса и разноски в общ
размер от 378,20 лв. (триста седемдесет и осем лева и двадесет стотинки),
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.128 от Кодекса на труда „Т.у." , ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***, представляван от ректора си
доц. д-р Д.Я., да заплати на Р. П. К., с адрес: гр.С.З., *** сумата от 1 858,00
лв. (хиляда осемстотин петдесет и осем лева), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен допълнителен труд по програма „Еразъм
+“ за учебната 2018/2019 година (първи семестър), ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 22.12.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260601/01.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 5329/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата му
част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
„Т.у." , ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***,
представляван от ректора си доц. д-р Д.Я., да заплати на Р. П. К., с адрес:
гр.С.З., *** сумата от 703,28 лв. (седемстотин и три лева и двадесет и осем
стотинки) – съразмерна на уважената част от иска част от направените
съдебно-деловодни разноски в производствата пред първата и въззивната
съдебни инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс
„Т.у." , ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ***,
представляван от ректора си доц. д-р Д.Я., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Старозагорския районен съд сумата от 359,44
лв. (триста петдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки) -
съразмерна на уважената част от иска част от дължимата държавна такса при
предявяване на иска и сторените от бюджета на съда разноски за вещо лице, а
по сметката на Старозагорския окръжен съд сумата от 37,16 лв. (тридесет и
6
седем лева и шестнадесет стотинки) - съразмерна на уважената част от иска
част от дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7