РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Бургас, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202863 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от “.... със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „..... чрез адв.М. К. против
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) № **********, издаден от
МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП
на жалбоподателя е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
В жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, със съображения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Обосновава се претенция за неспазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН за ангажиране на отговорността на нарушителя. В жалбата е направено е
сравнително тълкуване на разпоредбите на чл.189ж, ал.1, изр. първо и чл.189ж, ал.7
ЗДВП,според което е изразено становище за недопустимост нарушителят да бъде
санкциониран за нарушение на чл.179, ал.3б ЗДВП с електронен фиш.Твърди се, че в ЕФ
изпълнителното деяние не е описано ясно,точно и пълно относно вида и размера на
незаплатената пътна такса в съотв. с изискванията на чл.42,ал.1, т.4 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН.
Отстояват се основания, обосноваващи правната хипотеза на чл.14,ал.1 вр.чл.11 ЗАНН
досежно липсата на интелектуален момент-съзнателно отношение у дееца, че върши
нарушение, т.к. не е могъл да предвиди настъпването на грешка /неподаване на сателитен
сигнал към бордово устройство/.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща законен или процесуален
представител. В писмена молба заявява становище, с което поддържа жалбата и настоява за
отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Симеонова, която настоява за
потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.В евентуалност, при отмяна на ЕФ, настоява размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя да бъде редуциран до размера на данъчната
основа съобр. представената от жалбоподателя фактура-350 лв. Представя и подробно
1
писмено становище, в което излага аргументи за законосъобразност и допустимост на
приложения в случая процесуален ред за санкциониране на деянието по чл.179,ал.3б ЗДвП
чрез издаване на ЕФ по санкциониране на нарушителя чрез ЕФ предвид нормативното
предписание на чл.167а,ал.2, т.3 ЗДвП, чл.189ж,ал.7, чл.1 ЗДвП, със съпътстващ
систематичен анализ на разпоредбите на чл. 46,ал.1 ЗАНН и чл.39,ал.4 ЗАНН.
Съдът извърши преценка за процесуална допустимост на сезиращия документ, като
подаден в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 04.07.2023 г. – л.11, а жалбата е депозирана на 13.07.2023 г. по
реда на чл.60,ал.1 ЗАНН –л.3/от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след преценка на
доказателствата по делото и в съответствие със закона в контекста на контролно-
решаващите си правомощия, намира за установено следното:
На 21.04.2021 г. в 14. 40 часа в Община Бургас, по път А-1 км. 357+949 с посока –
нарастващ километър, техническо устройство с № 10031, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
заснело ППС – ВЛЕКАЧ „ВОЛВО ФХ 4Х2 Т“, с рег.№....с технически допустима
максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5,в състав с ремарке,с общ
брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, който се
движел по платената пътна мрежа, като за него изцяло не била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението бил
издаден ЕФ № **********, с който на собственика на автомобила – „..... за нарушение по
чл. 102, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП била
наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
Видно от представеното в хода на съдебното следствие Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ НТУ, ведно с таблично изложение на получени
и платени тол декларации от Информационната система на НТС /л.34-35/, е отразено, че за
датата и часа на нарушението, не е получена и платена тол декларация за сегмента на
рамката **********, от която е отчетено нарушението. Отбелязано е,че за датата и часа на
нарушението няма получени маршрутни карти за ППС и тол декларации./Сегмент
********** попада в териториалните предели на пътищата, утвърдени в Списъка на
републикански пътища, за които се събира такса за изминато разстояние-тол такса въз
основа на Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира тол-такса /. В кореспондираща
информационна връзка са и данните в допълнително представената писмена справка от
„Интелигентни трафик системи“АД /ИТС/,видно от която извършена проверка в системата
на ИТС, бордово устройство, асоциирано към ППС с рег. №..... е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване,или с изчерпана батерия и по тази
причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват. Вследствие
на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото устройство, съответно няма
създадена тол декларация за преминаване през сегмент ********** на рамка 10031, като
това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
Установената фактическа обстановка черпи своята легитимна основа при интерпретация на
доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност, включително и
от писмените доказателства, изпратени с административно-наказателната преписка/ в т.ч.
доказателствен запис за нарушението на 21.04.2021 г. в 14.40 ч., снимки от електронната
система за събиране на пътни такси, които съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон
за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за доказателства за
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, инкорпорирани /л.15 –л.16/,представеното
Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ,
2
приобщената писмена справка от ИТС, - л.35, в т.ч. представените от жалбоподателя
Удостоверение за директно свързване на бордово устройство към електрическата батерия на
автомобил,, Общи условия на ИТС за предоставяне на услуга за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време, които съдът кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически
положения.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издадения електронен фиш относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 10,
ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Определените в
закона изисквания към ЕФ е да съдържа данни за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и
начините за доброволното й заплащане. Атакуваният ЕФ е издаден по образец, утвърден от
Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".Ясно е посочено мястото на
нарушението път А-1 км. 357+949, с посока нарастващ километър и установяването му с
устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км. 357+949, датата- 21.04.2021 г.,
точния час на извършване на нарушението- в 14.40 ч., регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика, конкретизирани са нарушените разпоредби и
останалите компоненти от реквизитното съдържание на ЕФ съгласно чл. 189 ж, ал. 1 ЗДвП.
