№ 600
гр. Разград, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20243330101231 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София,
представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор, с която са предявени обективно
съединени искове срещу В. Г. Й. от гр. Разград, за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 366.08 лв. главница за периода от 15.12.2022 г. до 15.04.2023 г.,
сумата 32.87 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 15.04.2023 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата 58.46
лв. обезщетение за забава, считано от 16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на задължението. Сочи се, че на 03.04.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, като кредитор и В. Г. Й. като кредитополучател бил сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-19248057, при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Размерът на предоставения с договора
кредит бил посочен в полето „Размер на кредита“ и бил 788.07 лв.
Според условията по договора, с подписването му кредитополучателят се съгласил
предоставеният му кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на
кредитодателя. Плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя,
като създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в полето „месечна погасителна вноска“, а броят на вноските бил
посочен в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски включвали главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 957.48 лв. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 169.41 лв., при лихвен процент 35.23 % и
1
годишен процент на разходите 41.53 %.
Въз основа на сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил
да върне сумата по кредита на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
79.79 лв., съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за кредит, в който бил
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 15.04.2023 г., поради което не била обявявана предсрочна
изискуемост.
В условия по договора за кредит (чл. 3) било предвидено, че при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за
кредит. На това основание на длъжника била начислена лихва за забава за периода от
16.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 58.46
лева.
Процесуалната си легитимация ищецът обосновава с подписано на 29.06.2023 г.
приложение I към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-19248057 от
03.04.2022 г. било прехвърлено изцяло в полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Това право на кредитора се съдържало в
изрична клауза от Договора за кредит и длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от името на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България.
Евентуално навежда, в случай на ненадлежно уведомяване за цесията, да се приеме,
че уведомителното писмо с изх. № УПЦ -С-БНП/ CREX-19248057 от 28.06.2024 г.,
приложено към исковата молба, е връчено със същата на ответника.
Изложеното обуславяло правния интерес на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.
Г. Й., като кредитополучател по процесния договор за кредит. Съдът уважил претенцията и
по образуваното ч. гр. д. № 752/2024 г. по описа на РС Разград била издадена заповед за
изпълнение, длъжникът по която подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от
своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли за присъждане на разноските, направени в хода на заповедното производство,
като претендира и тези, сторени в хода на настоящото производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата е получила препис от исковата молба и доказателствата, но в
законоустановения срок не е депозирала отговор на исковата молба. В съдебното заседание
се явява лично и излага твърдения, че подписът върху договора за потребителски кредит е
неин, но не помни, че го е подписала и сега за пръв път разбира за задълженията.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.04.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и В. Г.
Й. е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-19248057, по
силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 788.07 лв. със срок
за връщане на сумата до 15.04.2023 г. на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 79.79 лв., съгласно погасителния план, съдържащ се в договора за кредит, в който е
посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, при лихвен процент 35.23 % и
годишен процент на разходите 41.53 %. Видно от представената с исковата молба фактура №
2
********** от 03.04.2022 г., В. Й. е закупила стоки на кредит на обща стойност 723 лева. В
чл. 3 от договора за кредит е предвидено, че при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху неплатената главница по договора. На това основание
банката-кредитор начислила лихва за забава за периода от 16.12.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, в общ размер на 58.46 лева.
На 29.06.2023 г. е подписано приложение I към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-19248057 от 03.04.2022 г. е прехвърлено изцяло в полза на ищеца с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. В изпълнение на
императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, на
ответницата е изпратено уведомително писмо по реда на ал. 3 от цитираната разпоредба за
станалата продажба на вземането, от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, което е върнато с отметка „преместен“. Съдебната практика безпротиворечиво
приема, че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от първоначалния кредитор (цедент) уведомление му е връчено като
приложение към исковата молба и е достигнало до длъжника с нея. По този начин
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. В случая, с връчването на исковата молба на 31.07.2024 г. лично на ответницата, е
налице валидно уведомяване за прехвърляне на вземането, във връзка с което активно
легитимиран кредитор по процесния договор, е ищецът.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е депозирал заявление на
29.04.2024 г., с което е поискал издаване на заповед за изпълнение и по ч. гр. д. № 752/2024 г.
РС Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която
е разпоредил В. Г. Й. да заплати на кредитора сумата 366.08 лв. главница по договор за
потребителски кредит от 03.04.2022 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата 32.87 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 15.04.2023 г.,
сумата 58.46 лв. обезщетение за забава, за периода от 16.12.2022 г. до 30.04.2024 г., както и
сумата 125 лв. разноски за заповедното производство. Тази заповед е връчена на длъжника
лично и в срок е депозирано възражение срещу дължимостта на сумите, тъй като се
намирала в Дом за пълнолетни лица с деменция и не помни да е вземала пари на заем.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е за плащане на задължение по договор за кредит.
Същият е допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за изпълнение, срещу
която е подадено възражение от ответника и в срока по чл. 415 от ГПК е предявен
установителен иск за вземането.
Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена форма. Същият
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на
потребителя. Според условията по договора, с подписването му ответницата като
кредитополучател се е съгласила предоставеният кредит да бъде изплатен от кредитодателя
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България пряко на упълномощен търговски
партньор на банката, с което тя е изпълнила задължението си по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да
предостави паричната сума. По силата на договора, за кредитополучателя-ответник е
възникнало задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита,
уговорена с банката, съгласно чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Размерът на задължението за плащане на главницата в размер на 366.08 лв. е
3
установен от приложените по делото доказателства и същият съвпада с посочения в
исковата молба. Отговорност за заплащането на тази суми носи ответницата, която признава,
че подписът, положен под процесния договор за кредит е неин. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението за недължимост на сумата по причина, че ответницата не си
спомня да е вземала заем. Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от
ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Тези разноски са в размер на
125 лв. държавна такса и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата следва да
заплати на ищеца и разноските по заповедното производство, направени по ч. гр. д. №
752/2024 г. в размер на 25 лв. държавна такса 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Й., ЕГН ********** от гр.
Разград, ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен директор, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, сумата
366.08 лв. главница за периода от 15.12.2022 г. до 15.04.2023 г. по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX-19248057 от 03.04.2022 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата 32.87 лв. договорна лихва за периода от
15.12.2022 г. до 15.04.2023 г., сумата 58.46 лв. обезщетение за забава, считано от 16.12.2022 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 372/02.05.2024 г. по ч. гр. д. № 752/2024 г. по
описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА В. Г. Й., ЕГН ********** от гр. Разград, *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Ю.Ю. – изпълнителен
директор, седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, сумата 475 лв. разноски по настоящото дело и 125
лв. разноски по ч. гр. д. № 752/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4