Предмет на дискусионно изследване е въпросът за процесуалната законосъобразност на
административната процедура за санкциониране на нарушителя за административно
нарушение по чл.179,ал.3б ЗДвП посредством издаване на електронен фиш, предвид легално
дефинирания ограничителен минимум зададен в параметрите на диспозицията на
чл.189ж,ал.1,изр.1-во ЗДвП. Посочената разпоредба, предписва, че при нарушение по чл.
179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Според съда в
разглеждания случай за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е приложима облекчената
процедура по издаване на електронен фиш, а е следвало да се спазва общата процедура по
издаване на АУАН и НП, като този извод следва по арг. на чл.46, ал.3 Закона за
нормативните актове.
В случая с правния регламент, вложен в разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗНА е
указано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Стриктно лимитирана от законодателя е и ограничителната нормативна техника на чл.46,
ал.3 ЗНА, която изрично изключва възможността за преодоляване на нормативно неуредени
хипотези и непълноти чрез тълкуване на закона по аналогия, т.е. с разширително използване
на разпоредби относими към подобни случаи по отношение на наказателната,
административната и дисциплинарната отговорност, каквато несъмнено е отговорността по
чл.179,ал.3б ЗДвП. Касае се за разпоредба с кардинално значение в системата на определяне
и обосноваване на административно-наказателната и наказателната отговорност, доколкото
3
тя прокламира едно от ръководните начала, заложени във фундамента на всяко съвременно
демократично общество - върховенството на закона, изискващо зачитане на неговия
стеснителен смисъл и точно съдържание при определяне на правопораждащите основания за
всяка отговорност с дисциплинарен и наказателен характер. В случая особено съществено е
значението, което правораздаването има в утвърждаване точното прилагане на тази
разпоредба, което подчертава средищната роля на съда при укрепване на принципите за
законустановеност на административното наказание като елемент от действения механизъм
за съдебна защита.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста
на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е
юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се
налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв, каквато санкция
е наложена и в случая.
В случая в подкрепа на извода за изначална опороченост на административно-наказателната
процедура, дерогираща формалното ограничение на чл.189ж,ал.1 ЗДвП съдът извежда не
само и единствено от ограничителната разпоредба на чл.46, ал.3 Закона за нормативните
актове. В случая и с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, е изрично уредено,че за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Изцяло в този смисъл е и генерираната актуална съдебна
практика на касационната инстанция, споделима от настоящия състав и обективирана в
Решение № 827 от 3.08.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 773/2023 г. , в което се
приема, че по арг. на чл.39,ал.4 ЗАНН,за да бъде издаден електронен фиш за процесното
нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, а в
нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидена подобна възможност
единствено за нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, ЗДвП.
В този контекст не може да се насърчи възприетото от АНО боравене със законови
аналогии,произтичащи от препращащи регулации със същностно различна систематика
/относно хипотезите на влизане в сила на ЕФ/ и включените в тях нормативни обобщения, а
именно с оглед нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, предвиждаща, че по отношение на
електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189,
ал. 10. Това би означавало по тълкувателен път чрез конструкцията на аналогията да се
изведе възможност за съставяне на електронен фиш, т.е. за адаптиране по произволното
усмотрение на наказващия орган на процедурата за ангажиране на
административнонаказателната отговорност, независимо от характера и вида на
нарушението. Последното недопустимо би разширило конкретно формулираната
нормотворческа воля,вложена в чл.189ж,ал.1, изр.1 ЗДвП. В случая тези аргументи са
изцяло валидни и приложими и по отношение на разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, доколкото в диспозициите им липсва изрична законова
разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съдът напълно споделя и становището в цит. касационно решение Решение № 827 от
03.08.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 773/2023 г. по отношение на нормативното
съдържание на разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, /систематично разположена в
нормения комплекс на ЗДвП преди чл.189ж,ал.1 ЗДвП/ , в която също не е изрично
4
предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. С посочената разпоредба се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на
административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на
изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
Ето защо извършеният сравнителен и граматически анализ на посочените разпоредби на
ЗДвП, не обосновава наличие на изрична законова разпоредба предвиждаща възможността
да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което на свой ред
активира изискването на чл.46,ал.3 ЗНА и чл.39, ал.4 ЗАНН за стеснително тълкуване на
относимите към административната отговорност норми, каквато в случая е разпоредбата на
чл.189ж,ал.1, изр. ЗДвП .
Предвид изложеното процесният електронен фиш като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила следва да бъде отменен.
В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя „Д..... С оглед
изхода на спора, и на основание, чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2,т.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на платеното адвокатско
възнаграждение е под минимума от 550 лв. ,а именно- 420 лв. с включен начислен ДДС 20
%, поради което не подлежи на редуциране.
Според § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху
добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите
на Закона за данъка върху добавената стойност. По делото няма спор, че Адвокатско
дружество "К., Деков и партньори" е регистрирано по ДДС с ИН по ЗДДС *********.
При това положение, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
общ размер на 420 лв.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.2, т.1 вр.ал.1 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от МРРБ „Агенция Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2
от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б
ЗДвП на „.... е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на „.....
направените в производството пред настоящата инстанция разноски в размер на 420 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5